Библиотеката

-От скоро-отговорих и се вгледах в очите й.-Преди бях на други места,но се случиха някои неща и...,ами ето ме тук.
Леко се усмихнах,но почувствах притеснението й.Просто струеше от порите на кожата й.Дали тя усещаше моето?Не исках да я карам да се чувства излишна.Не понасях това.Вътрешните ми щитове започнаха да се издигат.Разума ми нашепваше да се обърна и да си тръгна,но аз самата не исках.Подпрях се на касата на вратата и се вгледах в нея.Какво пък,ако се окажеше неподходяща компания лесно можех да я игнорирам.Щях да постъпя против принципите си,но обстоятелствата щяха да го налагат.Или поне така щях да си мисля...
Отхвърлих всякакви предразсъдъци и топло се усмихнах.Пристъпих към нея с думите:
-А ти как попадна тук?

-Разбира се-отговорих аз и кимнах с глава в дясно от нея.Там имаше малка масичка с три стола.Вероятно не беше забелязала.-Можем да седнеме и да си поговориме.
Първоначалното притеснение започна да се топи.Реално двете нямаше от какво да се притесняваме чак толкова.Вярно,че ситуацията в която се запознахме не беше по наше желание,но това нямаше значение.Разбирах я много добре,знаех какво е да си различен и да се чувстваш самотен.
Двете седнахме една срещу друга.Прокарах пръсти през косата си и сложих ръцете си една върху друга.Вгледах се в нея.Чудех се от къде да започна и какво точно да кажа.Реших да не мисля и за това.
-Е,не се притеснявай,че си сама тук в момента-казах аз.-Предполагам сестра ти скоро ще се върне и двете ще бъдете заедно.Освен,ако както често става между сестри,не се карате постоянно.-Усмихнах се.-Пък и както сама каза тук има и доста други същества.Едните са добри,други не чак толкова.Може да се сприятелиш с някои от тях,но е добре да си внимателна.
Тя се усмихна.Ледът между нас вече почти се бе стопил.

-Родом от Русия-отговорих аз.-След смъртта на семейството ми бях из различни училища,но в момента тук ми е най-спокойно.Поне не се чувствам застрашена.
Не знам как точно тя щеше да изтълкува тези думи,но скоро щях да разбера.Изострените ми сетива следяха всяко нейно движение и жест.Разбрах,че не е вампир.Това още повече ме успокой.В себе си таях надежда да съм намерила приятелка,след като загубих единствената която имах.
-Мисля,че все още си малко притеснена.Защо не се отпуснеш?Няма да ти сторя нищо лошо.
Погледнах я топло и приветливо.

-Ти си вещица?-усмихнах се леко.Не знаех много за света на вещиците,но не можех да съм толкова любопитна за сега.-Аз съм вампир,но не в общоприетия случай.Морой съм.-Вероятно знаеше какви видове вампири има,но ако не беше чувала можех да й обясня.-Нуждая се както от храна,така и от кръв.Не се плаши.Няма да те ухапя.
Тя се вглеждаше любопитно в мен.Казах й какво същество съм,но не и какво мога.За сега по-добре да не знаеше.Възможно беше да си помисли какво ли не.Харесваше ми да общувам с нея.Държеше се непринудено и не слагаше маски.Дори можех да я взема за съквартирантка,ако не беше разликата в годините.Продължих разговора.
-Какво мислиш за обстановката тук?Харесва ли ти?

Заля ме вълната на обърканите й чувства.Явно да си вещица не беше лесно.Не че аз нямах подобни настроения,но се справях някак.Може би тя още не можеше да се владее.Най-доброто което ми идваше на ум в момента беше да я заведа в парка или в гората.Спомена,че обича чист въздух,но дали искаше да е с мен или сама?Дали аз не я обърквах по някакъв начин?
Тя забързано мина покрай мен.Трябваше да реша сега или да я оставя да излезе.Реших да се доверя на бързината си,тъй като тя много бързо наближаваше вратата.Сигурно щях да я стрестна,но какво пък...,трябваше да свиква.За част от секундата се озовах в рамката на вратата пред нея.Усещах как се бори със себе си.
-Добре ли си?-погледнах я загрижено.-Искаш ли да отидем в парка или в гората?
Не знах дали се натрапвам.Може би сега щеше да стане груба,но вече бяхме пред свършен факт.Чаках отговора й.