Стаята на Бони и Ванеса ^.^

- Знаеш, че като искам нещо си го взимам без да питам. - Ник се усмихна и седна на дивана в хола. Обичаше да нахалства, особено на стари познати. Пък и Бони беше такава, че го търпеше. Все пак ако не беше той, тя нямаше да е тук, сега. Последния път, когато се видяха, Бони беше загазила и Ник я спаси от да кажем, затвор, до колкото може да затвориш в човешки затвор вещица.

Изсумтях.Бях наясно с това.Надали Ник беше тук просто ей така...това,че беше учител в училището ми не означаваше нищо,а и беше станал учител след като аз дойдох...май.Погледнах го подозрително.Изправих се.
- Не ме карай да ползвам ново получения подарък Никълъс. - казах и взех пистолета като го огледах добре.Беше доста хубав...и трябваше да е хубав и на практика.Пристъпих напред все още с "играчката" в ръка. - Защо си тук?Тук си след мен...нали?Хъм...и вече не си..зооморф?!
Погледнах го с сравнително студен поглед,но той сигурно знаеше,че този поглед няма да се задържи дълго върху мен.Че не можех да го мразя.И в момента не го мразех.Но исках да знам всичко..и щях да го разбера по един или друг начин...Приближих се и го избутах към дивана като долепих тяло до неговот.
- Изпей всичко Никълсчо.

- Не всичко се върти около теб, мъник. И по-леко със заплахите. Не съм зооморф, да, писна ми да съм някакво смотано куче без сили. Превърнаха ме. Засякохме се в кафенето и ти си мислиш, че те следя. Никога не си можела да мислиш логично, дребосъче. - Ник се усмихна и с едната ръка взе пистолета от закопчалката на панталона. - Дадох ти хубав пистолет, но знай, че винаги имам по-добро, когато подарявам. - Ник я притисна до себе си, започваха старата игра, само че с нови правила. Преди винаги той правеше всичко, сега Бони щеше да има това право.

Извъртях очи.Той ме притисна до себе си,а аз се отскубанх от него.Наклоних глава на една страна и го погледнах злобно.Понякога го мразех.
- Мръсник! - след тези думи шум от плесница отекна в стаята и аз се отдръпнах като го погледнах.Нямаше да му личи много,че съм го ударила...щеше бързо да му мине. - И сега си вампир?Пфф...по-добре да си беше останал "куче".
Изръмжах му.Не се намирах много далеч от него...бях достатъчно близо,че да ме хване и да ме дръпне пак към себе си.Хем исках да съм близо до него,хем не.

пп:забих ;х..ще ми звъннеш ли днес?

Ник я хвана за ръката и я придърпа до себе си.
- Не се прави, Бони. Ако бях си останал куче, щях наистина да те преследвам където и да идеш, кучетата са лоялни приятели. Добре, няма да те доближавам щом не искаш. А защо си мислиш, че те преследвам? - Ник я пусна и тя седна на дивана до него. Той прокара ръка през лицето й и зачака отговора й.

Въздъхнах и седнах на дивана.
- Не знам?! - изрекох и се мръднах към него като се сгуших. - Ник...искам услуга...или не знам...както искаш го приемай,но...тук съм от доста време,а не помня почти нищо.Трябва да си спомня какво е ставало Ник....
Погледнах го с тъжно изражение и тежка въздишка излезна от устата ми.Днес се събудих с тази мисъл и направо ми се ревеше...всъщност имах чувство,че днес се събудих и съм преспала всички месеци тук.
- Чувствам,че част от мен я няма... - простенах отчаяно и легнх така,че главата ми беше в скута му.

Ник прокара ръката си през косата й, тя обичаше да я галят по косата, успокояваше я по някакъв начин.
- Спокойно, Бони. Ще ти върна спомените, обещавам, че после ще помниш всичко с всички дребни и ненужни детайли. - Ник се усмихна. Рядко обещаваше, но когато го правеше, държеше на обещанията си. - Това, че вече не съм куче, не означава, че не съм лоялен към старите си приятели. Колкото и пъти да са ме използвали. - Последното каза с ирония в гласа. Гледаше я и чакаше реакцията й, докато галеше косата й.

- За мен си оставаш куче Никълъс. - засмях се и леко се отдръпнах като се усмихнах.Приближих се и устните ми се озоваха върху неговите,а езика ми проникна в устата му и докосна палаво неговия.Това обаче не трая дълго.Колкото бързо се бях приближила толкова и бързо се отдръпнах. - Знаеш ли...не знам дали искам да си връщам спомените до най-малката подробност...ако съм правила тройка?Не знам дали искам да знам...или оргия?
Ококорих очи при споменаването само и се вгледах в него,а после се засмях.Господи...надали бях правила нещо подобно..и все пак ако беше възможно?Е...не,че имаше нещо лошо в това...нали?

- Нее, ако си правила нещо подобно със сигурност точно това ще помниш, имаш доста мръсни мисли, Бони. - Ник се засмя, а на целувката не обърна внимание. Не мислеше да повдига темата, не искаше да изяде още един шамар. - А ти за мен оставаш едно малко дете, което никога не може да седне да учи, а си изкарва оценките по доста долен начин. Но на мен ми харесва. Кажи ми, колко учителя си съблазнила?

Въздъхнах и го погледнах накриво.
- Ти тъпо същество...не запомни ли до сега,че не помня НИЩО?Н-И-Щ-О! - повторих по букви,а после въздъхнах.Още една тежка въздишка се откъсна от устните ми.Нямах си и на идея какво да правя в тая стая. - Айде да се разходим...планините,плажа,библиотеката..оо библиотеката...не мога да повярвам,че предложих това място.
Засмях се,а после пак легнах и погледнах Ник.Вдигнах ръка и го погалих по лицето нежно.Харесвах извивките на лицето му....този мъж ме беше научил на всичко - почти - което знаех.Дължах му живота си на моменти..е не колкото на Адам разбира се...,но Адам беше мъртъв.

Ник се усмихна при допира на ръката на Бони до лицето му. Задържа ръката й на лицето си.
- Добре, мъник. Но не ми се излиза от тук, точно дойдохме - Ник спря да говори за малко докато осъзнае каква глупост изръси Бони и се засмя с цяло гърло. - Ти, която никога не си докосвала книга, предлагаш да идем в библиотеката?! - След няколко минути, той спря да се смее и сложи ръката си върху лицето й. Това красиво, нежно лице - имаше толкова спомени. Как тя се усмихва или плаче. - Хей, мъник. Нека си поиграем на една игра. Аз правя ето така... - Каза Ник и я ощипа по крака. -...А ти ми връщаш както искаш. Какво да правя? Обожавам да те дразня, мъниче.

Намусих се и се дръпнах от него сякаш ще ме изяде със следващото си действие в тази игра.Това,че обичаше да ме дразни беше вярно,но беше вярно,че и аз обичах да го дразня...Обичах да си играя с него на много неща...приятни неща.Поне преди си играехме така.
- Да не си на пет? - попитах го и се оплезих.Постоях известно време надалеч от него,а после се наместих пак до него.Погледнах го и след малко най-нахално се настаних в скута му.Устните ми срещнаха неговите,но за кратко. - Хей старче...днес има бал..искаш ли да отидем?

Ник я целуна за кратко.
- Явно ти се ходи, нали, малката? Ако ти се ходи отивай, ще се видим утре или като свърши бала. - След целувката Ник я приближи по-близо до себе си, но не много близо. Искаше тя да свикне с неговото присъствие преди да се реши. - И какво ще правим? Ще танцуваме и ще трябва да се правя на добричък? Да нося костюм и вратовръзка?! Тези неща не са за мен, но ако искаш отивай.

Извъртях очи.Толкова ме дразнеше понякога,че исках да му разбия фасона.Изправих се и скръстих ръце пред гърдите си като го погледнах накланяйки глава на една страна.
- Ти си...просто нямам думи Никълъс!Писна ми от теб!Ако щеш и по боксерки отиди,но ще отидем!Искам да отида,а не ми се ходи сама. - измрънках и го погледнах студено. - Ще има безплатен алкохол.
Изрекох и смених тежестта на тялото си от единия крак на другия.
- Моля те Ник...,а и там има стаи... - пак се приближих към него и седнах в скута му като плъзнах ръка по тялото му.

Когато Ник чу вълшебната думичка, очите му светнаха. Безплатния алкохол винаги му оправяше настроението. Той извади телефона си и набра някакъв номер. Каза нещо и затвори.
- Намери ми кожени панталони и кожено яке и потегляме. Ще пътуваме с класа.