Стаята на Теса Алварадо и Виктория Найтшейд

Том усещаше,че се поти. Беше му горещо,въпреки че беше само по халат. Не се бе завивал,нито покривал с каквото и да е. Отвори очи. Беше притъмно. Колко ли беше спал? Нямаше представа за времето. Изправи се и главата му се завъртя. Трябваше да си измие очите. Запъти се към банята,но по дяволите,чуваше стъпки зад себе си. Обърна се - нямаше нищо. Стигна до банята и опита да отвори вратата - заключено. Какво ставаше тук?
-Теса? Теса,къде си?

-Пази се от вратата!-викна Том и се засили. Ударът изкърти пантите и Том се оказа вътре. Веднага се огледа. Видя Теса,която беше застанала до ваната,за да се предпази от падащата врата.
-Добре ли си? Какво стана? Кой беше?
Усети как нещо се движи зад него. Чу как Теса изпища,обърна се и точно тогава нещо метално го удари в главата. Светът изчезна,всичко почерня....усещаше как пада.....

Чуваше глас. Мил,топъл...толкова познат глас да вика името му. Но сякаш беше толкова далеч. Сякаш ги деляха две вселени... Искаше да отвори очи,да види кой го вика...вместо това в съзнанието му излязоха образи. Виждаше себе си,държейки нещо метално в ръка. Пръстенът му светеше,докато се движеше из тъмен тунел. Черен мрамор,излъскан,сякаш не беше стъпвано в него. Беше му толкова познато и в същото време толкова непознато,толкова чуждо. Стигаше до края на тунела и всичко изчезваше....и после започваше отначало. Защо? Защо не можеше да излезе от този омагьосан кръг? Искаше да се събуди,да види лицето на Теса отново...но не можеше....

Далечният глас се давеше,плачеше...сякаш губеше нещо ценно. Нещо по ценно дори от живота си. И изведнъж светлина огра тунела,по който Том вървеше. И първото нещо,което видя,бяха две очи. Две дълбоки и красиви очи,пълни със сълзи.Опита се да повдигне ръката си. Имаше чувството,че тежи цял тон. Все пак я повдигна и докосна това лице. И избърса сълзичката,стичаща се по бузата и.
-Т...Тук съм,Теса.

Чудеше се дали да и каже за нещото,което се случи. Самият той още не можеше да го асимилира.
-Теса...трябва да ти кажа нещо.
Беше решил да каже. Защо да криеше? Едно нещо го притесняваше обаче....защо той беше сам в онзи тунел?

Том не знаеше как да и го каже. Реши да кара направо.
- Пак започват онези кошмари...сънувах нещо,докато лежах там. Сънувах,че ходя из някакъв тунел от черен мрамор,пръстенът ми светеше...
Той погледна пръстена на дясната си ръка,който беше кърваво червен.
-Носех нещо метално...сякаш ме водеше...
Не искаше да я притеснява. Искаше просто да са заедно,без да се появяват повече никакви проблеми. Искаше да са нормални,да не се страхуват когато преминават тъмна уличка...
-Теса....там бях сам....
Последното беше изречено съвсем тихо,сякаш за да не го чуе никой. Том не искаше да си представи какво може да значи това....

Том я хвана за ръката.
-Чуй ме,Теса! Няма да те оставя сама,никога. Винаги ще съм до теб! Няма да позволя нещо да ти се случи. Обещах ти. По-скоро бих умрял,но няма да позволя да те наранят!
После се изправи и впи устни в нейните. Искаше да и покаже,че държи на думите си. Живот без нея - такъв вариант не съществуваше.

-Ела тук!
Том я продърпа до себе си на леглото и я прегъра. Какво толкова...дали двамата са живи или двамата са мъртви...щяха да бъдат заедно. Нищо нямаше да ги раздели.
-Чудя се откъде ли идват тези "видения" ? Мислиш ли,че са свързани с метала в гърдите ми?
Том се замисли. Наистина онова,което държеше в ръка много приличаше на малкото парче метал. Но къде трябваше да отидат?
-Не трябва да ходим никъде. Майната му на пророчеството,майната му на всичко. Искам просто да живеем спокойно...
Целуна я и забрави всичките си тревоги...

-Знаеш,че може да не се върнем,нали?
За пръв път в живота си,Том се противеше за битка.Не,не се страхуваше за себе си. Страхуваше се,че нейният сън можеше да е истина...
-Не искам да те загубя,Тес! Но ако мислиш,че трябва да го направим,аз съм с теб. И ще отидем...или се връщаме дваммата,или няма да се върне никой от нас.
Погали ръката и. Беше ли способна тази нежна и красива ръка да отнеме живот?

Сякаш усетил какво си мислеше,Том каза тихо:
-Не трябва да съжаляваш. Справи се добре днес. Аз трябва да съжалявам,защото не успях да те предпазя този път..
Целувката,която тя му подари беше нежна и дълга. Помогна му да избистри мислите си,да подреди събитията в главата си.
-Къде мислиш,че се намира мястото? Тунел от черен мрамор....толкова много ми е познато,но не се сещам точно къде може да е.

-О Боже!
Как можеше да е толкова глупав? Всичко да се намира в собствената му къща и той да не се сети. Искаше му се да удари главата си в нещо.
-Как не се сетих,стаята със съркофазите!
Том помисли....
-Текста,който е нанесен по мрамора не е превеждан никога. Така и не си направих труда да го прегледам!
Всичко започваше да се подрежда. Оставаше само да бъде свършено...
-Мисля,че трябва да починем. Ако всичко,което знаем е вярно,то следващата ни дестинация ще изпита нашата издръжливост....
Леко я притисна към себе си. Беше много притеснен.....

-Какво пък,една разходка до вкъщи.
Том леко се засмя. Вече почти не му се спеше,но щеше да остане с нея. Усещаше,че и тя се притеснява,но това беше нормално. Неизвестното ги чакаше на сутринта. Щяха ли наистина да умрат? Или всичко това беше заблуда на ума,който беше измъчен от недохранване,недоспиване и многото трравми,които и двамата получиха последните дни?
Том остави тя да се сгуши в него,след което я обви с ръце,сякаш беше неин жив щит.Мислеше за идния ден,мислеше за всякакви оптимални варианти за успех,за това кой може да ги чака там...толкова много въпроси,толкова малко отговори...

-Не ти се тръгва,нали?-попита Том и я погледна.
На него също не му се тръгваше. Но това явно трябваше да бъде свършено.
-До довечера всичко ще приключи. Обещах да отидем до Лондон,ето какво ще правим след това глупаво нещо.
Усмихна се,като почти си повярва.
-Довечера ще си изкараме идеално.
Искаше му се да лежи до нея вечно,да я милва.Вместо това обаче,тялото му покорно стана от леглото. Нощес беше сменил халата с едни гащета. Чак сега се видяха 3те огромни белега опасващи целия му гръб. Бяха като драскотина,сякаш нещо бе раздрало мускулите му. Изглеждаха изпънати,а това значеше само едно - Том беше напрегнат.