Гъстите дебри на гората

Нещо подобно на смях или по-точно на вой се разнесе наоколо.
- Няма да те изям.Роднини не ям...може би. - продължихме на ходим.Кой би предположил,че ще се разбираме толкова добре.Вампир,върколак,сами в гората и на всичкото отгоре брат и сестра.Въздъхнах.
- Може да ме галиш,мачкаш,гушкаш,но не да боли.И не може да ме обличаш в дрешки за кукли..или какви и да е било.Не,че нещо може да ми стане...освен ако не са дрехи за коне. - изрърморих след като и разясних за няколко "правила" .

Засмях се за това с дрехита. За Бога от къде му дойде тази мисъл за рокличите да не съм луда! Усмихнах се радостно и му се метнах на врата и го гушнах. Това от колко време исках да го направя.
- само гушкане и галене, никакви роклички или панделки. - засмчх се и се сетих за каишката с шиповете. Отдръпнах се от него и го погледнах.
- А мога ли да ти сложа каишка с шипове и да те разведа из парка. Ще траснем хората. - казах развълнувано. Едва ли щеше да се съгласи на това,но бях длъжна да питам.

Засмях се.Ако можеше да се нарече смях това което излезна от устата ми.
- Може би.Някой път.. - смигнах и.Дори не съм очаквал,че ще се разбираме по този начин и,че тя ще се смее и ще ме прегръща.Беше нещо...ново за мен.Особено щом тя е вампир.
- Мила ми сестричке.Ние сме живо въплащение на това,че двете ни раси могат да общуват една с друга без да се самоизядът.. - казах и докато вървяхме из тъмниците на гъстите дебри.Тази гора нямаше ли край?Или ние се бяхме изгубили.Мисля,че просто гората нямаше край.

Кимнах одобрително и после збръчих вежди.
- Знаея ли родителите ни какви са? - попитах и отношо сложих ръце в джобовете.- Никога не са искали да ми казат. Може би са обикновенни хора. - преположих и го погледнах в очите или по скоро едното му око. Това,че някога можем да направим онова с каишката и парка малко ме зарадва. Но това,че брат ми е шърколак а аз вампир малко ми беше странно.

Повдигнах рамене.
- Не.Никака идея... - изрекох.Аз не бях прекарал с тях много време,че да ги опознавам.Имаше много варианти.Някой от тях да е вампир другия върколак...или да не са истинските ни родители.Но аз помня,че бебето се роди мамка му..може просто да не съм им билогично дете,но всъщност аз не бях роден върколак.Или поне до колкото знам.Имаше една нощ преди години...промени всичко,но не си спомням нищо.
- Не ми пука за тях.

- Аз мисля,че са хора. - изказх мнението си и млъкнах. Разбирах го за това,че не му пука. Бяха го оставили все едно нямат син. При мен беше малко по различно. Бяха вдигнали ръце от мен,но когато станах и вампир сякаш се страхуваха от мен и за това ме пратиха тук. Толкова е увасно да имаш такива родители. В делечината видях края на проклетата гора. Явно скоро щях да седя на топло в бара и да пия нещо. Ох...супер.

Вървях някъде из двора надявайки се да не срещна съученици.Но май днес нямах късмет.
-Хей ти, с каменното сърце.Къде са приятелчетата ти?-чух мъжки глас зад себеси, след който чух женски смях.Обърнах се и се намръщих.Съученици...
-Затваряй си плювалника докато "моите приятелчета" не те натупаха.-изсъсках.Станах невидима и добавих: - Бягайте от тук докато още сте живи! - няколко камъка започнаха да се надигат.Май се бяха исплашили.Момчто и момичето на секундата се испариха.Доволна от това което направих влезннах нататък в гората...

От дни бях тук,а познавах само един човек.Исках да поизлезна и да се запозная с още.Придобих вълчата си форма и се впуснах в гората.Обичах да прекарвам времето си във вълча форма,а благодарение на това,че не бях върколак,а вълк можех да се трансформирам по всяко време.Странна работа.Трудно за обеснение.Колкото по-навътре навлизах толкова по-студено и мрачно ставаше.Бях стигнала най-гъстите дебри на гората.Чух стъпи зад себе си.Обърнах се и оголи зъби.Пред мен стоеше момиче с кафява коса и сиви очи.За сега щях да съм във вълчата си форма - голям бял вълк.Може клана Найтшейд да не е точно като другите върколаци зареди Древните,но пак бяхме по-едри от нормалните вълци,но бяхме по-малки от върколаците.Тя сигорно щеше да заподозре,че не съм истински вълк.

Това момиче изглеждаше доста...ами не знам как.Не се разпищя и не избяга.Завъртях се и станах човек.Скръстих ръце пред гърдите си.
- Здравей... - поздравих я.Огледах я от главата до петите.Момиче като момиче.Кафява коса,сиви очи,но това вече го бях забелязала.Зачудих се как ли се казва.Можеше да се сприятелим.Бог знае.
- Аз съм Вики.А ти? - попитах я като се облегнах на близкото дърво.Тя някак си беше разбрала,че не съм обикновен вълк ,но и ,че не съм върколак.Евалата им на тези хора!

Кат.Интересно.Тя попита какво съм.Изръмжах.Е такива много ме дразнеха.
- Баба Яга.Не ми ли лични? - излаях злобно насреща и.Аз си бях странен характер.В един миг бях мила в друг бях....гадна кучка.Зачудих се дали да се превърна пак във вълк и да и се метна отгое.Затворих очи за миг и после пак ги отворих.
- Аз съм вълк.От клана Найтшейд. - казах накрая.Нямаше нужда да обеснявам какво е вълк.Най-вероятно Кет знаеше.Макар аз да бях нещо малко по-различно.Тя беше вещица или нещо подобно.Поне нещо такова усещах аз.

Ох Богиньо това момиче не разбираше ли?
- Ако бях върколак щях да кажа "върколак" ,а не "вълк" . - разясних и.Ние бяхме далеч от върколаците.Те можеха само три дена след и три дена преди пълнолуние да се трансформират,а ние можехме по всяко време.Но ние бяхме създадени от древните,а не...от нещо друго.Нямах си никва идея защо това момиче ме тълкуваше като върколак.
- Е Кет...ти си ъ..вещица...предполагам. - изрекох и повдигнах вежда.Скръстих ръце пред гърдите си.

Тя почна да изчезва и да се появява.Вещица...,но това сега не ме интересуваше.Имах дарбата и.Беше яко,че можех да копирам чуждите дарби.
- Яко... - изрекох.Съсредоточих се върхо...нещо...да изчезна.След малко изчезнах.Бях невидима.После пак се появих,но съвсем на друго място.Зачудих се какво още мога да си копирам от това сладкишче.Наклоних леко глава изучавайки я.
- Сладкишче..а Кет...какви други дарби имаш?О ъ да..на колко си? - зададох два въпроса.Взирах се в нея чакайки отговор.

Това момиче се извъди голям математик.Извъртях очи от досада.Определено математиката не ми беше любим предмет.Та сладкишчето беше на осемнадесет.Тя попита аз на колко съм.Въздъхнах.Оказва се,че сладкишчето е с една година по-голяма.
- Седемнадесет. - повдигнах рамене.Направих няколко крачки наоколо.В гората си беше като цяло приятно.Зависи.На мен ми харесваше.Погледнат отново Кет.Не знам защо,но името и ми беше някак си познато.Опитвах да се сетя от къде.Бяхме в едно училище - да ,но от къде ми беше познато името и.
- Името ти ми се струва познато.Някаква идея от къде? - повдигнах вежда и седнах на един дънер който "лежеше" на земята.Беше удобна "пейка".

- Е, вълчице.Имаш ли дарби? - попита Кет и ме огледа.Въздъхнах.Щом копирах нейните дарби имах ли дарбри?Имах и то много.Направих няколко крачки наоколо и се облегнах на едно дърво.Двете се гледахме една друга.
- Ти как мислиш?Мога да копирам чуждите дарби.По тази логика имам много дарби... - изрекох и поклатих глава.Май с Кет нямаше да се сприятелим...много.Имах чувство,че всеки момент ще си изядем главите.Но това е отделен въпрос.
- Е Кет...разкажи ми за себе си... - подканих момичето.Кофтито на темата "разкажи ми за себе си" е ,че почти винаги този който питаш после казва "сега е твой ред".Ъх!Така се чувствах като на събрание на анонимни алкохолици.

Повдигнах вежда.Тя сериозно ли? - беше единствената ми мисъл.С две думи и ми разказа за себе си...ако това можеше да се нарече "разказа за себе си".После зададе същия въпрос на мен.Простенах.Ама туй нали ми беше любима тема.
- Аз пък съм една кучка учеща в това нещо... - усмихнах се самодоволно.Напрактика бях въл..вълкът беше куче,а женското куче беше кучка,а аз и по характер си бях кучка.Тадаа!Каква логика! - На така Кет...това малко ми звучи като котенце..нали знаеш..Пуси Кет и там подобните глупости..или то беше кат.. никва идея.Абе...не ме слушай!Яко си е името.
Засмях се на глупавите си думи.Искаше ми се да повдигна тема на разговор,а аз ръсех някви никви.Тц,тц!

Подухваше лек ветрец докато ние се гледахме като кучето и котката.И аз в този случей бях кучето.Кет ме изучаваше или поне на мен така ми се струваше...Стоях облегната на едно дърво загледаха в вещицата,магьосницата или там каквото е тя.Подадох длан напред и от нея пламна огън.Усмихнах се.Колкото бързо беше пламнал толкова бързо се беше и изгасил.Просто си търсех занимание докато тя реши да каже нещо.
Друг мирис и шум привлякоха вниманието ми.Не само моето ами и нейното.Изръмжах и се обърнах като тръгнах по посока на звука с бързи крачки,а Кетрин подтичваше след мен.Това което видяхме не беше нещо което се срещаше всеки ден...,а може би беше.
Един мъж лежеше на земята и вдигна леко глава към нас.Не беше обикновен човек...беше нещо различно.Скръстих ръце пред гърдите си и го загледах като наклоних главата на едната си страна.Отстрани сигорно приличахме на учени гледащи експеримент.
Погледнах към Кет и използвах тукощо копираната дарба за изчезване.Скрих се в гората и след малко се върнах в вълча форма.Надявах се момичето да е разбрало защо мога да се превръщам в вълк дори и да не е пълнолуние и защо не съм голяма колкото един върколак и бля бля.Не ми се обесняваше отново.
Изръмжах на мъжът като застанах пред момичето.Добре де това може би си беше глупава постъпка,но доста често действах без да мисля.Стоях приведена напред оголила острите си като бръснач бели зъби на няколко крачки от мъжът.Сигорно щеше да му е малко странно как един вълк защитава някакво си момиченце... - ако въобще беше достатъчно добре за да ни фокосира - ,но и аз не разбирах защо я защитавам.Не,че ми пукаше за някого...от когато съм тук -а това не е много - не познавах никой.Нито имах приятели нито познати.Нито семейство или нещо такова...
Излаях за да привлека вниманието на мъжа,а и за да го задържа в съзнание...не,че много знаех в какво състояние е.Добро или лошо или направо на прага на смърта.Знам обаче,че не беше мъртвам,но пък от някъде от тялото му се стичаше кръв...надушвах я.