Библиотеката

Да останем тук?Да бе да!Огледах всичко наоколо.Маси и столове.
- Да бе.Вие се шегувате!На онзви свят горе имаме и куче за хранене! - посочих към тавана намусено.Майка ми изръмжа за стотен път.Тя мразеше животни,но точно сега нямаше право на мнение.
- А и ние преживяхме доста.Предпочитаме да сме някъде на по-удбно място. - заявих.Това си беше от моя гледна точна.Човек можеше да каже,че съм глезла,но наистина с Тран преживяхме доста прес последните 48 часа и предпочитах да сме на саме.Без никой да ни следи и подобни.Предпочитах да си легна в леглото и да спя вечно,но такива екстри нямаше.Не и сега...когато не сме в безопасност.

Хиляди годии?Ооо колко ми е интересно родителите ми дали са от самото начало в този Орден.
- Да така се казваше. - изрекох.Въздъхнах за пореден път.Надявах се да нямат намерение да ни държът тук вечно.Е нямаше дани държът вечно тъйкато щяха да ни пращат на война.Страхотно.Направо страхотно.Въобще пукаше ли им дали Тран ще оцеле?Защото ако нещо стане с него в тази война или там доло ще искам да убия всички от този Орден и Бог знае дали някой ще ме спре.

- Елате с мен - каза мъжът и пое към изхода, но аз не го последвах веднага. Исках първо да се уверя, че Бони също ще дойде. Погледнах към пръстена си и се замислих какви ли специални способности притежава той, освен вече изброените. Много ми се искаше да ги науча преди да отида на тази опасна мисия, но явно нямаше да се изпълни това мое желание. Да се надяваме, че ще успея да разбера всичко или поне по-важните неща преди да падна жертва на някое от съществата там.

Да отидем с него?Къде?
- И къде отиваме? - попитах мъжът който ни поведе на някъде,но пък не ми отговори.Стоях близо до Тран и гледах в земята.Беше надвиснало мълчание,а аз само се питах къде отиваме.Кога ли пък ще е готова и армията?Кога ще слезнем доло?Ще оцелеем ли?Е последното...нямаше никой да ми даде точен отговор така,че нямаше какво да се питам.Въздъхнах и продължих да ходя мълчаливо.Надигнах глава от земята и погледнах нагоре или по-точно в страни за да видя Тран.Усмихнах се леко,а пръстите на ръката ми докоснаха неговите.

Библиотеката беше такава каквато я помнех.Някои от книгите се бяха разместили - обичайно за тях - но нищо.Ленобия обаче добре се грижеше за това...връщаше ги обранто на мястото им...Не знам на тази жена как и се занимаваше с това.Аз например нямах нерви за това,но тя...е тя беше доста интересна личност с доста интересна история.В това училище е доста преди аз да дойда.
- Здравей Ленобия. - поздравих я аз.Тя ми отвърна със същото като леко кимна.Двамата с Дмитрий отидохме към едни лавици.По-точно той ме следваше.Тук дор ив библиотеката можеше да се изгубиш.Имаше и таен вход зад една лавица който водише на...на не знам къде.
Почнах да чета надписите на книгите "Рода,рода,рода,рода,рода....абатство,имение,замък"
Най-различни глупости ми се мяркаха пред очите,но не и това което ми трябваше...всъшност аз не знаех какво ми трябваше.
- Каква беше фамилията ти? - засмях се.Без фамилията му нямаше да знам какво да търся.Все пак...надали щеше да има книга "Родът на Дмитрий." с надпис "Да онзи стоящ зад теб!"

Май наистина не търсехме там където трябва....Въздъхнах и се обърнах като тръгнах към вътрешноста на самата библиотека.С Дмитрй минавахме между рафтовете...някои от тях бяха доста прашни и с доста стари книги които имах чувство,че ако пипна ще се разпаднат.Не мисля,че някой жив е стъпвал в близките години в тази част на библиотеката.
Извадих един кашон който се нмираше под една секция и го отворих.Закашлях се когато прахта се разпръсна във въздуха.Извадих най-горното издание на някъкъв вестник който обаче приличаше на книга.Издухах прахта и пак се изкашлях.
Отворих книговестника и го разлистих набързо,но внимателно.Мисля,че мернах фамилията му.Върнах се на страницата и му го подадох.Имаше някаква фотография.
- Познати ли са ти?

Не мисля,че това нещо му трябваше на някого тъйче кимнах.
- Добре.Може да го вземеш,но ми кажи едно нещо - какво си?Не си човек...това ми е ясно. - говорех тихо и мило,а не като Клара която му съскаше насреща.
Бях седнала на земята и извадих следващия вестник.То си приличаше на вестник.На главната страница пак беше споменато името му.Тъкмо да му подам вестника и от него изпадна писмо с някакъв печат...като кралски печат.
Взех писмото и го огледах така сякаш очаквах всеки миг да избухне,но това не стана.Погледнах Дмитрий,а след това писмото.
- Какво е това?

Хибрид?
Точно това не го очаквах,но все пак си замълчах и кимнах само на въпроса му дали съм вампир.Той огледа писмото което държах и докосна печата.Не пропусна да каже,че му е познат,но не знае от къде...е хубава работа.На мен не ми беше никак познат и още по-малко знаех от къде е.
Докоснах печата и усетих огън и елекричестов по цялото си тяло.Главата ме заболя отново.Изпищях и метнах писмото надалеч.Погледнах ръката си.Имах чувство,че гори,но нищо и нямаше.
- Какво му е на това писмо?Докоснах печата и сякаш се опарих... - изрекох тихо.Не ми се искаше отново да докосвам писмото. - Май е за теб..щом ти си го докосна без проблем.

К'во?Бял лист?Това някаква шега ли е?
Огледах листа от разстояние.Обикновен - на пръв поглед - бял лист.Нямаше и едно черно или някакъв друг цвят петънце.
- Дообре.Това някаква шега ли е? - изръмжах.Нямах много намерение да докосвам листа.Не исках пак да усетя ,че горя...въпреки,че можеби листа беше нормален,а не омагьосан.
През главата ми мине и мисълта,че листа също е омагьосан да не се вижда написаното.Въздъхнах и се изправих като седнах наблизката маса и огледах листът,а после плика.Просто нещо не ми се връзваше...кой щеше да остави празен лист в плик запечатан с такъв печат и с магия...тук имаше нещо което не беше на мястото си.
- Може посланието да е скрито...такаче да не се вижда...

Слязох от масата и отидох до кашона.Извадих най-горния вестник и му го подадох.След като беше изпаднало писмото бях прибрла весника.
- Ето.От тук изпадна. - докато той гледаше писмото аз гледах другите неща в кутията.Имаше една фотогафия....на която двама от присъстващите ми бяха познати,но другите не.
Тези две познати лица бяха майка ми и баща ми.Странното беше,че те се...усмихваха.Майка ми изглеждаше щаслива както и баща ми.Е естествено...все пак сигурно тогава още ни е нямало...На снимката ясно се виждаше,че е есен.
Оставих фотографията настрани и взех следващата снимка.Същите четирима души.Майка им и баща ми отново се усмихваха,но там ясно се виждаше,че майка ми е бременна.
Тя е била щаслива?
Мислех,че живота и винаги е бил Ад...още от както е разбрала,че съм бременна,но тук тя беше сложила ръце на корема си и се усмихваше.Едната ръка на баща ми също беше на корема и.Погледнах снимката отзад "Нашето първо бебе Алисън. - Нейтън". Имаше и дата..тогава сигурно е била към петия месец...тоест това първо бебе съм била аз.
Уау!
- Тя някога е била щаслива...това просто не мога да го повярвам.И то щаслива когато е била бременна с мен... - изрекох думите на глас гледайки двете снимки.

Наистина не се вярваше,че това са мойте родители.Някак си не можех да ги позная....Когато се изправих и реших да върна снимките на мясото им - според мен там им беше мястото - една книга излетя от близкия рафт и се озова на масата.
- Уау! - изрекох учудено като си подчертах на ум ,че трябва да звънна на родителите си.Отидох до масата и оставих снимките на нея като издухах прахта от книгата.Беше тежка и голяма и сякаш я бях виждала преди.Корицата беше дебела,но сравнително запазена.Беше с кожена каишка,но нещо ми подказваше,че няма да се отоври така като обиковенна книга.
След малко още една книга цъфна на масата.Огледах я.И нея бях виждала...,но след секунда стоварилата се книга пред мен ми беше непозната.Ококорих очи на трите книги.Отворих двете по-малки книги.Всъшност не бях много сигурна,че са по-малки....всички бяха огромни
- Гримоари. - ахнах.Знаех,че тук има гримоари,но...тези...едното беше на моя род,а това беше малко невъзможно тъйкато родителите ми бяха нормални човешки същества...Отворих на една от крайните страници на книгата и се изненадах....беше празна.Когато разлистих няколко страници напред видях сестра си...голяма както я бях видяла на партито.Преди това имаше и за Виктория части и за мен....
Какво по дяволите е това?
Нали това трябваше да е гримоар...защо имаше информация за нас...,а и това беше старо,а аз бях само на двадесет за Бога...
Отворих и другата книга.Разлистих страниците и там пишеше нещо за Дмитрий.
- Хей...тук има нещо... - подаодх му книгата и взех дугата като почнах да я разлиствам и да разглеждам заклинанията и историята на Монгомъри.

Интересен въпрос!Какво е това?!
Продължавах да разлиствам книгата докато едно име не привлече вниманието ми - Нейтън Монгомъри.
Баща ми..
Ококорих очи и почнах да чета написаното под портрета на баща ми.
Принуден да се ожени за Алисън.....тя взема неговата фамилия....имат три дъщери....син....
К'во?
Реших да не чета само откъснати думи и между редовете ,а внимателно.Това,че видях думата син направо ми изкара ангелите.Това да имам брат...още едно дете за което няма да знаят как да се грижат.Сигурно ското и то ще е тук.
Нейтън Монгомъи е син на Карина и Ейдриън Монгомъри.Върколаци от доста известна глутница която обаче вече не съществува.Принуден е да се ожени за Алисън за да процъфти повече бизнеса на родителите му и нейните.Тя взема неговата фамилия.Имат три дъщери.Нейтън има и син.
Ококорих очи насреща на книгата.Направо не можех да повярвам на очите си....Просто това нямаше как да е истина.
Син?Върколак?
Изведнъж всичко ми се завъртя пред очите.Почувствах се зле...подпрях се на масата...или поне се опитах.Не знам какво стана.

П.п:Музата ми избяга...буквално...

Стоях на вратата и се взирах в момичето пред мен.За пръв път я виждах.Веднага предположих,че е от по-долните курсове.Изглеждаше унесена...Изобщо не ме забелязваше.Търсеше книга,може би определена.Беше в някакъв свой свят.
Обичах да идвам в библиотеката,за да оставам сама.Нарочно избирах тази по-малка стая,за да не бъда обезпокоявана докато подреждам мислите си.Днес това нямаше да се случи.
В първия момент изпитах раздразнение,но тъкмо когато мислех тихичко да се изнижа и да потърся усамотение на друго място,тя се обърна.Малко по-бързо от обичайното.Блъсна се в мен.Нямаше вече как да се измъкна незабелязана.Усмихна се и се предтсави.Мислено въздъхнах...след това отговорих:
-Аз съм Лиса.И на мен ми е приятно да се запознаем.-на свой ред се усмихнах,но не подадох ръка.-Нещо определено ли търсиш?
Тя ме погледна загадъчно...