(+18) Стаята на Ферис Комън

- Хайде - казах и ги подканих всичките навън.Настасия не спря да скача на път към вратата и да пее нейнии си песнички. Засмях се и хванах ръката на Силвия. Пръстите ни се преплетоха и аз я притиснах по близо до себе си.
- Какво ще правим като идем там? - попитах ги а Настасия се обърна към мен все още скачаща.
- Бол...- каза тя и нямаше просто как да не се засмееш на това. Тя отново се обърна и започкача към входната врата.

Засмях се.
-Това какво би трябвало да означава.Има моного игри започващи с "Б"...-казах замислено.Можеби Боулинг?Защото първата и втората букви съвпадаха?Е, незнам.Можех само да гадая.Погледнах Ферис въпросително.Той би трябвало да знае, той беше неин баща.Можеби беше разбрал, а можеби и не.Хъм, на това което каза можеше да има и друг логически отговор.Бол на английски означаваше топка.Та колко игри имаше с това...Ъх!Голямата логическа задача стана!Голямо мъдрене ще и падне...

Силвия ме погледна въпросително и аз вдигнах ръмене.
- Не ме гледай мене и аз незнам какво е това за първи път го чувам. - засмях се и излязохме от стаята и тръгнахме по коридора. Точно посредата на коридора се спрях и погледнах към Силвия.
- Някой взе ли чадър? - попитах ги. И двете се обърнаха към мен,но никой не ми отоврои. Пуснах ръката на Силвия и изтичах обратно за чедър. В следващи момент вече бяхме готови и отново хванати за ръце.

След като бяхме брутално избутани от Силвия навън на дъжда. Вървяхме бавно навръщане и се наслаждавахме на дъжда.
Влязохме в стаята ми и си свалих якето. Настасия веднага влетя вътре и си захвърли якоето на пода. Намръщих се и го видгнах след нея. Настасия се настани пред телевизора и ме погледна,за да ме види каква ще ми е реакцията. Намръщих се и поклатих глава.
- Не.- казах строго и отидох и я вдигнах от там. Тя започна да мрънка и да се дърпа. -Стига де отиваш да гушиш мечо и да поспиш малко. - казах и,за да я успокоя,но тя не се предаде. С голямо усилия я преоблякох и я накрах да легне на леглото ми. Легнах с нея и я гушнах като я галех леко и говорех нещо тихичко.

Гледах ги просто...След като и двамата исчезнаха от погледа ми в спалнята започнах да се събличам.Съблякох якето и се събух.Отидох към спалнята и надникнах там.Ферис се опитваше да приспи Настасия.Усмихнах се, както казах беше много хубав баща...Можеби щях така още да ги гледам или щях да влезна в стаята, но ето че изведнъж вече за втори път днес ми звънна телефона.Вдигнах и отидох по натам за да не им печа.Седнах на дивана и чух за втори път днес познатият глас.Пак беше баща ми.
-Малчо получих ти рисунката и мисля че ще е добре ако дойдеш тук...-каза той леко притеснено.
-Защо?-учудих се на това което каза.
-Трябва, нужно е.За теб ще е по добре ако си тук, а и аз няма да се притеснявам толкова.А и имам нещо да ти кажа...-продължаваше все така странно.И сякаш криеше нещо.
-Какво?-попитах отново опитвайки се да разбера защо изведнъж иска да отида в къщата ни.Беше много странен.
-Разговорът не е за телефон.Искам най-бързо, доколкото е възможно да си тук.-Добави той и затвори.Гледах телефона учудено още няколко минути.Какво беше това?!??Ей така изведнъж, по-дяволите какво ставаше?!Ама немжех да си тръгна, тук беше Ферис...И сега какво?

Докато приспивах Настасия чух да се отваря вратата повдигнах глава и се усмихнах на Силвия,която седеше на врата и ни гледаше. Обърнах се за миг към Настасия и когато погледнах отново към вратата Силвия я нямаше. Чух гласове в другата стая,но не им обърнах внимание. Погледнах към Настасия тя вече беше заспала, уасното нещо беше,че и на мен ми се доспуваше. Затворих очи за миг,но наистина заспах.

Ох, неможеш да го разбереш баща ми...Какво иска и вобще защо се държи така?СТанах и пак надникнах в спалнята.Бяха заспали.Щом Ерик каза да побързам, значи е важно?Предполагам.Да го събудя ли?Не...Огледах се.Какво да правя сега.Взех от чантата си лисче и химилкалка.И написах бележка.
"Аз съм при баща ми, не се беспокой.Ще се върна колкото се може най, бързо."
Бележката беше кратка.Но щом баща ми започна с рисунката занчи се отнасяше за нея?А, аз не исках да докарвам проблеми на Ферис.Не, неисках.Оставих я на масичката бързо се облякох и тихичко излезнах като затворих вратата след себеси.И тръгнах към моята стая...

Отворих очи и разбрах че съм бил заспал. Разтърках очи и погледнах към часовника беше пет часа. Боже,наистина съм спал доста а странното беше,че Настасия не се беше събудила още. Огледах се наоколо. Защо Силвия не беше дошла при мен,можеше и тя да поспи малко,нищо че не обичаше следобедните дрямки.
Станах леко от леглото,така че да не събудя Настасия и погледнах в другата стая. Нямаше и следа от Силвия.
- Мило! - повиках я и се заслушах за отговор,но такъв така и не дойде. - Силвия?!- отново се провикнах и тръгнах към кухнята. И там я нямаше. Започнах сериозно да се претеснявам за ичезването и. Върнах се отново при Настасия и видях бележка на масичката и бавно я вдигнах "Аз съм при баща ми, не се беспокой.Ще се върна колкото се може най, бързо.". Значи беше при баща си,но защо не ме бе събудила,за да ми каже. Знаеше че ще се притеснявам за нея. Отидох и взех телефона си който не ползвах много и понякога даже се чудя защо го имам,но в такива моменти ми се иска да го боготворя. Набрах номера на Силвия и излязох в хола. Тя не вдигна,което ме накара да звънна отново. Накрая оставаих съобщение. "Мило,добре ли си? Ужасно много се притесних за теб! Защо не ме събуди когато си тръгна? Да дойда ли при теб?" Усетих се че бях задал повече въпроси от колкото очаквах,но наистина ужасно много се притеснявах за нея. Сега като е далеч от мен и опасноста е по голямо, се чуствам сякаш ще я загубя и няма да успея да си я върна. Но когато е близо до мен,дори и нещо да и се случи поне ще успея да помогна.

Изчаках Настасия да се събуди от длгия си сън и я преоблякох. Смятах да излезем някъде навън, тя да похапне нещо и да просото да се разходим.
- Мама,къде е? - попита тя и вдигна главата си,за да може да ме види по-донбре. Усмихнах и се и я погалих по главата. Какво можех да и кажа, не и беше майка,но тя вече я възприемаше като такава. Нямаше да отнемам това от нея,пък след време ще и обясня как седят нещата.
- Ще дойде,спокойно. Има малка работа и ще дойде. - успокоих я и и облякох якето. Тя почна да си играе с една от висулките висяща от качулката и тръгна сама към вратата. Облякох се набрзо и излязохме.

Отворих вратата и Настасия прехвърча навътре. Съблече якето си и го плюсна на земята. Намръщих се и я накарах да си го вдигне,не смятах да я уча да прави такива неща. Тя се върна намръщено и го вдигна,подаде ми го и аз го закачих на закачалката до моето. Тя започна да пее нещо и да си играе с нейните си играчки. Телефона ми звънна и беше Силвия. Вдигнах й и се почуствах толкова добре когато и чух гласа и ми каза,че ще се прибере след около 10 минути. Но за жалост ми затвори твърде бързо,защото някой друг и звънял. Намръщих се и затворих телефона,даже нямах време да и кажа,че я обичам. Знаех много добре,че знае,че аз я обичам,но все пак исках да и го кажа.
Сготвих набързо нещо за вечеря и нахраних Настасия. Тя не спря да играе и да се раздва на живота,от време на време се сещаше за Силвия и питаше за нея,но получаваше един и същи отговор. Погледнах часа,но Силвия все още не се беше прибрала или поне да ми звънне,че се е прибрала. Сложих Настасия да спи и реших да звънна на Силвия.

След една седмица....

Започнах наистина да се притеснявам за Силвия. Незнаех какво става с нея и това ме караше да се притеснявам още повече от колкото бях. През главата ми започваха да ми изникват всякакви ужасяващи сцени за това какво можеше да и се случило,но аз просто отказвах да повярвам,че нещо от това биха се случили. На няколко пъти се бяхме чували,но това не ми беше достатъчно. Исках да е тук до мен и да знам че е добре а не някъде навън,където незнам къде и какво прави. Изпуфтях един път и надникнах в спалнята където Настасия спеше на моето легло. Бях заспал и аз докато и разказвах приказака,но после се събудих от ужасния кошмах,който нахлу в главата без никаква милост. Махнах няколко падащи кичура коса от лицето ми и затворих вратата тихо.
Беше минала една седмица от както не бях се виждал със Силвия и наистина си заслужавах влизането в лудницата. Не ме свърташе на едно място и постояно обикалях нагоре надолу. Не беше нормално да се притеснявам толкова,тя можеше да се оправи и сама,не е малка колко Настасия,която на скоро беше навършила 4ри години и беше много тъжна че Силвия не присъстваше на почерпката със сладолед. Тогава и бях обещал,че тя ще дойде и тогава пак ще идем на сладолед и ще и отпразнуваме рождения ден пак. Тя като че ли се успои пак,но дълбоко в себе си знам,че и е тъжно за нея и си мисли че и тя я е изоставила.
Седнах на дивана и се заслушах в тишината,скоро се дочуха леки и бързи стъпки от другата стая и не след дълго се чу и отварянето на вратата. Обърнах се към звука и се усмихнах.
- Хей,сладурано.Как спа?- попитах я а тя дойде при мен душнала мечето си. Качи се при мен на дивана и се згуши в мен.
- Добре.- каза тя и сложи мечето пред мен. - И мечо спа добре. - съобщи тя и ме поледна изпитателно. Аз се усмихнах и я погалих.
- Искаш ли да идем навън и да хапнем нещо,за следобедна закуска? - попитах,но имах чуството че не ме беше чула или просто размишляваше над въпроса ми. След кратко мълчание тя се надигна леко и ми кимна. Докато се усетя тя вече беше избягала в другата стая. Засмях се. Нямаше как,това дете преличаше точно на мен. Предложат ли муу да излезе веднага тръгва да се приготвя. Отидох при нея и и помогнах да се облече,след това облякох и себе си. Не беше кой знае колко трудно да се оправим за толкова кратко време. Взехме си якетата и излязохме.