Дискотека "Dream"

Щом нейния отбор вкараха топката в местенцето, което на пръв поглед изглеждаше огромно, но всъщност бе трудно да се вкара, на лицето и се изписа една огромна и доволна усмивка.
- Всичко е честно, млъкни!- просъска тя като го погледна с присфити очи. Можеше нещата да са нагласени, но не едва ли вратаря би предал отбора си, щеше да е доста срамно и после на този джентълмен нямаше да има гордостта да си покаже носа на яве. Поклати глава и най-нкарая и двамата млъкнаха. Чуваше се само музиката от огромните тонколони а жените танцуваха. Алесия бе единственото момиче, което наблюдаваше с толкова голям интерес мача. Второто полувреме започна, а все още резултатите бяха равни.
- Приготви парите Рори!- каза като го погледна и по най-мазния начин му прати въздушна целувка. Изхили се и щом се обърна вече бяха 2 на едно за зелените. Май Алесия наистина ги подценяваше. Сложи ръка на врата си и отново се обърна към него.
- О не вратлето ми!- каза миличко. Не трябваше да губи вяра в отбора си, но до някъде се притесняваше за това което щеше да се случи на прекрасното и тяло.

Али наблюдаваше колко често надигаше шишето. Май някой искаше да се напие. Не знаеше какво ще е държанието му доакто е пиян, но мислеше че докато не е трезвен може да му избяга по-лесно ако естествено неговия отбор спечели. Отново резултата се изравни но това не я зарадва, защото видя че остават спо около осем минути. Сведе поглед надолу.
- Няма да гледам! Кажи ми кой победи!- каза като не вдигаше главата си. Обужаваше да му вика Рори.. беше го измислила още в самолета и с това го дразнеше.
След малко той отново извика, което значеше че зелените вкараха гол. Али погледна вече съвсем отчаяна и забеляза че остава едва минута. НЯмаха шанс да вкарат.
- Опа!- каза тя като веднага стана от дивана. Мача приключи, а самодоволна усмивка се изписа на Роджър на лицето който вече се бе приближил до нея хванал я за лакътя за да не отива никъде. Е един път да заложи за нещо и да загуби.
Усети как сърцето и започна да бие учестено но на лицето и имаше одигравателна усмивка.

Колко бе тъпо това момиче? Реторичен въпрос естествено. Не мислеше че ще загуби. Наистина нямаше късмет днес. Вървеше разочарована от себе си. Поне нямаше да умре , нали? Но пък можеше да не приема.. може би щеше да откаже ако бе чула условието му преди да се съгласи. Объркваща история!
Преди на никого не даваше да стори това на нежното и вратле. Просто стоеше мирно залепена за стената. Ръката и седеше на рамото му, а другата прилепена за корема и, защото усещаше как я свива стомаха от притеснение. НЕ само от това, че ще усети болка но искаше поне да си струва и на него да му хареса. Очите и гледаха като хипнотизирани към неговия врат и щом устните му се впиха във врата и мигновенно очите и се затвориха. Усети как той бавно заби зъбите си в нежната и кожа, а тя прехапа силно устната си. Не можеше да мърда, защото той я подпираше към стената и я бе повдигнал за да бъдат на едно ниво.
- Боли!- изшептя тя. Почти нищо не се чу, но щом ноктите на ръцете и се забуха в рамото му веднага разбра обаче не спря да смуче от кръвтта и, което показваше че му харесва.

Най-накрая момчето реши да спре. Отдели устни от врата и и се отдръпна назад, но все още държеше ръката и. Очите на Алесия бяха още затворени, а сърцето и започна да намаля пулса си. Усмихна се лекичко и бавно отвори очите си.
- Замаяна, след малко ще падна!- засмя се лекичко и го погледна мило. Ръката и хвана неговата по-силно за да може да се подпре и ако залитне да не тупне на земята, а да седи права пазейки развнвесие.
Издиша рязко и потърка леко едното си око. Мислеше че ако бе правл нещата по-бързо болката нямаше да е толкова голяма. Усети как докато се смееше я стегна раната където до преди мялко бяха събите му. Свободната и ръка се намести там обирайки малка част кръв и я долепи до устните му. Той облиза дланта и а тя издиша тежко.
- Гледай да не падна иначе ти ще си виновен!- премигна няколко пъти. По настроението и почти не си личеше че допреди малко някакъв вампир почти я бе изцедил. Държеше се съвсем нормално сякаш и нямаше нищо.

Али усети аромата от тялото му и се усмихна. Главата и се наклони и се намести удобно облягайки се на рамото му.
- Просто ме дръж!- каза сериозно. Нямаше намерение да пада и да става за смях пред момчето обаче този път той щеше да е виновника зареди това, че нямаше да я е послушал. УСмихна се лекичко и продължи да седи спокойно.
- Имаш ли сърце?- попита щом усети че нищо не бие. МОже би биеше сърцето му но Алис не го усещаше нито чуваше.
- Не не знаех, това ме радва, защото поне ще имаш полза от мен- наистина не подозираше че толкова много ще му хареса.

Али поклати замислено глава. Отдели се от момчето, но едната и ръка остана на рамото и. Усети как се бе стоплила в огромната му прегрътка и определено щом се измъкна от нея усети вятъра на всякъде по тялото си.
- Просто не се чува! Студено!- каза и погледна към босите си крака. Не трябваше да излиза по тези сандали. Отново залепи тялото си до неговото и сложи брадичката на рамото си.
Отстани сигурно изглеждаха като някоя влюбена двойка, но не тя му бе нещо като роб. Или това силно казано. Засмя се на мислите си.
- Ей ти имаш ли си приятелка?- попита като отново се загледа в лицето му.

-Кое не се чува?-попитах.Нещо май недоразбрах.Е нищо ново, след като испих някоко бутилки силен алкохол...
-Студено?-питах невярващо.Бях по потник и нищо ми нямаше.Ох, да.Тя беше човек.Въсприемахме го различно...
-Ей ти имаш ли си приятелка?-пита момичето. Засмях се на това което каза.
-Ти, чуваш ли се?Аз!Та кое нормално мимеч ще ме иска...-казах през смях.Е имаше едно такова.Но с нея бяхме само приятели.Само приятели...

- Сърцето ти!= отговори на първия му въпрос. Лекичко поклати глава и свед поглед надолу като отново огъна врата с. Раната пак я стегна, а от устните на Алесия се чу лек стон. Всеки си имаше там някъде соята половинка, едва ли той бе изключение!
- Ей мисля че има момичета твой тип!- засмя се и отново го погледна.- Искаш ли да дойдеш в хотела ми, може да получиш награда!- усмихна му се предизвикателно, след като продължи да говори. А наградата му щеше да е кръв естствено. Облза зъбките си и се отмести леко назад а погледа и се бе наместил на лицето му казвайки "Идваш ли?"

Както си и мислеше! Ако откаеж сигурно щеше да я оиди. ЗАсмя се лекичко и усети как потръпна щом усети отново дъха му на врата си. Издиша рязко и отново долепи тялото си до еговото. Обаче имаше един проблем. Беше я срам от разхвърляната стая, затова щеше да се възползват от обежището на Роджър.
- Забравих, стаята ми е в ужасен вид, нека отидем във ас!- усмихна се след акто изгвори тихо думите. Ръката и се астани на устните му като ги обходиха с един пръст.
- Не се изкушавай!- каза строго и до някъде заинтересовано а в очите и сякаш се разпали някакъв огън.
- Хайде!- подкани го като му намигна.- Докажи че си достоен за кръвта ми!- отново го предизвика, а в глса и се четеше нотка упоритост.

Да, той беше прав, но на АЛис така и бе по-интересно. Засмя се лекичко.
- НЕ можеш да спориш с мен, н естигаче ще пиеш от мен, а сега се инатиш къде ще ходим. - засмя след сериозно изказаното си изречение и отново въздъхна. Наистина никога не бяха спорили с нея толкова дълго, че да промени мнението си. Намигна му и с отдели. Задърпа ръката му и тръгна някъде. Чувстваше се много по-добре. Сякаш нищо и нямаше. Така и трябваше да бъде, защото имае още.. дори можеше да се нарече че това бе самото начало. Макар на Али да не и харесваше трябваше да държи на думите си и да прави каквото той и нареди.
- Ако не искаш да се загубим води към апартамнта си!- каза без да го поглежда. Около два пъти се въртяха в кръг доакто обикаляше кафенето незнейки къде отива.

Бях казала на Джак че отиваме в бар, но по пътя решението ми малко се измени.Трябваше задължително да посетим дискотеката държана от върколак, защото точно тук имах най големият шанс да изкарам истинската същност на Джак.Може да се правеше на безпорочен и да се въздържаше в мола, но сега никой нямаше да го пита дали иска да убива...по скоро въпроса щеше да е дали иска да живее.
Последния път когато влизах в дискотеката, вечерта ми завърши с достатъчно физически наранявания от страна на трима доста здравички върколака.Е, сега мисля че с тяхна помощ щях да постигна целта си, а именно да накарам Джак отново да стане стария Джак...Просто имаше нещо в него, което нямаше да спи дълго, дори той да се надяваше на това.
Скоро вече сядахме на онези високи столове, от които аз така лесно падах или поне залитах, след обилно пийване с доста от "специалитетите на тукашната кухня".Погледнах към бармана и с онази арогантна усмивка която само аз можех да направя показах на бармана какво точно искаме.Момчетобе симпатично и доколкото надушвах, беше върколак.А това означаваше че циркът започва още с първата глътка.
-Е, дано да носиш на пиене, това хич не е слабо.-казах на Джак, като се усмихнах и изпих шота осавен пред мен, подканяйки го да направи същото.Какво по добро оръжиеза да сваля гарда му, освен алкохола, а след това може би малка провокация.Всичко бе въпрос на време и стария Джак щеше дадоплува с желанието си да убие някой...а тук всички заслужаваха да умрат...