Стаята на Бони и Ванеса ^.^

Той се отнесе на някъде.Реших да го върна в реалноста.
-Тран..-казах тихо,но нищо."Тран,Тран,Тран"-зовях го аз,но той сякаш не беше тук.Хванах до колото можех тялото му и го разтресох леко.
-Тран!-извиках по-силно.Той май се отнесе от транса в който беше.Нямах представа за какво си мислише,но чуствата по връзката не ми харесваха.А онези които усетих преди да го повикам...май не беше момента да го питам точно сега за това.
-Добре ли си?-попитах го.Не ми изглеждаше никак добре.Питеснявах се за него.

Какво ли искаше да ми казва?
-Ъм..да кажи.-изрекох несигорно.Беше ме малко страх какво ще чуя.А и исках да го попитам какво са означавали онези чуства които се предадоха по еднопосочната връзка.Погледнах го в очите.Улових ръката му сякаш черпех сила.Така се чуствах малко по-сигурна.
-Слушам..-зачаках да ми каже това което искаше да ми казва.Имах чуство,че тялото ми ще се разтрепери всеки момент,но гледах да не показвам чуствата си които ме връхлитаха като буря.

Преглътнах и си отдъхнах.Очквах нещо различно,но и това не ми харесва много.Всичко да зависи от мен.
-Ти трябва да и помогнеш обаче и аз идвам.-последното не знам от къде ми хрумна.Той сигорно щеше да откаже.Ейми нямаше да ме иска..а и с нея като гледам май нямаше как да се понасяме щом и двете обичахме Тран.
-Знам,че ще откажеш и,че Ейми няма да ме иска,но искам да ви помогна.-побързах да кажа.Морган сигорно щеше да каже,че ще трябва да остана тук и нещо от сорта,но както и да е.Ако не ме искат..ще се налага явно да ги следя.

Не обичах много да следва мзаповеди.Изпуфтях,но после кимнах и го прегърнах.
-Добре..-пуснах го и се усмихнах.Чудех се дали Морган ще дойде с нас.
-Морган ще дойде ли с нас?-отидох до вратата.Ейми и Морган трябваше да ни чакат в другата стая,но там беше твърде тихо.Чуваше се малко по-силна музика,но беше пуснатана слушалки.Обикновен човек не ми я доловил.
-Ще се връщаме ли при другите?-попитах го.

Ейми и Морган ги нямаше.Тран каза,че сигорно вече са тръгнали.Ввидях бележка на шкафчето където трябваше да са ключовете от колата.Взех бележката.
-Бони взимам ти колата.Много се извинявам.Ще се опитам да ти я върна в същото състояние.Не се тревожи за нищо,защото не е полезно за бебчето.Не се безпокой.Всичко е наред. Морган
-прочетох я на глас.Супер сега с какво ще стигнем до летището.
-Сега с какво ще стигнем до летището?-попитах Тран развявайки бележката.

Мотор?Той караше мотро?Дообре.Кимнах.
-Чакай не мога да тръгна така!-бях само с една бяла риза.Завъртях се и с малко магия бях с черин дънки и черна тениска.
-Да вървим!-пъхнах бележката от Морган в джоба на панталона си,а в другия джоб напъхах телефона си и за всеки случай нещо което може да ни потрябва..С Тран излязохме от стаята,а след това минахме през стаята на Ейми за да вземем багажа на Тран."Какво по дяволите правят нещата му в стаята и?"-помислих си.След като взехме нещата му от стаята и напуснахме училището.Отправихме се към летището.

Интересен въпрос.Къде ще живеем...
-Ами попринцип ние трябва да си живеем по стаите...тъйкато сме ученици.Но иначе винаги може да с купим къща.Има квартали не далеч от тук с хубави къщи.-извадих кредитната карта на майка ми и му я показах ухилено.До колкото знаех можехме да посещаваме семействата си в къщите им само през почивните дни,но едва ли ще забележат ако двама ученици зачезнат да живеят в къща,а не в една малка стая.

Засмях се на физиономията му.Не знаем какво се е опитвал да направи,но си беше смешно.Станах от леглото и отидох при Тран.Гушнах го .Дарих го с една от най-чаровните си усмивки.Видях нещо на един от шкафовете.Отидох и го взех.Покана за бал.Повидигнах вежда.
- Покана за бал - разкахах я и пак се върнах до него облягайки се на стената.Подадох му я.
- Днес от 19:00 - осведомих го.

Ютия?Той сигорно се шегуваше.Повдигнах вежда и седнах на леглото като се подпрях на ръцете си.
- Скъпи сигорно се шегуваш! - изцъках с език.С едно завъртане на пръста ми костюма беше като нов.Усмихнах се дяволито и станах от леглото.Смених няколко пъти тоалета си.Първо бяха няколко къси рокли които обаче Тран не одобри...много.Накрая "облякох" една дълга рокля.
- Е тръгваме ли? - попитах го.Той кимнаи двамата излезнахме от стаята като се запътихме към балната зала.

Прибрах се от дискотеката. Боже...жалко,че не се бях напила. Нистина ми се искаше,но ми беше интересно как после щях да се прибера? Не че и преди не съм си задавала този въпрос когато пия поредното питие след питие. Малко се улюшквах,но все пак стигнах плюснах се на леглото и затворих очите си. Усетих как се унасям и това хич не беше на добре. Станах бързо от което ми се замая главата още повече. Съблякох роклята си свалих бижутата,обувките и си облякох една дълга тениска. Легнах в хубавото си легло и потънах в черните си сънища

Сутринта ми започна добре. Може би като всички останали. Будя се някъде към обяд и естествено веднага щом се измия и се облека отивам да закуско-обядвам.
Седнах на леглото си и разтърках очите си. Съквартирантката ми никаква я нямаше. Имах чуството,че аз не се прибирах,но като гледам по леглото и явно тя не се е прибирала отдавна. Не и бях много голяма приятелка. Даже сме нямали достатъчно време да я опозная. Последния път в който я видях беше тук с приятелите си а и на бала. Цели два пъти и нито една дума! Боже, как може да съм чак такава? Стнаха и отидох до банята измисх си лицето и зъбите и оправих косата си сложих си черния грим и тръгнах към гардероба. Нямах си ни най малка представа къде да ида сега. Някъде където можех да се на ям, да пия по едно наистина хубаво и свястно кафе и някъде където ще срещна може би един приятен човек на когато да му се занимава с мен и цял ден да прекарам с него. Но и с една кафе за няколко часа пак ще ми е достатъчно. Взех си една черна тениска, едни черни дънки и един суичър. Наитина не знам защо ми беше суичъра,но някак си чуствах,че ми липсва нещо когато тръгна без него. Обух си кецовете, пъхнах в единия си джоб на суичъра цигарите и телефона, малко пари и се изнесох набързо през вратата. Боже...макар и да не ми се вярваше,че казвам това "Наистина исках да опозная тази моя съквартирантка Бони"

Преземих се пред общежитието,а Ванеса още се беше вкопчила в мен като удавник в спасението си.Усмихнах се и влезнах вътре все още носейки я.Стигнах до втория етаж и почнах да оглеждам стаите.Накрая видях една стая с написани имена "Бони и Ванеса" ,а не видях никъде другаде да пише Ванеса и влетях вътре.Оставих момичето на едното легло и се усмихнах.
В стаята имаше и куче което лежеше на другото легло.Не предполагах,че тя има куче,но можеше и да е на съквартирантката и.
- Е Ванеса...беше ми приятно... - казах и се приближих към нея като я целунах страстно.

Помислих си,че ще ме зареже пред вратата на общежитието или поне да ме пусне,но той продължи да ме носи дори и по стълбите. Отвърнах на целуваката му и се усмихнах.
- Наистина нямаше нужда да ме носиш чак до леглото ми. - засмях се и се огледах наоколо. Само един път съм била тук през цялото това време през което живея тук. Погледнах към Робин и се усмихнах отново. Наистина ли трябваше сега да си ходи,въобще не исках да го пускам,но стана късно а на мен ми се спеше ужасно. Легнах на леглото си като не свалях очи от Робин.
- Ще си ходиш ли?- попитах го сънено и се презях. Наместих се по удобно и затворих за миг очи,но веднага се унесох в съня си.

Усъмнах на леглото си и това беше много странно. Бях облечена с дрехите,които носих вчера,главата ме болеше ужасно а в стаята ми нямаше и следа от Робин. Защо трябваше да си тръгва толкова рано и аз незнаех.Станах бавно и тръгнах към пердетата и ги дръпнах. Мразех това слънце,още повече когато имах мърхмурлук. Погледнах към леглото на съвартирантката ми и погледнах кучето,което седеше на леглото и ме гледаше. Нямах представа как се казваше кучето и нямах никаква представа от кога седи там и не е яло или въобще разхождано. Дали щеше да ми направи проблем ако и изведа кучето наразходка. Отидох до банята и се изкъпах набързо. Облякох се цялата в черно и си сложих качулката. За всеки случай си взех слънчевите очила. Както обикновенно сложих цигарите и телефона в джоба си и тръгнах към вратата. Точно тогава се сетих за кучето. Взех му каишката и го вързах.
- Хайде, ще излезем. - казах му и го поведох навън. То, като че ли се зарадва повече от колкото очаквах. Явно не беше извеждано от доста време.

Когато Ник чу въпроса на Бони за пистолета, той я погледна и се усмихна дяволито. Тя много добре познаваше тази усмивка. Вампирът бръкна под седалката си и извади два пистолета.
- Последен модел. Както и колата. - Те стигнаха някъде и Бони спря колата. Ник слезе от нея и се облегна на вратата. Щом и Бони слезе, той подметна и другите ключове за колата, тя знаеше какво значи това. - От тук нататък колата и всичко, което намериш вътре е твое. Всичко в колата се отваря с твоя ключ, има доста хм... интересни неща вътре. Двамата се качиха в стаята на Бони. - Интересно местенце си имаш.

Когато Ник каза,че колата е за мен изпищях от радост и му се метнах на вратът.По пътя към стаята си оглеждах пистолета.Трябваше да го пробвам...колкото се може по-скоро.Той определено имаше вкус към оръжия и това беше хубаво...защото имаше такива които и представа си нямаха каква е разликата между някои оръжия.
- Дам...хубаво е.Добре,че със съквартирнтката ми сме що годе еднакъв стил и любители на черното. - казах и оставих пистолета на нощното шкафче и седнах на леглото.
Искам вода...
Помислих си.В същото време до мен се появи чаша вода.До пистолета...на нощното шкафче.Повдигнах вежда и взех чашата като изпих съдържанието на екс и тогава се сетих,че бях развила тази способност - помислех ли си за нещо..поисках ли го,то ставаше.
- Искаш ли нещо старче?