Kъщата на Сара Пезини,Едуард Хейл и Джесика/Ренеесме

Къщата

Всекидневната

Кухнята

Стаята ни

Банята

Трапезарията

Стаята на Джес

Банята й

Кучето -Зеро

Стая за гости

Банята за гости

Гардеробната ми

Позвънях на вратата.Докато чаках да Рей да отвори говорех със Сам:
-Нямам никаква представа защо ме е повикала.И не мисля че би трябвало да идваш.Ъм,смисъл кой знае какво се е случило...Ъм и извинявай за това че не те черпих питие...-говорих и говорих.Ох превърнах се в някаква бабичка която говори и говори...Млъкнах.Усмихнах се и погледнах вратата.
След като излязохме от тъмните улички,се запътихме с Сам някъде да я черпя питие.Но изведнъж...доста неочаквано ми звънна Рей и ме помоли да дойда в къщата и,така и не разбрах защо.Но ето че дойдох и стоях пред вратата на къщата и и я чаках да отвори.А Сам когато разбра че трябва да отивам при Рей поиска да отиде с мен.Не исках да идва,защото незнаех вобще за какво съм и на Рей но неможех да откажа...Е така се оказах тук.

Том ми каза, че не може да ме почерпи питие и имал работа при..ъм не смятам че я познавах...май наистина не я познавах...Но това не ми пречеше да ръгна с него, исках си питието и щях да го имам.Просто въпрос на време...
След като стигнахме желаната от него дестинация, а именно някаква къща, той почука на вратата.Не знаех какво търсим тук, но определено ми се стори интересно..гаджето на Соф отива в къщата на някакво момиче...Хъм подозрително...но ако имаше алкохол, нямаше да ми пука толкова.исках само да се напия...толкова много че да не помня нищо...нито момент от живота си...Жалко че това бе невъзможно...
-Питието все още мога да го изпия...а това че водиш компания е дори още по добре..-ухилих се аз като само след минутка вратата се отвори.Някакво тъмнокосо момиче отвори и може би не очакваше да види и мен, но аз бях за "Колкото повече, толкова повече...".
-Хей.-усмихнах се аз и й намигнах като бързо я огледах, мъчейки се да запомня всеки детайл от нея...

Бях звъннала на Том и му казах да дойде в нас,защото ми беше скучно,а й исках да разбера повече за родителите си.Някой почука на вратата и аз отидох да отворя.Отворих вратата и видях брат ми с някакво момиче.Ами Соф ?
Да не би да са скъсали?Както и да е.Огледах момичето и тя направи същото.
След като и двете приключихме с огледа тя каза:
-Хей,-каза и се усмихна.
-Здрасти.Влизайте.-казах и ги покани вътре.
Метнах поглед на Том тип" Коя е тя и какво стана със Соф?"
-Искате ли нещо за пиене?-попитах.

-Може.-усмихнах се.Последвахме Рей.
-С Соф всичко е наред.-говорих на Сестра ми.-Рей,това е Сам,съквартирантката на Софи.-казах като посочих Саманта.
-Сам,това е Рейвън,сестра ми.-пак се усмихнах и посочих наскоро откритата ми сестра.-Е,запознанството го минахме.Сега защо си ме повикала?Станало ли е нещо?-пак се обърнах към Рей.Да не би да е станало нещо?

Е,значи не бяха заедно и той беше със Соф.Добре.
-Приятно ми е.-казах обърната към Сам и се здрависахме.
Том ме попита защо съм го извикала и си мислеше,че нещо е станало."Спокойно брат ми всичко е добре.Просто исках да разбера повече за родителите ни."Отговорих му мислено и го казах тъжно.
-Е,какво искате за пиене?-попитах.-Ако искате мога да направя от моите коктейли...

Още щом спомена нещо за питие и на лицето ми лъсна усмивка подобна на онази по рано...когато бях на крачка да убия момичето...май не трябваше да я пускам, а?Като се замисля, тя наистина не заслужаваше да живее.Все едно, сега исках алкохол...много алкохол.
-За мен нещо силно...няма значение какво, просто да е силно.-казах аз сядайки на дивана.Погледа ми се спусна по отдалечаващото се тяло и забелязах колко плавни движения притежаваше тя...Наклоних леко глава наблюдавайки я, когато се сетих че някъде до мен бе Том.Погледнах го, но не разбирах какво искаше да ми каже с тази странна физиономия и отново се върнах на Рей, която тъкмо се върна с някаква бутилка.Наля известно количество в чашата пред мен и ми я подаде, а аз я поех с голямо удоволствие...все пак бе алкохол...
-Значи сестра на Том, а?-повдигнах вежди като я гледах ухилена.Да си призная може би вече ставах банална с това втренчване...пфу, сега не ми пукаше, доизпих течността в чашата си и потърсих с поглед шишето, което възнамерявах да изпия...

След като,прочетох мислите на Рей се успокоих и казах :
-Добре.-усмихнах се.Настаних се на дивана малко по далече от Сам.
-Значи сестра на Том, а?-попита Саманта когато Рей се върна.Беше ходила за някакой силен алкохол за Сам.Саманта почти веднага изпи всичкото което беше в чашата.
-Да,сестра ми.-усмихнах се.След това погледнах празната чаша.-Незнаех че ученици могат да пият алкохол.Доколкото знам неможе,или греша нещо?-погледнах първо Рей а след това и Сам.

Ха, не могат да пият алкохол?Аз се наливах толкова много, че сама се сравнявам с бъчва...а той казва че не може?!без да усетя започнах да се смея като накрая подпрях главата си с ръка и когато вече успявах да си поема дъх го погледнах ухилена.
-Да сме в училището?не...Да си ми учител?Не.-казах аз все още на крачка от това да избухна в смях.Оо, исках още...напълних чашата си и отново отпих от нея, като сега не толкова много.
-Том, Соф не ми е казвала че имаш сестра...да не би да...-започнах аз, но нещо май не знаех как да продължа...Когато на ум ми дойде ужасно смешна идея, която сега май бе изцяло под влияние на алкохола.-...се е родила наскоро.
Отново започнах да се смея, но този път съвсем леко, обожавах тъпите си шегички...нямаха равни...

Поклатих с глава огато Сам си наля още.Е неможех да я удържам,да пие колкото иска.
-Том, Соф не ми е казвала че имаш сестра...да не би да...се е родила наскоро.-каза Сам и започна да се смее.
-1-во не е задължително Софи да ти расказва за семейството ми.-говорех спокойно,макар че на моето място някои щех да избухнат...-2ро в някой смисъл се е "родила" наскоро.-казах и показах кавичките.Не се беше родила наскоро , а наскоро разбрах че имам сестра.

Той какво, заяждаше ли се?Том, Том, Том, не знаеш с кой говориш, май...не, не трябваше да се разправям с него, не и сега...може би трябваше да го оставя за друг път, а?Да, точно така, някой друг път.
-Какво имаш предвид?-погледнах го някак двузначно, не си обяснявах "наскоро родена" по никакъв начин.Аз го казах защото...защото..и аз не знам защо, но...абе както и да е.Не го разбрах, трябваше ми малък превод на казаното от него...
Чашата отново се изпразни и почти моментално се наля отново като за пореден път я поднесох към устните си.В момента ми липсваше кръвта на момичето...сериозно, не трябваше да я оставям да живее.Може би би било добре да я намеря и да я убия.Този път няма да я карам да се моли...просто ще я убия...

Ох,тези двамата да не почнат да се карат сега?Ако е така направо не ми се мисли.
-Хора стига сте се карали.-казах докато си правех коктейл.
-Е,Том ти какво искаш?-попитах и си запалих цигара.-Някой да иска?-попитах отново,но този път предлагах цигара.Знаех много добре,че Том не пуши,но може и да е почнал кой го знае.Сипах коктейла си в една чаша за мартини.Сложих и чадърче и беше готов.
-Хей,Сам гладна ли си?-попитах.-Защото ако искаш имам малко кръв в хладилника.-казах.
Личеше си,че не се е нахранила като хората.

-Имам предвид че наскоро открих че имам сестра.-обясних на Сам.-Рей никой не се кара.-добавих.
-Е,Том ти какво искаш?-попита Рей и запали цигара.-Някой да иска?-последва нов въпрос.
-Нещо,каквото и да е не ми пука...-говорех за питието.След това погледнах Рей леко гневно.Знаеше че необичам когато момичетата пушат.Ама не мога да ги спра,нали?

Хъм прекалено много информация за един ден, а?Секунда да я обмислим...Значи наскоро се е "родила", защото не са знаят като брат и сестра от много време...интересно...
И нататък...кръв?Тя кръв ли ми предложи?От хладилник?Мамка му, няма да пия кръв от банки!Това е просто подигравка с всички вампири...Нямах думи..или не, имах.имах достатъчно че да се развикам малко...
-Кръв в хладилника?-повиших тон аз като се изправих в седнало положение и оставих настрана чашата и бутилката.
-Аз съм вампир, по дяволите, не коте на което да му извадиш храната от хладилника!-креснах ядосано аз и станах от дивана, като направих няколко крачки към нея и измъкнах цигарата от ръката й и дръпнах веднъж.
-Не съм фен, но май ще ми трябва една.-казах с много по спокоен глас и й намигнах.Мамка му, дори не усещах кога започнах да я свалям...

Я пак?!Тя да не ми викаше и то в собствения ми дом?!Да,явно беше така.
-Я почакай малко.Това,че ти предложих кръв от хладилника е защото ми е ясно,че не си ловувала като хората.И второ почти всеки вампир има кръв в хладилника си,ако му потрябва за спешни случай.-казах разгневено.
Изведнъж тя дръпна цигарата от ръката ми,дръпна си и каза:
-Не съм фен, но май ще ми трябва една.-каза го с много по спокоен глас явно и беше поминало.Усмихна се и ми намигна.Подадох и кутията,която бях отворила и я оставих при нея за да пуши колкото иска.Отидох до кухнята и си взех друга.

-Сам,успокой се.-говорех както винаги,спокойно.
-Вместо да се карате...-казах като погледнах момичетата една след друга,спряс се на Рей и продължих.-...да говорим за това за което съм тук.Какво точно искаш да знаеш?-попитах я,когато Рей се върна.Върна се с кутия цигарСам също си имаше,Рей и остави.Не казах нищо за това а само поклатих с глава.

Том ме попита какво искам да знам за нашите.
-Ами всичко.Аз не съм ги виждала и на снимка даже.-казах.
След като се върнах от кухнята с другата кутия цигари,видях как брат ми само поклати глава.
-Не ми чети лекции.Няма нищо да постигнеш с тях.-казах,защото знаех какво следва след клатенето на глава.

Те май наистина имаха много да си кажат, ако бях някой нормален човек бих ги оставила да си поговорят, но тъй като не бях, това не можеше да стане.Първо, не бях човек, жива напаст в лицето на вампир...Второ, не исках да ги оставя на мира, по простата причина, че не искам.Така че просто седнах на дивана, изпънах крака и зачаках да попия малко информация за ново-открилите се братче и сестриче.
Придърпах чашата и кутията цигари и запалих една цигара, като дръпнах силно.Както казах, не им бях фен, но...да си призная никотина ми допадаше...като се замисля, може би трябваше да пробвам и нещо друго не само алкохол и от време на време някоя цигарка...Всъщност май наистина не бе лоша идея да взема нещо по силно..просто да си избера време, място и вещество...

-Няма да ти чета лекции,спок.-усмихнах се.
-Немога да раскажа всичко...Изцяло всичко.Питай ме нещо така ще ми е по лесно да се ориентирам за какво да ти расказвам точно...-казах.Наистина просто нямаше как да и раскажа "всичко" нямаше начин и време.Най лесно беше да разбере нещо и да отиде при това и да ги види...Но...Имаше още много да разбирам за сестра си и защо не беше в семейството ни още като бях малък...Или не си спомнях за нея?Имах още много въпроси.А отговорът им се криеше чак при родителите ни.Трябваше да улуча подходящ момен и да ходим заедно с Рей при тях.Или по добре да не ходим?...

-Ами,имам толкова въпроси и си нямам и на идея с кой да започна..-казах и се засмях.
Наистина имах много въпроси за тях.Какви са като характери?Как изглеждат?И много други такива,но може би ще трябва да се срещна с тях или и аз не знам.
-Ами,да започнем с най-лесния според мен.Какви са?Имам предвид като характер,външност и прочие.-попитах.
Може би бях много любопитна,но исках да знам всичко за тях.И като казвам всичко имам предвид всичко.

-Мисля че ще е най добре да ги видиш.Но малк информация ще е по добре от нищо...1-во характера-Татко ни е със спокоен характер,като моя...Маката ни е съвсем противоположното.2-ро външност.Еми и двамата са високи,майката ни има руса коса и сини очи.Татко- черна коса и пъстри очи...Ъм,може някой ден да дойдеш в моята къща може би имам някъде снимките им.-Казах.Съмнявах се че ще има някъде техни снимки,но можеше и да има.Но снимките щяха да са стари,защото когато живеехме в къщата аз още бях малък.Но все пак това беше нещо.

-Може.-казах.
Е,явно не знам на кой съм се метнала.Не много висока с кафява коса.Е само очите ми бяха пъстри и доколкото разбрах от Том баща ни е с пъстри очи.
-Как се казват?И съжалявам за въпроса.но кога за последно ги видя?-попитах.
Виждах,че му беше неприятно да говори.И може би се измъчва от нещо.Не знам.
-Е,явно само характера ми има нещо общо с тях.-казах едновременно шеговито и тъжно.

-На мен пък очите ми не са нито като на татко нито като на майката ни.Моите са сиви.За последен път.Ъм мисля че преди 1 година.Някъде там...Може би по-малко.-отговорих.Не ги виждах много често но когато можех а и когато имах желание идвах при тях да ги видя как са.
-Изабела и Тайлър Милс.-Отговорих на поредният въпрос.Наисита щеше да е по-добре да ги види и да се опознае с тях по-добре.Неможех да ги опиша толкова добре колкото като ги види...

-Аха.-казах.
Е,може би и двамата бяхме наследили само характерите им.Засмях се на тази мисъл.Е,значи имената им са Изабела и Тайлър.Хубави имена.Сетих се за акта си за раждане.
-Ей сега се връщам.-казах на Том и се качих горе.
Отидох в стаята си и се разтърсих из документите.Накрая го намерих.
-Виж това е акта ми за раждане.Имената са същите,но фамилията е Кълън.-казах.-Преди няколко месеца ги потърсих в Интернет,но ми излезна,че такива хора не съществуват.Но има и егенетата и презимената им.И се чудех дали може да ги погледнеш за да видим дали са същите както истинските им.-казах и му подадох акта.Отзад имаше снимка на една жена с малко бебе.Това ми бяха дали от дома.
-Том това тя ли е?-попитах като му подавах снимката на жената с бебето.

-Да,тя е.-кимнах и се усмихнах.Погледнах Сам.Седеше слушаше ни и пушеше.Но не казваше нищо което е...ъм странно.Погледнах снимката пак.-Мисля че е тя.В...много по млад вариан от сега.-засмях се леко.Оттогава би трябвало да са минали вече 18 г. а това е много.А и аз не си спомнях майкаси каква е била преди 18г.Тъ аз самият тогава бях на 3...Но приличаше на нея.Само че,сега не беше точно такава...
-А това е малката ми Рей.-усмихнах се и посочих бебето.-Нали?-пак се засмях леко.