Дискотека "Dream"

Да, опредлеено ни гледага...а това бе много удобен случай да си потърсим белята...пък и след онази умопомрачаваща идея зародила се в главата ми...
-Току виж ти излязъл, късмета, а?-засмях се и след лек жест към бармана в ръката ми се появи един от онези коктейли, които е добре да се държат от жена, освен ако не си търсиш боя...особено в място като това.Направих няколко крачки и се обърнах към Джак, като се подхилквах.
-Дано изненадата ми да ти хареса...-приближих се до масата на няколко върколака, стари мои познайници, предния път се забавлявахме добре...преди да се озовен навън, де...
-Това е от чаровния господин на бара, надява се тази вечер да е приятна и за двама ви.-повдигнах вежди и оставих коктейла на масата пред един от върколаците.Беше ми известно че не си пада по подобни шегиички и малко след като аз се извъртях и тръгнах към Джак, той също стана и с тежки стъпки закрачи към нас.Ръката ми хвана Джак и го дръпнах надолу, предпазвайки го от замаха на върколака, който се ядоса дори повече и избълва няколко обидни слова, които бяха последвани от ставането на тримата върколака седещя на бара.Върколака само изкрещя ядно "Нвън!" и след като помислих че Джак щеотнесе още един удар или поне опит за удар го дръпнах към себе си, за да слезне напълно от стола.
-Май имаме неприятности...-казах аз, ухилине да уши.Осъзнавах че си намерихме белята, но аз точно това търсех, така че...

Стоях в сенките и гледах цирка разиграващ се пред очите ми.Изобщо не очаквах да видя това.Саманта Такър,да,самата тя.Имахме разни общи случки в миналото.
Нещото което ме безпокоеше бе съществото с нея.Не можах да го определя точно..брадичка,грим.Разсмях се,нямаше начин.За капак на всичко и подскачащите наоколо върколаци.Наиситна цирк.След като представленито свърши,реших че е дошъл моят час.За част от секундата се озовах зад Саманта,докато нейния гид още се ослушваше.
-Здрасти,Сам,как си сладурче?-казах аз.-Здравей и на теб,друже.-Кимнах с глава към нещото.-Какво става тук?Представлението си го биваше,забавлявах се.
Саманта замръзна.Усетих как тръпка пробяга през цялото й тяло.Напрегна се.Изобщо не очакваше да ме види тук.Сведенията ми се бяха оказали точни,че мога да я намеря на това място.Омръзна ми да стоя на едно място,а нямаше и смисъл повече.Намерих това за което бях дошъл.Отегчавах се.
-Е,сладурче-обърнах се към Саманта-,тръгваме ли си вече оттук?

Я кой се появи...не очаквах да видя точно него, но...определено усмивчицата появила се на лицето ми си заслужаваше.Той се приближи като избълва онзи очакван от мен поток от думи и след като се съсредоточих върху опредлеението с което ме нарече, не обърнах голямо внимание на последвалите думи.В ума ми се премятаха няколко спомена от миналото и след само момент се осъзнах и отново насочих вниманието си към вампира.
Той попита дали ще тръгна с него и след като очаквах какво ще стане реших просто да го последвам, където и да отиваше.Погледа ми се остреми към Джак и на лицето ми се появи не малка усмивка, докато го приближавах.
-Знам не малко места като това, може и друг път да пийнем по нещо.Звънни ми.-намигнах му като му подадох едно листче с телефонния си номер.Толкова време след запознанството ни, това бе първия път когато му хвърлих подобен закачлив поглед...и да си призная в момента го правех за да покажа на Боунс къде бе насочено вниманието ми...
-Тръгваме ли?-попитах го, като продължавах да се усмихвам на Джак, вървейки леко настрани...беше забавно, исках да разбера как точно ще реагира.Наистина имаше труден характер, а емоциите му не се изписваха толкова лесно на лицето му, за това пък винаги имаше по-забавен начин да го изкараш от релси...

Въпреки закачливото поведение на Саманта,не ми мигна окото.Явно се опитваше да ме провокира или да се направи на интересна.Определено вниманието й не бе насочено към съществото пред нея и както аз,така и тя много добре знаехме това.Всъщност,пет пари не давах.Интересуваше ме друго в момента.Тя имаше тайни,много тайни.Предстоеше ни дълъг разговор и се надявах,тя да не се опитва да ме лъже.За нейно добро,разбира се.
-Чао,друже-подхвърлих през рамо.-Може пак да се срещнем някога.
Поведох Саманта през паркинга където бях паркирал.Черното BMW едва се различаваше в мрака,а светлините му меко проблеснаха,когато деактивирах алармата.Тя ахна.Явно скоро не се бе качвала в по-луксозно возило от пикап или автомобил модел 2000-та.Настаних я в топлото купе и затръшнах вратата.Беше ме подразнила,няма спор,но нямаше да й позволя да забележи това.Седнах зад волана и запалих двигателя.Обърнах се към Саманта.
-Сладурче,с теб имаме да си поговориме доста.Искаш ли да минеме някъде преди да те заведа в жилището си?Хранила ли си се?-изглеждаше ми бледа повече от обичайното.
Тя сведе поглед в скута си.За миг пред мен се мярна образа на онова момиченце което беше преди да стане вампир.Извих вежда.Чаках да ми отговори,защото се очертаваше дълга нощ...

Вече обилно бях вечеряла с достатъчно кръвчица, че сега да не ми трябваше точно той да ме води където и да е.Е очакваше ни дълъг, както сам каза той, разговор и надявам се да нямаше толкова дупки за попълване, защото аз наистина не бях от най-сговорчивите на теми по които не исках да говоря.Предпочитах да знае нещата от някой друг, но пък от къде гаранция че са цялата истина...
-Сита съм, благодаря.Може направо да минаваме към съществената част...стига да си готов.Може да ти трябва малко време, все пак не си първа младост...-пошегувах се аз, като осъзнах че може би трябваше да пропусна тази забележка...е какво пък, беше смешно...дори само на мен...
Чудех се какво точно иска да знае и най важното защо бе в града...не го бях виждала от наситина много време и появата му точно тук при мен беше..странна.Исках да разбера целите му колктоо се можеше по скоро, защото да си призная, не си падах по неведението.особено, ако нещо толкова важно бе на хоризонта, че той да ме намери...е не че бе особено трудно, все пак не се криех от никой...
-Обзалагам се че има много неща за казване, надявам се да започваме скоро...-отново проговорих аз, подканяйки ги да побърза.Е, да имахме цялото време на света, но...вече казах, не съм от търпеливите...остава ми съвсем малко да ги настигна, но никога не успявам...но не ми трябва толкова, нали...

Хем,нетърпелива,хем смутена,добра комбинация.Усещах чувствата й.Надушвах ги.Изпълни ме задоволство.
-Щом си се нахранила,добре-казах,докато изтеглях колата на заден ход.-Всичко е наред,не се безпокой,скоро всичко ще ти стане ясно.Не съм тук,за да те нараня или убия,ако исках това отдавна да си мъртва.
Това я отпусна.Чудех се дали изобщо се досеща за какво става въпрос,но се съмнявах.Никой не знаеше тайната й.Сигурно и аз нямаше да я зная,ако приятеля ми Чарлс,(който сега се казваше Спейд),преди време не беше видял как тя...Спомних си как дойде при мен и ми каза какво е видял.В началото не повярвах,но реших да се убедя.Следях Самата в продължение на 2-3 месеца и се убедих,че Спейд е прав.Сега това нямаше значение.Имаше значение единствено факта.
Усмихнах й се,форсирах двигателя и колата се стрелна като куршум в ноща сред дим и писък на гуми.Писък,наподобяващ крясъка на обезумяла жена (хаха,колко роматично).
В тъмната нощ светлините режеха мрака,а ние се носехме към пещерата която бях превърнал в свое жилище.

Направо загубих ума и дума.Докато се оглеждах в препълнената дискотека,не забелязах какво точно се случи на милиметри от мен.Имаше каква ли не гмеж.Хора от всякаква прослойка.Едни танцуваха,други пиеха,трети се натискаха по сепаретата.Като в просъница чух как Изабела ме пита "..просот да го убия ли..".Кимхах й разсеяно като отклоних погледа си.Забелязах в дъното на дискотеката хубаво младо момче.Не беше пиян което бе добре.Обърнах се към Изабела и ми призля.Докато аз набелязвах подходяща жертва,тя вече беше източила бармана!Хванах я за врата и я отделих от китката на нещастника.Оня се строполи зад бара.
-По дяволите,Бел!-наведох се към нея.-Толкова силно ли беше?Не можа да му устойш нали?
Тя ме гледаше виновно и объркано.Ясно ми беше какво ще се случи.Тя искаше още.Поне още две жертви.Тъкмо се канех да й кажа за момчето,когато към нас приближиха двама пияни.Изабела моментално се дръпна от мен и понечи да се нахвърли върху единия.Стиснах я над лакътя.
-Спокойно-казах й аз.-Никога не пий от пияни или наркомани.Алкохола или наркотика ще премине в кръвта ти.Няма да те убие,но не е приятно.
Идиотите застанаха пред нас.Хилеха се.Защо винаги трябваше да ми се налага да разчиствам мършата,за да се нахраня.В този момент ми писна.Хванах главите и на двамата и ги ударих една о друга,още преди да са гъкнали.Кръв,мозък и костици плиснаха около нас.Очите ми блеснаха в сумрачната дискотека.Бях пуснала внушението си над всичките "торби с кръв" и никой не изглеждаше обезпокоен.Обърнах се към Изабела.
-Момчето в дъното,русото,твой е-казах й аз.-Направи го както искаш ти.С третия аз ще ти покажа някой неща.
Тя се спусна натам,а аз грабнах първия минаващ близо до мен.Беше жена.Хубавичка.Усмихнах й се.Очите й се отнесоха,наведох се и впих зъби във врата й.Тази нощ беше наша.

Проследих погледа на Изабела и се усмихнах.Както и подозирах,тя беше достатъчно сита,но се обаждаше желанието да убива.Щях да го допусна,разбира се,но последното за тази вечер.Погледнах към мъжа и му кимнах лего с глава.Той стана и дойде близо до нас.
-Застани между нас-казах му аз,а след това надникнах над рамото му и погленах към Изабела.-Мила,Бел,сега наблюдавай внимателно и когато дъжда завали,просто се наслаждавай.
100% не ме разбра,но щеше скоро да види и усети какво имах предвид.Изпънах ръката си напред и я забих под стомаха на човека пред мен.Очите му се изцъклиха,сигурно щяха да изскочат от орбитите.За момент задържах ръката си,усещайки лигавите му органи.С едно бързо и рязко движение измъкнах ръката си нагоре разсичайки цялото му тяло.Тялото се разполови на две и кръвта изригна обливайки всичко около нас.Изабела отвори широко устата си и затвори очи.Аз се пресегнах зад бара и взех кърпа.Бавно изтрих ръката си в нея и зачаках ефорията на Бел да премине.

Прегърнах Бел през раменете.Изглеждаше изненадана.И възхитена.
-Това което направих беше малка демонстрация-казах аз.-Просто ти показах каква сила имаш и ти.Трябва да се научиш да я владееш,но всичко с времето си.Сега,след като се нахранихме,мисля е добра идея да се приберем вкъщи.Сигурна съм,че има много неща,които искаш да узнаеш и още повече,за които искаш да ме питаш.Може да изпреваря едно от тях още сега.Подозирам,че искаш да виждаш семейството си.Поне за известно време.Не се притеснявай,помислила съм вече за това.Ела да ти покажа още нещо.
Хванах я за ръката и я поведох към едната стена.Застанахме пред огледалото.Очите й се разшириха леко.Аз не се отразявах в огледалото,а тя едва се межделееше.Бел се обърна към мен.
-Какво е това?-попита тя.
-Това е резултат от трансформацията ти-отвърнах аз.-Скоро и ти няма да се отразяваш в огледалото.Съвсем нормално е.-Плъзнах ръка в косата й и я целунах по бузата.-Готова ли си да тръгваме?