Kъщата на Сара Пезини,Едуард Хейл и Джесика/Ренеесме

Сед предложението и другите неща Джес ме задърпа за ръката.Когато стигнахме кухнята тя се настани на един от високите столове и ме попита дали може да направа пица.
-Естествено.-казах и се усмихнах.-Ами ще го родя и ще го отгледаме,но няма да дупусна да повторя същата грешка,както когато ти се роди.-отговорих й и Ед влезе.
-Какво ще правиш?-попита с усмивка и седна до Джес.
-Пица.-казах и се засмях,а неговите очи светнаха.-Джес обаче ми обещай,че няма да пиеш кола.-казах аз,а Джес се намуси.

Не знаех дали Едуард знае,че кака Сара е бременна отново.Те бяха доста сладка двойка ако трябваше да сме чесни.
Когато Сара каза,че няма да пия кола се намусих.Исках кола!Изведнъж просто слезнах от стола - тъйкато беше доста висок направо си скачах от него - и излезнах от кухнята.Качих се на втория етаж и влезнах в стаята си.Извадих малкото зайче което бяхме купили с кака Сара преди няколко дни и пак слезнах на първия етаж.Застанах пред Едуард и се усмихнах.
- Виж какво си имам. - казах му като посочих зайчето което после гушнах.

Изведнъж Джес слезе от стола и се качи нагоре.Погледнах Сара,а тя само вдигна рамене.
Не след дълго Джес се върна и носеше нещо много пухкаво.
- Виж какво си имам. - каза и ми посочи зайчето след което го гушна.
Засмях се.
-Може ли да го гушна ?-пшоитах я и тя ми го даде.
Беше много пухкаво зайче.-Как се казва?-попитах отново.

Започнах да се смея.
-С какво искате пицата?-попитах ги през смях.
-С всичко.-казаха и двамата едновременно и всички се засмяхме.
От отдавна не бях усещала уюта на семейството.Изведнъж ми причерня и паднах на земята.

Подадох му зайчето.Кака Сара попита с какво искаме пицата и ние поискахме със всичко.Усмихнах се.
- Пух. - казах кратичко.Зайчето се казваше Пух защото беше много пухкаво,а и беше момченце.Мисля,че това име му отиваше.Изведнъж кака Сара припадна,а аз изпищях.Какво и беше станало на кака Сара? - Како Сара!Какво Сара!
Почнах да я викам.Едуард също се притече на помощ.Натъжих се.Май трябваше да я заведем в болница.
- Мамо! - казах тихичк. - Трябва ли да я заведе мв болница или ще се оправи?

Както разговаряхме с Джес изведнъж Сара се строполи на земята.Джес изпищя и започна да я вика.Отидох при тях и вдигнах Сара.Сложих я да легне на дивана.Джес я нарече мамо.Колкото и тихо да го бе казала аз я чух.
- Трябва ли да я заведем в болница или ще се оправи?-попита Джес притеснено.
-Спокойно,Джес.Ще се оправи.-казах и аз.-Джес остани при нея докато отида да проверя нещо в кухнята.-казах й аз.
Знаех къде слага запасите си от животинска кръв,но нямаше.Мамка му.Взех една чаша и един нож.Вдигнах китката си над чашата и я срязах.Режех всеки път когато тръгнеше да се затвара.Когато напълних чашата отидох в хола.
-Джес мръдни се.-казах аз и тя се отмести.
Поднесох чашата към устните на Сара и тя започна да преглъща.Когато пресуши чашата дойде в съзнание.

Когато дойдох в съзнание се огледах.Видях притеснените лица на Ед и Джес.Чувствах се добре,сита.
-Добре ли си?-попитаха и двамата едновременно.
-Да,но...Какво стана?-попитах ги.
-Ами както си говорехме за Пух и ти правеше пицата припадна.-каза Ед.-Трябва ти кръв,скъпа.Додох ти от моята ,но трябва да зарем с кръв за понататък.Знаеш го.-каза той и ме целуна по-челото.
-Знам.-казах и въздъхнах.-Както и да е сега трябва да ви направя вечерята.Хайде към кухнята.-казах аз и стана.

Дотътрих се до къщата на сестра ми.Стоях и гледах къщата, сякаш хм...беше нещо невиждано.Прескочих оградата и стигнах бързо до входната врата.Там, вътре.Вкъщата се чувехе най-различни звуци.Поколебах се дали вобще да правя нещо.Да не преча все пак.Но, трябваше да предам едно нещо, така че нямаше как.Облегнах се на стената до врата и се замислих дали да почукам или не.В крайна сметка реших че би било по добре.Все пак за къде ми е тази кръв?Почуках на вратата и зачаках някой да отвори.Ако вобще щяха да ме чуят.

Някой почука на вратата.
-Ще отида да отворя.-казах аз.
Отидох при вратата и я отворих.С/у мен седеше някакъв мъж колкото мен г/д.Дали това беше бащата на нероденото дете на Сара?
-А ти си?-попитах го.
Чаках да ми отговори и през това време го огледах.По-вон явно,че беше вълк.Сара едва ли би се забъркала с такъв..Нали?

Вратата се отвори, и пред мен се появи мъж.
-Като първо здравейте.-Казах сякаш за да му напомня, че не беше казал и едно здрасти...
-Второ, аз съм брат на Сара...и като заговорих за нея, тя къде е?-попитах.Поглеждайки го с повдигнати вежди.Ако пречех щях да си тръгна.Само да и дам кръвта.Че на мен съвсем не ми трябваше.

Оооо..Опаа.
-Ъъъ.извинявай.Просто те помилих за ония идиот дето я е оставил бременна.-казах аз малко ядосано,но и извинително.-В хола е.0казах аз.
Отдръпнах се от вратата и той влезе.Затворих след него и се отправихме към хола.Когато влязохме видях как Джес беше легнала на дивана.Беше заспала и се гушкаше в Сара.Усмихнах се.

-Оставил?-учудих се.Беше я оставил?С дете?Този, определено нищо не струваше щом беше направил така.Бедната Сара.
-Няма, от какво да се извиняваш..-поклатих сглава.-Мерси.-добавих и се усмихнах когато той ми даде път да мина.Влязох и отидох в хола.Където забелязах Сара лежеше на дивана с дете.Усмихнах се леко и се приближих.
-Хей, как си?-прошепнах за да не събудя детето.

Джес беше заспала.Беше уморена след толкова събития.Преди да заспи се беше гушнала в мен и след това заспа.Изведнъж се появи Том и след него Ед.
-Хей, как си?-попита ме тихо за да не събуди Джес.
-Добре.Ами ти/-поитах го и се усмихнах.
Чудех се дали да му кажа, и ако му кажа как точно да подходя.

Усмихнах се.
-Жив съм още, както виждаш.-незнаех какво точно и да говоря, след това...Сигурно по-добре беше и да не споменавам.Затова да премина на друга тема?
-Донесох ти...-повдигнах няколко пличета с кръв.-Банки нямаше.-засмях се леко.И без това едвам ги открих.Едвам ги измъкнах.Но имаше само такива...-Съжелявам но друго наистина нямше.-поклатих леко с глава.

Усмихнах се .
-Мерси .-казах аз и стиснах ръката му с моята лява.
Упсс.На нея беше годежния ми пръстен.Погледнах към Том,а той гледаше към ръката ми невярващо.Ед се изправи и аз го погледнах.
-Ъм скъпа аз ще занеса това в кухнята.-каза той и посочи кръвта.
Преди да кажа каквото и да е той каза;
-Спокойно ще ти донеса една чаша.-каза и тръгна към кухнята.

Забавих се колкото ми беше възможно в кухнята,но нямаше какво повече да правя.
Върнах се в хола с чашата с кръв и яподадох на Сара.
-Заповядай скъпа.-казах й докато и я подавах.
Тя отпи и веднага си пролича,че действа.

Погледнах ръката и невярващо.Първо ръката след това нея, после пак ръката.
-Сара, знам че не е моя работа.Но кога успя?-погледнах я невярващо и учудено.Хм, да.Нашите отношения със Софи стигнаха до никъде.Нямаше я, а аз незнаех и къде да я търся.А и неможех да си тръгна от тук.За съжаление.Не ми оставаше нищо освен да чакам.Но пък Сара...Май трябва да взимам пример от нея.Засмях се на ум за това и пак я погледнах.
-Ъм, ако ви преча.-казах и погледнах вратата.Все пак, знам ли.

Засмях се тихичко.
-Ами,днес.-казах с усмивка.-Ед ми предложи отново и аз приех.-казах му аз и се сгуших в Еди.Сигурно Том беше много объркан съдейки по физиономията,която правеше.Размишляваше над много неща.Не знаеше къде е Софи и съм почти 100% сигурна,че се чуди къде да я търси.
-Ъм, ако ви преча.-каза той и по9гледна вратата.
-Ти никъде няма да ходиш.-казах аз със строг поглед и погледнах Том.-Оставаш тук.

Преповторих си получената информация.Ех.Жалко че Софи я нямаше.
-Е, да ви е чистито.-Казах и им се усмихнах и на двамата.
-Сигурна ли си?-попитах Сара поглеждайки я въпросително, след като ми каза със строг тон, че няма да си ходя, че оставам.Наистина не исках да им преча.Интересно ако тръгна към вратата, със въже за стола ли ще ме завърже.Дано, не.Но и не искам и да пробвам.

-Мерсиии.-казахме двамата с Еди в един глас и се засмяхме.
-Сигурна ли си?-бях сигурна ,че не говори за сватбата.
Погледнах го с поглед тип ако -си-тръгнеш-считай -се-за-мъртъв.И казах:
-Абсолютно.-докато го казвах Джес започна да се събужда.
Стана и се огледа.Видя Том и викана с детското си гласчеее:
-Чичо Томм.-и му се метна на врата,а ние се засмяхме.

Засмях се и аз и я прегърнах.
-Викай ми Том добре?Че се чуствам стар така-Засмях се още повече.Но наистина когато ми каза "чичо Том" имах чуство че съм на 41 а не на 21.Има си разлика.Беше за предпочитане, но аз си предпочитах само Том.Усмихнах се на момичето.
-Е, как си?Наспа ли се?-попитах момичето с усмивка.

Засмях се когато чух мислите му.
-Е, как си?Наспа ли се?-попита той Джес.тя се усмихна и каза:
-Ами малко съм гладна,но иначе спах добре.-и пак се усмихна.
Всички погледнахме към Сара,а тя се засмя.
-Добре де.Пица,нали така?-попита ни тя и в отговор всички се втурнахме към кухнята.
Чух я как се засмя.

Засмях се ,когато тръгнаха към кухнята.Изпих останалата част от кръвтта в чашата и отидох в кухнята.Две пици бяха готови,но трябваше да направя още.Сложих ги във фурната и направих още две.Когато първите две пици станаха готови ги оставих пред Том и Джес.После сложих другите две пред мен и Ед.
-Много е вкусно.-каза Джес.
-Радвам се.-казах й и я целунах по челото.-Имам изненада за теб.-прошепнах й на ухо.
-Каква?-каза развалнувана.
-Днес обаче само днес..-подчертах аз-..може да ядеш колкото искаш сладко и да пиеш колкото искаш кола.-казах и се усмихнах.
-Йеййй.-каза тя и ме прегърна.-Обичам те.
-И аз те обичам.-казах аз.

Сара ми позволи да пия колкото искам кола и да ям колкото искам сладко.Очичките ми светнаха и аз я прегърнх като изписках,че я обичам.
- Ти си най-добрата! - казах и като отидох в кухнята.Дръпнах един стол близо до шкафовете и се качих на него.Отворих един шкаф и от там извадих кутия с бисквити.Върнах се в хола при Сара,Едуард и другия мъж с който не помнех да съм се запознавала.Бях разбрала,че е брат на кака Сара или нещо такова.
Седнах на дивана и извадих една бисквитка като почнах да си я хрупкам и подадох кутията на Едуард.
- Искаш ли?А ти? - обърнах кутията към мъжът,а после погледнах Сара.

Сара позволи на Джес да яде сладко и да пие кола.Веднага след като го каза Джес изтърча в кухнята и се върна с кутия с някакви бисвити.Попита мен,Том и после Сара дали искаме.
-Не,благодаря.-казах аз и се усмихнах на Джес.-Преядох с пица.-продължих и се потупах по корема със свободната си ръка.
Сара се беше сгушила в мен и мисля,че беше на път да заспи.Целунах косите й.Още бяха така меки и ухаещи на шоколад както ги помня.Усмихнах се.
-Мисля,че е време децата и бременните да си лягат.-казах аз и се засмях.
Джес и Сара ме гледаха лошо.Кой би предположил,че те са най-важното нещо в живота ми?