Стаята на Теса Алварадо и Виктория Найтшейд

Students Брой мнения : 381

Том ме хвана през кръста и ме метна назад. Озовах се зад леглото , на крака.
Двамата с върколака започнаха да се бият.
Когато Том се беше разсеял за секунда върколака скочи върху мен и ме ухапа за крака.
Болката беше силна , но не издадох нито звук. Ритнах вълка обратно при Том и .. припаднах.
Събудих се едва когато всичко беше свършило , а моят защитник гледаше към мен.
- Съжалявам , че не можах да ти помогна. - казах с тих глас.
Изправих се на крака и усетих силна болка в левия си крак.
Тогава си спомних за охапването и залитнах към леглото, в следващия момент бях седнала върху него.

Graduates Брой мнения : 627

-По дяволите!
Том видя ухапването. Откъсна парче от левия си крачол и стегна крака на Теса.
-Теса,чуй ме. Имаш ли ми доверие? Трябва да изсмуча отровата. Иначе....иначе....
Том не довърши. Само я погледна и се молеше да е достатъчно силен,за да спре след това. Не,щеше да помогне...трябваше да помогне,да си върне услугата. Погледна неговата рана - започваше да зараства. Металът вършеше своята работа. Това обаче,не важеше и за нея. Ако не махнеше отровата скоро....тя щеше да умре..........

Students Брой мнения : 381

Бях чувала какви са последиците за вампира ухапан от върколак. Смърт.
Бавна и мъчителна, както и халюцинации.
- Имам ти доверие Том. Направи каквото трябва. - продължавах да говоря все така тихо.
Усещах как започвах да губя силите си и легнах на леглото.
Болката се усилваше и единственото, което исках беше тя да спре.
- Накарай я да спре , моля те .. - казах с последни сили преди отново да припадна.

Graduates Брой мнения : 627

Том гледаше как се мъчи. Тогава се реши. Наведе се към шията и и захапа. Усети сладкия вкус на кръвта и,усети и примеса от върколашката отрова. И засмука...две,три,четири глътки...кръвта се изчисти...но той продължаваше да пие...
"Спри Том,кръвта е чиста! Спри,Том! Том,спри!"
Отблъсна се силно,като си удари ръката в шкафа. Очите му бяха станали алено червени,но той се контролираше. С усилие я докосна по крака - раната я нямаше...
-Теса,Теса моля те събуди се....Теса....
Викаше отчаяно..надяваше се,че не бе изпил твърде много....надяваше се,че не я е убил.....

Students Брой мнения : 381

Отново се събудих. Вече нямаше и следа от болката , която изпитвах до преди няколко секунди.
- Няма я .. - казах гледайки Том като се усмихвах.
Все още бях малко слаба, но това беше заради загубата на кръвта ми. Сега изпитвах жажда.
Опитах се да стана от леглото, за да си взема банка от другата стая , но все още ми се виеше свят.
- Ще ми донесеш ли една - две банки кръв от другата стая? - помолих го.
Знаех, че няма да ми откаже , затова просто изчаках докато не видях как излиза от стаята.
Бях му много благодарна , че спаси живота ми .. точно както аз неговия. Сега бяхме квит.

Graduates Брой мнения : 627

Том бързо влезе в съседната стая...банки кръв,банки кръв...къде по дяволите беше кръвта? Изведнъж на погледа му попадна червената течност и той веднага изнесе 3 банки...искаше да е сигурен. Остави ги на леглото до Теса и я погледна. Радваше се,че сега е с нея. Колкото и изпълнен с приключения да беше деня,всичко си струваше. И той чак сега се усети,че в него няма и капка от предишния Том - студен,груб,надменен. Напротив,сега беше мил,добър и грижовен. Какво го промени така рязко?
-Допии я!- каза Том,като видя че Теса остави половината кръв в последната банка.
Изгледа я строго,но в очите му се четеше насмешка....беше му весело....изведнъж се сети за трупа на вълка. Трябваше да го махне от тук.Обърна се.......къде по дяволите беше той?

Students Брой мнения : 381

Когато Том ми каза да я допия се засмях. Беше ми станало смешно колко строго го каза.
- Добре де , добре. - съгласих се и започнах да пия бавно, лигавейки се като малко дете.
След целия ден с толкова приключения и двамата просто имахме нужда да се разсеем с нещо.
Било то телевизия или просто игра на карти. Тъкмо щях да предлагам телевизията като вариант , когато видях загрижвения му поглед да търси нещо.
След миг аз също се досетих - трупа на вълка го нямаше.
- Том .. какви са възможните варианти около изчезването на трупа? - попитах сериозно , като липсваше всякакво чувство за веселба както до преди малко.

Graduates Брой мнения : 627

Том се оглеждаше. Досега не беше чувал за труп с откъсната глава,който да се съживи. Варианта беше само един...
-Някой го е изнесъл!
Уви,следи от кръв липсваха. Странно....за толкова малко време,толкова прецизно направено...но какво пък? Това беше просто един труп,нищо не можеха да вземат от него....Том се сети само за едно нещо,но то бе твърде налудничаво,затова бързо го изхвърли от ума си.
-Няма значение,в безопасност си....сме.
Отново засия,сякаш света не бе толкова проклет и сякаш този живот щеше да продължи вечно.Все пак,лека тревога го пареше отвътре,но той я игнорира. Нямаше да умре...нито той,нито тя...особено тя. Живота беше пред нея,нямаше да позволи да и го отнемат. Беше готов да се жертва ако се наложи.
-Какъв ден,а? Срещна някакъв непознат и гледай докъде го докара.
Усмихна се. Първата му усмивка от месеци насам.....

Students Брой мнения : 381

Това наистина ме накара да се засмея и то с глас.
Взех една от малките възглавнички до мен и го замерих.
- Не се шегувай с мен! Виж каква късметлийка съм само. - казах през смях.
- Какво ще кажеш да гледаме някой филм, за да се разсеем от събитията през този дъъъъълъг ден? - предложих му.
- Ще оставя на теб избора на филма. - допълних се и се ухилих весело.
Силите ми се бяха върнали и отново се чувствах изпълнена с живот.
За пръв път видях Том да се усмихва и да си призная това ми хареса.
- Надявам се да се усмихваш по-често. - намигнах му докато очаквах отговора му относно филма.

Graduates Брой мнения : 627

Летеше....да,летеше от радост. Възглавничката,която го удари падна до него,но веднага беше запратена обратно. Филма можеше да почака. Том я хвана и я вдигна на ръце,като я подхвърли високо над леглото. Преди да падне обаче,силните му ръце я уловиха и тя се оказа в клопката им. Ново подхвърляне и този път я остави да падне на леглото,което я накара да отскочи. Смееше се...а също и Том.
-Ще ме замеряш с възглавница,а?-викна Том,като се опита да вложи нотка на обида,но това не му се получи...само му стана смешно.
-Ей сега ще видиш ти!
Задърпа я за крака,като се опитваше да я свали от леглото. Това се оказа доста трудно обаче,защото....

Students Брой мнения : 381

Том се опитваше да ме свали от леглото , но му се оказа доста трудно, защото се бях хванала здраво за един от ръбовете.
- Няма да се пуснааа ! - извиках през смях.
Отскубнах крака си от ръцете му и станах права върху леглото като му се плезех.
Взех една от пухените възглавници и я скъсах. Навсякъде около мен хвърчаха малки бели пухчета.
- Я , пухче! - възрях едно точно пред окото си и го духнах да полети към Том.
Явно не само аз си мисех , че филма ще почака.

Graduates Брой мнения : 627

Пухчето литна право към лицето му и го погъделичка. Кихна. Изчака да спадне малко летящия пух и се хвърли към леглотон. Този път успешно . Хвана я за двата крака и дръпна,като тя се стовари по гръб върху леглото. То изскърца. "Горкото",помисли си Том. Ръцете му се шмугнаха под нея и я повдигнаха високо,сякаш летеше. После я пусна рязко и усети прилива на адреналин,който я заля.
-Знаеш,че възглавницата означава война!
Последната здрава възгглавница,която беше наблизо се озова в ръцете му и той започна да я налага. Ударите бяха леки,а заради мекотата на възглавницата почти не се усещаха. Но му харесваше. Видя вазата с цветето на шкафа. Извади цветето и вътре остана само водата...
-Знаеш какво те чака,нали?
Замахна с вазата и водата се изля върху нея.

Students Брой мнения : 381

Война ли? Добре. Може да е спечелил битката, но не и войната.
Бях цялата мокра, а от косата ми капеше вода.
Повдигнах главата си към него и го погледнах лошо.
- Ще си платиш за това! - казах със сериозен тон като едва се сдържах да не се засмея.
Използвах бързината си и минах за част от секундата край него.
Стигнах до банята , където имаше голямо шише пълно с вода. Взех го в ръцете си.
Бавно и предпазливо се върнах в стаята зад гърба на Том и излях шишето върху него като бързо се отдръпнах , но ...

Graduates Брой мнения : 627

Силните му ръце я хванаха и дръпнаха обратно. Хвърли я на леглото,което вече бе подгизнало от вода. Косата и се разпиля и това му направи впечатление. Беше невероятна. Хвана крачола на панталона си и изтиска водата върху коремчето и. Не беше студена,въпреки студените им тела. Погледна я изпитателно,след което се хвърли на леглото до нея. Това я накара да отскочи,но след като се приземи,той я погледна. Очакваше всеки момент да го замери с нещо....
-И сега какво?
Погледна я в очите....бяха прелестни. Сякаш побираха целия свят,дълбоки и красиви.Какво щеше да каже?

Students Брой мнения : 381

След като отново се приземих на леглото той ме погледна и попита "И сега какво?" , в интерес на истината не знаех ..
Том се взираше в очите ми и може би се чудеше какво щях да кажа.
Замълчах за миг, а след това започнах да говоря.
- Не знам. - просто казах и размазах капчиците вода върху корема си.
Помислих , че е извърнах поглед от мен , затова аз също го погледнах право в очите.
Бяха толкова красиви, излъчвайки топлина, радост и сигурност.
Почувствах се малко неловко, от начина по който се гледахме и обикалящата ни тишина.
- Сега мисля, че трябва да оправим стаята, за да има къде да спиш. - казах с почти треперещ глас.

Graduates Брой мнения : 627

-Няма да спя тук,какво ще каже приятелят ти като ме види?
Том беше непреклонен. Не искаше да създава проблеми. Щеше да отиде в гората,малката къщичка за която никой не знаеше. Там се чувстваше добре....но да остави Теса? Ами ако имаше още една атака? Не знаеше какво да прави.....мозъкът му препускаше,мислеше най-оптималният вариант....може би трябваше да я вземе със себе си?

Students Брой мнения : 381

- Ще останем тук. А и кой е казал, че ще те види? - усмихнах му се дяволито.
Продължавахме да се гледаме като отново настана тишина.
Беше ми станало малко студено от мокрите дрехи, но реших , че после ще се преоблеча.
Станах от леглото като размахах ръка в знак и той да стане.
Махнах мокрия чершав и завивка и ги сложих върху големия диван да съхнат, където имаше място и да спя.

Graduates Брой мнения : 627

-Как така ще спиш на дивана?
Стори му се смешно. Той да ляга на огромната спалня,а тя - на дивана. Поклати глава. Огледа се за палтото си , което беше хвърлено до леглото. Взе го и се наметна. Да,определено трябваше да си вземе ново...от това не ставаше нищо.
-Може би трябва да се разходим?
Имаше странното усещане,че ако останат тук,нещо лошо ще се случи. Погледна я и в погледа му имаше само настойчивост.

Students Брой мнения : 381

- А защо да не спя там? - отвърнах му с въпрос и се засмях.
Нямах против да спя там , а и дивана си беше доста удобен. Можех и да погледам телевизия докато заспя.
Настоятелния му поглед ме накара да се замисля. Можеше да последва още една атака докато спим? И все пак исках да останем тук.
- Добре, нека се разходим. - съгласих се с него.
- Но след разходката се връщаме тук. А ако ти не искаш .. аз ще се върна сама. - допълних самодоволно.
Още от малка бях инат и независимо от всичко ставаше както аз искам .. и този път нямаше да е по-различно. Усмихнах се самодоволно. Отворих гардероба си и взех дрехи , за да се преоблека. Когато бях готова се върнах и весело казах:
-Да тръгваме. - усмихнах се.

Graduates Брой мнения : 627

-Изглеждаш невероятно!-каза Том като я погледна.
Тръгна напред,отвори вратата и внимателно се огледа. Чисто. Можеше да излизат. Тъкмо прекосиха прага,когато Том се сети:
-Момент,забравих нещо!
Парчето кожа с татуировката върху него стоеше проснато на земята. Бързо го прибра и тръгна към Теса.
-Какво по.....?
Нея я нямаше..........

Students Брой мнения : 381

- Благодаря. - отвърнах му и се усмихнах широко.
Тъкмо прекосихме прага на вратата, когато Том се сети за нещо.
Отново влезе вътре, за да го вземе, а аз се възползвах и реших да го поизплаша малко.
Скрих се зад стената в края на коридора, като не издавах нито звук.
Надникнах , за да погледна дали Том идва насам , но нещо сграбчи ръката ми и аз изпищях ....

Graduates Брой мнения : 627

-Ах тиииииииииии!
Очите на Том бяха кърваво червени. Издърпа Теса с огромна сила и я хвана за дрехата. С едната ръка я повдигна,с другата беше готов да замахне. Това щеше да е нейния край...и края на всичката измет,населяваща планетата.
-Време е да приключваме!
Тонът му бе леден...

Students Брой мнения : 381

- Давай! - извиках му докато го гледах в очите и приближих главата си до неговата.
Знаех, че беше номер и нямаше да се хвана. Том не беше такъв и нямаше да ми посегне , още по-малко да ме убие. Затова и реших да му покажа, че не се страхувам от него.
- Хайде, какво чакаш? - попитах го смеейки се.
Том беше по-силен от мен, нямаше начин да се измъкна със сила. Затова и не направих нито опит. Просто седях гледайки го и чакайки да видя неговата реакция.

Graduates Брой мнения : 627

Том се засмя. Колко беше сигурна за него...а откъде знае,че той не го прави ннарочно? Може би пък е злодей?
Пусна я на земята,като и се ухили...явно номерът нямаше да мине...
-Не прави повече такива работи,моля те!
Подаде ръка.
-Да тръгваме?

Students Брой мнения : 381

- Нищо не обещавам. - казах засмяна и му се изплезих като малко дете.
Разбира се, че беше номер.
Нима очакваше да му се вържа?
Той беше по-добър от много други, макар понякога да се правеше на лошия.
- Да тръгваме. - казах и хванах ръката му.
- Къде ще ходим? - попитах любопитно като нямах ни най-малка идея за това къде отиваме.

» Стаята на Кристина Алварадо
» Стаята на Виктория
» Къщата на Виктория
» Стаята на Ани
» Стаята на Ани.