Стаята на Тран Дюбос

Най-сетне стигнахме. Тран извади ключовете от джоба си и отключи вратата. Оказа се голям кавалер. Първо наметна якето си на гърба ми, а сега ме покани първа да вляза. Всичко бе разкошно. Е, поне това, което виждаха очите ми. Нямах търпение да разгледам. Беше ми много любопитно. Той взе якето от гърба ми и го закачи на закачалката, след което ми каза да се чувствам като у дома си.

-Гладна ли си? А нещо за пиене? - попита учтиво той.

Беше много загрижен. Познаваме се от скоро и вече се държи много мило. А дали не се държи така, защото иска нещо от мен?

-Благодаря, Тран, много мило от твоя страна, но само чаша вода ще ми дойде добре! - казах аз с усмивка на лице.

Той се запъти към шкафа, след което ми подаде бутилка минерална вода и отиде да ми донесе и чаша.

-Благодаря, Тран! - казах аз.

Докато ми подаваше чашата се загледа в мен и каза:

- Сигурна ли си, че не сме се срещали и преди?
-Ъм, мисля, че не. Ти си вторият вампир, който виждам. Може да си се припознал. Не съм единствената със сиви очи и дълга черна коса.

Налях си вода в чашата и с трепет отпих. После я оставих на масата пред мен, погледнах Тран и се усмихнах.

- Нали каза, че си от Трансилвания? Бях там преди година и беше пълно с вампири. Как така аз съм едва втория, когото виждаш? А кой е първия? - попита Тран.

-Дам. От Трансилвания съм - продължих аз. Страшно много обичам кученца и котенца. Самата аз имах куче преди година, което една вечер избяга. Въпреки тъмнината аз хукнах след него. Стигнах до реката, когато внезапно се подхлъзнах на калта и паднах във водата. Тя бе придошла от дъждовете. Опитвах се да изплувам, но сякаш нещо ме теглеше навътре. Усещах, че вече нямам въздух и че напускам този свят, когато някой ме хвана за ръката и изтегли на сушата. На другата сутрин се събудих на брега на реката. Сетивата ми бяха силно изострени и усещах всичко около мен. Беше много странно. Изведнъж усетих глад, но той бе някак необикновен. Прибрах се вкъщи и отидих в банята. Когато погледнах в огледалото осъзнах, че съм била ухапана от вампир и това определено промени живота ми.

Показах на Тран белезите, които бяха останали от захапката. Той гледаше с удивление и сякаш не можеше да повярва.

Станах рязко от стола, на който седях и започнах да крещя с всички сили.

-Какво?!? Не, не, не това не може да е истина... Не може да е истина!!! Кажи ми, че не си бил ти, моля те кажи ми, че не си бил ти... Знаеш ли какво ми причини?!? Всички ме намразиха и имах само един избор: да избягам, да избягам далеч от всички и повече никога да не се върна. Така попаднах и тук - извиках аз през сълзи.

За момент изгубих равновесие. Взех чашата с вода и отпих. Не можех да повярвам, че е бил той. От една страна се радвах, но от друга ми се искаше да го убия... Целият ми живот се бе разпаднал, ако бях умряла сега нямаше да съм толкова далеч от близките и нямаше всички да ме мразят. Нямах думи да опиша как се чувствам. Поуспокойх се малко и казах:

-Мисля, че е време да си тръгвам, но преди това искам да си измия лицето. Къде е банята?

От очите ми продължаваха да се стичат сълзи, а в гърлото ми бе заседнала буца...

Тран ми посочи вратата на банята и аз се затичах плачейки без да кажа и думичка. Пуснах водата и си измих лицето няколко пъти, за да се съсвестя, но уви, не ми помогна. Той дойде при мен и ме попита дали искам кръв - щяла да ми помогне.

-Не искам нищо от теб! Моля те остави ме за минутка сама. Трябва да помисля.

Исках всичко това да е просто кошмар, появил се вследствие на треска. Защо точно на мен трябва да ми се случва това?

Не пожела да ме остави сама с мислите ми. Умоляваше ме за прошка, но как да му я дам, като от онзи ужасен ден не намирам миг покой. Той се приближи бавно до мен, наведе се и за миг погледите ни се срещнаха. Извих глава на другата страна и се направих сякаш не бе до мен. Усещах как краката ми не ме държат вече. Бавно се спуснах надолу и седнах на плочките в банята без да кажа и дума. Опитвах се всячески да спра сълзите си и да събера сили да се махна от това място, но не успявах. Подпрях се на стената и се сгънах, като малко дете. Прегърнах краката си и отпуснах глава на колене.

Продължавах да плача, свита на пода. Изведнъж усетих, че той ме прегръща. Явно наистина съжаляваше или се опитваше да ми покаже, че съжалява... Определено ми трябва време, за да обмисля случилото се. Опитах да се измъкна, но нямах сили дори да извикам "Пусни ме!"... Седяхме така около 5 мин. без да кажем думичка. Събрах сили, избутах го и станах:

-Тръгвам... - промълвих аз и бавно се отправих към вратата.

Вървях към вратата, която чакаше да бъде отворена и да изляза, когато Тран ме попита как съм и дали искам да взема студен душ или вана.

-Как съм?!? - обърнах се към него и се изсмях малко подигравателно. Изглеждаше загрижен, много при това, но не заслужаваше състрадание.
-Как искаш да съм? Добре, или може би перфектно? - обърнах се и продължих. Точно, когато бях на крачка от вратата - изгубих съзнание и се строполих на земята.

Събудих се. Беше сутрин, може би към 7:30 часа. Огледах наоколо и забелязах, че не съм в моето легло. Изправих се рязко и започнах да се чудя какво е станало. Защо не съм си вкъщи, а съм все още тук? Господи, какво правя все още тук? Станах от леглото, но ми се зави свят и поседнах за кратко. Опитвах се да събера сили и да си тръгна без да кажа и думичка.

След няколко опита да се изправя и да не падна, най-сетне събрах сили. Не ми се искаше Тран да ме вижда още тук, но ако тръгна за вкъщи, най-много да се озова някъде насред път. Отправих се към банята и пуснах водата да тече във ваната. Надявах се да ми помогне. Докато чаках да се напълни, отидох да потърся вода. Устата ми бе пресъхнала, а и бях много жадна. Сипах си в чаша и я изпих на един дъх. После се отправих към стаята и се съблякох. Намерих в банята една хавлия и се увих. Явно беше на Тран, но не ми пукаше. Сега единственото нещо, за което мислех е, как колкото се може по-бързо да се изкъпя и да си тръгна. Отидох в бяната. Ваната се бе напълнила. Спрях водата, затворих вратата и махнах хавлията. Водата бе разкошна, но знаех, че трябва да побързам.

Бях максималко бърза. Излязох от ваната и се увих отново в хавлията. Когато излязох от банята и се запътих към стаята, за да се облека и да си тръгвам, видях Тран да седи на един от столовете и явно ме чакаше... Отново всичко се провали...

- По-добре ли си? - попита той.

Какво го интересуваше? Та ние дори не се познаваме както трябва, защо му е да се интересува от мен?

-Би ли излязъл да се облека? - казах аз студено без да показвам някакъв интерес и без да му отговарям на въпроса.