Салона за важни събития

Той се опита да ме успокои с нещо което каза, но аз дори не го чувах, сякаш ушите ми бучаха, а аз не можех да направя нищо за да се успокоя.Бях наясно с това че нервите ми не бяха особено добре, но аз наистина прекалявах...И тогава усетих как устните му докосват моите и всичко в главата ми се избистри.Нито един спомен, нито една картина, нито една предишна емоция.Всичко сякаш спря...само за момент, след това отново ме връхлетя като вълна и ръката ми трепна...вместо да го ударя, пръстите ми се застояха на врата му...
-Просто млъкни!-и отново го целунах...

Усетих как Саманта ме придърпа към себе си.Усетих и страстта й.Езика й обхождаше всяко кътче на устата ми.Значи,ето какво било,ето защо били всички провокации.Тя ме харесваше,но го беше показвала по много особен начин.Продължих да я целувам,защото и аз я харесвах.До сега не смеех да го призная пред себе си,но беше факт.Това беше и една от причините да й помогна.Знаех,че се държеше "леко",но вярвах,че мога да променя това.А и тя беше приключила с предишния си живот.Трябваше й ново начало.Мислех,че мога да й го дам.
Когато най-после устните ни се отделиха,разбрах,че и ръката ми е на бедрото й,повдигнала роклята й,но не прекалено.Леко се отпуснах назад в стола си,но задържах ръката й.
-Котенце,-започнах аз-,сигурна ли си?Не искам утре да кажеш,че това е било грешка,защото ако стане така,няма да е никак приятно.

Въпроса му ме накара да се замисля...какво точно искаше да му кажа?Имах чувството че той сякаш е знаел за това преди много време, просто е чакал педходящ момент да ме накара да подпиша смъртния си договор...е не бе точно така, все пак, нито той бепе дяовла, нито аз щях да му давам душата си, но този въпрос наистина ми се струваше дяволски подвеждаш...
-Какво искаш да чуеш Боунс?Че те обичам безусловно много още от както те видях...това са глупости.Нито съм влюбена в теб, нито имам нещо против тази целувка.Не е грешка, никога не е било грешка...да, наистина те харесвам, просто не си въобразявай разни неща...-намигнах му и отново посегнах към чашата на масата.Вече не бе моята, а неговата, но това че бе пълна с алкохол ме накара да забравя факта, че моята се натроши в ръката ми...отпих веднъж...след това пак и накрая погледнах към Боунс...наистина си струваше повече от който и да е друг, но това просто бе някакво съвпадение...

С Нейтън бяхме получили покана за бал.След кратко умуване и лек спор решихме,че ще отидем.Аз си облякох дълга черна рокля,а той почти както винаги беше с костюм.Качихме се в колата и той тръгна към имението където щеше да се състои този бал.Нейт спря колата пред имението и слезе от колата след което дойде и ми отвори вратата.Подаде ми ръка която аз поех и слезнах.Кимнах му,а после той даде ключовете на онзи който паркираше колата,а ние влезнахме в имението.
Нейтън отвори голямата врата която водеше към салона където главно щеше да се състои бала.Огледах се.Не видях познати лица затова просто взех от един келнер една чаша с вино.Отпих от нея и огледах салона.Беше доста добре направено всичко.Аз бях от хората които държаха всичко да е идеално.И това място наистина беше добре направено.
- Клеър се е справила добре. - признах макар и да не ми се искаше до някъде...Отпих отново от виното в чашата.Можех да го пресуша на един дъх,но просто нямаше смисъл пък и не бях такъв човек.

С Алисън се появихме на бала.Първоначално не ми се идваше,но накрая склоних и дойдох.Тези дни нямах много настроение,но си имаше и причина...за която Алисън никога нямаше да узнае въпреки,че не веднъж ми зададе въпроса какво ми е...Не ми харесваше да я лъжа,но нямаше какво друго да направя.Пък и това не беше единствената тайна която криех от нея.Взех си чаша с вино и отпих като се огледах.Имаше доста хора и някои лица ми бяха сравнително познати...
- Така и не разбрах защо дойдохме тук... - изрекох като отпих още веднъж от виното което беше доста хубаво и навярно скъпо.Това вино обаче едва не ми приседна при следващите думи на жена ми.Тя признаваше,че дъщеря ни се е справила добре с това?Уау!Постижение за нея.Преглътнах и кимнах - Да.Доста е хубаво тук.А и тази музика...един танц?
Алис с се съгласи.Оставихме чашите на масата и почнахме да танцуваме в такт с музиката.След като музиката свърши спряхме и да танцуваме.Тръгна друга мелодия,а ние се настанихме на една от масите като почнахме да си говорим.

Както всеки дух тези дни бродех из територията на училището. Още свиквах с новото си положение , но вече бях приела факта,че вече не съм сред живите. Бях се поупражнявала и вече спокойно можех да ставам видима.Срещнах още духове, поговорих с тях , но въпреки това душевно не бях стабилна. Прекалено емоционална и не можех да контролирам силата на чувствата си. Днес беше най-важният ден за Клеър , тъй че дойдох макар че не ми се искаше толкова много. Все пак й го дължах. Клеър беше най-близката ми приятелка. Пред входа на залата станах видима. Беше странно как изведнъж изникнах в пространството , но... добре дошъл в нашия свят. Светлосинята ми рокля беше толкова дълга,че се плъзгаше по пода. Ахнах при ида на помещението. Клеър се беше справила страхотно. Украсата , подредбата...всичко. Жалко обаче ,че не я виждах наоколо, но за сметка на това видях друг и то не сам. Замръзнах на място. Нейтън... Тръгнах по=навътре в залата молейки се да не ме е забелязал.

Ник се съгласи доста бързо да отидем и известно време го гледах като паднала от Марс.Накрая просто свих рамене и се изправих от дивана.Огледах го и си го представих с дрехите които искаше.След няма и секунда той беше в тях.Аз пък на свой ред почнах да умувам какво да облека.Накрая просто затворих очи и оставих въображението и магията да си покажат рогцата или по-скоро магическите способности.След няма и секунда бях с черна рокля и черни обувки на токче.Усмихнах се на Ник и му смигнах закачливо.Двамата тръгнахме към имението...
Салона в който влезнахме беше доста голям.Червено,черно и бяло бяха цветовете които преобладаваха.Добре беше направено всичко,а и на втория етаж забелязах бар.Очичките ми светнаха и се подсмихнах на Ник.Тук не видях познати лица,но така или иначе чувствах,че съм проспала тези месеци...Дръпнах Никълъс към себе си и взех две чаши вино от един минаващ покрай нас келнер.Дадох на дружката си едната въпреки,че нямах нищо против да ги запазя и двете за себе си.

Ник изпи питието си на екс и взе чашата на Бони. Отпи глътка от нея и й я върна. Усмихна се и я притисна по-близо до себе си.
- Тук е много тясно, да се качим на бара? - Той не изчака отговора й, а направо я дръпна натам. След малко вече бяха на бара. - Поръчвай си.

-Познавам доста-отговорих на Бел.-Както виждаме и Василиса е тук.Не,че има особено значение.Просто я видях,докато минавахме долу през салона.Има и още особи дето познавам.Селин-убийцата.Като цяло няма заплаха за нас.
Прегърнах Бел през кръста,за да се чувства сигурна и спокойна.Надявах се онова момиче да не прави проблеми,но доколкото виждах,тя беше заета да се разправя и целува с мъжа дето беше с нея.Подсмихнах се.Обърнах се пак към Бел:
-Какво искаш да правиме сега?Всичко тук е на наше разположение.

♥Lucy. написа:

Spoiler:

Бях разбрала,че ще има бал.Първоначално мислех да не ходя,но накрая отидох.Влезнах в големия салон като се огледах...Беше наистина хубаво.Взех една чаша с вино и отпих от нея докато се оглеждах.Видях сестра си и дъщеря и и също така майка ми и баща ми.
По дяволите!
Бях бясна на баща ми.Идеше ми да го убия...точно в момента го мразех толкова много...нямаше и капка срам явно!Така си гукаха с майка ми,че просто...нямах думи.Преди няма и час пък само Талия му беше в главата...Талия която мисля,че мернах наоколо.Докато вървях нечия ръка ме хвана и леко ме дръпна.Срещнах погледа на едно момиче което ми се усмихваше и се представи като Луси.
- Аз съм Маги. - двете си стиснахме ръцете.Май това парти не се очертаваше толкова скучно.Леко наклоних глава и отпих от виното.Луси беше сигурно на моите години или по-малка от мен...и май не беше човек.Но се зачудих на това парти кой е нормален човек?Сигурно се брояхме на пръсти.
- От къде си?На колко си? - почнах да задавам типичните въпроси за едно запознанство.Щях да се сдобия с нова приятелка - надявам се - и щях да прекарам вечерта с нея...не по онзи начин разбира се.

Никълъс О'Браян написа:

Ник изпи питието си на екс и взе чашата на Бони. Отпи глътка от нея и й я върна. Усмихна се и я притисна по-близо до себе си.
- Тук е много тясно, да се качим на бара? - Той не изчака отговора й, а направо я дръпна натам. След малко вече бяха на бара. - Поръчвай си.

Огледах всичките бутилки и почнах да поръчвам.Отделно от моето си питие взех няколко бутилки с които ние отидохме в салона на втория етаж намиращ се малко по-далеч от бара.Настанихме се удобно и почнахме да пием.След малко се изправихме готови да се връщаме на долния етаж.Но...аз не горях от желание да се връщам.Избутх Ник към стената и устните ми се долепиха до неговите.Езичето ми се заигра с неговото докато ръцете ми се плъзнаха по тялото ми.Плъзнах се по тялото му и разкопчах дънките му след което извадих члена му от боксерките.Поех го в устата си,а Ник изстена.Този стон излезнал от устата му толкова ми хареса...Усмихнах му се и после пак лапнах приятелчето му като почнах да го третирам като близалка.

Пп:Писах....доволен?

Ник се осъзна какво става и бутна Бони далеч от себе си. Закопча панталона си и хвана Бони за ръката. Целуна я страстно по пътя към някоя от стаите. Щеше да е интересна нощ. Бони можеше да бъде много добра, когато решеше.
- Не тук, Бони! - Каза той с рязък тон и двата отново поеха пътя към една от стаите. Харесваше му да е с нея, а още повече му харесваше, тя да му се натиска. Двамата стигнаха до една от стаите и Бони му свали коженото яке, бутна го на леглото.

Алдур допи чашата с чист портокалов сок, която държеше и я остави на масичката. Усмихна се на детето в ръцете на преминаващия покрай него мъж с вид на телоохранител, а тя се засмя в отговор.Алдур се огледа отново. Имаше доста народ, обаче той не познаваше почити никого. Видя едно момиче, което стоеше само и приближи до нея.
- Здравей - поздрави я той.

-Може би за същото като теб...-отвърнах на Бел и я придърпах по-близо до себе си.-А ти за какво точно си мислиш?
Усещах как присъстващите наоколо се вглеждат в нас.Това определено ми влияеше доста предизвикателно.Целунах Бел по нослето и плъзнах ръката си по бедрото й.Енергията около нас се сгъсти.Не издържах и се изсмях тихичко.
-Бел,ако те разсъблека тук и направя нещо непристойно,не се учудвай,макър че няма да го направя.Усещаш ли как всики са напрегнати и възбудени?МИсля,че си представят нас двете в далеч по-различни ситуации.
Бел също се разсмя.Аз се отпуснах до нея и поръчах още шампанско.Самия факт,че съм с нея ми беше достатъчен.Нищо друго не ме интересуваше.От алкохола желанието й се изостряше,аромата й също.А това ме подлудяваше.