Тайната част на гората

The Big Boss Брой мнения : 4708

Тази част на гората излъчваше спокойствие и имаше магична аура- За разлика от мрачните дерби на гората. Доста от посетителите не знаят, че тук се спотайва горската нимфагорската нимфа, която винаги се крие щом дочуе нечии стъпки. Много рядко се случва да се покаже пред някой, а това по принцип е възможно когато почувства, че дошлия търси отчаяно съвет или се нуждае от помощта `и.Тя се гирижи за гората и за животните в нея.

Helpers Брой мнения : 271

Денят беше много спокоен и слънчев Слънчево щастлив

тъкмо за една разхотка из гората. Както си вървях спокойно наслаждавайки се на птичите песни стигнах до една малка рекичка. Бързо стичащата се вода издаваше един така приятен звък. Седнах на един от камъните които разположени малко по далече от реката,но някакси и близо.Дебелата сянка на дървото ме беше обгърнала със студената прегрътка а листата на дървото се полюшхваха леко от вятъра и аз реших да нарисувам реката. Извадих скицника и един молив от чантата и се заех да рисувам.

Helpers Брой мнения : 1550

Седнах до реката и чак тогава отприщих сълзите. Неможех да спра да плача ... ужас. Беше ми ужасно гадно и исках да поплача някъде на спокойствие. Просто стоях там и плачех не чувах нищо и никой... не ми пукаше за нищо и никой. Акои иска и бог да слезе нямаше да зебележа. Просто исках да остана на спокойствие и да поплача...

15 мин. По рано...

Реших да не гледам филм а да се разфодя. Бях пред столовата когато видях едно момиче и момче да излизат прегърнати и говорейки си тихо. И се замислих... Аз никога не бях имала приятел или нещо подобно. Никога никой не ме обичал. Имам предвид, че майка ми и баща ми са ме обичали, но не съм имала такава любов от половинката ми. И като се замисля колко пъти съм чела за нещо такова и че никога не съм обичала така... И изведнъж усетих сълзи. И помнах да тичам със всичка сила към гората.

Helpers Брой мнения : 1550

Когато станах помислих, че съм в леглото си, но скоро усетих вятъра леко да гали лицето ми. Разбрах, че съм заспала до рекичката в Тайната част на гората. Трябваше да ставам, можеше да ме търсят. Но кой би тръгнал да ме търси освен Наташа, но тя сигурно си има друга работа. Може да остната тук толкова е приятно. Тревата е толкова мека и приятна. Обръгращаме от всякъде и така се чувствам в безопастност. Поточе леко шумоли и предава приятна атмосфера. Ще остана тук още малко и после ще си тръгна. Кой знае може да срещна някой елф или нимфа, а и защо да се връщам някъде където никой не го е грижа замен. Нямам истински приятели или гадже. А кой ще иска приятел който не може да излъже. Напоследък хората (и всички други същества) само лъжат и мамят. И винаги съм се питала защо... Все едно ще поостана за да помисля какво наистина да правя със живота си отгук нататък.

Students Брой мнения : 14

Приближих се към гората, оглеждайки се предпазливо. Къде, по дяволите, бях попаднала? Може би бях изгубила пътя към главния вход..
Русокестенявата коса се разпиля по раменете ми, когато я пуснах от конската опашка, в която я бях вързала. На тази светлина очите ми най-вероятно иглеждаха направо черни. Тъкмо смятах, че вече окончателно и безвъзвратно съм се загубила,когато зърнах едно момиче.
- Хей, здрасти! - подвикнах. - Аз... ъм... май се загубих малко... Впрочем, аз съм новата ученичка, Роуз Хоук, полувампир. - усмихнах се кисело, вече очаквайки странния поглед, с който обикновено ме даряваха всички видове магически създания при това самопризнание. Оставих куфарите си на земята и подадох ръка за поздрав, като тръснах дружелюбно косата си: - Приятно ми е.

Helpers Брой мнения : 1550

Полувампир какво пък толкова.
- Здравей аз съм Наташа - поех поздрава и и казах. - Нищо ще ти помогна да намериш пътя.
Станах изтупах се леко.
-Откъде си?

Students Брой мнения : 14

- Родена съм в Детройт. - отвърнах разговорливо. - Там и отраснах - аз съм момиче на големия град. - замълчах за няколко мига, като вдигнах куфарите си, но после се отказах и седнах до нея. - Дори не знам към каква група ще ме преразпределят. Аз не съм... не съм вампир, но не съм и човек. Аз съм мелез.
Отново млъкнах; тъмните ми очи се взряха в далечината, но мисълта ми препускаше към моето детство, към парещата жега на Детройт, към най-добрата ми приятелка и безгрижните ми дни край езерата и реките.
- Имаш ли нещо против да... седна при теб? - попитах накрая. - Просто доста се уморих от пътуването...

Helpers Брой мнения : 1550

- И какво като си "мелез" има достатъчно напълно вампири един "мелез" няма да ни убие. А и щом си тук значи си вампир. Ако беше на вън щеше да си човек.Не кръвтати или генитети определят кой си, а твоя собствен избор - след като изнесох лекцията си погледнах небето и почнах да разглеждам съзвездията.

Students Брой мнения : 14

Замислих се за миг върху думите й.
- Знаеш ли, май си права. - постепенно в мен започна да се надига типичния ми гняв и недоволство. Бяха ме забутали от малка по академии и училища за вампири, където всичко да може да ми крещи в лицето "Ти не си човек, но не си и вампир! Ти си каприз на природата, единствена." Бях виждала много полувампири и те имаха същото самосъзнание като мен с тази разлика, че аз бях прекалено самонадеяна, за да ми пука. Единственото, което исках да си спестя, бяха подозрителните и учудени погледи. Отегчаваха ме.
- Ъм, благодаря, че... ме прие като живо същество. - усмихнах й се лъчезарно. - И... с риск да прозвуча малко грубо... какво си ти?

Helpers Брой мнения : 1550

- Вампир. Но двамата ми родители са хора. Малко странно нали?
Усмихнах се иказах това гледайки звездите.
- Лично на мен не мипука какво мислят за мен.

Students Брой мнения : 14

Е, това беше добре. Имах поне едно общо нещо с първото момиче, с което се запознах на това все още непознато място. ШадоуХууд все още бе пустиня, тера инкогнита за мен. Но скоро щях да се запозная с останалите... или поне се надявах, че ще намеря общ език с тукашните... създания.
- Много правилно. - рекох мъдро, след което се ухилих нахакано.
- Баща вампир и майка... хм... полувампир и същевременно с това крайно амбициозна и безскрупулна притежателка на модно списание.

Helpers Брой мнения : 1550

- Значи си 3/4 вампир. Кое модно списание?
Хм... интередна е може би най-накрая намерих постоянен приятел.

Гост

Беше ми скучно у дома исках някъде да се разходя. Почнах да вървя на някъде незнаех и аз точно къде... Озовох се в тайната част на гората. Там беше прекрасно. Видях до реката 2 момичета. Приближих се и забелязах онова момиче което беше дошло в лунната поляна.
- Здравейте! Може ли да седна при вас? - ги попитах с надеждата да не им преча. Просто не ми се стоеше сама. Именно затова бях излязла...

Helpers Брой мнения : 1550

- Разбирасе, а и извинявай зя това на лунната поляна - усмихнах се ипоказах чистобелите си зъби. - Вмапирск и работи. Всъщност как се казваш?

Students Брой мнения : 14

- Сядай, няма проблем. - ухилих се насреща й, но не се изправих. Прекалено уморена бях от пътуването. Подадох й ръка за поздрав лениво.
- Роуз Хоук, новата птица тук и - което всъщност беше и предмет на досегашния разговор - полувампир. Майка ми ми е казвала, че някъде в родословието си имам и кръв на фея, защото мога да свиря на няколко инструмента и съм прекрасна писателка, но аз нямам време и сили да проуча въпроса. - това последното не го бях казала на Наташа. Почти бях стигнала до там, преди да дойде новодошлата. - Приятно ми е.

Helpers Брой мнения : 1550

Оф каква тема на разговара не мога да се сетя нищо. Хм... ами разбирасе :
- Абе момичета какви са вашите дарби и Сейл ти какво си? - интересно ми беше каква наистина е Сейл и те какви дарби имат погледнах и ги зачаках.

Students Брой мнения : 14

- Моята дарба... - внезапно се почувствах неудобно. - Ами, нещо като хипноза. Мога да накарам хората да видят, чуят, усетят, почувстват всичко, което аз искам да им внуша... И също така мога да променям външния си вид - имам предвид, хората да мевиждат различно... - гласът ми заглъхна. Обикновено дарбата ми плашеше хората - плашеше ги мисълта да мога да контролирам съзнанието и всичките им сетива и затова когато разберяха за това, започваха да странят от мен, така че побързах да добавя:
- Но също така мога да свиря на китара, да пея и да пиша разкази, романи, понякога дори и стихотворения и... такива неща. - отново млъкнах. Надявах се и те да имат някакви дарби, за да не се окажа откачалката на компанията...

Гост

- Хм аз съм фея. Мога да правя хората щастливи но също така и нещастни. Разбрах че съм фея едва на 16... - им отговорих.
- Прекрасно място нали? - попитах и се загледах.Найстина беше прекрасно!

Students Брой мнения : 14

Кимнах, като се огледах около себе си.
- Да, наистина е невероятно. Аз съм съвсем нова тук, но... ами, впечатлена съм, което е необичайно за мен. По принцип съм много капризно създание.
Замълчах за няколко мига. Едната бе разбрала, че е фея на 16, другата вероятно беше превърната във вампир. Явно аз бях единствената, която е знаела, че е една трета човек, една трета вампир и една трета фея от самото си раждане.
- Откога сте тук? - попитах накрая, за да се разсея от собствените си мисли..

Гост

- Аз едва от няколко дни. - казах и се засмях.
Беше ми малко странно че Роуз е... Дори и аз незнаех какво създание всъщност е.
- Роуз ти какво би искала да си? - я попитах...

Students Брой мнения : 14

Странен въпрос. "Какво би искала да си?" Можеше да попита "какво си?", но така ми се струваше,че леката промяна в словореда беше важна.
- Аз... ъм.. - запънах се. - Мисля, че бих искала да имам повече от гените си на фея. Знам, че има начин да постигна това, но е меко казано болезнен, а и значи, че трябва да кажа... истинското си име на някого. - тя погледна другото момиче. Щом беше фея, вероятно знаеше, че това е едно от най-опасните неща, които една фея би направила...

Helpers Брой мнения : 1550

- Истинскоти си име ли може ли да ми разнесниш малко не съм по фейте. А и защо искаш да си повече фея от колкото вампир? Мен си ми харесва да съм вампир, но всъщносто незнам какво е да си фея. Сейл какво е да си фея нали а ... как изглеждати всъщност какво можете да правите и т.н. ? - казах всичко това и ги погледнах чакайки отговор. То май почна да захладняв, но аз не го усещах така. Както и да езачаках отговор. Фиейте всъщност ми бяха интересесни.

Helpers Брой мнения : 1550

Както чаках отговора се чудех наистина какво да направя с живота си. Да карам на сигурно или да карам импулсино както ми скимне. На сигурно мже всичко щи е... сигурно и няма да има наприятни изненади, но няма да има и хубави изненади. А импулсивно ще има и хубави и не хубави изненада. Но незнам кое предпочитам живот с приятни и неприятни изненади или живот с приятни и неприятни изненади. Аз не обичам много изненадите, но обшчам приключенията които понякого водят до проблеми. Можеби трябва да си навлека проблеми за да има и приключение. Но къде да намеря проблеми.
Реших да тръгна из града шях да се сетя все нещо.
- Е хора аз ставам ще се видим пак чао.

Гост

Озери ме заведе в гората.
- Какво за бога ще правим тук ? - Намръщих се и го погледнах. Имаше доста сила, щом издържа... Отметнах коса с едната си рака, защото още ме държеше...
- Пусни ме ! Няма къде да избягам. - Започнах да се дърпам, но той ме държеше здраво...

Red Брой мнения : 642

-Няма да те пусна докато не се окротиш!Много си буйна като някаква тийнеджарка,а си на 20 ако не и на 21-казах ядосано.
-Сядай и кротувай-излаях и. "Наташа спаси ме" казах си наум.

» Прикритата част на гората (Зона само за админи и учители.)
» Началото на гората
» Гъстите дебри на гората
» Из гората
» Пещерата в гората