Стаята на Тран Дюбос

-Какво те интересува как съм? Та ние дори не се познаваме! Моля те, излез! - извиках гневно.
Знам, че не съм си вкъщи, но може поне малко уважение да има. Исках единствено да се облека и да се махна. Не издържах повече! Имах чувството, че стените се свиват и се задушавах.

Моля?!? Той - мен? Не, не, не може да бъде. Вярно е, че и аз го харесвам, още от първия миг, в който го видях не спирах да мисля за него и когато дойде, за да се запознаем... О, Боже помогни ми, моля те! Толкова много искам да му го призная, но след всичко това... Не, не ще си замълча.

-Нещо грешиш! Не може да ме харесваш след всичко, което се случи. По-добре забрави! Ясно! А сега излез, моля те искам да се облека и да си ходя. Тук нищо не ме задържа, та да оставам. - казах троснато аз.

Всъщност имаше нещо, което ме задържаше и това бе Тран - прекрасното момче от вчера със сините очи и черната коса, онзи, който само с поглед ме караше да се изчервявам..., но трябва да го забравя! "Стегни се момиче! Не е време да се размекваш!" казах си аз и го погледнах пренебрежително.

Той излезе от стаята и аз се облякох на спокойствие. Чувствах се виновна за нещо, но не знаех за какво... Може би не трябваше да се държа толкова гадно с него. Той е единствения, който познавам тук. Може би трябва да оправя нещата по някакъв начин. Случката при реката вече е минало... Просто се е опитал да ме спаси. Не знам какво да правя. Искам да отида при него, да го прегърна и да му кажа какво чувствам... След като се облякох, излязох от стаята и се отправих към вратата, през която бях влязла вчера. Минах покрай Тран, погледите ни се срещнаха за миг, но аз наведох глава и без да му кажа дори и едно "Чао!" и излязох.

Той наистина е бил обучаван доста на дворцов етикет.Мразех този етикет.
-Благодаря.Хубава стая.-казах и огледах помещението.Откъснати нечи спомени навлизаха в съзнанието ми,но не ми се "гледаха" точно в момента.
-В тази стая май е ставало нещо доста интересно...не съм виновна,че немога да се контролирам.Такива са си някои способности..не ги разбирам..-повдигнха рамене.Облегнах се на стената.
-И сега какво?Да си призная ама ме е малко страх.-засмях се.

Много не ми хареса реакцията му когато му споменах,че съм усетила,че тук е ставало нещо страно.Направих се все едно нищо не съм видяла пък ако той искаше щеше да ми разкаже,а ако всички тези видения не спрат да ми се навъртат на такива накъсани части щях да го попитам.Отидох към леглото.Седнах на леглото и се настаних удобно.Удобно в седнало положение,но легнало определено е по-добре.Знаех го от опита на хищника,а не на жертвата,но сега щяха да хапят мен.Свалих сучара си тъйкато ми стана топло.Намигнах на Тран примамливо.

Зъбите се забиха в шията ми.Усетих пробождането,но нямаше голяма болка.Той го направи доста нежно.Ендорфилите ме заляха и се пренаселих в друг свят.Той пиеше от мен,а аз се чуствах ппрекрасно. "Съвземи се!Избутай го!"-нареди ми вътрешния ми глас,но аз отнов ого пренебрегнах.Чудех се дали нещи може да стане с него като пие от мен?Зареди моето проклето объркано ДНК.
-Тран..-опитах се да кажа,но не се чух да изричам думите.Почна да ми се вие свят.Чуствах се слаба и безпомощна което въобще не обичах.Защо отслабвах толкова бързо?

Отне ми малко време да възприема думите му.
-Аз..добре съм.-казах и се усмихнах.Не исках да пия от него.Не бях пила от жив човек или някакво магическо същество кръв от какво убих Адам.Няма и да пия!
-Не!Не искам!-казах му и се отуснах на леглото.Главата ме заболя от всичките страни неща които са ставали тук.
-Какво е ставало тук забога?-извиках и се хванах за главата.Картините ставах все повече и повече и все по накъсани.

Моментално се изправих в леглото.Той е превръщам човек във вампир?!
-Ти си превръщал човек във вампир?И човека..тоест вампирката не ти е благодарна?А е прияпднала и след това си е ъ тръгнала..Уау!Тя..това е..ами..уау!-нямах думи да опиша това което чух.Сега размът ми се беше върнал и парчетата в умът ми се бяха наредили и главата не ме болеше.
-Не ми се спи.-поклатих глава.
-Добре съм.Заклевам се!-заявих му.

След като целувката свърши казах:
-Нампълно съм сигорна.Аз..ами не пия кръв от источник...вече.Пия само синтетична..и от пликчета,но никога от источник!-въздъхнах и придърпах крака към тялото си.Признам си,че ме изкошаваше и,че исках да го ухапя,но нямаше да стане.Не и след последния път когато зъбите ми срещнаха нечие гърло.Гърлото на Адам.

-Благодаря.И за кръвта и за комплимента.-усмихнах се.Изпих напитката на еидн дъх след което целунах Тран.Да,да малко е гадно според всички да пиеш кръв и след това да се натискаш с някой,но ние сме вампири...
-Наистина не болеше.Предполагам,че ако Сам ме беше захапала..щеше да ме боли доста.-промълвих аз.Улових ръката му и вплетох пръсти в неговите.
-Радвам се,че се запознахме1-казах тихо.

Леко се засмях щом ме бутна на леглото.Но признавах,че ми харесва.Той целуваше вратът ми или по-скоро мястото където ме беше ухапал.Перверзна усмивак заигра на лицето ми.Сякаш казвах "Поиграй си с мен,а после какво ти мисля.".След няколко минути успях да се измъкна и да легна върхо него.Поставих пръст на устните му.
-Шшш..-казах тихо и се плъзнах надоло по тялото му.Разкопчах дънките му след което издавих "малкия" му приятел който не беше много малък.Заиграх се с него и на Тран май му харесваше.След няколко минути използване на приятелчето на тран за близалка се върнах към устните ми.

П.п:Ле ле..;х каква съм само ;х