Салона за важни събития

Днес е денят.
Помислих си и въздъхнах.Седях на дивана в хола и гледах телевизия.Скоро трябваше да почна да се оправям за бала,а направо не ми се ставаше.От бебефона до мен се разнесе звук от плач.Осведомих Девора,че аз ще отида при Бела.Качих се по стълбите и тръгнах към стаята на дъщеря си.Отворих вратата и влезнах вътре.Взех бела и я гушнах.Малката спря да плаче и се успокои.Усмихнах се и изтрих сълзичките и.Оставих я пак в креватчето като и подадох една играчка.Тя се усмихна и я взе от ръцете ми...Толкова бързо растеше и се развиваше.Усмихнах се и излезнах от стаята като се отправих към моята.Бела имаше собствена стая и легло в моята.
Отворих гардероба си - то си беше цяла гардеробна - и почнах да разглеждам роклите си.Нямах си и на идея каква рокля да облека.Въздъхнах.Дори не знаех какъв цвят да е роклята...Може би черна или червена или лилава или пък синя.Никаква идея...Затова пък почнах да пробвам най-различни рокли.Накрая се спрях на една светло синя рокля.Обух си и едни доста сладки обувки след което си оправих косата.После се отправих към стаята на Бела.Отворих нейното гардеробче и почнах да оглеждам дрешките и.Избрах една пролетна рокличка.Нямаше да си отиваме,но пък тази рокличка и стоеше доста добре.За това и я облякох и и обух едни розови обувчици.

***

Шофьорът ми паркира колата пред имението.Този път бях решила,че няма да карам аз...с тези дрехи.Даниел ми отвори вратата и ми подаде ръка.Поех я с кимване и слезнах от колата.Той леко дръпна столчето в което седеше Бела и аз я извадих.Тримата се запътихме към голямата врата.Той я отвори и аз влезнах носейки бебето на ръце.Познавах Даниел от доста време и той беше доста приятел човек...е вампир ако трябва да сме наистина точни.Той каза,че има работа и,че после ще се появи в салона.Кимнах и му благодарих след което влезнах в големия салон - чиято врата беше отворим Дан - и се усмихнах.Всичко изглеждаше толкова хубаво...В червено,бяло и черно.На малката сцена имаше инструменти и микрофони...Напомняше ми на един друг бал който се беше състоял преди около година.Бяхме в една зала в училището...там беше по-тъмно,но беше подобно.Покривките бяха алено червени,а на масите имаше сладки.Огледах наоколо.На втория етаж имаше барче.
Ооо!
Това място почваше да ми харесва все повече и повече.Имаше място за танци,а масите бяха добре разположени.Две големи и няколко единични.Като цяло беше добре!Харесваше ми.А и имаше пиене...супер!Не бях близвала алкохол от...много време насам.Или може би не чак толкова много...Усмихнах се и седнах на един стол като Бела седеше в скута ми.Явно бяхме първите...

Време беше да се промъкна в имението за бала.Не обичах изненади и предположих,че сега се събират всички.Целта беше да се смеся с тълпата и да си намеря удобно,стратегическо място за наблюдение.Предстоеше ми среща с важна личност и исках аз да я забележа първа.Не,че ако някой се опиташе да ме спре на входа щеше да успее...
Влязох в салона и се огледах.Масите и всичко останало беше подредено и изискано.Хареса ми.Имаше и достатъчно място за действие,ако се наложеше да прибягвам до такова.Забелязах няколко ранни гости,но не и човека,когото търсех.Погледа ми се спря на жена със светло синя рокля и малко момиченце с нея.Клеър Монгомъри.Подсмихнах се леко и приближих към нея.Тя стоеше с някакъв мъж и тихо си говореха.Без капка свян се изправих до тях и се обърнах,кимнах към двамата и се обърнах към Клеър:
- Здравей.Ти трябва да си,Клеър,нали?-Тя кимна леко с глава и се усмихна.Аз продължих.-Хубаво празненство,поздравления.Разбрах,че е организирано от теб.Аз съм Селин.
Двете си стиснахме ръцете.Мъжът до нея стоеше невъзмутимо и изчакваше.Бях прекъснала нещо,но не ми пукаше особено.Оставих ги да си "гукат" и се оттеглих към далечния край на залата в очакване на личността,която исках да видя.Беше време да се срещна с Василиса очи в очи.

Първото официално излизане със Саманта.И то какво.На пищен бал.Едва ли имаше по-подходящ случай.Прекрачихме в салона,като тя ме държеше под ръка и сияеше.По всичко личеше,че й е приятно да е тук с мен.За да бъда честен на мен също.Много добре знаех,че е хубава и ще бъдеме неотразима двойка.Поздравихме домакинята и след като се осведомихме къде е бара,поехме по стълбите.Ненадейно забелязах в малкото сенки в дъното на салона позната физиономия.Селин.Какво правеше тя тук?Лекичко придърпах Саманта към мен.В случай,че тя беше тук за нея щеше да стане много,много сложно.Не,че не смеех да се изправя срещу Селин,но много добре бях запознат с нейните качества и предпочитах да не го правя.Все пак щях да се оглеждам за нея.
Стигнахме до бара и се настанихме.Поръчах уиски със сода и бял шоколад.Вдигнах чаша и погледнах към Саманта.
-За най-красивата вампирка на бала.

Влязохме в голямата зала и скоро вече се намирахме на бара, като бях решила тази вечер да се държа..не като себе си...Нямаше място за нещата които биха ми се харесали, така че бе най добре да задържа мнението си за себе си, след като просто нямаше кой да ме слуша...
Боунс си поръча нещо за пиене, като скоро и аз държах същото и вдигна наздравица за най красивата вампирка на бала...хъм, той можел да бъде и галантен, а?До къде ли би стигнал с тази си игра?Да се прави на джентълмен?Толкова далеч ли бе от това понятие?Всъщност...никога не се бе държал зле с мен, така че не трябваше да гони кой знае какви цели тази вечер.Просто му се усмихнах и побързах да пресуша чашата...е почти, както вече казах, днес щях да съм различна и да не правя изпълнения...пък и повечето същества тук не ми вдъхваха достатъчно доверие, че да си позволявам това което правя обикновенно.
-Познаваш ли някой от тук?-попитах след като огледах помещението и установих че вниманието ми не попадна на много познати лица.

Погледнах към чашата на Сам и направо поръчах бутилка,която сложих близо до нас.Долях й и тя ме пита познавам ли някого тук.Обърнах се към нея с думите:
-Познавам теб,котенце и това е достатъчно.Но на въпроса...Познавам Клеър,макър че е доста млада,няколко други особи,но не са интересни.Забелязах само една обезпокойтелна фигура.Нея познавам добре и се надявам да мине оттук,за да я питам какво прави на това място.Говоря за момичето в дъното на салона долу,не знам дали я забеляза.В кожени дрехи.Това е Селин.Много интересна личност,също и опасна.Не ми се иска да е тук за теб.
Обърнахме столовете си към стълбите,за да виждаме какво става около нас.Пуснах ръката си на облегалката на стола и хванах Саманта през кръста.Уханието й беше прекрасно.
-Искам да ти призная още нещо.Наистина ми е приятно,че съм тук с теб.Надявам се на теб също.

Най-после пристигнахме.И без това малко закъсняхме с приготовленията,но това нямаше значение вече.Може да се каже,че се движиме по график.Като кралица не бях сама.Придружаваха ме двама човека охрана и седем морои антураж.Нормално за кралица,нали?
Салона беше прекрасно украсен в червено и черно,светлината приглушена.Определено ми хареса.Огледах се.Забелязах Клеър в залата и се запътих с антуража си натам.Исках да я поздравя,а и не я бях виждала от доста време.Спрях пред нея и леко се поклоних.
-Здравей,Клеър-казах аз.-Много хубав бал,всичко е прекрасно.Ти също си много красива.
Кимнах към стоящия близо до мен морой и той поднесе на Клеър изящна орхидея.Тя се усмихна и взе цветето.
-Има ли строго определени места за нас или ще са по наш избор?-попитах аз.-Просто не искам да вдигна някой от мястото му.

Клеър...доста интересна личност, но тази която хвана вниманието ми май бе онази която по добре да не познавах по начина по който се запознах с последния вампир...изстрелял стрелата срещу мен.така като я гледах, може би нямаше да имам късмета Боунс да ме дръпне преди да усетя стрелата...
Погледа ми попадна на дамата влязла преди само минутка...да, истинска дама..Като онези от филмите, с цял куп антураж след петите си...Обърнах глава към Боунс като преусмислях все още думите му...може би на мен също ми бе приятно да съм с него, но този бал определено ми се струваше странен.Никога не си се представях в зала като тази, облякла рокля, която ме стяга ужасно, но пък за сметка на това ми харесваше как изглеждам.И все пак, важното бе, че дори на подобно място не оставях най-верния си приятел...а сега благодарение на Боунс имах цяла бутилка до себе си.Отново отпих от чашата си, като след секунда отново погледнах към лицето му.
-Да, така е, прав си.-усмихнах се и бавно станах от мястото си, като подадох ръката си към него.
-По принцип кавалерите канят, но ако чакам теб ще минат години...-засмях се леко и се заслушах в музиката...беше сравнително приятна, а на около нямаше прекалено много танцуващи двойки.Което пък значеше, че няма да се бутаме, в опит да разберем какво става и защо музиката свършва точно когато схвамеш стъпките...

Двамата станахме и се приближихме към дансинга.Плъзнах ръце около кръста на Саманта,а тя сложи своите на раменете ми.Лицето й беше на сантиметри от моето.Тамцувахме бавно в ритъма на танца.Не очаквах да се изпълняват такива класически неща.Май започвах да гледам на Саманта по малко по-различен начин.До сега не се бях вглеждал толкова подробно в чертите й.Тя наистина беше красива.Какво ставаше,по дяволите?Знаех,че не бива да намесвам подобни неща между нас и леко отклоних погледа си.Имах чувството,че пропадам за миг в очите й.Какво ли си мислеше тя?Дали ме възприемаше само като един убиец и преследвач?Надявах се да не е така.Внезапно си дадох сметка,че започвам да изпитвам собственическо чувство над нея.Вероятно и при нея беше така,но нямаше да питам.Пристиснах я към мен и леко я целунах над веждата.Тя ме погледна развеселено и се усмихна.Музиката продължаваше да ни носи в опияняващ ритъм,но ние сякаш започвахме да не я чуваме,оглеждайки се в очите на другия...

Музиката понесе телата ни и те бавно започнаха да танцуват, като скоро вече не усещах как се движа аз или пък той...забелязах че ме гледаше някак..странно, но преди да му направя забележка, осъзнах че доста често и аз гледах така, което започваше да ме дразни.Усетих устните му по челото си и за момент облегнах глава на гърдите му, докато той ме притисна към себе си...да си призная това не бе чак толкова зле както си го представях...имам предвид целия бал.беше забавен...всъщност бе скучен, но да си призная това му харесваше..дори не бях забелязала половината присъстващи в залата...сега така се бях съсредоточила в Боунс, че не усещах какво правя.
Изведнъж крака ми стъпи върху неговия и рязко се дръпнах, като погледнах надолу и след момент се засмях.Не че не можеше да стане, но не очаквах да збъркам до болка познатия ми танц...все тая, просто се усмихнах и прошепнах тихо "Извинявай" преди отново да се доближа до него...това започваше да ми харесва.
-Знаеш ли...ти си бил добър танцьор...не знаех..

-Да-отвърнах аз.-Старая се.
Танцът свърши.С леко нежелание пуснах Саманта и я поведох към местата ни.Точно преди да стигнем столовете с периферното си зрение улових движение на черен силует.Бързо и гразционо дръпнах Саманта от другата ми страна и се обърнах към човека от дясната ми страна.Потръпнах.Селин.Май очакванията ми бяха на път да се оправдаят.Саманта застана зад гърба ми и улови раменете ми,леко надничайки над тях.
-Селин?-казах аз.
-Боунс?-отвърна тя.
По дяволите,рискувах вечерта да се превърне в къвава баня.Но бях готов на всичко.Никой нямаше да се докопа до Саманта докато можех да мърдам.
-Какво те води тук?-запитах аз,повдигайки вежда.-Надявам се не е нещо за което да влезем в спор.
Селин,стоеше и ме гледаше хладно...

Алдур беше получил покана за парти и реши да отиде. Малко да се разнообрази. Приготви се, за партито нямаше дрес код, което го устройваше, не че и с код му пречеше и тръгна към адреса. Пристигна, спря колата и слезе. А момчето, което паркираше влезе. Хибридът тръгна по пътеката и малко по-късно влезе в салона. Партито беше започнало..Алдур се огледа за някое познато лице..

Появяването на Боунс,не ми беше убягнало,както и това на Василиса.Бях се отправила към масата й на която се настани с антуража си,но по пътя връхлетях на Боунс и приятелката му.Щом я видях,зацепих.Това трябваше да е поредната преследвана.Но какво правеше с него още не ми беше ясно.Бях го срещала няколко пъти до сега.Беше участвал в наши отряди за прочистване на леговища на върколаци и знаех,че не е мръсник.След като разменихме учудени погледи,ме попита какво правя тук.Изгледах ги хладно и преценяващо преди да отговоря.
- Тук съм заради Василиса Драгомир с която имам среща,ако това ще породи спор,но не вярвам.-Погледнах към рамото му.-А,това зад теб какво е?Саманта Такър?Вампирката с евтина глава?
Боунс хвърли поглед през рамо и ме погледна.
- Да,тя е.Да не би да знаеш нещо по въпроса?-запита ме той.
- Случайно или не,да знам-отвърнах аз.-И нямам против да ти кажа.Като гледам си я взел под крилото си или нещо повече.Не,че това ме бърка.За начало знам кой иска да я премахне и още колко копой се опитват да я пипнат.Казано по-просто:поръчител-Том,да нейният създател,преследвачи трима.Това е което знам,дано съм помогнала.
Ченетата им щяха да ударят в пода,когато ги заобиколих и се отправих към стълбищата.Метнах поглед през рамо и видях ужаса по лицето на момичето.Боунс я успокояваше.Трудно ми беше да повярвам,че ще чака без да действа,особено след като му бях дала информация.Игнорирах тези неща от съзнанието си,защото наближавах масата на Василиса.Застанах точно срещу нея.Зелените й красиви очи се разтвориха,устата й ахна.Това беше последното място на което се надяваше да се срещнеме.Аз се усмихнах леко към нея и казах:
- Е,Василиса,наи-после се срещаме,надявам се в подходящ момент.Ако нямаш нищо против можем да поговориме тук.
- Слава Богу!-чух я да казва и разпореди да освободят мястото от дясно до нея.-Заповядай,ела седни.Толкова съм развълнувана.Радвам се,че дойде.

Разговора им премина без да успея да се намеся, тъй като самото опитване да се добера до информацията която си разменяха ме караше да правя достатъчно усилия, а когато чух да казва името Том и създател в едно изречение бавно се отпуснах на краката си, като спрях да подскачам зад Боунс и за момент лицето ми посърна...Бе ме тормозил толкова дълго време а сега му бе хрумнало че иска някой друг да ме убие?!Копеле, долно мръсно копеле!не му ли стигаше да се гаври с мен и да превърне живота ми и мен самата в това което е сега?!Явно му доставяше някакво удоволствие да ме кара да страдам...копелето щеше да си полу заслуженото...е, ако успеех да остана жива че да му го върна.
По лицето ми се изписа гняв..осъзнавах че никога не успявах да му върна това което се заричах да направя...майната му!
-Шибан задник!?-изсъсках ядосано и улових една чаша, от която възнамерявах да пия, но преди да успея да поднеса към устните си, пръстите ми вече я бяха счупили и стъклата се разраниха дланта ми.Дори не ги усещах, единсвеното което чувствах в момента бе всички онези чувства които ме карат да крещя и плача едновременно, а сега трябваше да сдържам, защото просто не вървеше един доста изнервен и леко ненормален вампир да крещи на средата на залата...

Останах и изненадана,и развълнувана,и какво ли още не.Чувствата ми бяха като вихър в мен.Значи това била Селин на живо.Не очаквах,че ще е толкова красива и в същото време опасна.Разпоредих да се освободи мястото до мен и тя се настани.Забелязах,че беше много спокойна.Обърнах се към нея:
-Може да ми казваш,Лиса.-Тя се усмихна пак.-Бих искала да дойдеш с мен след бала,ако нямаш нищо против.Не мисля,че е невъзможно да се позабавляваме сега и да оставим важните разговори за по-късно.След като вече си тук се чувствам много спокойна.
-Добре-каза тя.-Ще те придружа след бала,щом така искаш.
Ето че бях успяла.Щом Селин седеше до мен,значи всичко щеше да бъде наред.Имаше какво да говориме,но в момента всичко можеше да почака.Бремето се смъкна от раменете ми.Запознах я с мороите около мен и поръчах шампанско.Бях по-щастлива от всякога.

Не очаквах точно тази информация.Но се досещах,че има вероятност.Обаче Саманта полудя.За капак се сряза.Изтеглия към бара.Тя плачеше и псуваше.Разтърсих леко,но без резултат.Разбирах как се чувства,но ако не престанеше съвсем скоро щяхме да привлечеме доста внимание.А това не биваше да се случва.
-Сам-казах аз-,успокой се,по дяволите!Той не е тук,ще го хванеме.Когато си готова ще можеш да се справиш с него.Чуваш ли ме?
Никакъв резултат.Продължавах да чувам как ругае и се разтриса от нерви в ръцете ми.Можех да я ударя,но малко ли болка изпитваше в момента?...И тогава просто хванах лицето й и я целунах.

Вече беше претъпкано,но не се изненадах.Интересуваше ме къде е Бел и как се чувства,другото не беше интересно.Минахме през цеия салон пред погледите на всички.Усещах как ме изпиват,но все тая.Щяха да си останат само с гледането.Не пусках ръката на Бел.Взехме си шампанско от бара и отпивахме на малки глътки,когато усетих,че не нещо я смути.Първоначално не разбрах какво е.След това се огледах...Забелязах недалеч от нас вампирка с черна коса.Буйстваше и друг вампир я успокояваше.Вгледах се в него и разпознах Боунс-стар ловец на глави.Започнаха да се целуват.Аз не издържах и прегърнах Бел,придърпвайки я към себе си.
-Какво има,Бел?-попитах аз.-Какво те притеснява?Чернокосата ли?Имаш ли проблеми с нея?
Тя вдигна лицето си към мен и ме погледна.Преди да отговори я целунах,за да й дам сигурността от която се нуждаеше.