Библиотеката

Helpers Брой мнения : 1550

Влезнах в Библиотеката и се усмихнах на билотекарката Ленобия. Почнах да се разхождам из лавиците на билиотеката. Дори незнаех какво търся. Изведнъж чух глас в главата ми "Последвай ме и ще намериш каквото търсиш"! Огледах се и видях онази странна сянка вцепених. Тя бавно се приближи и ме обгърна. Сякаш почна да ме бута в най-затънтания край на библиотеката. Цялата бях скована от страх. Господи как ми се искаше Крис да е тук. Господи направо... дразнаех се ото савата себе си. Остави ме пред една лавица с книги в дъното на библиотакат и си тръгна. Успокоих се почнах да дишам дълбоко.
Огледах лавицата от горе до долу. ЕДна книга в долния ляв ъгъл ми привлече вниманието. Отворих я и почнах да я разглеждам. Видях белези като мойте и тези на Озера и тези на Елинор. веднага изпратих СМС на Крис.
"Веднага ела в библиотекат спешно е !!!"

Red Брой мнения : 642

Тичайки отидох до библиотеката.Когато влезнах не видях библиотекарката Ленобия което беше страно.Тя винаги стоеше в библиотеката.
-Малък вампир!-извиках.В библиотеката до колкото видях бяхме само ние,а и Ленобия я нямаше.
-"Ела" .Чух някой да казва и отидох на където ме водише гласът като пълен идиот.
-Малък вампир!-видях Алекса и отидох до нея.

Helpers Брой мнения : 1550

Докато чаках Крис разгледах почти цялата книга. Видях за мойте знаци разбрах, че трябва да правя избор или нещо такова.
- Здравей - казах когато Крис дойде. - Моляте спри с това Малък вампир. Дразнещо е вече.
Вече не исках да ми вика така. Това беше преди сега не ми харесваше. И ме дразнеше.
- На ме рих някой неща за белезите ни. И от "Ни" имам предвид Мойте, твойте и тези на Елинор.

Red Брой мнения : 642

-И ти от кога си се загрижила за Елинор малък вампир?!-натрапих на думата-малък вампир за да я извнервя,но и на мен ми харесваше да и казвам така.Алекса беше ъм..много дълго.Взех книгата от нея и я прелистих.
-И какво откри?-попитах я и повдигнах вежда.Исках да се прибирам.Спеше ми се.
-Искам да се прибирам.Спи ми се!-заявих и аз като и намеквах да е по-бърза.

Helpers Брой мнения : 1550

Извъртях очи от досада.
- Ако се събудиш под земята спяща красавице не се очудвайте - ухилих се съркастично.
- И не се грижа за Елинор това си е твоя работа просто казавам, че белезите й значат, че някой я преследва за отмъщение. А ети избираш м/у добро и зло.
Издърпах книгата от ръцете му. Зада не види за какво са мойте белези.
-Ако искаш отивай да спиш мога и сама да разуча останалото.

Red Брой мнения : 642

-Имам и по-важна работа от това да чета някакви книги малък вампир.А ти до колкото помня ти каза,че неискаш да ме виждаш повече.-повдигнах рамене.
-Сбогом..ти така пожела.-при тези думи се обърнах.Едва я оставих там,сама..сърцето не ми даваше,но трябваше да го направя.Въздъхнах и излезнах от библиотеката оставяйки Алекса сама.

Helpers Брой мнения : 1550

- Копеле - казах тихо - мръсно шибано копеле...
Продължих да си псувам като излезнах от билиотеката. Библиотекарката Ленобия нямаше.Нищо тя и без това сигурно не знае за книгата. Ох и на мен ми се спеше. Излезнах от билиотеката. Тръгнах къмстаята си щях да поспя хубаво. После ще разуча книгата. Не само Озера трябваше да избира.

Students Брой мнения : 184

След срещата с Доминик отидох в библиотеката .Понякога четях , за да се разсея и точно сега беше такъв момент.Исках да заглуша всички мои мисли и емоции и да изживея нечии други.Да се откъсна от този свят за малко...Започнах да оглеждам претрупаните с книги рафтове.Бяха толкова много , че не знаех какво да избера.Реших да започна първата книга , която ми попадне пръста.Затова затворих очи , прокарах ръка по книгите и започнах да вървя.След малко спрях и погледнах посочената книга.Беше тъничка и бързо щях да я прочета.Изкарах я и какво да видя - Стивън Кинг , "годината на върколака".Хм.. това ще е забавно.С книгата в ръка седнах на един от столовете и се зачетох...

Книжката си я биваше определено.Оставих я рафта и тръгнах към столовата.Исках да хапна нещо...

Гост

Влязох в библиотеката, имах намерение да проуча повече за червените новаци. Бях чувала за тях, но не съм ги проучвала, както смятах да направя сега. Поздравих библиотекарката, мила жена... Влязох навътре и се поразрових. Качих се по стълбичката и там намерих книги... поне до колкото разбрах в нея се намираше търсената от мен информация. Слязох и се свих в ъгъла, сама, за да не се разсейвам. След като проучих реших да видя дали Крис се е събудил... и до колкото мога да му обясня какво се е случило... Отидох в дома на гробаря, Хари.

Гост

Влязох в библиотеката, май ще стане любимото ми място... и ще ми лепнат прякора "книжен плъх", но какво пък, заслужаваше си... Щях да съм сама и да се потопя в магията на книгите... Все едно, нека карам по същество, трябваше да проуча, как да се отърва от това чудо в мен... Качих се на стълбичката, хубавите книги винаги бяха на високо, не разбирах логиката на библиотекарката, но сега не ми беше до това... Поразрових се малко докато не намерих една книга... Беше доста дебела, затова реших да проуча първо нея после да се захвана с друга... Разлистих я, надявах се да намеря търсената от мен информация, но не. Не ми се четеше сега, просто щях да използвам магия, за да видя има ли въобще нещо такова. Отворих на средата и направих магия. Но книгата просто се затръшна и изпрати цялата прах от нея към мен. Изсъсках недоволно :
- Дано си доволно ! - Странно е, че говорех на нещото в мен, но какво друго да направя ?! Просто се качих отново на стълбата и започнах да тършувам из прашните книги. Накрая намерих, една мъничка книжка, която надали беше повече от сто страници. Взех я и се изненадах какво пише на нея : "Чифтосване на демон и вампир" - Блях ! Искаше ми се да я захвърля настрана, но проявих уважението, че тук може да има информация, която да ми помогне, пък и книгата е доста стара, щеше да се разпадне при сблъсъка със земята. Слязох от стълбата и се свих в ъгъла. Започнах внимателно да прелиствам страниците, за да не се разкъса... След като я прочетох, я върнах. Седнах на земята, защото надали щях да запазя равновесие. Прочетеното в книгата беше като шамар за мен. Излиза, че за да се отърва от бебето, трябва да ме пронижат в сърцето не само с демоничното стъкло, но и с дървен кол... Ужас, за да няма бебе трябва да убият майката... т.е. трябваше да убият мен... Какво пък... доста съм си поживяла... Само ми трябваше план как да намеря демоничното стъкло... Станах и се запътих към тъмните улички, трябваше ми енергия, пък и като съм сита мога да мисля по-добре... Тръгнах...

Students Брой мнения : 119

Скоро стигнахме сградата в която се намираше самата библиотека.Влезнахме.Библиотекета си беше доста голяма и тук имаше стоцици ако не хиляди книги.
-Как от всичко това ще намерим точно това което ни е нужно?-попитах като огледах библиотеката.Отидох до един рафт книги.Добре че раэтовете бяха подписани че иначе щяхме да търсим няколко дена разделът от книгите които ни трябват.Но в едни раздел пак имаше много книги, така че щеше да ни отнеме доста време за търсене.
-И какво търсим?-попитах.

Helpers Брой мнения : 370

Тръгнах да търся онази книга.Трябваш да е някъде тук.Първи,втори,трети....къде я намерих по дяволите?Сякаш библиотеката сама се нареждаше и скриваше точно това,което ти трябва.Продължих енергично да вървя между рафтовете търсейки я ,но просто я нямаше.
- Къде е? - казва по-скоро на себе си отколкото на другите.Намерих там откъдето я взех и миналият път и...
- О не - възкликнах изплашено.Мястото отредено на книгата беше празно.Абсолютно бях сигурна ,че я взех оттук и после я оставих.Някой я беше взел.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Вървях из библиотеката и оглеждах книгите.Вземах някои прелиствах ги и ги оставях пак ня мястото им.
-От миналата директорка бях чула,че книгите тук се нареждали сами и обратното.-изкисках се тихичко за дан е ме чуе Ленеобия-библиотекарката.И тримата се ровехме из книгите,но нищо не намирахме.
-Някой откри ли нещо?-запитах ги след няколко минути.Намерих някаква книга с надпис "Шизофрения" и я оставих на масата.Може би щеше да помогне колкото и да ми се искаше да беше ненужна,но раздвоението на личноста беше шизофрения нали така?

Students Брой мнения : 119

Така и не получих отговор на въпроса си.Така че просто започнам да оглеждам книгите.Като влагах всичко за да намеря точно това което търсехме.А всъщност какво търсехме?На това нямах точен отговор.Само че търсим книга...След дълго търсене което още не беше приключило дочух галкът на Клеър "Някой откри ли нещо?"
-Не...-казах мрачно като продължавах да оглеждам книгите.

Helpers Брой мнения : 370

Гласът на най-добрата ми приятелка ме накара да се осъзная малко.
- Клеър мисля,че трябва да дойдеш за малко.
Ако това,което е чувала ,че книгите сами се пренареждали не би трябвало да е проблем.Може книгата да е другаде,но едва ли библиотеката би оставила едно място без книга.Дълбоко се съмнявах в това.Погледнах пак рафта за да се уверя дали е той.да той беше.

The Big Boss Брой мнения : 4708

Анастасия ме повика и аз отидох при нея.Тя оглеждаше и се мръщеше на един рафт.
-Да,кажи?-изрекох оглеждайки рафта.Прочетох бързо заглавията на книгите,но нито едно от тях не ми хвана окото,а явно не беше хванало и окото на Анастасия.Леко прокашляне зад гърбът ми направо ме накара да настръхна,но после разбрах,че това е Ленобия.
-Мога ли да ви помогна с нещо?-попита ни жената.Ленобия не изглеждаше много възрастна,но беше един от най-старите ако не и най-стария вампир в училището.Усмихнах и се мило.
-Ами...-изрекох и се замислих.Какво да кажа точно? "Търсим книга за раздвоение на личноста тъйкато изперках съвсем и искаме да заключим другото ми "аз" за да не ме мислят за луда"-определено не.Погледнах Анастасия и я подшушнах тихо:
-Ти поемаш от тук.

Helpers Брой мнения : 370

Явно Клеър не беше разбрала какво имам предвид,но Ленобия ни прекъсна преди да успея да й обясня.Докато се усетя бях сама с библиотекарката налагайки се да обясня какво точно търся,а до ри не помня заглавието на книгата,а само как изглежда и къде се намира по -скоро намираше.на нейно място имаше само липсващо място.
- Здравей Ленобия - поздравих я с усмивка и и заобяснявах за книгата ,която съм чела,че сега не е на мястото си.през цялото време тя само кимаше и по лицето й нме издаваше нищо.
- Съжалявам Анастасия , но не мога да ти помогна.Щом казваш,че книгата е била тук няма къде другаде да е.Вероятно е взета.Сещам се ,за коя ми говориш и веднага щом се появи ще те уведомя - тя ми се усмихна ,но аз знаех ,че криеше нещо.Въздъхнах.Значи ще трябва сами да се оправяме.Отново поех по рафтовете ,докато не намерих Клеър.
- Ленобия каза,че щом книгата не е на мястото си ,значи някой я е взел - умствено й казах"Но тя крие нещо и изглежда сме сами".

The Big Boss Брой мнения : 4708

Оставих Анастасия сама с Ленобия и с Ерик се върнахме при книгите и продължихме да ги разглеждаме.Анастасия се върна при нас и каза,че книгата я нямало,а после чрез телепатия ми съобщи,че Ленобия криела нещо. "Да използвам ли внушение?"-питах Анастасия чрез телепатия.
-Ам намерих една книга...-хванах книгата и я подадох на Анастасия.Отидох до Ерик и го погледнах."Сърдиш ли се?"-изпратих му телепатично съобщение.Ах тази телепатия.Беше заразяваща.

Students Брой мнения : 119

-Щеше ли да ми се сърдиш ако щеше да ме видиш да се нтаискам с друга?-вместо да отговоря на нейния въпрос и зададох друг.А въпросът дали и се сърдя си беше хубав.Незнаех...Обърках се...Видях Клеър с онзи.Но в последствие се оказа че не беше точно тя...Не, все пак беше тя, но това беше другото и "аз".Дори незнаех как да и отговоря на въпроса...Бях тотално объркан...

The Big Boss Брой мнения : 4708

Ерик ми отговори доста остр на въпроса.Това на практика не бях аз,но до някъде го разбирах.Може и да не го показвах,но бях ядосана.Искаше ми се да запратя някоя книга по него.
-И мисля,че нямаше да ти се съря ако получа нужното обеснение защо си се натискал с нея.-осведомих го с превзет тон.Метнах му крънишни поглед и се обърнах на другата страна и се нацупих."Колко сладко!"-изрече Клара,а аз се опитах да я изтласкам някъде в съзнанието си и да я заключа какво казваше Анастасия.

Helpers Брой мнения : 370

Клеър ми подаде книгата ,която е намерила и започнах да отгръщам на произволни страници...Всъщност това нямаше да помогне.Разгърнах на съдържанието и с надежда прочитах различните глави и накрая нещо провлече вниманието ми.Отворих на посочената страница и се зачетох..Нямаше как усмивката на лицето ми да не се появи.това определено щеше да помогне.
- Хей Клеър намерих нещо - отидох при нея,но изглежда прекъсвах нещо важно.Важно ,важно ,но това определено беше по-важно.Сложих книгата в ръцете й и посочих с пръст параграфа.
- Ето тук.

Students Брой мнения : 119

-Клеър виж ...-започнах но не довърших.Момичето ни прекъсна, беше донесла някаква книга, значи намери това което трябваше...Така че не казах повече нищо а просто прегърнах Клеър като обвих ръцете си около кръста и и прошепнах "Не ти се сърдя".Сега беше малко по важно да премахнем онази Клара или поне да знаем с какво да я отличим.Погледнах в книгата това което посочи момичето...

The Big Boss Брой мнения : 4708

Ерик прошепна в ухото ми,че не ми се сърди,но дали беше така?Не знам.Анастасия беше дошла в с книгата при нас отворила на една от стрниците.Ерик ме прегърна и се загледа в книгата както и аз.Не прочетохме нищо интересно и нищо ново.Както Анастасия беше казала.Клара ще се възползва от всеки удобен момент и ще пробва да излезе наяве.Пишеше още,че двете съзнания са еднакви,но когато другото "аз" контролира има винаги някаква разлика.Някаква малка разлика.Въздъхнах и оставих книгата на масата.
-Мисля,че това стига за днес.-поклатих глава.Нищо не ни беше казала тази книга.Пишеше дори,че шизофренията не е раздвоение на личноста.Е..нищо не разбирах вече.Погледнах вратата,Анастасия,а после вдигнха глава и погледнах Ерик.
-Ще се прибираме ли?-запитах ги.Все пак да стоим цяла нощ тук...,а и с Ленобия.Тя беше страничка...и не ми вдъхваше голямо доверие,но е добра библиотекарка.Винаги е била тук.От преди мен и не можех да я уволня тукотака.

Students Брой мнения : 119

-Може- казах и кимнах.Мда, не разбрахме кой знае какво.Разбрахме това което и знаехме.Можеше да се отличи Клеър от Клара дори и да са еднакви, поведението им бе различно.И мисля че аз щях да разбера кога коя е.Но се надявах че никога повече няма да видя Клара като Клеър.
-Клеър, все пак кои са слабите ти страни?-попитах загрижено докато напускахме библиотеката.

» Библиотеката