Стаята на Теса Алварадо и Виктория Найтшейд

Подпирайки се на нея,Том влезе в стаята. Бе оставил кървава дира след себе си,дори бе нацапал нейните дрехи. Започваше да се чувства слаб. Вдигна дясната си ръка,където се намираше пръстенът и погледна камъка. Беше започнал да губи ярко червения си цвят. Том знаеше какво означава - живота бавно му се изплъзваше. Опита се да скрие ръката си,но беше твърде бавен и тя я хвана,като оглеждаше пръстена.
-Семейна ценност. - рече Том,като я погледна.
-Може би вече се сещаш за какво служи?
Изведнъж му прималя,но Том се задържа на крака. Нямаше да се предаде,имаше да свърши толкова работа. А тя? Изглеждаше нежна,но щом Том се подпря на нея усети силата,която бликаше от младото и тяло. Мозъкът му се опита да обмисли няколко варианта на предстоящата помощ,но Том веднага се концентрира върху реалността. Той умираше и шансът да оцелее беше малък. Усещаше вампирски глад,породен от загубата на кръв. Започна световъртеж,който значително увеличи усилията на Том да остане прав и когато се усети,вече лежеше по гръб на огромната спалня....

Усещаше вкуса на кръвта. Сякаш не беше пил от векове...което беше отчасти вярно...след като започна да се лута из горите преди няколко месеца не беше ловувал. И със всяка капка кръв,която поемаше,усещаше как живота се връща в него. На няколко пъти се преви от болка заради промивките,но това шеше да му спаси живота. Как щеше да и благодари? И по-важния въпрос,можеше ли изобщо да и благодари? Ами ако си имаше приятел? Какво щеше да си помисли той за мъж,лежащ в нейната стая? Може би и пречеше....понечи да стане,но тя го блъсна и го върна обратно в леглото. И точно тогава той се усети,че беше разсъждавал на глас.....по дяволите........
-Аз.....

О,не...пак този кошмар. Не го бе имал откакто бе малко момче. Беше в малка стая,а черна фигура се приближаваше към него. Смучеше кръвта му,но той усещаше само блаженство. След това фигурата започваше да го гони,отхапваше от плътта му,а той се смееше...докато не изпита болка. И започна да крещи...замахваше с ръце,викаше и молеше за помощ.Усещаше че вече е буден,но продължаваше да вика....не можеше да се откъсне от кошмара....Миналото се връщаше за него.....

Усещаше топлата и ръка,която държеше неговата. Милите думи,които го окуражаваха...постепенно кошмарът отмина и той се върна към реалността. Дали да и каже? Надали щеше да го разбере...въпреки това,момента му харесваше.
-Кошмар...просто кошмар,който не бях имал от много време насам...
Усещаше тялото си по-силно,въпреки че цвета на камъка върху пръстена едва се бе променил.
-Теса...аз....наистина съм ти благодарен....
Не продължи...не знаеше какво да каже. Не се бе чувствал така преди. Тя държеше ръката му...Въпреки,че бе вампир,той имаше чувството че плътта и е топла,нежна. Въпреки хубавото чувство,той усети,че това не може да продължи...
-Май трябва да вървя,не искам да ме гледаш в това състояние.-каза той,като намекваше за кошмара. Тя бе първата,която знаеше за него...

Почувства се олекнал,сякаш имаше подкрепата на целия свят. Отпусна се обратно на леглото. Капчиците пот,които бяха избили по челото му,вече изчезваха.
-Става въпрос за същество....нещото,което уби родителите ми. Сънувах го като малък,всяка нощ...кошмара ставаше все по-лош и по-лош. Затова започнах с боевете...и те изчезнаха. Убивах , за да се спася от един кошмар...от една измислица...
Вече не се криеше. Знаеше,че тя се е сетила. Можеше да и се довери....сега тя бе единствената,която можеше да му помогне. Иначе досега да беше мъртъв. А те щяха да дойдат за него....и вероятно щяха да наранят нея,за да се доберат то онова,ценното което той пазеше. Не трябаше да го допуска.Хвана ръката и и я погледна в очите.
-Благодаря ти,че си тук сега.
Гласът му беше тих,благ и леко плах. За пръв път през живота си се страхуваше за някого...и този някого беше Теса.

Въпросът го удари като чук. Никой не знаеше за това,което той криеше. Само той,баща му,който вече е мъртъв и човекът,който го преследваше.
-Сигурна ли си,че искаш да знаеш?
Беше готов да каже,защо пък не? Чувстваше сякаш на нея може да сподели всичко. И щеше да го направи...но за всичко си имаше време.
-Дай ми нож!
Той я погледна.Зачака да го донесе.

Том се изуми какво доверие му имаше тя,след като дори му даде оръжие. Все пак,той взе ножа и свали палтото си. Тялото му,покрито от стотици белези лъсна над светлината и макар цвета на пръстена да не се бе променил значително,Том заби ножа малко под сърцето си и започна да реже. Разрязваше само кожата,но не и органите. След като приключи,малък отвор с размерите на монета зееше откъм гърдите му,за да може от там да излезе нещото,което щеше да промени света завинаги....Том мушна пръст вътре и напипа метала,на който се личаха изписани с малък шрифт символи. Извади го,след което пусна окървавеното парче в ръцете и.
-Търсят това!-рече той,а тонът му се бе променил. Звучеше сякаш току - що е подписал смъртния договор и на двамата. Знаеше,че щяха да го усетят.
-Това,мила моя Теса,е парче от свещения граал.


(за инфо,цъкни http://bg.wikipedia.org/wiki/Свещен_Граал )

Да! Тя вече знаеше. Заради неговата глупост я бе обрекъл на смърт..най-вероятно мъчителна смърт в ръцете на Тях. Беше бесен заради глупавата си постъпка,хвърли ножа,който държеше в ръка и той се заби във вратата,като влезе до края на острието. Погледна Теса,но в очите му нямаше топлота или спокойствие. Имаше само злоба,огън и страх. Най-много страх. Нямаше да я остави,не можеше да я остави. Сега тя беше част от него,част от тайната.
-Не знам.....
Не изричаше често тези думи. Той самият ги ненавиждаше. Незнание...ужас...
-Разчиташ ли езика,на който са изписани символите?
Том вече го бе разчел. Беше му отнело години,за да разбере какво точно значат символите. И ето,че пророчеството изведнъж се нареди....по дяволите,всичко това е било писано да се случи.....
-О,Боже!........

Том взе парчето метал и го огледа. Беше чел този текст милиони пъти досега,знаеше го наизуст, но все пак зачете:
-Текста е на латински,мъртъв език от много време. Гласи:

"Когато мракът падне,и светлината се изгуби от света,
когато огънят пламне в очите Му,
времето настъпило е,и той ще потегли за една последна битка,
готов да изчисти злото,което се надига,за да довърши започнатото,
да довършат възвишеното дело и да изчистят света от тези,
които не заслужават да живеят в него.
И двама ще му се противопоставят,мъж и жена,
Оцелели след бичовете на съдбата,
и в техните ръце ще е цялата човешка съдба...."

-Последните 3 реда не могат да се преведат!-рече Том и погледна момичето. Погледът и бе изпълнен със страх. Не,това не беше обикновен страх...това беше страх от предстоящото...страх,че вече няма да бъде същата....същият страх,който обземаше и него.....

Том я гледаше,знаеше че плаче.Не биваше да и показва нищо,трябваше да си тръгне веднага...защо въобще позволи да му помогне? Знаеше,че не трябва да се намесва друг. Точно заради това той трябваше да бъде сам...както сега,така и в живота. Не можеше да рискува да загуби близък човек. А за него никой нямаше да скърби. Нямаше никого,освен братовчед си. И може би той щеше да пророни една сълза,но това не беше в негов стил. Сега той си имаше по-важни неща,не да оплаква Том.
-Теса,аз.....
Не знаеше какво да каже. Искаше да се извини,искаше да върне времето...но това не беше възможно. Усещаше,че скоро ще се случи....Без да иска ххвърли поглед на пръстена. Беше станал огнено червен. Всичко беше наред...поне засега...
-Теса,чуй ме добре....забрави какво ти показах,забрави въобще какво се случи сега. Забрави,че си ме срещала. Все едно не съществувам....
Беше му трудно да изрече тези думи,но го направи. След това взе парчето от граала и го мушна в цепнатината на гърдите си. Притисна раната и затвори очи....след което тя заздравя. Това беше едно от своиствата на това парче метал....само една малка част от своиствата. Дори Том не знаеше всичко за него....
Тръгна към вратата,но........

-Осъзнаваш ли,че се обричаш почти на сигурна смърт?
Гласът на Том звучеше твърде тревожно и това не остана скрито. Да,той нямаше да тръгне. Беше длъжен да остане и да я защити,защото тя се оказа жертва на нещо голямо...също както и той.
-Тук съм,Теса. Ще се справим...
Той се приближи и я погледна. Лицето и бе мокро от сълзите,но това не го притесняваше. Знаеше,че тези сълзи са признак за сила и решимост.Но защо? Защо пак не успя да си тръгне? Чувстваше се виновен....Чувстваше....
-Теса,трябва....
Чу се хлопане по вратата.По-скоро блъскане. Том се съсредоточи,сетивата му се изостриха. Нещо не беше както трябва.
-Застани зад мен. Каквото и да стане,стой далеч от прозорците и вратите.
Медальонът с огромното сребърно "Б",който носеше засия. Това означаваше самоо едно....Опасност.

Вратата се отвори рязко и огромно космато куче полетя към Том. Теса изпища,но Том замахна и го отблъсна,като то се удари във стената. Врага бързо се изправи,очите му бяха кехлибарени - върколак. Лицето на Том за момент срещна това на Теса и тя видя пламъка в очите му. Той я хвана през кръста и мя метна зад леглото,далеч от върколака. Разсейването обаче му коства силен удар в гърдите и той полетя назад,като се удари силно в стената. Бърз ритник в слабините на вълка го обезвреди за секунда и Том го изблъска силно,като същевременно нанасяше удари по цялото тяло. Двамата се удариха в отсрещната стена и върколака изпищя жално. Том търсеше ножа,видя го на земята. Посегна да го вземе,но лявата му ръка се оказа в челюстите на вълка. Силна болка го проряза и той усети неимоверен гняв. Удари вълка силно в главата,след което го захапа за врата и отдели тялото от главата му. Това беше края....Медальонът спря да сияе,Том се отпусна...къде беше Теса? Погледна зад леглото,тя лежеше там.....