Стаята на Бони и Ванеса ^.^

Стаята на Бони и Ванеса.



П.п:Снимки ще пуснем по-късно.

Влезнахме в стаята.Тя беше с две легла тъйкато трябваше да имам съквартирантка,но с нея още не се познавахме.Не бях разопаковала нещата си,а само бях оставила куфарите до леглото.Единия беше отворен,но само две,три блузки се мотаеха наоколо извадени.Дори първата си нощ тук не бях прекарала в стаята си.
-Добре дошъл...-казах и посочих стаята с ръка.Даже самата аз не я бях разгледала много добре.Свалих блузата си и я метнах на земята след това и дънките.Останах по бельо да разглеждам дрехите и да се чудя кои да облека.Накрая се спрях на една бяла блузка с дълаг ръкав,но откриваща раменете ми и сини прилепнали дънки.
-Готова съм.-приближих се към Тран и обвих ръце около вратът му като се надигах на пръсти.

Въздъхнах.
-Не знам.Ще се скитаме без..посока.-засмях се и отидох в банята.Сложих си спирала,гланц и грим..черен,но не много.Се пак нетрябваше да плаша хората...беше почти незабележим.Ввърнах се при Тран.
-Хайде..ти водиш..-усмихнах се и улових ръката му и двамата излезнахме от стаята.

След като Тран ми помогна двамата се отпавихме към учлището.Отключих вратата на стаята.Щом влезнах веднага легнах на леглото.Не си чуствах тялот.
-Не си чуствам тялото..-измрънках аз.
-Ти как си?И..благодаря ти за всичко..-надигнах се и му се усмихнах.Чудех се как въобще можех да се движа..не,че удара беше силен,но щом не чуствах тялото си не трябваше и да могада да се движа..
-Ще останеш ли тук..смисал цяла нощ..не ми се остава сама.Се пак..ами..страх ме е.-признах си го.Беше ме страх..не зареди тъмното или нещо подобно.Рано или късно той щеше да се върне.Не веднъж е прониквал в училищата в които съм учила....
-Ако не искаш..ще разбера..се пак..зареди мен какво ли не преживя..-въздъхнах.

Избутах го от себе си.
-Съжалявам,че ми пука за теб.Съжалявам,че избрах теб пред мен.Съжалявам,че предпочитам теб пред себе си.-извиках му.Придърпах крака към гърдите си и наведох глава.От очите ми потекоха сълзи.Станах от леглото и отидох в банята.Преди да влезна му казах:
-И не всичко ме боли!-тръшнах вратата на банята.Не я заключих.Свлякох се на земята,а сълзите ми се усмилваха и усмилваха."Тя е безполезна...Опитай и ще разбереш..Опитай и ще разбереш...".Ами ако Тран реши някой ден да опита..не,не....ох по-дяволите!Сълзите ми се усилиха още повече.Вече едва чуствах болката....взех една стъклена ваза която не знаех какво въобще търси в банята.Метнах я към стената,а тя се разби на парченца.На малки и големи.Нямах ножче,бръснач или нещо подобно на близо,а само стъклата от вазада.Взех едно по-голямо стъкло и го поднесох към китките си.Първо към китката на лявата ръка,а после и към тази на дясната.Не болеше много...или аз просто не чуствах болката..не чуствах тялото си...

Върнахме се в стаята ми.
-Ако разберът,че съм избягала в това състояние...ще си изпитаим..-казах му аз и поклатих галва въпреки,че всичко което исках беше да съм дале от онази клиника и с него.Седнах на леглото си и пуснах телевизора.Почнах да прещраквам каналите и да търся нещо интересно.Потупах мястото до себе си.
-Ела де.Няма да те изям!-казах и се усмихнах.

Ококорих очи.Той наистина ли искаше да ги изпия.
-Да гласна дъм и няма да ги изпия.-казах аз.Погледнах хапчетата,а след това Тран.О Никс!
-Добре де..може и да ги изпия..-измрънках.Предсатвих си шише вода и след миг то се озова на леглото.Отворих го и поставих хапчетата в устата си.Изпих малко от водата и прелътнах.
-Ужасни са!-заявих накрая..

Без никакви маги?Уф..намерих си белята.
-Страхотно Бони!-измрънках под носа си.Загледах се в някакъв филм.Телефона ми извъня.Едуард.
-Какво искаш?-попитах го.
- ShadowHood е хубаво училище.С малко късмет ще се виждаме по-често Бони..-той затвори,а аз метнах телефона си към стената.Това ми е петия айфон за осми месец..и скоро май щеше да се повреди.Не съм виновна,че обичах да ис мятам телефоните...

-Беше майка ми..-излъгах го аз след което се усмихнах плахо,но не исках да срещам погледа му.
-Ела..тук до мен..-потупанх мястото до себес си.Никак не ми се стоеше сама..,а и не бях чак толкова гладна.Беше ми скучно..исках да се разхождам нагоре надоло.Трябваше и да намеря ментора си за да се запозная качествено с него без да му прекъсвам любовния живот с онази фея..

-Ох..добре..не беше майка ми.Беше Едуард..ShadowHood е хубаво училище.С малко късмет ще се виждаме по-често Бони-това ми каза той..измрънках аз и легнах на леглото като се обърнах на едната страна.Не исках да срещам погледа на Тран.А пък ако ми се расърди и реши да си тръгне ще го разбера..аз го излъгах..

Обърнах се и се сгуших в него след което заплаках.Не съм си позволявала да плача толкова преди никого.Дори пред Адам.За всички аз бях коравото момиче което никога не плаче и въобще няма чуства,но вътрешни никой не знаеше каква съм..почти никой.
-Той..ако той дойде да учи тук..не знам..какво ще правя..-казах хлипайки.

Не знаех какво да кажа..не беше от най-приятните комплименти които са ми казвали....,но мисля,че той беше прав..,но не знам.
-Ти си невероятен.Тези които знаят,че Едуард ме насилва..не правят нищо по-въпроса..ти си първия който ми помага..благодаря ти.Благодаря ти за всичко..-казах аз и въздъхнах.Сгуших се още повече в него.Прозях се по едно време.Да не би да ми се спеше?

Намръщих се.
-Хей!Ама..аз..колкото и да е глупаво не ми се спи сама..смисал..ами просто не искам да съм сама..-егоистично от моя страна,знам.Той можеше да си има някаква работа, аз го карах да се приковава към мен и леглото за да заспя..
-Ако искаш да..се разходиш или имаш друга работа..върви ще се оправя.-казах му.Е ако той си тръгнеше и аз щях да се измъкна...

Харесваше ми това което виждам.Накрая той легна до мен.
- Ами ти? Така ли ще спиш? -попита ме той и посочи дрехите ми.Помислих си само,че искам да съм без дрехи,а само по бельо и оп..като с магия-защото имаше магия- вече бях само по бельо.Черен сутиен и черни бикини.
-Така по-добре ли е слънце?-прошепнах в ухото му и го целунах страстно.