Kъщата на Сара Пезини,Едуард Хейл и Джесика/Ренеесме

Джес преложи на всички бисквити,но никой не искаше.Аз се бях сгушила в Ед,а очите ми се притваряха и клепачите започваха да ми тежат.Усети как ме целуна по косата.Беше толкова приятно.С него се чувствах добре,защитена,цяла..
-Мисля,че е време децата и бременните да си лягат.-каза и се засмя.
Двете с Джес го погледнахме лошо.Не исках да се качвам горе сама.Исках той да е до мен.
-А тези ,които не са бременни или деца, какво ще правят?-попитах аз.
-Амиии...Ще пият по една бира и ще си поговорят по мъжки.-каза Ед ,а аз го погледнах с вдигнати вежди.
Том също изглеждаше малко учуден от изказването му.Знам,че Ед мразеше върколаци,но какво става по-дяволите?
-Е,съжелявам,но няма да бъде мъжки разговор,защото не мисля да си лягам още.-казах и се усмихнах невинно.-Но Джес ти ще трябва да лягаш.Ако искаш ще ти оставя ботилка кола и кутия бисквити на нощното шкафче за да не слизаш?-попитах я аз и я наместих в скута си.
Не исках да се отделям от нея,както и от Ед.Все още се страхувам,че всичко е просто сън и после всичко ще изчезне.Джес ще е починала при раждането,Ед няма да ми говори и ще продължи да ме мрази.И няма да се запозная с Том или Ерик.И отново ще съм кучката,която бях докато тях ги нямаше.

Сара и Едуард стигнаха до решението,че децата трябва да си лягат...бременните щяха да останат.Кака Сара каза,че ще ми донесе кола и бисквитки и все пак аз се намусих защото те щяха да са тук,а аз ще трябва да съм горе.Намусих се,станах от дивана,взех си бисквитките и колата - която едва вдигах - и тръгнах към стълбите намусена.Влезнах в стаята си и седнах на леглото.Не беше честно,че аз трябваше да съм тук,а те доло...не ми се стоеше сама!Не ми се спеше!
Усетих познатия повей и тогава пред мен се появи онзи който ме беше нарекъл "Ренесме" когато се родих.Беше облечен в черно,но колкото бързо се беше появил толкова и бързо изчезна.Седнах на земята и извадих зайчето от клетката - тъйкато го бях прибрала - и го пуснах на земята.То почна да скача из стаята,а аз да пляскам и да му се радвам.Това май беше единственото което можех да правя.

Джес се намуси,взе колата и бисквитите и тръгна към стаята си.Обърнах се към Сара.Почти беше заспала облегната на рамото ми.Усмихнах се.Надигнах се от мястото си и полека без да я събудя я подхванах и започнах да я нося нагоре към стаята.Отворих вратата и отидох до леглото.Оставих я там и я завих.Тръгнах към стаята на Джес и почуках на вратата.
-Хей,може ли да вляза?- попитах я на вратата.

Гласът на Едуард се разнесе от другия край на вратата.Намусих се и почнах да гоня зайчето в опит да го хвана.Накрая успях.Държах малката черно-бяла топка козина която известно време се опитваше да изскочи от мен,но после се поуспокои.
- Влез. - казах намусено и на лицето ми се появи недоволна физиономия.Наистина не бях щастлива.Не беше честно.На мен не ми се спеше,а ме пращаха да спя...,а и кака Сара чакаше бебе и това означаваше,че аз ще отида на заден план.Не беше честно!Защо никой не ме искаше...още от самото ми раждане...

Влязох в стаята на Джесика и чух какво си мисли.Беше тъжна, мислейки си че след като се роди новото бебе никой няма да я поглежда и тя пак ще е сама.
-Няма да бъде така,миличка.-казах и' и я гушнах.-Ние винаги ще сме до теб.Не мисли,че когато се роди не сме те искали.-казах аз тъжно и си припомних онова време.
Със Сара бяхме толкова щастливи,че ще си имаме бебе.Усмихнах се.
-Знаеш ли,когато разбрахме ,че майка ти е бременна с теб Сара веднага обзаведе тази стая.Първоначално беше направена за каквото и да е бебе.Момче или момиче,но после разбрахме ,че ще си момиче и тя модерира в това.-казах и станах.Отидох до гардероба и се порових малко.Най-накрая го открих.Одеалцето,което Сара беше направила за Неси.Подадох й го.
-Ето това е първата ти дрешка ,ако мога да го нарека така.Сара го направи и избродира името ти на него.-казах и посочих името и' на одеалцето.

Погледнах одеалцето.Въздъхнах.Пуснах зайчето на земята и взех одеалцето от ръцете на Ед.
- Красиво е...наистина ли мама...наистина ли Сара го е направила за мен? - погалих леко одеалцето там където беше името ми.Леко се усмихнах.И все пак знаех,че като се роди бебето няма да съм кой знае колко желана..нямаше да ми се обръща внимание.Нямаше да ги има дните като днешния когато ходехме по кафета и прочее.В дома винаги когато идваше ново дете и то беше по-малко му обръщаха повече внимание.Там обаче ти се искаше да не ти обръщат внимание.Там бяха лоши..само се караха и те биеха.Това бяха някои от причините да избягам.Очичките ми леко се насълзиха при спомена за онова сиропиталище.
- Но все пак като се роди бебето вие ще сте все край него...знам го.

Защо не можеше да ни каже просто "мамо" или "татко".Навъсих се.
-Естествено,че го направи за теб.-казах и я гушнах.
Започнах лека полека да разтривам гърба й успокоително.Наведох се и я целунах по главичката.Беше толкова красива и сладка.
- Но все пак като се роди бебето вие ще сте все край него...знам го-каза тъжно тя.
Повдигнах брадичката за да видя очите й.Очите й бяха насълзени.
-ХЕЙ ,успокой се.Всичко ще е наред,нали?Ти ще ни помагаш за бебето и така ще имаме време и да излезнем и т.н.-казах с усмивка.-А сега мисля,че е време да си лягаме.Хайде ще спиш при нас.-казах и отидохме в стаята на Сара.
Леганхме си,Джес беше по-средата и Сара се размърда.
Отвори бавно очи и ни погледна уморено.
-Хей-прошепнах тихо с усмивка на уста.

Заспах уморено на рамото на Едуард.Усетих как той ме пренесе до стаята.Остави ме на леглото и отиде нанякъде.Опитах се да възразя,но бях твърде уморена за това.Тъкмо бях на път да заспя,когато усетих движение.Обърнах се на другата страна от леглото с уморен поглед и видях Джес и Ед да лягат.Усмихнах се.
-Хей.-каза тихо Еди и се усмихна.
-Хей.-отвърнах аз и се гъшнах в тях двамата.
И така заспахме гушнати един в друг с Джес м/у нас вече спяща.

Съгласих се да спя при Сара и Едуард.Малко след като се настаних между тях потънах в сън.Всъщност не сънувах нищо,а просто си спях...,а в съзнанието ми беше един голям черен екран.
Сутринта се събудих и бях гладна.И Сара и Ед още спяха.Дали щеше да уместно да ги събудя?Сигурно не...,но бях гладна.
- Мамо... - изрекох като леко дръпнах кака Сара.След тези думи обаче и замълчах.Малко ми беше странно да ги наричам "мамо" и "тате" при положение,че не бях израснала с тях,но...тя ми беше мама,а той тати. - Сара..гладна съм...мамо..

Чух някой да ме вика и отворих очи.Беше Джес.
-Добро утро и на теб.-прошепнах с усмивка.-Хайде да слизаме да ти правим закуска.
Станахме,оправихме се и слязохме долу.
-Е,какво иска принцесата за закуска днес?-попитах с голяма усмивка.
Докато чаках отговора и изпих една чаша кръв и си сипах кафе.

- Пица? - попитах.Макар,че тези дни само това ядях,но нищо. - И кола!И бисквитки!А сладолед може ли?
Погледнах Сара с големите си очи и се засмях.Не бях чак толкова гладна,но можех да хапна от всичко което изброих..по мъничко.А ми се ядяха обаче и доста други неща.И ми се пиеше и сок...
- Днес ще се разходим ли в парка? - попитах. - Или в зоопарка...
Много обичах зоопарковете.Ама много.Имаше най-различни животни.Големи и малки,пернати,космати,люспести..всякакви.Исках да си имам зоопарк,но..имахме само кучето на кака Сара което се казваше Зеро и моето зайче Пухи.Мм да...въобще не можеше да се сравнява с един зоопарк.
- Може и да отидем на кино... - всъщност аз до сега бях ходила на кино само веднъж...от дома където бях не ни водеха...там всъщност не ни водеха където и да е..само ни се караха и биеха..затова и избягах.