Салона за важни събития

Подсмихнах се и отвърнах на целувката и.Притиснах я още по-близо до мен и също прошепнах в ухото и.
- Няма нужда да го казваш.Аз си го знам,но кога за последно аз ти казах колко си секси и ,че те искам? - усмивката ми стана по-голяма и самодоволна,а ръцете ми се плъзнаха по тялото и.Леко стиснах задника и,а после се усмихнах невинно.
- Ще ме побъркаш някой ден Алекса...

Направих невинна физиономиика и ръцете ми бавно се плъзнаха нагоре до реверите на сакото му.
- Но аз не те ли побърках вече?
Казах и се усмихнах палаво. Долепих го до стената и се притиснах в него. За малко зда почна да го събличам, но нямаше да показвам на показ това което си беше само за мен! Неговото тяло си беше само мое. Отърках се в него и прошепнах между целувките.
- Защото ти вече ме побърка Салвоторе - казах и едната ми ръка се плъзна по тялото му и хванах катарамата на коланът му.
- Трябва ни стая. Няма да показвам това което си е само за мен - казах палаво и се усминах. Направо можех да помирише секса във въздуха.

Алекса Рен написа:

Направих невинна физиономиика и ръцете ми бавно се плъзнаха нагоре до реверите на сакото му.
- Но аз не те ли побърках вече?
Казах и се усмихнах палаво. Долепих го до стената и се притиснах в него. За малко зда почна да го събличам, но нямаше да показвам на показ това което си беше само за мен! Неговото тяло си беше само мое. Отърках се в него и прошепнах между целувките.
- Защото ти вече ме побърка Салвоторе - казах и едната ми ръка се плъзна по тялото му и хванах катарамата на коланът му.
- Трябва ни стая. Няма да показвам това което си е само за мен - казах палаво и се усминах. Направо можех да помирише секса във въздуха.

Подсмихнах се.Тя леко се отдалечи,но аз пак я дръпнах към себе си като и лепнах една звучна целувка,а наоколо се разнесе едно "мляс". Засмях се и я завъртях,а после пак я пристиснах до себе си.Устните ми се озоваха върху нейните и езикът ми се заигра с нейният.
- Наистина ни е нужна стая.Знаеш,че не обичам да деля... - не,че щеше да е кой знае какво да се сврем тук в някой ъгъл и да я оправя набързо,но аз не исках да е "да взема да те мина" ,а исках да се насладя на Алекса.На моята Алекса...
- Ти си най-красиват на този свят...и определено правиш най-страхотните неща с устата си. - прошепнах и тихичко в ухото като се подсмихнах самодоволно.

Усихнах се предизвикателно и го задърпах към един от коридорите със стаи.
- Хайде - казах с дрезгав глас. Нямах търпение да му покажа какво мога. Тръгнах ме по един коридор, но не стигнахме далеч. Преди да се усетя бях затисната с лице към стената. Обърнах се бавно и се усмихнах на изражението на лицето му. Той веднага се намести ханша си между краката ми.
- Спокойно тигре - казах и си изкикотих.

Верона написа:

Последвах Саманта в тоалетните.На влизане,заключих вратата след мен.Тя застана пред огледалото и се вгледа в него.Вероятно мислеше за нещо.Приближих се тихичко зад нея и тя вдигна глава.Видя ме и леко се усмихна.Без да проговарям обгърнах талията й с ръце,притискайки се в нея.Устните ми бяха на сантиметри от ухото й.
- Каква е работата ти с Боунс?-попитах аз.-Служебна?Лична?Приятелство?Или просто секс...?
Усещах топлото й тяло в ръцете си.Леко я галех през тънката материя.Усещах силното й сексуално желание.Държах да науча отговорите на тези въпроси,за да знам какво да правя за в бъдеще.Имах някой планове за нея...

Каква е работата ми с Боунс...добър въпрос, но толкова ли й бе интересно защо той ме защитаваше?Е, не се грижеше особено добре, щом веднага хукна по нейните задачи, но все пак не ме оставяше така, нали...тя щеше да ме пази..или аз да се пазя от нея..Е, подбробности, нали Боунс?!
Усмихнах се леко и се дръпнах като отново се обърнах към мивката и започнах да мия ръцете си.
-Не мисля че е толкова важна каква е връзката ми с него, но нека се спрем на служебните отношение...-отговорих й докато все още се занимавах с водата изливаща се върху ръцете ми...не че бе толкова наложително да ги измия, просто ми допадаше загадъчността която това движение създаваше.Нали се сещате, онези големи и независими мъже който не се притесняват от събеседника си и си намират всякакви други задачи докато разговарят...е може би моята събеседничка не бе толкова непритесняваща ме, но какво да се прави.Наистина не бе от най успокояващите, но мисля че спазваш известно самообладание.
-Ами ти, каква си на Боунс, че така бързо стана толкова услужлив и се зае с..проблема ти?-попитах аз бавно обръщайки се към нея...беше ми интересно каква точно беше, все пак не за всяка странна дама Боунс би направил това...и то толкова бързо...

бавно се изправих гледайки я някак...странно.Сукуба, а?Чувсттвах така отпаднала, че без да усетя се придържах към нея докато се изправях...доколкото знае нещо за сукубите, те се хранеха с енергия, но ако съдех от липсата на такава в себе си, тя направо трябваше да пръска по шевовете роклята си...
Все тая, всичко вече се бе случило и не трябваше да се интересувам толкова от това, колкото от факта че сега щях да съм с нея доста дълго време...мислех си че Боунс ще ме пази, но той трябваше да се пази двойно повече.Спасила му живота...това не значеше че може да прави каквото поиска, нали...нали?..Май значеше точно това, така че не очаквах да намеря особена подкрепа от страна на Боунс...може би просто трябваше да се оправям сама...и така да беше, сега не бе времето да се жалвам.Подпирайки се за стената бавнно излязох от тоалетната, а след мен вървеше Верона, като се опитвах да стоя максимално далеч...потърсих с очи Боунс някъде из тълпата.

Още не бях допил поръчаното уиски,когато видях Саманта да се задава от към тоалетните.Погледа й леко блуждаеше,но пък видимо се олюляваше.Верона вървеше зад нея,като леко се усмихваше.Ясно ми беше какво се е случило.Хвърлих пари на бара и станах.Приближих се към тях и подхванах Саманта.Тя обгърна с ръка рамото ми и отпусна глава на гърдите ми.Смръщих се и погледнах към Верона.Не,че това я впечатляваше по някакъв начин.
"Проклета сукуба!" помислих си аз.
Настаних Сам на един стол в края на бара и погалих лицето й.Тя ми се усмихна уморено.Целунах я леко по челото и заговорих:
-Котенце,налага се да тръгна сега.Не искам да губя време и да те оставям на Верона за дълго.Ще се опитам да се върна до няколко дни.Не вярвам тя да те нарани,но ще поговоря с нея още сега.Изобщо не ми се нрави идеята да се храни с теб.
Откъснах погледа си от Сам и се приближих към Верона,която 100% беше чула казаното от мен,но нехаеше.Това ме вбеси.Хванах я за ръката и я дръпнах рязко.Тя изненадано ме изгледа.
-Виж какво-казах аз.-Може да си сукуба,може да си демон или каквото искаш,но се опитай да се въздържаш.Саманта е добро момиче.Не прави нещата сложни.Знам,че ти дължа много,но все пак не бъди нагла,става ли?
Усмивката на Верона се стопи и тя ме измери с поглед.Кой знае какво щеше да отговори,но не ми пукаше.Оставех ли я да прави каквото си поиска,не се знаеше до къде може да стигне.Надявах се,след като има някакво уважение към мен да прояви такова и към Саманта.