(+18) Стаята на Ферис Комън

Погледнах го учудено.
-Ама ние ли?Какво ние...-казах разсеяно и погледнах Настасия като и се усмихнах.-Това са извънземните, а ние се опитваме да ги хванем нали?-пак погледнах момето.Тя кимна.Палачинката която хвърли Ферис към мен.Спря в пространстовото.Естественно не сама.Но все пак.
-Ето виждаш ли! - Посочих висящата палачинка в въздуха.- Не сме ние.-казах едвам сдържайки смехът си.

Засмях се и хванах Настасия и я повдигнах във въздуха до палачинката.
- Тогава Настасия ще изяде палачинката преди извънземните. - казах засмяно и Настасия почна да ръфа палачинката която се рееше из въздуха. Незнам дали беше добре да използваме магия когато детето беше около нас,но рано или късно и тя ще си покаже дарбите. Които всъщност ги показа когато бяхме вчера в парка. Само чакаме всеки момент крилете и да се покажат. Сигурно ще бъде супер.
След като Настасия изяде палачинката аз я пуснах долу и направих още една,но този път отиде в моята уста. Ухилих се и тръгнах да правя още и още. Кой би предположил,че да ядеш закуската си може да е толкова забавно.

Наведох се към Настасия и и прошепнах.
-Хвана ни се, дай пет.-усмихнах се.И и подадох ръката си.Но тя май не знаеше как се дава пет.
-Не пет палачинки, дай просто пет...-казах и се засмях.-Значи ето така...-поках и едната си ръка и я сложих върху нейната.На нея май и беше харесало и тя започна да слага своята ръчика върху воята.Усмихнах се на това.Погледнах Ферис и се надигнах.Отидох тихо зад него и измъкнах две палачинки.
-Да мило и аз те обичам...-усмихнах се и го целунах по бузата.Изядох едната а другата я дадох на Настасия.

Да си кажа честно когато тръгнах да правя палачинките си представях как всички сядаме на масата и ядем палачинки на Настасия се клепоти със сладко,но и така беше забавно. Когато направих поредната палачинка понечих да я оставя на чинията,но я взех и я сложих в устата си. Малко трудно ми беше да дъвча,да се старая парчето палачинка висящо от устата ми да не падне и да правя друага палачинка,нп някак си успявах. Настасия започна да се раздва на нещо и скоро беше протегнала ръце към Силвия,за да я вдигне. Харесваше ми да ги виждам заедно и да се разбират. Не мислех,че Силвия щеше да приеме детето ми от друга жена толкова добре,но явно е по-добра от колко очаквах. Сега вече го знаех.
- Оооо....много сте сладки и двете. - казах им след като погълнах палачинката.

Взех Настасия на ръце.Не беше много тежка...Обърнах се към Ферис.
-А!Гледай го...-казах недоволно.-Значи той ще си яде палачинките?А нашите ще ги крадат извънземните така ли?А няма да стане!И ние искаме.-оплезих му се наФерис.Знаех че говоря пълни глупости.Но пък на Настасия и харесваше.Защо да не позабавлявам детето?Отидох до чинията.Взех една палачинка и я дадох на Настасия.Взех втора и набързо я изядох.Оставих момичето на едно столче и седнах на другото.
-Искаме още, искаме още!-започнах да тропам с лижицата по масата сякаш дигах някаква стачка.Настасия ме погледна и започна да повтаря след мен...

Те започнаха да викат и да тропат за още палачинки а аз не можах да им смогна. Прибрах чинията ким себе си и започнах да правя палачинки. Когато се натрупаха около 15 сложих чинията пред тях и се усмихнах.
- Хайде сега нападайте. - кказах и тръгнах да раздавам чинии макар,че да бях сигурен че нямаше да ги използват. Взех малко сладко и шоколад и ги сложих на масата. Настаси започна да бута поколада към мен и мрънкаше нещо под носа си. Засмях се леко и и намазах една палачинка със шоколад.
- Мацането се започна. - казах още щом тя заръфа палачинката и от нея потече шоколад,който изцапа пръсчетата й.

-Дааа!!!-казах доволно и взех една палачинка.Намазах я със шоколад.И захапах.-Ммм, много вкусно....-казах с набита уста.Преглътнах и взех още една.И нея я намазах с шоколад.Колко обичах сладко!Но този път не я изядох палачинката.
-Хайде Ферис, знаем че неможеш да ядеш без да се оцапаш, затова аз ще те храня.-усмих нах се и поднесох палачинката към устните му.-Хадй по бързо докато извънзимните не я изядоха...-подкани го.

Засмях се и отхапах от палачинката. Не е честно на мен ми харесваше аз да я храня и да се грижа за нея а не тя мен.
- Тати...- чух да казва Настасия и се обърнах към нея. Тя отново започна да бута шоколада и аз се засмях. Това дете май беше наистина гладно. Намазах и още една палачинка и тя отнво започна да яде и дасе клепоти цялата с шоколад.
- Мммм....сега както си със шоколад цялата омацана ще си ми по сладка. - казах и и я целунах по бузата на която имаше малко шоколад. - Ммм...- казах и тя се засмя. Много обичах да я чувам как се смее.

Загледах ги двамата и без да се усетя изядох палачинката на Ферис.
-Опааа...и нея я няма...-казах и се огледах.-Казах ли ти да ядаеш по бързо, ето сега с палачинка по малко.Тези извънземни сякаш от векове не са яли...-засмях се.Погледнах чинията с още не пипаните палачинки.
-Хайде тези трябва да се изядата бързо, че скоро извънземниете ще ги изядът...-с дяволита усмивка протегнах ръката си и грабнах едната палачинак.Намазах я с шоколад и пак я поднесох към устните на Ферис.
-Хайде искам да се убедя че си се наял...!-усмихнах се опитвайки се да не се засмея.

Отхапах голяма хапка щом палачинката дойде към устата ми,нямаше и таза палачинка да се дава на извънземните я. Отхапах още една хапка и последната и вече я бях изял. Усмихнах се и се приближих към Силвияи и я целунах по устните.
- Доволна ли си,че ме нахрани? - попитах тихичко и и се усмихнах.
- Татиии...- чу се Настасия до мен. Обърнах се веднага и я погледнах цялата оплескана с шоколад и намръщена.
- Хей, защо си намръщено. Виж се,цялата си в шоколад. Кой родител може да се похвали с това. - засмях се и я вдигнах от стола. - Приключили с храната? - попитах я а тя кимна.
-Тогава хайде да те измием. - с тези думи се насочих към мивката. Отмиването на шоколада беше трудно,но не и невъзможно. След като я изчистих тя вече пиеше вода от бутилка и тичаше нагоре-надолу.

-Да!-усмихнах се.-Много!-добавих.-Направо се гордея от себеси...-засмях се.Ох!Вече започнах да прекалявам.Наистина да преалявам.Взех една палачинка и я пъхнах в устата си за да млъкна.Ферис отиде да мие Настасия.А аз с пордната палачинка след тях.Като просто ги гледах и се усмихвах.Наистина си преличаха много.Можеби беше странно от моя страна толкова дружелюбно и весело да въспиемам момичето.Все пак беше от друга...Но, щом беше на Ферис.Бях готова, да го обичам като свое.Заради него бях готова наистина на всичко!

п.п.Глупости...аз си лягам.Утре ще продължим лека .

Седнах на стола до Силвия и и хванах ръката. Целунах я леко и се усмихнах.
- Кажи какво ти се прави. - попитах я. Май всеки ден ще я питам така. Но просто не знаех какво друго да попитам. Настасия дойде при нас и хвана ръката на Силвия и започна да я дърпа.
- Елаааа....- каза тя и я задърпа. - Ела...- настояваше тя и наустина успя да издърпа Силвия от стола. Какво толкова беше спешното. Последвах ги а Настасия спря точно пред прозореца и посочи навън. Валеше дъжд и от време на време гърмеше и пресвяткаше. Една светкавица ни освети и тя побърза да се згуши в Силвия.
- Явно май няма да излизаме. - засмях се леко и ги погледнах двете.

Настасия ме издърпа към прозореца а аз послушно я последвах.Навън валеше като из ведро.Погледнах Ферис.Интересно, на волната птица по това време дали и се излиза?
-Май да...-протегнах и пак погледнах през прозореца.След малко обмисляне казах:
-Имам две предложения.Тъйкато нашата волна птица Ферис.Неможе да издържи без да излезне навън.И ако не излезне ще подлудее...-засмях се.-Затова предлагам да излезнем и под този дъжд!Да минем до онази сграда и да играем не нещо...-натъртих на "този дъжд" гледайки Ферис предизвикателно.Посочих сградата.В която се намираше боулингът, билиярдът и другите.
-Или да останем тук.И да устроим истински Хелоуин!- казах и оогледах стаята.След което погледнах Настасия и Ферис.Кое ли щяха да изберът?

Повдигнах вежди. Наистина си беше трудно решение. Но пък така или иначе Хелоуин го пропуснахме а пък той беше и вечерта. Такак че можехме да правим и двете неща. Първо да идем на боулибг а после да се спретнем Хелоуин парти. Усмихнах се и отидох при двете същества които най-много обичах.
- Хайде да отидем там пък после ще си направим Хелоуин парти. - казах и се загледах в зградата. Настасия плясна с ръце и вдигна глава,за да ни погледне и двамата. Аз я взех на ръце така че да е на нашето ниво и я целунах по бузата. Тя се засмя сладко и ми даде и на мен целувка,после се обърна към Силвия и на нея даде.

Усмихнах се.
-Добрем.-казах икимнах.Колко беше лесно да го предугадаеш.-Ех ти волно птицо...-поклатих с глава и се засмях.Сега май беше моят ред да раздавам целувки?Целунах Настасия и Ферис по бузите.
-Хайде сега.Да се преобличаме.Или ще ходите така под този дъжд?Опасявам се че така докато стигнете сградата няма сухо място да остане по дрехите ви...-засмях се.Навън наистина валеше много силно.

Със сигурност нямаше да остане сухо място. Наместих Настасия на ръката ми по-добре и тръгнах към спалнята. Пуснах долу Настасия която почна да тича и да се радва,докато аз и изваждах някакви дрехи. Тръгнах да я преобличам,но тя ен ми даваше,но накрая се предаде. Преоблякох се и аз и погледнах към Силвия.
- Искаш ли да ти дам нещо мое с което да се облечеш. - усмихнах се и увих ръцете си около кръста и. Щеше да е много сладка да я видя в моите дрехи.

Обвих ръцете си около вратът му и го целунах нежно по устните.
-Представяш ли си ме в черни дрехи?-попитах замислено и се оптах да се представя напълно в черно.Не неможех.Напълно!В черно?Не, това няма да съм аз.Направо като някое зомби да се облека и та-да!Все пак беше Хелоин.И като зомби да се преоблека няма да ме помислят за луда.Бих го нарекла така - Хелуин време на преобразяване!Хъм, интересно звучеше.Погледнах Ферис и пак се замислих.Не, все пак напълно в черно неможех да се представя.Щеше да е прекалено...черно.

Оооо в черно щеше да бъде супер. Само,че малко не си вървеше фея цялата облечена в черно,но трябваше да се види това.
- Всъщност да! И си те представям много сладко изглеждаща в моите дрехи. - усмихнах се чаровно и я целунах по устните. - Само трябва да ти намеря дрехи които наистина ще ти станат. И няма да си напълно в черно ще си си със същите панталони просто ще имаш по дебела блуза на себе си. - обясних и погледнах към Настасия която се бореше да си облече якето. Как може да не се засмееш.
- Настасия, мила,чакай ей сега ще те облека. - казах и и се усмихнах.
- НЕ! - викна тя и продължи да се бори с якето.
- Добре - вдигнах ръце все едно се предавам и се засмях.

Поледнах момичето и се засмях.
-Добре, щом казваш.-казах и погледнах Ферис.Щом искаше да ме види с черни дрехи.Неможех да откажа.А и наистина исках да се облека така.Все пак няма да е цялото черно нали?
-Хаде, сега.Давай дрехите...-засмях се.Сега сигурно шеше да стане великото избиране на дрехи.Защото бях наистина голям критик по тази тема.Доста дълго можех да избирам дрехите в мола.Но тъй като тук не беше мол.Сигурно щеше да стане по бързо.

Отворих гардероба и извадих една дебела блуза с качулка. Сложих я отпред пред Силвия и се намръщих. Захвърлих блузата на леглото и отново тръгнах да търся друга. Отново я премерих една и се оказа,че може да и стане.
- Ето. - казах и се усмихнах. Не знамех много,но сигурно щеше да и стане. Просто нямаше как. След това и извадих и един суичър и я облякох.
Настасия дойде при мен разплакана и с половин облечено яке. Усмихнах се на вида и клекнах долу,за да сме на една височина.
- Какво има мила? - попитах я а тя със сълзи в очите ме погледнах и показа якето.
- Не мога да си го оправя.- каза с тъжен глас а една сълза и се стече по бузата. Дръпнах я към мен и я гушнах. Съблякох и якето и го оправих,доста го беше увила.
- Няма да плачеш за едно яке. Ще се научи,спокойно. - успокоих я и я облякох с якето.Избърсах и сълзите от бузата и я целунах там където преди минута имаше сълзи.Тя се усмихна тъжно и пак се згуши в мен.

Ферис започна да търси дрехи в които да ме облече.Ох, така се чуствах като малка.На 2-3 можеби.
-Сякаш на северният полюс отивам...-казах и се засмях.Настасия дойде.Така и не успяла да си облече якето.И май плачеше...Ферис я усокои след което и аз се наведох.Погалих я по главата.
-Хей всичко е наред.Както каза Ферис ще се научиш.-усмихнах се.И погледнах и Ферис.Да имаш дете беше наистина много голяма грижа...

- Искаш ли да настинеш? Не мисля. Така че обличай това което ти давам и мълчи. - казах бащинския си гласи и се засмях. Настасия изприпка някъде извън стаята и я аз побързах да съблека блузата от Силвия и да я облека с моята.
- Остави ме да се грижа за теб...- казах с мили очички и я целунах. Толкова много я обичах,че даже ако трябваше щях да я нося до онзи блог.

П.П - сори,незнаех какво да пиша.

Усмихнах се отидох до него и обвих ръцете си около вратът му.Настасия беше избягала някъде...
-Добре оставям те да се грижиш за мен.-кимнах.- Щом толкова искаш...-целунах го и се усмихнах.След това се огледах.Навън все още валеше.Е не че беше минал много време за да престане.Но все пак.
-Е, последно кое обличам?-погледнах Ферис въпросително.

Съблякох и блузата и я не пропунах да я притина към себе си,но не останахме така дълго,зашото наистина щеше да и стане студено. Взех блузата която иизвадих от гардероба и я облякох с нея. смихнах се и я целунах по устните.
- Както казах си много сладка с моята блуза. - казах тихо. Настасия дотича при нас и започна да подскача и да ни дава зор да излзиаме.
- Мисля да излезем защото детето на волната птичка ще полудее. - засмях се и взех суичра. Нправих го така че Силвия да може да го облече.

Усмихнах се на това което каза.
-А ти както винаги, в своите дрехи!Си най големият сладур от целият свят.- казах и го целунах.След минути при нас дойде Настасия.Май искаше да излезнем.И думите на Ферис подтвърдиха това което си мислех.Искаше да излезнем.Засмях се леко.
-То нали за това е детето на волната птичка.Точно като тако си е.-усмихнах се гледайки Настасия.
-Добре хайде да излизаме.-Облякох се напълно и бях готова за излизане.