Стаята на Бони и Ванеса ^.^

Tой се обърна на другата страна.
-Хей..да не ми се расърди..?-попитах.Ох..той беше казал без никакви маги,а аз тукощо бях направила магия.
-Хей..аз съжалвам.Не исках..просто ..повече заклевам се никакви маги до второ нареждане..не се сърди моля те..-обвих ръце около кръста му и се облегнах на гърбът му с надежда да се обърне секи момент..

Тази дума ме прати в рая.Забравих за всички проблеми и в света останахме само аз и той което за мен беше ацки рядко срещано чуство-любов.
-И аз те обичам.-казах му.Сгуших се в него и въздъхнах.Днес беше дълаг ден.Прозях се още няколко пъти и заспах.

***
-Бони!-чух глас.
-Какво...-заозъртах се.Бях на някаква поляна..едната половина беше тъмка,а другата светла.Аз стоях посредата.От едната страна стоеше Тран,а от другата Адам.
-Трябва да избереш межо тях.?-каза гласът който така и не разбах от къде идва.Тран беше в тъмната половина преобладаваща на нощния свят,а Адам в светлата-хората въпреки,че мястото ми приличаше на рай.
-Аз..немога да измирам междо тях.-казах и ги огледах.Адам беше мъртав одавна.Тран беше живота ми сега.
-Трябва да избереш.Стъпи в една от двете полови като избереш този който иска.-каза гласът.Без повече колебание стъпих в тъмната част.Студен вятър ме обгърна.Над мен прелетяха гарвани които кацнаха на дърветата и загранича сякаш пееха песен на смърта..

***
Сабудих се и се размърднах леко.Бях спала няколко часа..

-О боже!Изкара ми акъла..да санувах нещо.-измрънха аз.
-Беше нещо страно.Трябваше да изибрам междо теб и най-добрия ми приятел който всъщност е мъртав както вече знаеш.Ти беше в тъмната страна-нощния свят,а той на светлината-човешкия свят предполагам.Той беше чове,но..повече мязаше на Рай онова място..и аз избрах теб-мрака и изведнъж..стана студено.Гарвани грачеха все едно пееха някаква песен на смърта..-хвана хсе за главата..

Намръщих се.
-Адам и без това е мъртав.Трябва да живея за момента,а не за миналото.-казах му.
-Трябваше да избера него ли?-вече се ядосах.Гневът който се надигаше в мен се усили. "Успокой се."-заовядай си аз и възъдхнах.
-Ох съжалвам,но пак се ядосах..-измрънках недоволно.Какво ми ставаше?От къде идваше целия този гняв.След като бях използвала изцелението си го бях изляла,а сега..отново се надига в мен..без да правя нищо...

Потръпнах при въпросите му.Него или Адам..често ли трябваше да отговоря...Адам беше най-добрия ми приятел,а Тран ми беше гадже...Да Адам ми помагаше доста,но и Тран също..
-Шш..-казах и поставих пръст на усните му.Целунах го.
-Теб..-говрех истината.До този отговор стигнах.Може Адам да беше човекът който ме научи на чуството любов,но помня караницата ни преди да ми спаси живота.

***
-Държиш се като курва!Не искам приятелка която да се държи по този начин.Половината тук не искат,но си популярна и затова са с теб Бони.-каза той.
-Мислиш ли,че това не го знам?Държа се така защото ми хареса.Не ми пука дали искаш да съ, ни НДП или както там го наричаш!-троснах му се аз.Той се ядоса.Лесно се ядосваше.Усещах се остава съсвем малко за да ме удари през лицето.
-Хайде какво стана..къде изчезна този който не иска приятелка като мен..този който не я иска щеше да ме удари..-извиках му и тогава той ме удари и напусна стаята в която се намирахме.

***
-Теб...-повторих още веднъж.

Обвих ръце около вратът му и задълбочих целувакта ни.Бутнах го на леглот.
Ръцете ми палово се плъзнах по тялото ми.
"Горкото момче.Направо да го изнасилиш не искаш ли?"-чух глас в главата си,но побързах да го разкарам.Продължих да целувам Тран.
Устните ми се спряха при вратът му.Надигнах се и се усмихнах.
Спомних си когато бях пила от него..беше невероятно..

Исках ли?Исках!Но дали ще мога да спра?Кръвта му беше превъзходна..макар и да е вампир...кимнах и прокарах език по вратът му след което забих зъбите си.Топлата течаност-топка,а сме вампири уж мъртви същества..- навлезе в устата ми и се разля по тялото ми.Беше невероятно.Пиех от него и се чуствах прекрасно.Най-накрая откъснах зъбите си от вратът му.Прокарах език по раната и тя спря да кърви.
-Добре ли си?-попитах го тихичко.

Усмихнах се.
-Добре съм.-уверих го аз.Кръвта ми дойде доста добре.
-Искаш ли да се поразходим?-попита ме Тран.Лицето ми свтна.
-Да искам.Къде ще отидем?-попитах аз на свой ред.Станах от леглото.Чуствах се много по-добре.Завъртях се веднъж.Отидох дп гардероба и почнах да оглеждам дрехите.Бях обещала без никакви маги до второ нарежда и сега трябваше да се обличам по обикновения начин...извадих една блузка с дълъг ръкав за да прикрива ръцете ми.Макар,че щях да махна бинта,но се пак разрезите...Изваих едни тъпни дънки и ги метнах на леглото до блузката.Отидох до Тран и го целунах.

С Ейми влезнахме в стаята ми.
-Добре дошла..-казах и и посочих стаята с ръка.Отскочих до кухнята и и сипах чаша вода.
-Ето заповядай.-подаодх и чашата.Отидох до куфара си който още ня бах разопаковала.Извадих една малка чантичка от която извадих хапчета против главоболие.Дадох ги на Ейми.
-Ще ти помогнат.-отидох до прозореца. "Тран къде си?О Никс моля те пази го!"

Отидохме пред сатята на Бони.
-После ще говорим,Том.Ти остани навън моля те.
После почуках и вместо да изчакам да отоврят натиснах дръжката ивлязох.
-Здравей,Бони.Не се чуди откъде ти знам името.Аз съм Сфия Мерсер.Казавй ми Софи или Соф.Моето име ти е напълно познато.Само се сети.За разлика от мен на теб сигурно са тиказали.Не казали са ти сигурна съм.Здравейте,непозната госпожице.В момента сме на семен проблем или ъъ събрание.
Избълвах всичко бръзо и се засмях.

Ококорих очи и се опитах да възприема думите и.
-Софи ли?Хъм..май имах братовчетка с такова име..-казах и огледха
момичето застанало пред мен.Погледнах към Ейми,а после към прозореца.
Чудех се как е Тран.Много се притеснявах за него.
-Мерсер казваш?-Мерсер,Мерсер...Мерсер!.Сега се сетих.Това беше голямата ми братовчетка-дъщеря на леля ми.
-Ти си дъщеря на леля ми нали?-попитах я леко несигорно..надявах се изчисленията ми да са правилни.

-О занчи ис черната коса ме позна.Супер.Да аз съм и току-що ми сервираха новината за нова бартовчедка.Казах и на Сандра.Тя също ти е братовчедка.
Усмихнах се и казах:
-Гаджето ми е навън.Може ли да влезе?
И без да дочакам отговора излязох ивъведох Том.
-Това е Том.Той е пазител на Силвия.не мога да повярвам,че си мибратовчедка.Аз да не знам.
Млъкнах.
-Я кажи с черан или с руса коса съм по-добре?

Това момиче говорише твърде много.
-Аз..ъ не съм те виждала руса!-заявих и.
-Ейми добре ли си?А и Софи това е Ейми.-казах на братовчетка си.
-А коя е Сандра?По каква роднинска връзка сме братовчетки..-зачудих се аз.Софи явно не знаеше почти нищо за мен и бях благодарна.
-Кой курс си Софи?И си вещица нали..?-какво ли питам.Естествено,че е вещица..усещах го,а и леля ми е вещица като майка ми,а и чичо ми е вещер..само аз съм една нищожна гадна крастоска..

-Ами братовчедка ,като братовчедка.Хм,по-късно ще ме видиш руса.А и майка ми ще ти обясни.Просто доколкото знам не се спогаждаш с леля и чичо.И си и вампир и вещица.това естрахотно.Аз съм богиня.Гаджето ми е отвън.Ще трябва да го вкарам.
Излязох,хванах за ръката Томи го въведох.
-Бони,това е Том.Той е на двадесет и едан и е пазител ан Силивя Томпснъ.Сещаш се феята дето преподава по изобразително изкуство.
Засмях се.
-Какво й е на Ейми?Главоболие?

Не ми беше много приятно да споменава пред Ейми ,че съм пуло вещица пуло вампир,но си премълчах.
-Приятно ми е Том.-казах аз когато тя го въвлече в стаята.Пазител на Силвия значи-хубава работа.Това беше феичката излизаща със старчето.
-Да..главоболие.така че намали децибелите..дадох и хапче ,но знаеш,че те не помагат много на вампирите..-заявих.Отидох към банята.Отоврих вратата и видях локвата кръв.Нито аз,нито Тран бяхме почистили след като днес си срязах вените.
-Хей Софи знаеш ли заклинание за почистване?-попитах я тъйкато аз не се сещах,но ми се искаше кръвта да я няма.Бях се обърнала с гръб към кръвта,но щом се обърнах да погледна с колко кръв си имам работа нея вече я нямаше.
-Ъъ а..аз се оправим!-заявих и излезанх от банята.Какво ставаше по-дяволите.Погледнах отново през прозореца.О Тран къде си..
-Ако не се прибере до час тръгвам да го търся..-казах по-скоро на себеси от колкото на другите.