(+18) Стаята на Ферис Комън

Спалня


Баня



Хол

След дълго обикаляне на улиците в търсене и аз незнам на какво се прибрах в стаята си. Кафето което изпих може би преди няколко часа вече не ми действаше и честно казано се чуствах като ходещ труп. Нямах време за преобличане, никога не се знае кога ще те предадът очите и ще те оставят да се струполиш на пода. Метнах се на леглото и още щом тялото ми докосна меките завивки се унесох и заспях.

Събудих се от ужасното слънце което нвлезе с цялото си нахалство в стаята ми. Станах набързо и се проблякох. Добре де, буден съм,но какво щях да правя през деня? Прозях се и се разходих из апартамента.
- Уф... - узпуфтях и излязох от стаята. Явно щях да се разходя накъде.

Прибрах се едвам, едвам. Толова ми се спеше,че чак усещах как очите ми се затваряха а аз заспивах прав. Затворих вратата за д себе си и залитайки се отравих към леглото си. На моменти залитах и замалко да не се блъзна в гардероба. Чуствах се като пиян макар и да не бях пил нищо. Легнха на леглото си и още щом главата ми докосна и се отпусна на възглавницата аз заспах и се унесох в страната на сънищата.

Събудих се на ръба на леглото си. Едно мръдване ме делеше от твърдия под и болката в главата. Дръпнах се като попарен навътре и легнах по гръб разтривайки очите си.
- Уф...- измрънках и станах от леглото като отворих прозореца. =Лек ветрец нахлу в стаята ми и духна и без това разрошената ми коса. Запътих се към банята. Измих се и си оправих косата в малко по преличен вид.Облеякох си нещо ново и излязох навън. Имах нужда от малко въздух и светлина.

Влязохме в стаята която би трябвало да ми се пада хол. Дръпнах Силвия да влезе навътре и тръгнахме към спалнята. Още щом видях леглото ми се зарадвах.
- Най после!! - вдигнах ръце и легнах на леглото. Беше ми малко...гадно,че лягам с тези дрехи. Нали преди малко се плисках с тях в морето. Нацупих се и станах от леглото.
- Ей сега ще се върна. - казах и целунах Силвия докато отидох до банята. Преоблякох се с нещо...не меришещо на море и отидох в спалнята. Легнах на леглото и се завих като потупах мястото до мен. Дано да ме беше разбрала,че искам да легне при мен.

Докато Ферис го нямаше аз си свалих потника и късите панталонки,не исках да съм с тези дрехи,а нямаше къде да се преоблека.За разлика от Ферис не бях в своята стая.Ферис се върна преоблечен и легна на леглото.Настаних се до него,целунх го.
-Има ли проблем че съм така...-казах като имах предвид че се съблякох и бях останала само по бельо.

- не. - казах спокойно и я дръпнах към мен като едната ми ръка мина през кръста й и я прегърна. - но ако не ти е удобно така отвори гардероба ми и си избери нещо което ти хареса и го облечи. - усмихнах се, даже малко се засмях,защото си я бях представил с някоя черна блуза на някоя група или някаква черна риза. Надигнах се леко и я целунах по бузата.
- Нали няма проблем,че толкова рано лягаме. Знай че когато се наспиш можеш да ме събудиш и мен. - усмихнах се и се згуших още повече в нея.

-Ще си остана така...-казах.-Няма проблем,когато ти се спи е по добре да се наспиш,отколкото да ходиш и да залиташ.-засмях се.Когато спрях погледнах Ферис и се усмихнах.Погалих нежно черната му коса.Беше супер когато бях с него,когато бях до него...Чуствах се повече от прекрасно.
-Обичам те,сънливко...-казах с усмивка а пръста ми погали устните му.

- И аз ще те заобичам повече ако не ми лепнеш тоз пркор. - засмях се и затворих очите си за миг,но после бързо ги отворих. - Можеш да ми викаш ангелче, слънчо,мило.Но във никакъв случай сънливко.- отново се засмях и после я целунах. Не ми беше приятно да ми лепват някакви досадни прякори.

-Извинявай...Ангелчето ми.-поправих се и се усмихнах мило.-Така по добре ли е?-питах.Сложих ръката си на гърдите му.Колко бях щастлива че е до мен,ами колко бях влюбена в самия него?Въздъхнах и се преместих така че да съм колкото се може по близо към Ферис,исках тялото ми да докосва неговото...Главата ми се беше настанила близо до ръката ми.Усещах как се бие сърцето на Ферис и моето,заедно...Затворих си очите и се усмихнах.

- Така е по-добре. - засмях се леко и почти без никакъв глас. тя се згуши още повече в мен и на мен ми става по приятно. Наистина се радвах,че има такъв човек до мен. Пръстите ми на едната ми ръка се заровиха в косата й като я притискаха по близо до мен. Незнам вече колко по близо може да има,защото между нас няма и един сантиметър. Така се бяхме згушили,че бяхме чак като едно.

-Ангелче,сега повече ли ме обичаш?-питах като приотворих едното си око и леко се засмях.Пръста ми изписваше различни завъртулки по гърдите на Ферис.Потърках бузата си в тялото на Ферис и пак въздъхнах.Надигнах си главата и обърнах се към Ферис и притиснах устните си към ниговите.Свободната ми ръка погали шията му.След това главата ми се върна на гърдите на Ферис.Нямаше как да кажа "лека нощ" защото не беше нощ,а ние бяхме изморени...толкова много...

- МНОГО. - казах и се засмях а от приступа ми цялото тяло се разтресе както и Силвия която беше сложила глава на гърдите ми. Това ме накара да се засмя още повече. Накрая като се успокойх избърсах сълзите от очите си и отново се згуших в Силвия. Затворих очите си и неусетно как съм заспал. Толкова ми бепе приятно,че дори сигурно няма да ми се става.

Лежах с затворени очи няколко минути и си мислих както винаги когато заспивам за деня,само че днешния ден още не беше изминал...Не усетих как заспах,сънувах и някакъв сън,там имаше и мен и Ферис.Забавлявахме се виждаше се колко бях щастлива...Сънят беше прекрасен и щеше да си остане така прекрасен.Ако нямаше да забележа...сянката...Дебнеше ме на всякъде в съня и в един момент се изправих срещу нея.Само че този път причината беше по сериозна отколкото миналият път в реалноста...Исках да се събудя но неможех.На няколко крачки от смърта...
Събудих се и едвам не изивках,но успях да се спра.Надигнах си главата и погледнах Ферис,все още спеше,виждаше че му беше хубаво.Или сънуваше нещо хубаво или не сънуваше нищо.Но пак бешее по добре от мен.Добре че не извиках,че щях да го събудя.Станах от леглото и отидох до прозореца,беше светло.До колкото усещах и виждах по слънцето беше след обяд някъде към 4.Незнаех точно,някъде там.Бързо открих банята измих си лицето и се върнах в спалнята.Седнах на фотьойла близо до леглото на което лажеше Ферис,загледах се през прозореца и се замислих...какво ли можеше да означава сънят ми.А може би не означаваше нищо?Това че сянката присъстваше там ме напрегна.Все още не се беше появявала днес.Можеби заради Том?Можеби вече не и трябва да ме дебне на всякъде?Която и да беше причината аз се радвах че не се е появявала днес и се надявах да не се появи и утре и цялата седмица...Месец,а най добре вобще никога повече да не я виждам.Но нещо ми подсказваше че това няма да стане.

Усетих някакво движение,но не си отворих очите. Бях в някаквао състояние на и аз незнам какво. Хем спиш и си със затворени очи,но хем си буден и мислиш и чуваш какво става.Стъпките спряха и аз отворих очи. До мен нямаше никой, гадно чуство да заспиш в прегрътките на някой а да се събудиш сам. Завъртях се към прозореца и видях Силвия на фотьойла.
- Защо не ме събуди? - казах сънено и се обърнах на другата страна,за да я гледам по-добре.

- Защо не ме събуди?-чух да казва Ферис,събуди се...
-Еми ти спеше,така се беше отнесъл...И беше толкова сладък,че просто не посмях да те събужадм.-казах обърнах се към него и се усмихнах.-А и нямаше да се събуждам ако...-млъкнах,нямаше смисъл да му казвам за сянката.Ще ме помисли за луда,а това съвсем не го исках.Притиснах краката си към гърдите си и обвих краката си с ръце усмивката ми изчезна от лицето ми и пак се загледах в прозореца.Да виждам някаква сянка,която я виждам само аз...или не,не само аз я виждах.И Клеър също...Но,не,тя виждаше друго...Но пак виждаше нещо,значи не бях ненормална или нещо подобно,а и и аз от гледната точка на хората не би трябвало да съществувам,аз,Ферис и всички останали...но нас ни има.Значи и сянката не плод на въображението ми?Незнаех...

- Ако? - повдигнах се на леглото,за да мога да я виждам по добре. Нещо като че лия претеснаваше,но не можех да разбера какво е.
- Добре ли си. - седнах на леглото и я погледнах с надеждата да ми каже какво я претеснява. Дали ва можех да направя нещо? Нещо може и незначително,но все пак да се почуства добре.Но ако не ми кажеше бях просто безсилен.

-Ангелчето ми е тук,така че съм добре.-Казах и се усмихнах станах от фотьойла и се предвижих към Ферис и към леглото.Ферис беше седнал,затова леко го бутнах за да легне и започнах да го целувам.Исках да разкарам тази сянка която стоеше пред очите ми и сякаш ми напомняше че все още я има,че е наблизо и просто чака момент...

Отдръпнах се леко от нея и я погледнах в очите.
- Наистина ли си добре. - повдигнах и двете си вежди. Не обичах когато ме лъжат. Сякаш ми нямаха доверие или нещо такова. Беше ми приятно така,беше ми наистина забавно с нея...ох, даже незнам какво ще правя ако я нямаше. Усните ми отидоха на нейните като го даряваха с много целувки, след това минаха по връта й. Обичах като ги целувах по връта а те настръхват от удоволствие. Прозвуча доста мръснишко,но това си беше самата истина.Нямаше да лъжа самия себе си.

-Да,добре съм...-казах и дори повярвах на това което казах,наистина,чуствах се по добре отколкото преди няколко минути.Ферис започна да целува вратът ми а аз изстенех от удоволствие.Беше толкова хубаво,сърцето ми заби по учестено.Пръстите ми от гърдите му запълзяха надолу, когато стигнаха бедрата му се спряха.Притиснах се към Ферис.Имах чуството че потъвах в целувките му,а това беше просто великолепно...Забравих за сянката и се наслаждавах на целувките на Ферис.

- Харесва ли ти така. - прошепнах в ухото й и отново почнах да я целувам по връта. Ръцете ми бяха на гърба и притискаха Силвия все по близо до мен. Знам до къде щеше да стигне това,но като че ли не исках да го правя. Все пак колкото и да я обичам, я познавах от няколко дена. Продължих с целувките съвсем изключил за всичко което става около мен.

Не отговорих,а пак изстенах от удоволствие.Харесваше ми,много ми харесваше,нямаше смисъл да ме пита.Затворих очите си потъвайки в нежните целувки на Ферис които обсипаха вратът ми.Вдишвах аромата на Ферис...Ръцете ми се плъзнаха на горе но не по плата а под него, докоснаха тялото на Ферис под потника му, продължаваха нагоре...Спряха се малко неуверенно преди да сваля потника му.Незнаех,да го направя ли,или не?

Усмихнах се леко. Харесваше ми много какво прави,но просто не можех да направя нещо такова точно сега. Познавах я съвсем от няколко дни. Обичах,но не исках да си развалям връзката с нея още от сега. Дръпнах леко ръцете й и се усмихнах.
- Още е рано. - прошепнах тихо. чуствах се странно,че го казвам това.Но държах на нея.

Изсумтях леко недоволно,но след това само кимнах.Погледнах го леко виновно и започнах да го целувам.Ръцете ми се заровиха някъде из косата му.Пак затворих очи.Наслаждавах се,на това че бях до Ферис.Преди няколко дена,когато го бях видяла за пръв път и когато разбрах че без него просто няма да мога да живея.Не си и представях, че няколко дена след това ще съм близо, много близо до него...