Стаята на Тран Дюбос

Сълзите ми потекоха с пълна силна,а аз само стоях и го гледах.Сърцето ми се късаше.Не исках да е тъжен и то зареди моята грешка.Отидох в кухнята където той пушеше.Идеше ми и на мен да запалая една цигара и дори ми идеше да се напия,но нямаше да го направя.
- Моля те!И не те бъркам с други!И съм правила секс само с теб! - казах му.Искаше ми се да почна да си блъскам главата в стената и в скоро време това щеше да стане.А и той явно нямаше да иска д се грижи за детето.И кой да помоля?Съквартирантката си ли?Не исках да занимавам Морган с проблемите си...така,че...
- Моля те!

Думите му се забиха в мен като нож.Имаше ли смисал да протестирам?Той все отричаше.И все пак нямаше да се откажа.
- По дяволите обичам те не го ли разбираш!Искам да ми простиш и да се грижиш за бебето защото след девет месеца Бог знае какво ще стане с мен! - изрекох бързо.Наистина се чудех какво ще стане с мен когато Луцифер ми вземе душата.Бях му съобщила решението си и сега оставаше само появата на бебето на бял свят.Сложих ръка на корема си и затоврих очите си за момент,а после пак ги отоврих и погледнах Тран отново.

Той удари по масата,а аз отстъпих назад сякаш всеки момент ще удари мен.
- Аз...защото те обичам.Моля те....Знам,че ти причиних ужасна болка,но и мен ме боли да те гледам,че си тъжен.Моля те... - неспирах да му се моля,а от очите ми се стичаха сълзи.Искаше ми се да заплача с цяло гърло,но това нямаше да ми помоне никак.Задъвках пак долната си устна и отново се замислих за Луцифер.Този тип беше ужасен.Съсипа живота ми за няма и десет минути,а после ми иска душата в замяна на това,че ще запази Тран и бебето живи.Но дали можех да му се доверя?Дали нямаше да ги нарани след като отиде с него...там където ще отиде?

Той почна да си изкарва ядът на шкафовете,а аз се приближих към него.
- Моля те спри с това!Ако трябва да с изкарваш на някой ядът то това съм аз! - изрекох тихичко и местех поглед ту към шкафа ту към Тран.Мразех се зареди това което му бях причинила и не мисля,че някога щах да си го простя,а и не мислех,че той някога щеше да ми го прости.
- И те обичам!И ти го знаеш много добре!Беше просто една целувка!Само това...кажи ми докато бяхме заедно целувал ли си се с Ейми?Поне веднъж? - попитах го направо.Сигорно щеше да каже "Не" ,но чувстваха които усетих онзи ден преди да дойдат в стаята ми и да му кажа за бебето бяха наистина страни...

Той продължи да рита шкафа.
- Моля те спри,моля те! - замолих му се отново.Беше ужасно да го гледам в това състояние.И за всичко аз съм виновна.Приближих се до него.Искаше ми се да го докосна,но ме беше страх,че ще се отдръпне.
- Моля те! - повторих за хиляден път.Никога не съм се молила толкова на някого,но наистина държах на Тран и не исках да го загубя.Направих още една малка и плаха крачка към него.

Той се обърна към мен и ме прегърна.Имах чувство,че ще се разтопя в ръцете му.Обвих ръце около него.
- Съжалявам. - казах много тихо.Не ми се искаше да нарушавам този момент.Обичах го толкова много,че не мога да опиша колко.Притиснах се по - силно в него защото имах чувство,че ако ме пусне ще си отиде и повече няма да го видя.Сълзи отново почнаха да се стичат от очите ми.Никога преди не бях плакала толкова за един ден нито се бях молела и съжалявяла.Но за Тран бих направила всичко.За него и бебето бих направила всичко.

Тези думи ме зарадваха.
- И аз те обичам!Повече от всичко на този свят! - изрекох с все още треперещ глас.Още повече се притисан хв него ако беше възможно въобще това.Наистина го обичах.И наистина беше повече от всичко.Преди седмици когато се запознахме в кафенето ако някой ми беше казал,че някой ден ще обичам толкова щях да му се изсмея,но сега-не.Обичах го и това е!Никой не можеше да ме спре да го обичам.Дори и Луцифер.

Отделих се от него за да го погледна в очите.
- Аз..да.Истина е.Луцифер искаше бебето,но казах,че няма да му го дам.Заплаши ме,че ще те убие и аз му казах,че ще му дам всичко само и само да не те наранява.Не можех да му позвоял да те убие зареди мен,но не можех да му позволя и да вземе бебето.Той поиска душата ми.Преди да влезна в стаята му казах,че съм съгласна и...след девет месеца съм негова.Моля те само не се ядосвай! - не исках пак да се скараме,но наистиан не исках Луцифер да убие Тран или бебето ни зареди мен.За всичко бях винова само аз и аз трябваше да си платя за това.

Той почна да отрича и седна на стола,а аз седнах в скута му.Живота ни отново се объркваше и то зареди мен.
- Да,но...не знам Луцифер какво точно ще иска от мен. - обесних му притеснено.Както имаше предвид той с това за пръстените и амулета,а и те бяха на Ейми.
- Искам..искам да се грижиш за детето.Ще го направиш нали?Моля те! - замолих му се.Все някой трябваше да се грижи за бебчето след като се роди.-Не искам да занимавам Морган.Мисля,че вече ще и стана досадна,а и да я кара мда се грижи за бебето...

Отвърнах на целувката му.Вярвах му,но не исках да пострада зареди мен.
- Не искам да пострадаш зареди мен,а и аз сключих сделка с него.Трябва да я спазя... - поклатих глава,а после го погледнах тъжно.Защо Луцифер беше толкова гаден?Защо,защо,защо...догади ми се от този въпрос.
- Обичам те.Знай го!Винаги ще те обичам! - погалих го по лицето,а после го целунах.Искаше ми се да остана с него в този свят,а не са отивам в подземния с онази гадина,но как по дяволите можеше да стане това?Някой да ме убие и да ме върне...и душата ми да е чиста?

Прав е.Няма от къде да съм сигорна,че няма да наруши споразумението,но попринцип винаги ги спазваше.До колкото съм чувала.
- Не знам.Няма от къде да съм сигорна.На бала той спомена,че като съм била бебе е искал мен,но родителите ми са направили всичко за да ме задъръжът и да не се учудвам защо толкова ме мразят.Като гледам никой от тях не е на хиляда метра под земята. - поклатих объркано глава.Сега имахме още един проблем на главата,а моята ме болеше достатачно.Въздъхнах.
- Искаш ли да отидем в стаята.От целия този цигарен дим ми се замайва главата,а достатаъчно ме боли.Моля те. - погледнах го с мили очички.Може и да пушех преди от време на време,но цигарения дим винаги ме е дразнел.

Отидохме в стаята,а аз легнах на леглото и се загледах в тавана.
- Не знам.Може би Никс не може да се мери с Луцифер.Все пак...не знам.Може би имат някаква сделка и те двмата. - това дори не можеше да се сметне за обеснение защото беше доста объркано.Замислих се за Елинор.Тя каква сделка имаше с него,че той да и изтрие паметта.
- Той изтри паметта на Елинор - казах на Тран все още загледана в тавана.