Тайната част на гората

Той леко се отдръпна и се намръщо явно не ми харесваше. Каза ми,че не обичал да пият от него.
- Спокойно...аз и не искам. - казах истинита макар и дълбоко в мен да ми се иска да пия от него. Седнах до него и се взех бутилката отново. Отпих голеи глътки. Нямах намерения да се доближавам отново до врата му. Имах чуството,че колкото и да съм се заситила няма да мога да издържа и ще го захапя. Искаше ми се да се махна от тук и да ида на гробището. Там където е мъртвешката тишина и от време на време се чуваше граченето на някоя гарга. Щеше да е добре да се облегна на някой гроб и да...заспя. Знам ли? Сега като се замисля от както съм се преместила тук не съм си спала в собственото легло в стаята ми. Е,може би само веднъж,но...кой ли си спомня.

Тя се настани до мен и отпи от бутилката.Пак бях казал нещо което не трябва..
- Ванеса.... - обърнах глава към нея.Въздъхнах и поклатих глава.Какво можех да и кажа?Вече и бях казал,че мразя да пият от мен и това май не и харесваше...Знам ли...
С бързо движение се озовах още по-близо до нея.Устните ми бяха на сантиметри от нейните,а след малко ги докоснаха.Почнах да я целувам страстно,а езикът ми навлезе в устата и като докосна палаво нейния.Сигорно щеше да ме избута...най-вероятно,но поне можех да се насладя на мига.

Това което той направи не го очаквах. Не бях се подпряла добре и когато той се приближи до мен аз загубих равновесие и легнах на земята. Той се легна върху мен и не спря да ме целува. Не смятах да го избутвам. Харесваше ми.Но бутилката с алкохола щеше да се счупи или да се разлее. Погледнах към нея и се опитах да я оставя,но не можех.Изругах на ум и отново се опитах. "Развалям момента с тъпата бутилка" казах си на ум. В този момент пуснах бутилката и се средоточих върху Робин, бутилката издрънка глухо и се търколи на някъде. После ще я търся сега не ми беше до...алкохол.

Двамата паднахме на земята,но аз не спрях.Продължих да я целувам,а тя ми отвръщаше.Слава Бого не ме избута,но май имаше проблем с бутилката.Не можеше да я остави "да кротува" на едно място.
Плъзнах ендата си ръка под нея,а другата под блузата и.Знам,че бях нахален,но това много,много не ме интересуваше...добре де интересуваше ме.
- Само кажи и ще спра.. - отдръпнах се за миг,а после пак почнах да я целувам.Ръката ми която беше под блузата и стигна до сутиена и.Дадох още малко нагоре и леко стиснах едната и гърда.Езикът ми влизаше в устата и и срещаше нейния.Устните и жадно търсеха мойте.Леко я повдигнах от земята като я притиснах още повече към себе си ако това въобще беше възможно.
- Ооо Ванеса.. - измърках между целувките.

Убвих ръце около връта му. Продължих все така да го целувам,но онова проклето чуство че трябва задължително да пия от него беше ужасно. Придърпах го по близо до мен,макар че телата ни бяха толкова близо,че повече от това близо не виждах на къде. Не ми се искаше да спра и със сигурност нямаше да му кажа това.
В главата ми премина образа на Арчър и аз леко потребнах и може би се отдръпнах,но си казах че в момента няма да мисля за БРАТ МИ а ще мисля за това какво става сега. Отворих очи усмихнах се,надигнах леко глава,за да стигна връта на Робин и го целунах там. "Няма да пия,няма да пия" си повтарях докато го целувах.

Ванеса целуна вратът ми.Потрепнах.Очаквах зъбите и всеки момент да пробият плътта ми,но това не стане.Не още...Трябваше ли да кажа нещо от сорта на "Моля те,моля те не ме хапи" ?Да се моля?Да се моля на някой?Не мамка му!Нямаше да кажа нищо подобно.Камоли да се моля.Въпроса е,че ако тя ме захапеше щеше да стане една...вампир докато се храни е като пирания.Ще те изяде жив ако му прекъснет обяда,вечерята или каквото е там.А така ще и дам двойно основание да ме схруска.А нямаше да се бия с нея!Аз жени не удрях..нали бях дженталмен.Под прикритие.А и дарбите си нямаше да използвам...както казах дженталмен под прикритие.
Останах неподвижен обвил ръце около нея докато устните и се разхождаха по вратът ми.

Отдръпнах се от него като го осетих как потръпва всеки път когато го докосна.
- Спокойно няма да те ухапя. Колкото и да го искам достатъчно съм заситена,за да не те нападна. - усмихнах се и го целунах по устнте страстно. Поне молко го успокоих. Устните ми отидоха на бузата му и се спуснаха надолу по връта ми. Зъбите отново ми се удължиха,но аз не им обърнах голямо внимание. Гледах да ги прикиря така ча да не ги усети. Ръцете ми се скриха в косата. Много обичах да се играя с косата на някой а пък момчетата с дълги коси най много ги обичах.

Продължих да я целувам.Тя зарови глава в косата ми.Леко се отдръпнах с усмивка.
- Казах ли,че мразя да ми разрошват косата?Това се посига трудно.. - засмях се и продължих да я целувам.Дръпнах блузата и нагоре и я целунах по корема и продължих надоло,но панталоните ми пречеха.Въздъхнах и се върнах нагоре за момент.Измърках и пак слезнах надоло.Откопчах дънките и като ги изхлузих от нея.
- Само кажи и ще спра.. - прошепнах отново.Май ставах досаден с това ама после да не каже,че съм я изнасилил или нещо подобно.Та аз бях ангелче...бившо ангелче.Не,че много ми личеше с тоя вид.Ама и ментора ми беше нещо подобно и беше паднал ангел до колкото знам.Защо ли беше паднал?Пробутах тези мисли някъде другаде в съзнанието си и ги заключих.Нямаше да мисля сега докато правех това за ментора си...Тц!Все пак не бях гей...

- Не ме интересува косата ти. Аз искам да си заравям пръстите в нея колкото си искам . - казах сопнато,но не се здържах и се засмях. Той слезе надолу и стигна до дънките ми. Ето там...където беше и Арчър... "Мамка му! Спри да мислиш за него." скарах се на себе си. Просто не трябваше да мисля за това и всичко щеше да бъде доре. "Боже...не трябваше да го правя това с Арчър. Беше ужано. Как..." Идешеми се да се скрия някъде,защото знаех какво става в главата ми.Но хубавото беше че Робин не знаеше,инчае до сега да се беше отдръпнал.
- Обещавам ще кажа ако искам да спреш. - извъртях очи и после му се усмихнах.

Ванеса изглеждаше някак си..притеснена.На тръни.Еее на тръни...бяхме в гората все пак,но аз имах предвид на тръни в другия смисъл.
- Какво има?Какво те мъчи? - повдигнах се нагоре като лицето ми беше над нейното и косата ми се спускаше спокойно над нея.Като се замислех и как малките деца обичат да дърпат такива коси като моята...не,че Неса беше малко детенце.Не знам защо,но ми харесваше да и казвам Неса...не разбирах защо държеше да е Ванеса.Не,че името не беше хубаво...,но и аз много,много не харесвах съкращенията.Сякаш да ми викат Ро или Роб,а защо направо не Ин..или нещо такова.Тц,тц..
- Сподели..ще ти олекне.. - казах и.Да бе!Не е за вярване,че това излезна от моята уста...това момиче ми беше влязло под кожата щом се държах по този начин.Никога не съм се държал така...тъйкато нямах приятели,но както и да е.

Той спря и ме погледна. После пък зададе и въпроси. Какво ми е ли? Щях за малко да спя с брат си и сега вопще не ми се прави секс защото имам чуството че е той. Доста странно,но беше така. Покрих с ръце лицето си и после и отдръпнах. Усмихнах се. Сякаш щях да ми кажа. Щеше да се отдръпне а аз нямаше да го позволя.
- Нищо...няма,нищо. - успокоих го и посегнах да махна косата от лицето му. Тъпия Арчър ще го убия следващия път когато го видя. Ще го обеся на каишката със шипове.

Нищото май не беше нищо,но щом тя така твърдеше....
- Дооообре...щом така казваш... - погледнах с поглед на супер детектив от който не може да се скрие нищичко и се засмях.Май и двамата бяхме опитни в това да разваляме момента.Наведох се и я целунах. - Казвма отново...ако искаш да спра само кажи...
Засмях се...отново.Ама и аз и тая моя уста.Неспрях да я питам това.Накрая сигорно ще си помисли,че нарочно го казвам и,че не я искам което не е вярно.Усмихнах се чаровно като се отдръпнах от нея,а после пак я целунах..страстно и продължително.

- Мамка му! Ще спреш ли да ме питаш това. - засмях се и го блъснах леко. Беше направо досадно през няма и пет минути да те питат един и същи въпрос.
- Трябва ли пак да ти отоговарям,защото имам чуството че аз трябва да ти задам този въпрос а не ти на мен. - повдигнах вежди и го изгледах любопитно. Наместих се малко,за да ми е по удбно,но единственото което намирах под мен бяха камъни и хиляди неща заплели се в косата ми.
- Уффф.....- изпуфтях ядосано и сложих една ръка под себе си,за да махна камънте. Това място беше ужасно. Наистина бих предпочела гробщето от колото реката.

Намусих се.Тя не спря да мрънка.
- Ако искаш да офейкваме на някое по-хубаво място където да се... - повдигнах вежда.Тук какво ли нямаше.Ако и огромен октопод придружен от огромна сепия излезнах от реката нямаше да се очудя.Никак даже.Целунах я по вратът и стиснах едната и гърда. - Само кажи и ще спра..
Това го казах нарочно за да я подразня и се засмях.
Изхлузих дънките и надолоо и пъхнах ръка в гащичките и.Почнах да масажирам клитора и докато целувах вратът и.
- Всъшност..никъде няма да мърдаме...на мен ми стана интереснно - усмиханх се.С зъби дръпнах сутиена и надоло и засмуках едното и зърно,а после другото.

Изстенах от удоволстви и започнах да се прививам под него. Цялата бях настръхлал и изведнъж бях забравила занеудобните камъчета и какво ли още не под мен.
- Знаеш ли? Щеше да е по добре ако не миказваше постоянно "Само кажи и ще спра" - изимитирах го и се засмях. Почудих се ако му кажа да спре как ли ще ме погледне.Е, със сигурност няма да е много щастливо,но все пак ще го преживее. Но...друг беше проблема. Не исках да спира. Обвих ръце около врата му и го дръпнах към мен. Капка вода се приземи точно на челото ми. Погледа ми се средоточи към мрачното небе над нас.
- Май ще вали. - казах спокойно сякаш просто се си седяхме тук и гледахме водата как си тече. Не обичах много дъжда и точно сега нямаше да е изключение. Явно май трябваше да се прибираме или поне да се опитаме да намерим пътя за обратно.

Докато си играех с гърдите и тя спомена,че ще вали...пуснах зърното и и надигнах глава.Май наистина щеше да вали.Една капка падна на носът ми,а аз се засмях.
- Данеби да те е страх от дъждът мила ми Ванеса? - изрекох някак си подигравателно,но всъшност нямах точно това предвид.На кой му пукаше,че ще вали?!Не и на мен...аз обичах мрачните дъждовни дни,но в такива не можех да летя... - Ако не завали ще ти покажа нещо...,но като гледам май ще завали такаче....
Целунах я по вратът и после почнах да я целувам надоло и надоло...
- Дори и да искаш няма да спра..може би... - засмях се.То щеше да стане чисто изнасилване ако тя поиска да спра,а аз не спра...

Дали ме беше страх ли? Нее...беше гадно особено за човек като мен който носи на очите си по един тон черен молив.
- Не...мен не ме е страх. Но после като завали да не те хване теб шубето като ме видиш.Едва ли ще ти се прави секс като ме видиш. - засмях се и се надигнах леко,за да му видя реакцията. Не казвах,че бях много страшна,но си беше стряскащо с този черен молив разтекал се по лицето ми.
- Между другото вече позваш да ставаш досаден с това "спиране" - извъртях очи и облегнах глава назад. Запона да вали леко. Чуваха се падащите капки как се преземяват във водата или на листата на дърветата.

Ухилих се.
- Ами тогава няма да спирам щом не искаш да спирам.Няма да казвам тази думичка "спирам" щом не искаш да спирам. - засмях се.Натрапвах на сяко спирам и гледах да го казвам все повече и повече.Усмихнах се чаровно и бързо проникнах в нея с мощен тласък.Почнах да се движа отначало бавно,а после бързо.Засилвах с всеки тласък.
- Няма да спра. - подразних я отново с тази думичка и я целунах по устните.Дъждът се усили,но не ми пукаше. - А и надали ще изглеждаш зле с разтекъл се грим...ще си сладка....

Изтенах и замръзнах нацяло. Това ми дойде като гръм от ясно небе. Побиха ме тръпки,които обхванаха цялото ми тяло. Наистина се опитваше да ме ядоса с това "Спирам" и да признавам си,малко се бях ядосало,но всичко просто изчезна.
Той отново ме предопреди,че няма да спира и това ме подразни малко. Извих се под него и усетих как малките капчици вода се удряха в мен,стичаха се бавно и мокреха всичко.
- Не искам и да спираш. - успях да кажа през въздишките.

Ухилих се.
- Щом не искаш да спирам няма да спра! - повторих отново и се засмях. Засилвах все повече и повече с всеки тласък на тялото си,а Ванеса стенеше изпод мен.Това ми харесваше.Че и харесва това което правя ми харесваше. - Харесва ми,че ти харесва.
Ухилих се като пет годишно лапе на което са му купили голяма близалка.Но в този случей тя беше с близалката.Ако трябваше да сме точно и зависи от кой ъгъл гледаме.
- Ауу!Разтече ти се моливът... - проешпнах тихо в ухото и.Това си беше лъжа или поне се надявах да е тъйкато не я бях поглед като се навеждах.Целунах я по вратът отново и после отново се заиграх с гърдите и.

- Явно много обичаш да повтаряш разни думички. - засмях се леко. Той прошепна в ухото ми,че ми се е разтекъл молива,но аз не му обърнах внимание. Точно сега това беше единственото нещо за което трябва да се претеснявам. Устните му се плъзнаха по врата ми и стигнаха отново до гърдите ми. Тръпки отново обляха цялото ми тяло. Имах чуството,че няма да мога да кажа нито дума повече ако продължаваше да прави това. Реших да си замълча дори и да нямаше какво да му кажа.
Дъжда постепенно започваше да се усилва, а капките вода да се удрят в мен. Обичах звука на дъжда,но не обичах да съм под него и той да ме мокри.
- Сто процента след това ще съм болна. - засмях се леко и ръцете ми се впиха в косата му.

Продължавах да си играя и да се усмихвам.Отдрпънах се.
- Еее подробности..ще сме боли заедно Неса! - цяло чудо беше ,че тя още не ми е зашлевила някой шамар.Не спрях да и повтарям думичката спирам и да и съкращавам името което не и харесваше.Дали щеше да и хареса ако почна да повтарам "Няма да спра да те нарчиам Неса!Няма да спра да те наричам Неса!" - надали щеше да и хареса затова нямаше да опитвам.Не и сега...
Продължих да се движа в нея,а след малко свърших.Отпуснах се върху Ванеса,но не баш буквално,че иначе щях да я смачкам - най-вероятно - а се крепях с ръце.Тя беше писнала,че ще е добре да се прибираме и аз май почвах да мисля като нея.Въпроса беше на къде трябва да ходим,а и кога ще станем...да не говорим,че аз все още бавно се движех в нея.

Без да искам мислите му нахлуха в главата ми. Засмях се и го погледнах.
- Боже, никога не го казвай,защото си просиш ухапването. - усмихнах се леко злобно. Знаех,че не харесва да пият от него така,че това трябваше да запрелича на заплаха. Той сърши,но все още продължаваше да се движи леко в мен.Беше ми странно да го кажа,но не ми се искаше да свършва. Отново ме побиха тръпки,но този път не беше,защото ми харесваше това което прави а това,че ми е студено. Да определено щях да бъда болна нямаше как да се размна с това.

Изправих се бързо и я вдигнах от земята.
- Само да ти кажа,че няма как да се разболееш защото си вампир...Опа!Май убих всичко детско в теб... - засмях се.Облякох се набързо и мернах една бутилка с алкохол.Взех я и отпих голяма глътка. - Ако не валеше лесно щяхме да открием пътя аок бяхме на няколко метра от земята,но не....то намери да завали точно днес...точно сега.Имам нужда от душ...
Измрънках и подадох бутилката на Ванеса.
- Искаш ли?

Той се изправи бързо и вдигна и мен.Няколко минути седях втренчена в нищото докато се усъзная какво стана току що. Той вече се беше облякъл и отново надигаше шишето. Тръснах глава и започнах да се обличам. Чух го да ми предлага алкохола и дабута шишето в ръцете ми. Взех я и отпих голяма глътка. Збръчих вежди и го богледнах отвеено.
- Все още можеш да летиш? - погледнах очудено. Това наистина беше странна комбинация- вампир и ангел. "мммм...ангел. Каква ли на вкус му беше кръвта..." помислих си втренчена в него. Усетих се,че започнах да преличам на някое хипнотизирано дето,което е видяло хубава и лъскава играчка която някга няма да има, или просто някой гладен човек гледащ магазин за храна. Отместих поглед от него и отново отпих от бутилката.