Тайната част на гората

- Ами да...не знам как и защо,но все още имам криле...преди бяха бели,но сега са черни... - повдигнах рамене.Тя нагъваше алкохол докато гледаше някъде на никъде.Взех го от нея и отпих голяма глътка. - Остави и на мен сладурче...
Обвих ръце около кръста и като я притиснах към себе си и я целунах по бузката.Погледнах на там където тя гледаше.Нямаше нищо.
- Сега на къде?За да се приберем? - повдигнах вежда.Аз бях нов и не познавам мястото и можех да ни изгубя още повече...въпреки,че тя дето познаваше мястото ни изгуби,но както и да е.

Тялото му се притисна към мен и изведнъж сърцето ми се сви и когато миказа "сладурче" нямаше как да не се усмихна. Беше много сладко! "Какво ми става?" попитах се. Това със сигурност не бях аз. Как може нещо да ми се струваше "сладко" и момче да ме кара да се чуствам така? Искаше ми се да се згуша в него точно сега,но вместо това се отдръпнах изкашлях се тихичко и тръгнах на някъде.
- Мисля,че е от тук. - казах безразлично. Опитваща да скрия това което всъщност стана преди малко.

Тя се отдръпна и настроението и се смени.Стана някак си студена.Повдигнах учудено вежда и тръгнах след нея по пътя по който тя "мислеше" ,че ще ни отведе в училището.
- Само мислиш,че е правилния път или е правилния? - попитах като гледах и аз да се държа малко гадно.щом тя се държи така и аз ще се държа така.Какво и бях направил,че да заслужа това държание?Държеше се сякаш...ами и аз не знам как. - Ванеса!Мама му какво става....
Изрекох раздразнително и спрях.Щях да стоя на едно място докато не получа отговор.

Ами..да "мислех" не бях много сигурна в пътя,но какво да направя не познавах много дорбе гората. Бях малко пияна така,че не разчитах много на носа си. Направих се,че не чувам това кеото каза за пътя и продължих.
Усетих го как спря и ме пита какво има. Странното беше,че и аз не знаех какво ми има. Спрях се и се обърнах, погледнах го и видгнах ръмене.
- Нищо, просто се...- спрях за малко захапах устната си и след като я пуснах казах. - почуствах странно. - казах и отместих поглед на другаде. Започнах да се чудя какво стана с това "Неса" странно,но започна да ми харесва.

Повеидгнах вежда и я погледнах предизвикателно.Какво имаше предвид с това "почувствах се странно" ?!Май и тя не знаеше защо,а аз още по-малко щях да знам.Пфу!
- Неса! - повиших тон.Вече се изнервях,а това не беше на добре.Една гръмотевица раздра небето.Супер!Сега и ще вали...страхотно!Направо Страхотно! - Хайде....
Изръмжах и тръгнах напред като подминах ванеса.Беше ми гадно,че се държа така с нея,но вече се бях изнервил...не знам какво ми ставаше,но бях ядосан.Искаше ми се да убия някой...,но надали в тая гора ще се намери някой човечец в тоя дъжд.
- Неса...ох... - поклатих глава.Искашеми се да се...да се...извиня.Обаче това не ми беше силна страна и май нямаше да го направя.

Добре, стана малко неловко. Но какво да направя за Бога,за да не е такова. Поне си върна отново "Неса". Беше странно,но това започна да ми харесва. Той ме задмина и тръгна из гората. Едва ли знаеше на къде да върви. Не че и аз знаех,но поне малко можех да се орентирам. Вървях след него тихичко и гледах гърба му. Чуваше се капките падащи по дърветата. Беше много спокойно,харесваше ми. Ето,отново нещо което започва да ми харесва. Какво ставаше с мен. Усмихнах се хитро и се затичах към Робин в следващия момент висях на гърба му.
- Изненадахте нали? - засмях се и го целунах по бузата. Незнам дори защо го направих. Ами целувката? Този алкохол наистина започваше да ми влиае и то много зле. Правеше ме човек който със сигурност не бях.

Ванеса ми висна на вратът и ме целуна.Приличаше на малко сладко момиченце.Подхванах я като я вдигнах от земята.Беше доста лека.Въобще ядеше ли или караше само на цигари и алкохол?Това беше хубав въпрос който можех после да и задам.
Усмихнах се.Целунах я страстно по устните.
- Е Неса...давай насоки...на къде сме? - огледах се наоколо докато още я държах.Ръцете ми се намираха точно под задника и,но просто нямаше друг начин да я държа.Иначе щеше да падне на земята...И надали щеше това да и хареса.

П.п:Ужс!! Нищо не измислих....

Увих крака около кръста му в мига в който той ме повдигна. Не ми беше много лесно да му кажа на къде да отиваме особено след страстаната целувка която ми даде. Едната ми ръка се уви около връта му а с другата показвах на къде. Не ми беше много лесно да се завъртя,но честно да си призная предпочитах да ме носи поне още малко.
- Мисля,че е на там. И не се заяждай пак за това "мисля" - казах заплашвайки го с пръст. Бях супер сериозна,но когато го погледнах и просто не можех да се удържа и се засмях. Сложих глава на рамото му и въждъгнах.
- Ще ме поносиш ли още малко. - прошепнах в ухото му. Беше ми много приятно така. Сигурно му тежах,но нали на мен ми беше удобно, пък той беше човека който реши че трябва да ме вдигне.

Усмихнах се.
- Да.Ще те понося... - казах тихичко и тръгнах на там където ми беше посочила.Дъждът намаля и в такъв случей можеше и да получи безплатен полет.И това ми напомняше,че не бях летял от доста отдавна..може би ментора ми ще ми предаде някой друг урок по летене.Може би.
- Неса...въобще ядеш ли нещо или караш на цигари,алкохол и кръв? - попитах я като се ухилих като пет годишно.Надявах се да не я засегна с въпроса,но наистина ми беше чудно.Беше доста лекичка...
Погледнах нагоре към небето.Може би ако времето се оправише..като по чудо за няколко минутки можеше да полетя и да намерим пътя....знам ли.

Зарадвах се много когато ми каза,че ще ме носи. Сигурно много го тормозех,но ми беше приятно да съм се згушила в него и...той да ме носи. Попита ме дали ям нещо освен кръв. Аз си изправих леко главата,за да мога да го видя по добре.
- Да ям,но попринцип кръвта ме засища и не ми се налага много. - обясних. Днес пих много кръв и не бях гладна,но съм сигурна че утре сутринта ще огладнея със сигурност,но не за кръв а за обикновена храна. - Защо? - попитах го след известно време. Стана ми интересно,защо повдигна точно тази тем сега. Едва ли бях лека чак толкова.

Засмях се.Ванеса беше сладка.
- Ами...много си лекичка.... - казах като я повдигнах още.Усмихнах се чаровно и после пак се засмях.Не знам защо,но се сетих за алкохола който ние убихме....трябваше да си взема още алкохол преди да се прибера в стаята си...мм да.
Продължих да ходя и стигнах до някъде си...и аз не знам къде.Май бяхме излезнали от гората,но не знам защо не бях много сигурен.
- Аз май още ни изгубих.... - казах и се огледах.Вече беше спряло да вали тъйче се отдръпнах от нея.Огледах се и след малко големи черни криле "излезнаха" от гърбът ми - ако можех така да обесня - и погледнах Ванеса. - Може ли един полет?
Засмях се.

Главата ми лежеше на рамото му и просто си седях така и се наслаждавах на момента,когато той спря и се огледа наоколо. Нямаше как да сме се загубили повече от това което бяхме преди малко. Вдигнах глава и се огледах,докато се усетя зад него веече се виждаха черни криле. Унемях и го погледнах.
- И ти чак сега ми показваш. засмях се леко и протгнах ръка да ги докосна. Кимнах на въпроса му дори и да бях сигурна,че после ще съжелявам. Увих ръце около врата му и се хванах здраво за него. Незнам защо,но това летене сигурно няма да ми хареса много.

Засмях се отново.Тя докосна крилете ми.Май и хресваха...е то си бяха криле като на черен лебед,но на мен ми стояха по-добре.
- Ами да...чак сега...иначе щях а приличам на мокра кокошка ако ти ги бях показал докато валеше... - разясних и.Усмихнах се и размахах с криле.Двамата се отделихме от земята и скоро бяхме във въздуха.Огледах се и видях училището.Тръгнах натам хванал Ванеса в удобно за да не падне...щеше да обивее най-вероятно,но все пак не ми се рискуваше...

Когато вече бяхме във въздуха и училището се виждаше в делечината не можех да направя нищо освен да скиря очи и да се постарая да не гледам на долу. До сега не бях имала възможност да видя дали ме е страх от високото,но сега наистина разбрах и то много ме е страх. Стиснах ръце още повече около врата на Робин и се притиснах по-близо до него. Незнам колко повече от това повече можеше,но наистина не исках да падам на земята и бях сигурна,че и той няма да ме пусне.

Ванеса я беше страх от високо.Разбрах това когато тя още повече се сгуши в мен.Ако това въобще беше възможно.Продължих да си летя като волна птичка без да ми пука са нищо.
Напавих едно "странично" салто с което на Ванеса и стана сигурно още по-зле и сигурно и стана още по-лошо...милата!
- Съжалявам..ама обичам да правя такива каскади...,но отодавна не съм летял с...товар.. - засмях се.Неса не можеше да бъде наречена товар защото беше лека като перце...

П.п:Това за волната птничка е щот ме хвана лигнята хД

Когато направи тази "каскада" си помисли че ще падна и ще умра.
- Значи аз съм товар за теб.Така ли? - попитах и надигнах глава,за да го погледна в очите,но ме беше страх,че ако се отделя от него още малко ще падна долу.
- Моля те просто побързай да се преземим,защото наистина си умирам от страх. - казах с леко треперещ гласи отново сложих глава на рамото му. - Нямах и представа,че ме е страх от високо. Чак сега разбрах. - признах си и се свих още повече. Скоро щях да изпадна в паника. А това хич не беше добре.
- Моля те,просто побързай!

П.П - пиши някъде в училището.

Това куче в парка наистина ми скапа настроението от всякъде. Нямах нищо против кучетата,но чак пък такова ужасно псе не бях срещал. Наложи ми се след като се скрих от погледа на момичето да и оправя панталоните иначе щях да привличам много внимание към себе си а аз много мразех това.
Точно сега ми трябваше спокойствие, някъде далеч от ужасните кучета,стопани който упорито се опитват да ти помогнат и се извиняват за кчето си. Издишах безшумно и махнах кичурите паднали върху главата ми.
Гората беше добро място за събиране на мислите и спокойствие. Макар,че точно сега в момента исках да се напия,незнам защо. Една пръчка изпука под тежеста на крака ми и аз погледнах надолу,сякаш можех да видя клона който шчупих. Боже,тук нямаше жива душа. На кой дори му се иска да седи тук. Сигурно ще е някой който мен.

Неочаквах да намеря някой в тази гора,още повече когато беше тъмно. Усмихнах се на момичето и я позадравих:
- Здрасти и на теб! Какво правиш тук сама? - попитах я. Повечето хора или същества не смееха да идват чак до тук. Тук можеше спокойно да се изгубиш и никой няма да може да те намери. Момичето май беше от новите,все още не знаеше нищо за училището а може би знаеше. Пристъпих към нея все така усмихнат, като няой идиот намерил току-що плячката си. Само,че тя за мен не ми беше плячка.

Тя се представи и си подаде ръката. Приближих се към нея и улових ръката и като непропуснах да се представя.
- Даниел,но ми вика Дан. - ках с леко хитра усмивка на лицето. Тук не беше много добро място само за разходки,тук си беше направо място ако искаш да се изгубиш и да умреш от глад или разкъсан от вълци. Супер! Мечтаната смърт. Пуснах ръката и направих една крачка назад от нея.
- Признай си че се изгуби,поне малко- засмях се леко и прибрах ръцете си в джобовете на суичъра. Малко като че ли захладне,но това се очаква от есенна нощ.


П.П - Съжелявам,че не писах. Събото няма да мога да пиша, в неделя не съм много сигурно дали ще мога също,но ще се постарая.