Салона за важни събития

Определено останах доволен от отговора на Саманта.И това не беше ли лека руменина по бузите й?Да,не си въобразявах.Значи не й бях безразличен.Усмихнах се и я прегърнах през раменете.
-Слушай,Котенце-казах аз-,мисля че криеш нещо от мен.Не че не го чета по лицето ти...
Целунах я отново,бавно.Не исках да я възпламенявам точно тук,макър че долавях възбудата й.Леко докоснах езика й с моя и се отдръпнах.Тъкмо се канех да й кажа,че май е по-добре да тръгваме,когато я усетих.Аурата.Изключително мощна.Чак косъмчетата по тила ми се наелектризираха.През мен премина лошо предчувствие.Чух Саманта да ме пита какво има,но в следващия миг дочух друг един глас много близо до мен.Глас,който бях чувал и преди.Извърнах се към гласа и се убедих в това,което вече знаех.Верона.След като беше тук,разбрах че не е без причина.А,за да се появи така,причината трябваше да е основателна.Смъкнах се от стола и за втори път тази вечер застанах пред Саманта,за да я предпазя.Може би вече го правех несъзнателно.
-Здравей и на теб,Верона.Дълго време мина,но ето,че си тук.Ще се присъединиш ли към нас или направо ще говориме по същество?
Усетих как Саманта се надвеси от лявата ми страна и впери поглед в другата жена.Надявах се да не изтърси някоя глупост,защото срещу това същество нямахме абсолютно никакви шансове.

♥Lucy. написа:

...

- Ню Йорк?!Еха! - възкликнах и се усмихнах като отпих от виното си.Мислех след малко да се кача и да пробвам нещо от бара.Луси се огледа наоколо.Сигурно търсише познати лица.Е аз виждах няколко...майка ми,баща ми,сестра ми,Талия,Харпър...е за последните две мисля,че само ги бях мернала.Не бях сигурна,че са тук...
- Аз съм си от Лондон.На осемнадесет съм. - усмихнах се.Ако трябваше да сме честни дори не знаех как да започна нормален разговор. - Къде учиш?
Предполагах,че момичето учи в училището на сестра ми.Те повечето които познавах учеха там...като се замисля аз май не познавах хора...
- Имаш ли брат,сестра?Разкажи ми за себе си...ако искаш де. - надявах се да не съм я уплашила с въпросите си.Просто исках да я опозная...кой знае можеше да станем добри приятелки.

*Bones* написа:

Определено останах доволен от отговора на Саманта.И това не беше ли лека руменина по бузите й?Да,не си въобразявах.Значи не й бях безразличен.Усмихнах се и я прегърнах през раменете.
-Слушай,Котенце-казах аз-,мисля че криеш нещо от мен.Не че не го чета по лицето ти...
Целунах я отново,бавно.Не исках да я възпламенявам точно тук,макър че долавях възбудата й.Леко докоснах езика й с моя и се отдръпнах.Тъкмо се канех да й кажа,че май е по-добре да тръгваме,когато я усетих.Аурата.Изключително мощна.Чак косъмчетата по тила ми се наелектризираха.През мен премина лошо предчувствие.Чух Саманта да ме пита какво има,но в следващия миг дочух друг един глас много близо до мен.Глас,който бях чувал и преди.Извърнах се към гласа и се убедих в това,което вече знаех.Верона.След като беше тук,разбрах че не е без причина.А,за да се появи така,причината трябваше да е основателна.Смъкнах се от стола и за втори път тази вечер застанах пред Саманта,за да я предпазя.Може би вече го правех несъзнателно.
-Здравей и на теб,Верона.Дълго време мина,но ето,че си тук.Ще се присъединиш ли към нас или направо ще говориме по същество?
Усетих как Саманта се надвеси от лявата ми страна и впери поглед в другата жена.Надявах се да не изтърси някоя глупост,защото срещу това същество нямахме абсолютно никакви шансове.

Боунс продължаваше да ми закрива гледката като просто ставаше и се изпречкваше пред мен...не разбирах защо го прави, но това започваше да ме дразни и сега успях леко да го избутам, така че да успея да разгледам достатъчно добре, но не и прекалено че да го нарека "зяпане" непознатата жена.Бе красива и без никакви угризения бих смяла да кажа че бе и доста секси.Явно Боунс не се занимаваше с друг тип жени, а?Поне знаеше какво да избира...А доколкото усещах те не бе от съществата с които по добре да не се забърквах в проблеми...но това ми бе като втора природа, така че нямаше вероятност да изключа такава възможност.Усмихнах се леко и подадох ръката си гледайки в очите й...бяха така...запленителни.Отклоних погледа си и след момент успях да се представя.
-Саманта...-не толкова уверено колкото ми се искаше, но в момента се чувствах като малко дете, което просто не разбира какво става и защо "тате" говори с толкова "страшна" жена...
Колко интересна само бе ситуацията, нали?Сама не можех да се начудя какво толкова има във вампир като мен, който дори не е удостоен с приемлива сума за главата си...тази мисъл сякаш не ме напускаше.Не че имах толкова против наградата, по скоро не харесвах самия факт че е толкова малка...глупова, нали?А бях убедена че Том има пари които да предложи...може би не чак толкова много, но в момента той не само че поръчваше смъртта ми, но дори се гаври с нея, обявявайки такава мизерна сума...

♥Lucy. написа:

Spoiler:

Вещица?Супер!
Помислих си и се усмихнах.Двете се качихме на втория етаж.Седнахме на една маса и когато мина един келнер си взех нова чаша с вино.Отпих от течността и се усмихнах отново.
- Значи вещица?Супер!Двете ми сестри пък са вампирки. - направих леко отчаяна физиономия,но нямах нищо против вампирите.Бяха готини...,но хибридите бяха нещо доста по-готино. - Познавах две вещици...едната изчезна някъде,а другата...беше убита.
Забих поглед в масата.Искаше ми се да върна Талия на бял свят...някой да я съживи.Баща ми и беше дал обещание,но аз исках да и помогна.Не беше в моя ползва,че работех срещу него,но...Талия беше тази която ме съживи.Тя ми помогна и аз щях да и помогна.Изведнъж в главата ми нахлу мисъл която ме зарадва,но можеше и да не стане...за това се изискваше и много сила,а и не знаех дали Луси го може,но и не можех да го искам от нея...пък и ние дори не се познавахме...е реших да рискувам.
- Можеш ли да връщаш мъртвите?От отвъдното...

Саманта Такър написа:

Боунс продължаваше да ми закрива гледката като просто ставаше и се изпречкваше пред мен...не разбирах защо го прави, но това започваше да ме дразни и сега успях леко да го избутам, така че да успея да разгледам достатъчно добре, но не и прекалено че да го нарека "зяпане" непознатата жена.Бе красива и без никакви угризения бих смяла да кажа че бе и доста секси.Явно Боунс не се занимаваше с друг тип жени, а?Поне знаеше какво да избира...А доколкото усещах те не бе от съществата с които по добре да не се забърквах в проблеми...но това ми бе като втора природа, така че нямаше вероятност да изключа такава възможност.Усмихнах се леко и подадох ръката си гледайки в очите й...бяха така...запленителни.Отклоних погледа си и след момент успях да се представя.
-Саманта...-не толкова уверено колкото ми се искаше, но в момента се чувствах като малко дете, което просто не разбира какво става и защо "тате" говори с толкова "страшна" жена...
Колко интересна само бе ситуацията, нали?Сама не можех да се начудя какво толкова има във вампир като мен, който дори не е удостоен с приемлива сума за главата си...тази мисъл сякаш не ме напускаше.Не че имах толкова против наградата, по скоро не харесвах самия факт че е толкова малка...глупова, нали?А бях убедена че Том има пари които да предложи...може би не чак толкова много, но в момента той не само че поръчваше смъртта ми, но дори се гаври с нея, обявявайки такава мизерна сума...

Саманта не направи глупост,но все пак прояви своеволие.Излезе на преден план и сама се запозна с Верона,с треперещ глас.Може би и тя усещаше моща излъчваща се от нея.След като станах свидетел на тази сцена,нямаше нужда да ги представям една на друга.Оставаше да се надявам,че няма да има бъдещи изненади.В момента романтичния ми живот трябваше да почака.Обърнах се към Верона с надеждата да разбера какво точно искаше от мен.
-Верона,бих ти бил много благодарен,ако ми кажеш какво трябва да направя за теб.

Изабела написа:

Когато Галина докосна бедрото ми цялата настръхнах и преглътнах тежко.
- Не мисля, че е редно да показваме по-толкова провокативен начин личните си взаимотношения.
Казах аз. Не исках да си помислям по какъв вулгарен начин ни приемат хората. Знаех, че за тях ние не сме нормална двойка и, че мъжете си ни представят в разни пози и т.н. Това не ми харесваше, не исках никой друг да си мисли за Галина, освен мен, но знаех, че тома е невъзможно. Тя е красива и успешна жена, всички я искаха, но само аз я имах. Усмихнах се злобно и и казах.
- Но не ми пука.
Целунах я по устните, не беше страстна целувка, но знаех, че и хареса.
- Хайде да танцуваме.
Пренебрегнах коментара и за това как можела да разкъса сивата ми рокля тук, защото нямаше да го направи. Не беше толкова глупава и мисля, че можеше да контролира чувствата си към мен или по-скоро желанието си към мен.
Хванах я за ръката и я поведох към дансинга. Хванах я през кръста и започнахме да се движим с музиката. Честно да си призная, въобще не бях добра танцьорка. На няколко пъти настъпих Галина, а тя ми се усмихваше неловко.

Важно бе желанието,а не умението.За мен специално,пък бе усещането.Усещането,че държа Бел в прегръдките си и близо до мен.Галех тялото й и се наслаждавах на танца.Бавно отърквах формите си в нейните.Но имаше нещо,което малко ме смущаваше.Но не в Бел.Нещо около мен.Усещах много силна аура,която зареждаше въздуха с много голямо напрежение.Притиснах Бел към мен и се огледах.И тогава я видях.Жената излъчваща аурата.Стоеше и говореше с вампира и вампирката на бара.Същата онази вампирка,която беше смутила Бел.Струваше ми се интересна,а и толкова силна.Полюбопитствах:
-Бел,познаваш ли момичето,което говори с познатата ти?-кимнах с глава към тях и Бел проследи погледа ми.

Погледнах жената, която ми сочеше Галина. Беше непозната да мен. Зачудих се дали Саманта е усетила присъствието ми, надявах се не. Пък и явно беше прекалено заета с половинката си. Малко се учудих, че си има партньор на бала.
- Не, не я познавам. Защо?
Направих учудена физиономия. Явно присъствието на тази жена смущаваше Галина, но не исках да разчитам чувствата и. Предпочитах да останат мистерия, така беше много по-забавно.

Минах набързо през училището - по-скоро се телепортирах в стаята си - и се оправих набързо за бала който щеше да се състои в имението което беше близо до града и където можех да ходят свръхестествените същества...май беше нещо като обществено имение.Ха!
Влезнах в залата и веднага грабнах една чаша с вино.Нямаше да е зле да се раздаваше нещо по-силно...бар!На втория етаж имаше бар където бяха наредени най-различни бутилки зад бармана.Подсмихнах се.За сега щях обаче като примерен вампир да седя на първия етаж...докато не ми дойдеше компания която се надявах скоро да цъфне.

След като минах през уличките отидох до стата си и си взех душ. Топлата вода ме успокои. Изсуших си косата и се почнах да се гримирам. Сложих черни сенки, молив и сипрала и червено червило. Обех си панталонвите и си стегнах корсет. Нахлузих ботушите и тръгнах към имението.
***
Има доста народ и всички очуници ме изгледаха доста очудено, а аз само се усмихвах и си мисмлех "Оооо, да бейби Али се завърна!". Влезнах в залата и се огледах. Беше хубаво украсена. Взех си една чаша червено вино и отпих от него. Горният етаж имаше бар... е яза трябваше да съм прилежно момиче нали? Огледах се да видя де се дянъл Деймън?

Седях на една маса в ъгъла и вдигнах поглед веднага щом тя влезна.На лицето ми се появи самодоволна усмивка.Не беше с рокля,но беше с нещо...секси.И прилепнало.Подсмихнах се като се изправих и се трансформирах зад нея.
- Здравей сладурче. - поздравих Алекса и отпих от виното си.Тя се обърна към мен,а аз я притиснах към себе си като я целунах страстно. - Искаш ли да посетим бара?
Знаех,че и тя е привърженичка на алкохола като мен...ние имахме толкова общи неща....и двамата харесвахме алкохола,нея,мен...мм да!

Изведнъж Деймън се телепортира зад мен. Обърнах се и той веднага ме целуна. Хм... хубав поздрав.
- Разбира се! - отговорих на въпроса му за посещаването на бара. Тръгнахме към вторият етаж и се качихме на горе. Отидохме до бара и седнахме на онези малки столчета от които имаш чувството че всеки момент ще паднеш. Поръчах си една бира. Когато барманат се загледа в мен окори очи насреща ми. Едва не му изръчжах в лицето.
- Дай ми и едни "Мерилин" розови.
Казха сериозно. Не пушех, но в момента ми се пушеше. Взех цигарите и запалих една вдешах дълбоко и задържах дишмът и издишах.
- Защо за бога всички се очудват да ме видят?

С Ник се върнахме на бара.Аз заоглеждах бутилките.Накрая си поръчах коктейл.Бармана извади една чаша и почна да смесва алкохоли.Бях поръчала специално някой по-силен.Знаех петдесет и пет алкохолни коктейла,но в момента не ми излизаше нито едно име в главата.Взех чашата и отпих от нея голяма глътка.Оставих я за миг на плота,а после пак я надигнах и изпих съдържанието и.
- Беше хубаво. - казах на Ник.Надявах се да знае,че не говоря за коктейла,а за това което се случи.Имах чувство,че не бях правила секс от цяла вечност...Всъщност имах чувството,че не бях правила каквото и да е цяла вечност.

Алекса Рен написа:

...

Усмихнах се и отпих от водката която си бях поръчал.Извадих си моите цигари и запалих една.Издишах димът и усмивката ми стана още по-голяма и самодоволна.
- Защото си секси? - предположих. - И защото си Алекса Рен.
Отпих отново от водката,а усмивката ми стана палава.Погледнах Алекса.Да..ние бяхме правили нещо преди няколко часа,но както и да е.
- Мястото е хубаво...Малко повече черно нямаше да му навреди обаче. - измънках аз.

Той извади и неговите цигари и той запали. Изпуших моята и запалих нова. Той предложи че ме гледат защото съм секси и защото съм Алекса Рен. После каза нещо че още малко черно в стилът на залата нямаше да е зле.
- Ако наистина знаеха наистина, коя Алекса Рен... - казах тихо и поклатих глава. - Наистина още малко черно нямаше да е зле да сложат.

Засмях се и поклатих глава.Дръпнах си от цигарата още веднъж и отпих от водката си.Няколко от клюките които витаеха тук напоследък изкочиха в главата ми...И как нямаше да знаят коя е Алекса Рен?!
- Сладурче...ти си от Дъщерите и Синовете на Мрака...елемента земя.Там те знаят както и по-голямата част от училището.Клюкарката също доста те огря в рубриките си напоследък.С мен,с Кристиан...сравнения със сестра си. - поклатих пак глава и се засмях.Да си призная ми харесваше да чета клюките за Алекса...,но когато беше намесен и онзи червен новак се дразнех...Шанс!

Усмихнах се и отпих то водката и дръпнах от цигарата.
- За друго говорех - казах тихо и се усмихнах тъжно. Само аз и сестра ми знаем какво е това което ни се случва... НЕ! Не трябваше да мисля за това сега. Трябваше да се забавлявам нали. До изпуших цигарата си и станах.
- Айде да танцува ме - усмихнахн се палаво. Качих се на парапета на етажа и скочих на първитя етаж. Плочикет малко се счупиха под мен. Погледнах нагоре Деъмън ме гледаше очедун и със страх в очите. Усмихнах се и му помахах с ръка.
- Идваш ли ?

ТУМ,БАМ,ФРАС...Нее..никой от тези звуци не можеше да опише пропукването на пода под краката на Алекса.Направих съжалителна физиономия и постоях минута без да говоря.
Минута мълчание за тях...
Помислих си,а после като нормалните човешки същества и вампирски с достатъчно мозък - не ,че Алекса нямаше...напротив.Тя имаше и беше една от най-умните които познавах - същества.Отидох до нея и се подсмихнах.Тръгна по-жива музика от колкото до сега и ние почнахме да танцуваме в такт с нея.
- Така и не разбрах какво ти беше виновен пода...- изцъках с език и се подсмихнах.

Верона написа:

Боунс,предпочиташе да съм директна.Какво пък,аз също.Поогледах го,без да свалям усмивката от лицето си.След това му отговорих:
- Много добре знаеш,че ми дължиш известни услуги.Тази вечер дойдох,за да искам една такава.Нека го кажа направо.Имаш всичко необходимо за една експедиция до Румъния.Там трябва да откриеш този вампир-бръкнах в деколтето си и му подадох една снимка.-След като го намериш,знаеш какво да правиш.
Боунс се вгледа изненадано в мен.Едва ли очакваше да му поръчам убийство.На мен просто не ми се занимаваше.
- Добре-отговори той-,но има един проблем.-Кимна с глава към вампирката,представила се като Саманта.-Тя има нужда от мен,а не искам да рискувам живота й.И без това е достатъчно застрашен.
Обърнах погледа си към нея.Какво ли застрашаваше толкова живота й?И се досетих.Вув вампирските среди често се обявяваха награди за глави.Това беше заложено в природата им.Измърках към Боунс:
- Не се безпокой за нея.Докато те няма,аз ще се грижа тя да е добре.Имаш думата ми.Имаме ли сделка?
- Да-отвърна той-,но след като приключа тази работа се надявам да ме оставиш на мира.
- Това,миличък-отвърнах аз-,не зависи от теб.Не опитвай втори път.
Саманта ни гледаше без да продума.Изведнъж се размърда и слезе от стола.Взе чантичката си от бара и се обърна към нас.
- Извинете ме,но трябва да отида до тоалетната-каза ни тя.-Ей,сега се връщам.
Проследих я с поглед как се отдалечава.Внезапно усетих леко замайване.По дяволите!Оргазнизма ми искаше храна,а тук никой не спеше.Налагаше се да се справям сама,без да чакам часа за сън.Тръгнах след Саманта.Гласът на Боунс ме догони.
- Верона,така ли ще започнеш с нея?Това ли е твоя начин да е в безопасност?Мисля,че постъпваш много подло.
- Виж,миличък,-извърнах се към него-просто ще остана малко насаме с нея.Женски работи-намигнах му и се отдалечих след момичето.
Чух го как въздъхна и се отпусна в стола си.Понякога да си сукуба е готино,нали?

Тръгнах към тоалетните, като наистина исках да се освежа, но също така да се махна за момент от Боунс и познатата му.Тя ме караше да се чувствам...под напрежение, а това въобше не ми харесваше.Колкото по далеч бе, толкова по добре се чувствах, но скоро след влизането ми в фоайето преди разделението на дамската от мъжката тоалетна, отново усетих присъствието й...Явно ме бе последвала и сега щяхме да разговаряме.Това ме притесняваше до известна степен, тъй като нямах никаква представа какво може да й кажа или пък тя на мен.Това което поиска от Боунс ме накра да мисля че тя наистина не е добър вариант за враг, така че нямах друг избор освен просто да бъда мила...доколкото е възможно де.
Бавно затворих вратата след себе си и се подпрях на мивката, като я зачаках..не влезе когато очаквах, затова просто вдигнах глава към огледалото пред себе си и чак сега осъзнах че отдавна не бях огличала рокля, като тази...Не бе толкова зле, нали?Усмихнах се на себе си и бавно притворих очи издишайки тежко..бях чувала че това с дишането помага, но мен свъщност ме объркваше...не успявах да се успокоя, но пък не ми омръзваше да опитва, току виж стане чудо...
Отново вдигнах главата си нагоре към огледалото и освен своето лице, видях отражението и на жената от преди малко...

Деймън Салваторе написа:

ТУМ,БАМ,ФРАС...Нее..никой от тези звуци не можеше да опише пропукването на пода под краката на Алекса.Направих съжалителна физиономия и постоях минута без да говоря.
Минута мълчание за тях...
Помислих си,а после като нормалните човешки същества и вампирски с достатъчно мозък - не ,че Алекса нямаше...напротив.Тя имаше и беше една от най-умните които познавах - същества.Отидох до нея и се подсмихнах.Тръгна по-жива музика от колкото до сега и ние почнахме да танцуваме в такт с нея.
- Така и не разбрах какво ти беше виновен пода...- изцъках с език и се подсмихнах.

Подсмихнах се леко и почнах да танцувам се заедно с него в ритъмът на музиката. Сложих ръцете си на врата му. Следамалко ги спуснах леко надолу по гърди, корема, кръста докато не стигнаха до дупето му. Притиснах го до себе си и прокарах език по вената на вратът и и засмуках кожата там. Надигнах се на пръсти и прошепнах в ухото му.
- Когато за последното ти казах колко си секси?
И прокарах език по устните му а след това се заиграх с неговият.