Тайната част на гората

- Ъх... - Седнах на един пън и се ухилих.
- Надяваш се Наташа да дойде... Хубаво. - Станах, съблякох якето си и го закачих на едно дърво.
- Демоните сме такива... - Продължих...
- Вие сте уравновесени, но ние имаме нужда от кръв, за да използваме силите си... Не си ли учил ? - Събух си обувките и ги потопих в хладната вода....
- Ако бях вампир, може би щях да съм като теб, зависи от миналото... Какъв си бил ? Вещер, човек... - Дяволитата ми усмивка отново се появи...

-Роден съм вампир красавице-излаях злобно.Повече щеше да отива "кучко",но и красавеице става.
-И съм науче нда се сдържам от кръв,а не каот теб да гоня и изпивам кръвта на всичко живо което шава и да опипвам учениците си-ухилих се и седнах на един камък.
-Пък и какво ако искам тя да е тук?Да не ревнуваш-засмях се.

- Не се знае. - Седнах на него и го бутнах назад. Целунах го нежно и се ухилих.
- Не опипвам всички ученици, повечето... - Засмях се и пак го целунах. Изглеждаше учуден... Преметнах коса на зад и не му позволих да се изправи...

-Ти какво?-попитах,но тя отнов оме целуна.
-Пусни ме де-казах и,но тя ме натискаше и ме целуваше.РЪцете и се плъзнаха под блузата ми и я свалиха.
-Страхото-изпуфтях аз и се опитах да се отдръпна,но някаква сила ме държеше.
-Сега учителката ми по божества ще ме изнасили защото ми е приложиал магия да не мога да мърдам.-извъртях очи.
-Пусни ме-повторих отново.

- Не е магия. - Очите ми почервеняха... В последно време нещо се беше променило в мен. В същия момент се отдръпнах от него и отидох до едно дърво.
- Какво ми има ? - Зачудих се. Не исках Крис да ме види... Отметнах коса назад и се седнах на земята, облегната на дървото. Разплаках се...

-Хей какво има-попитах я когато тя почна да плаче.Отдох до нея и поставих едната ис ръка на раменете и.
-Всичко е наред-казах и въпреки ,че нищо небеше наред.Тя се обърна към мен.Бяхмте толкова близо.Устните и намериха мойте.И междо нас почна страстна целувка.

Реших да дойда тук беше спокойно и притно. Рядко идваха гора. А й беше успокояващо място. Бях в края на поляната и видях Елинор и Крис. Реших да се скрия за да видя какво ще правят. Гадно беше да се шпионира. Ама сега какво толкова.
Както Елинор плачеше до едно дърво незнайно защотой отиде до нея и я целуна. И тогава вече незнаех какво да правя. Зацепих на мъсто и в глеват ми стана каша.
Изведнъж станна заметресиние. Тогава усетих, че съм ядосана. Много ядосана. Заметресението стана по-силно. Опитах да се контролирам, но неможех. Тогава почнах да тичам...

Целунахме се страсто. Очите ми още бяха червени, не знаех какво означава това... понякога гняв, но в други случай... просто нищо не знаех... Изведнъж земята започна да се тресе...земетресение... Отдръпнах се от Крис.
- Недей, ти си с Наташа... - Очите ми станаха яркочервени, усещах как се променяха... Отидох до реката взех си обувките, после грабнах якето от дървото и без да се обуя тръгнах към града...

-Малък вампир спри-изкрещях аз.
-Нищо не се е случило!А и ти и без това не ме искаш!Защо се ядосваш зареид един Озера?-кгласът ми отекваше из цялата гора.Елинор отново отиде да пие кръв.Кучка!Този път нямаше как да я спра.

Сега разбрах какво означава промяната на очите ми... глад. Когато бях ядосана или разстроена изпитвах силен глад... Очите ми станаха в още по яркочервени... Накрая хвърлих якето и обувките и се затичах към тъмните улички, щях да довърша семейството !

Чух го да вика, че не съм го искала. Това ме српя на място дпрях заметресението. Усетих сълзи да стичат по лицето ми. Върнах се на поляната тичайки. Хвърлих се върху него и го целунах страстно. Целувката не продължжи много.
- Не съм те искала. Ти пък от къде си толкова сигурен.
Блъснах го на земята и почнах да го целувам.

-Ами ти..незнам.Просто го помислих зареди това как се държиш с мен-отвърнах на целувката и.Лежахме на земята и се целувахме.Целувките бяха хубави,сладки,страсти изпълнени с живот и любов.Тя ме искаше или просто добре прикирваше точа,че не ме иска.

Одръпнах се леко.
- Чакай как аз се държа ли ? - нещо не разбирах. - Какво имаш предвид.

-Ами понякога сякаш съм момчето мечта после най-добрата приятелка и накрая най-лошия враг.Ввинаги различно и това ме обърква.Не ми позвоялваш дори да те пазя и знам.че мразиш това.-казах и изпуфтях.Наистина понякога се държеше страно.

- Ти за мен си едно от най-хубавите неща на света. Но и едно от тези който най-ме наранява.
Станах от него и се изправих.
- А и вече незнам дали мога да ти вялвам или не.

-Малък вампир имаш дарба да разбереш дали хората те лъжат или не.И после се чуди дали да ми вярваш-усмиханх се и станах от земята.
-Следващи път като ми налетиш да ме сабориш и да ме целуваш нека да е на някое меко място-подсмихнах се.

- Не стига, че ми изневярваш пък и претенции за по-меко място за падане.
Изсмях се и се огредах.
- Абе къде е Елинор. Май трябва да я намерим за да не направи нещо лошо.

-Забавихме се и тя вече го направи.Знам къде е.Хайде-казах и тръгнах бързо,а Наташа се опитваше да ме настигне.
-Не можеш ли по-бързо.Нищо лично,но иначе ще я изпуснем-казах и аз и така ние напуснахме гората.

Стигнах до някаква гора. За щастие изглеждаше че тук поне няма никои. Чудех се всички тук ли са такива? Нима и аз щях да стана такъв? Седнах пак под едно дърво и се замислих...

Задърпах Елинор към гората.Пак бяхме в училишето , но в по-тъмните му части.
- Леле видя ли го колко доволен беше от случилито се - изкисках се.
Седнах на тревата и погледнах Елинор.И тя както върколака беше много развеселена.Очевидно й се беше вдигнало настроението.

- Секси върколак ! - Изкисках се и седнах до Сандра.
- Искам пак да се видим... - Усмихнах се и погледнах към нея.
- Не си ли хареса някой ? Бяха доста секси ! - Изкикотих се...

Засмях се.
- Не успях да ги огледам много добре.Вие бяхте главната атракция и погледите бяха към вас, пък и има време.Щес и хвана някой - изкикотих се.
Излегнах се на тревата.Беше ми тъпо.

- Какво ти се прави ? - Усмихнах се.
- Не само на теб ти е скучно... - Замислих се за върколака...
- Колко е секси ! - Изкикотих се и станах, хванах Сандра за ръката и я вдигнах...
- Хайде ще обиколим наоколо...

- Ами добре - тя ме задърпа , но аз се отскубнах.
Оправих си потничето и се затичах.Точно от това имах нужда - малко движение.Елинор изпуфтя леко раздранено, но не и обърнах внимани.Направих една- две обиколки и пак бях до нея.
- Така се чувствам много по-добре.

- Ъх ! - Завъртях очи.
- Ще ме носиш ли до ... ъм... до някъде... - Изкисках се и преметнах косата си назад.
- Интересно ми е, защо ме целуна... Озери, имам предвид. - Усмихнах се на Сандра, как пъргаво скачаше и тичаше...