Гъстите дебри на гората

Тръгнахме от тавана.Щом стигнахме гората се замислих дали да придобия вълча форма,но си останах така.Подуших,че някъде навътре в гората има хора.Не усещах страх,но скоро щях да усетя.Щом един вампир и един върколак им цъфнат пред очите.Навлязохме в гъстите дебри нагоратна движейки се безшумно.Видях хората.Няколко момчета.Ухилих се и придобих вълча форма надигайки вой.Младежите се огледаха сигорно си помислиха,че има глутница вълзи наоколо...въпреки,че се чуваше воя само на един - моя.Може би трябваше да "пратя съобщение" на другите вълци наоколо и да стреснем тази тук.Извих още веднъж и в отговор се чуха още вълчи войове.Станах пак човек.Добре,че можех да си контролирам формата.Пристъпих напред,а едно от момчетата направо изкочи назад от страх.Ммм да...страхът им се носише във въздуха.
- Спокойно де.Няма да ви изям.Еее може би малко... - засмях се.Момчето най-отпред тръгна към мен със самоуверена крачка,но щом станах вълк изписка като момиче.Засмях се вътрешно и направих няколко крачки напред и метнха поглед на сестра си.Нали искаше да яде..хайде да си хваща който поиска защото и аз искам...макар и тези тук да не бяха кой знае каква стока.

Засмях се безшумно в тъмнината когато тази цялата сцена се появи пред очите ми. Отделих се от брат ми и тръгнах към едно от момчетата което наистина се беше уплашило. Показах се на светло а от на лицето ми беше описано ужас.
- Ела с мен. Бързо докато не са те видяли. - повиках го и понеже знам колко са тъпи хората веднага ще ми се вържат и ще дойдат. И естествено тъпака тръгна към мен и още щом се скрихме в мрака аз го нападнах и започнах да се храня. След като му изпих кръвта. Повлякох безжижненото тяло до брат ми и го хвърлих пред него.
- Случай че искаш да го довършиш. - засмях се и се услушах.Зад нас едно от момчетата с тиха стъпка се изнизваше,но нямаше да му се размине. Обърнах се рязко.Тръгнах към него леко.Виждах го...макр той да беше в мрака.
- Няма защо да се страхуваш. Искам просто да пина малко от теб. Само това.Така че по-добре ми го дай доброволно това което искам иначе ще трябва да използвам сила и хич няма да ти хареса.- направих една крачка към него а той направи една крачка назад. Беше се оплашил много и дишаше така често,че чак се чудиш това момче дали вопще си поема въздух?
- Това го приемам за не. - изсъсках и в мига бях до него. Сцупих му врата - така поне нямаше да ми се съпротивлява и започнах да погълвам жадно от кръвта му. Когато свърших отново го захвърлих до другото тяло и се усмихнах на брат си.
- Благодаря ти за вечерята. - усмихнах се доволно и погледнах труповете. Така сладко спяха...
Вече се бях нахранила. Да пресушиш две тела си беше доста ядане.Нямах нужда и да се напивам. Алкохола в кръвта на единия ми беше достатъчно,но никотина не. Извадих цигарите от джоба и сложих една в устата си. Запалих я и дръпнах жадно.Това ми беше наградата за двата трупа. Подадох пакетчето с цигарите на Арчър. Какво бях всичко,но не и скрънджа. Имах си моите начини да си взимам цигари без да плащам.

Не бях много гладен и нямах намерение да довършвам телата.Станах си пак човек.Дарих мъничето с една чаровна и секси усмивка.Еее беше ми сестра,но това не ми пречише да се усмихвам.
- Радвам се,че ти хареса... - изрекох и поех кутията с цигари която тя ми даде.Извадих си една цигара и я запалих.Огледах телата.Май трябваше да почистим тук....,НО не ми беше до това.
- Може да се омитаме ако искаш... - повдигнах рамене.Надали някой щеше да ги намери тук.Почти никой не идва в гъстите дебри на гората.

Дръпнах си за пореден път от цигарата и го погледнах докато говореше. След като си зададе въпроса аз кимнах одобрително.
- Мхм...хайде. - изражението ми беше някак си сковано макар,че той се усмихваше. Тръгнахме през гората и мълчахме през повечето време.
- Е, къде ти се иска да идем сега? Може би ти искаш да идеш някъде сам? - повдигнах вежди и го погледнах макар,че не ми се вярваше да иска да се осамоти.

Засмях се.Боже!Каква сестра имам.Не иска да е край мен дори за секунда.
- Ако това е милия ти начин да ме изгониш...не.Ще се влача с теб до края на дните ти... - измърморих.Това с до края на дните си беше тъпо,а и нямах такова намерение.Може и да ми беше сестра,но нямаше да съм и сянка или ангел хранител или нещо от сорта.
- В някй бар,ресторант,мол... - повдигнах рамене.Нищо не ми хрумваше.Зачудих се за миг кой и е ментор.
- Кой ти е ментор?Познаваш ли някой на който аз съм ментор? - попитах.Мойте ученички бяха малко.Така де...София и Саманта.Имаше и още едно момиче,но тя претърпя промяната.

- Бар - казах веднага след като си зададе въпроса. Другите две не бяхя за мен. Ресторантите- твърде изискани, мола - боже...толкова много дрехи и за какво? Продължихме да ходим докато той не зададе още въпроси.
- Наташа. - отговорин на първия и чак тогава се замислих за втория. Та той учители ли беше? Ами че да все пак е на 21 години нямаше да е ученик. Започнах да размишлявам кой са избрали той да им е ментор. Не познавах много тук. Даже... незнам дали се събираха 10 човека,но сигурно имената им щяха да ми бъдат познати.
- На кой си ментор? - зададох въпроса и за миг се спрях,за да го погледна в очите.

Тя поиска да отидем в бар.Добре.Докато вървяхме ми каза,че ментора и е Наташа.Ммм Наташа Фицрой.Приятен човек макар и да не я познавах много.Усмихнах се и продължих да ходя,но Ванеса спря и аз спрях също.Пита ме на кой съм ментор.
- О ами хъм...на Саманта Такър и София Мерсер... - казах.До колкото знаех това са ми поверение за сега.Не знаех дали ги познава.Софи беше вещица,а Сам вампир.Малко ми беше трудно да повярвам,че някой не познава Саманта.
- Софи е руса,слаба...със светли очи.Не много висока.Сам е противоположност... - засмях се.Двете ми поверени също така бяха и съквартиантки.Не знаех дали се понасят много,но май са намерили някаква обща тема...тъйкато училището е все още здраво.

Боже...защо трябваше да ми ги описва. И да ги знам и да не ги знам не ми трябваше описание. Погледнах го с крайчица на окото си и пошдигнах едната си вежда въпросително.
- Добре...можеше и да не ми ги описвая. Знам само Саманта. Двете се бяхме срещнали един ден из гората и тя постоянно искаше да пие от мен. - засмчх се замалко и после станах сериозна. Това момиче наистина би стреснало някой ако този някой беше човек. Но за мен беше просто поредното момиче вампир което се мислеше за голямата работа.
- Е, естествено аз не и се дадох така лесно. - допълних и му метнах един поглед,за да го видч как ще реагира. Не че беше кой знае колко.

Извъртях очи.Боже!"Нямаше нужда да ми ги описваш".
- Все тая. - изръмжах.Леко се изнервих на думите и.Държеше се като глезнал. - мое мнение.Погледнах я докато продължавахме да вървим.
- Тя Саманта беше подгонила и един мой колега.Ферис.Не го познавам,но знам,че е паднал ангел... - облизах устните си.Каква ли беше кръвта на падналите ангели? - Той пък от своя страна ходи със феята...учителката по изобразително.Но теб това също не те интересува...сигорно пък четеш и клюкарката...
Повдигнах рамене.Дрънках ги едни...,но всичко беше само и само да вържа някакъв разговор.

- Ами не,не я чета защото е тъпо да пишат за хората клюките. И всички тайни отиват при нея а тя на свой ред ги побликува. - изпуфтях и го погледнах. Леко намалих крачката,за да мога да го гледам по-добре.
- Но това за Ферис и Силвия го знам. Че то кой не го знае. Може и да не чета клюкарката,но разбирам нещо от някого.- засмчх се леко и нашедох глава към краката си. Гледах ги докато ходя. Това ми беше нещо като навик макар да не го правех много често. Слових ръце в двобовете. Общо взето нормалната ми похотка.

Засмях се.Не съм си и представял,че ще клюкара с малката си сестричка.
- А знаеш ли,че той се е целувал с друга и със Силвия са се скарали,но всичко пак е наред... - изрекох и повдигнах рамене.То те не бяха най-интересните клюки.Имахме и бременна ученичка и до колкото знам е поверена на Ферис.Е не,че ми пука...все тая.
- Имаш ли съквартирантка?Ако да...коя? - какъв въпрос само.Сигорно ще си помисли,че ще ходя да свалям съкватирантката и.

- Да това с Ферис го знам. Бях на бала когато Луцифер разкри всички тайни,но на мен ми беше много скучно там дори и след откровението. - изпуфтях и направих една тъпа физиономия. Бях се сетила за прекараната нощ там. Дори незнам защо бях отишла. Всичко беше толкова тъпо,но питието в дискотеката накрая ми се отрази добре.
- Ами...имам. Казва се Бони. Не я познавам много добре. Всъянот хич не я познавам само името и. - замях се. Ако това "кой от вас е Бони" беше нещо вече незнам.

Чудех се от къде името на съквартирантката и ми е познато.Бони,Бони,Бони...а да!
- Бони?Една от поверените на Ферис?Дето забременя и се омъжи? - попитах за да се усигоря.Не,че ми пукаше.Ама и не очаквах в училището на има друго момиче с това име.Бони...колко сладко.Бяхме забавили крачката.Сигорно докато се върнем в училището направо ще се съмне.Каква още тема можех да повдигна с Ванеса."Тя въобще беше ли запомнила името ми?" - запитах се вътрешно като я гледах с периферното си зрение.

Обърнах се рязко към него когато чух мислите му. Засмях се и го погледнах в очите. Ама той сериозно ли.
- Да...помня името ти. Не съм чак толкова зле. - засмях се и извадих кутията с цигари от джоба си. Извадих една и си я запалих. Подадох кутията и на Арчър. Какво? Все пак бях възпитана добре.
Защо си мислеше че не съм му запомнила името. Това щеше да е ужасно от моя страна!

Засмях се.Да...ако не помнише името ми щеше да е наистина брутално.Повдигнах рамене и продължих да ходя.Тя запали още една цигара и ми подаде кутията.Извадих си една и и върнах кутията.Сложих цигарата в устата си и я запалих с запалката която беше в джоба на дънките ми.Може да бях учител,но се обличах нормално.Предимно носех дънки и тениски.Прибрах запалката и продължих да ходя мълчаливо.
- Та...така.Какви са ти дарбите дребен? - попитах.Бях с около глава по-висок и затова се ухилих.

"Дребен" мовеше и да съм на 18, но пък "дребен" вече беяе гадно. Намръщих се,но после се засмях. Показах му вече че мога да чета мислите,защо пък да не му покажа и другата си дарба. Напрегнах мислите си и се средоточих в запалката в джоба му. Докато се устетя тя прелетя от него към мен и падна в ръката ми. Усмихнах се доволно и заклатих запалката пред очите му.
- Това да ти е познато. - засмях се и започнах да си играя с огъня излизащ от нея. Ех...аз и моята страст към огъня. Направо бяхме неразделни.

Изсумтях.Това си беше кражба.Направих знак с ръка да ми върне запалката.Обичах си запалката и няках намерение да я оставя в ръцете и дълго.
- Бразо на теб.Сега ми я върни! - намусих се.Спрях и се огледах.Къде всъщност се намирахме?Бяхме тръгнали уж към бар,а се намираме насред нищото.Еее по-точно в гората,но както и да е.Подуших въздуха.Пътят ни беше съвсем в дурга посока.Тук имаше нещо което не трябваше да е тук.

Засмях се и му подадох запалката. Божее май много си я обичаше. Не ги разбирах тези хора които са се вманичили по някакъв предмет. Огледах се наоколо а поле погледа ми српя на него.
- Какво има?- попитах като първия идиот. Можеше просто да го усетя,но в момента на ми беше до това. Дръпнах си от цигарата и издияах бавно като се огледах.

Подуших отнов овъздуха.Нещо имаше тук което просто не ми харесва и определено не беше сестра ми вампира.
- Трябва да се махаме от тук. - казах спокойно въпреки,че можеше да ни грози смърттна опасност.За всеки случей придобих вълчата си форума и направих знак с очи сочейки пътя на Ванеса да върви на там.Щях да вървя до нея и ако бях в тази си форума щеше да ми е по-лесно.Добре,че не бяхме като по филмите.Да ни се раскъват дрехите и после да оставаме голи.Пъффф!Това пък кой го беше измислил.

Намръщих се и тръгнах към патеката. Той вървеше до мен и се оглевдаше наоколо. Какво толкова не му харесваше този въздух. Изпуших си цигарата и се спрях,за да я хвърля и да я настъпя. Усмихнах му се и го погалих по главата. Сигурно щеше да ми отхапе ръката ако го бях направила още веднъж.
- Ох...колко си пухкав! - бъзкликнах и продълвих да го галя. - само за гушкане си. - допълних,но колкото и да ми се искаше да го гушна предпочитах да не го правя.

Ванеса почна да ме гали сякаш съм любимата и плюшена играчка.Леко се отдръпнах,но тя продължи.
- Радвай се,че съм ти брат.Не са ли ти казвали да не галиш вълци?Ако беше някой друг вълк,а не аз... - казах с дрезгав глас.Дано е рабрала нещо от думите и.Докато бях в тази си форма беше по-трудно да говоря.Повечето беше слюнка,лиги и гърлено ръмжене.Продължихме да ходим бавно докато тя ме мачкаше.Още малко ще ме гушне и Бог знае.Може да ме повлече на някъде и като малките деца да почне да ме облича в роклички.В готически роклички.Ох!Дано само да не го направи.Е до колкото я виждах и познавах нямаше да го направи.А ,ако случайно стане поне няма да са розови,а черни.

Засмчх се и поклати глава.
- Не никога не са ми го казвали,но се радвай,че не те прегърнах. - казах през смях и си отдръпнах ръката от него. Обичх кучетата а това,че брат ми беше вълк беше хубаво до някъде. Дали мовех да го вържа на каишка с шипове и да го разкарвам в парка. След тази мисъл се засмях още повече. Сигурно му бях привлекла вниманието.
- Извинявай. Представих си нещо. - отношо се засмях когато се сетих и продължих тихичко да ходя.

Продължихме да ходим,а тя избухна в смях.Оправда се,че си е представиал нещо.
- Нещо за мен? - предложих с дрезгав и дебел глас като я погледнах.И в тази си форма бях по-висок.Може да не бяхме като върколаците по филмите когато се превръщаха,но бяхме високи и големи.Наистина големи.Все едно кон стои пред теб,но...по-голямо...малко по-голямо.Подуха силен вятър и аз се приближих към нея.Хем да не и духа много,а и да се топл ив козината ми.Колкото може.Все пак да не прекаляваме с близоста.

- мхм...- казах плахо и продължих да вървя. Задуха вятър,който не ми правеше кой знае колко впечетление. Той се приблиши към мен и спря вятъра. Погледнах го с крайчица на окото си.
- Какво, прегрътка ли искаш? - попитах съшсем сериозно,но после разперих раце и се засмях. Не ми се искаше да намеря смърта си така че нямаше да рискувам да го прегръщам. Исках просто да му видя реакцията. Свалих си ръцете и се усмихнах.
- Спокойно не съм цак толкова тъпа да те прегръщам като си така. - усмихнах се леко злобно и продлжихме да вървим