Стаята на Кристиан Озера

Намръщих се като видях белезите и.Сетих се за белезите които аз имах по гърът си които малко хора обаче забелязваха и те доста приличаха с тези.Немислех да и споменавам това и просто тръгнах към леглото.През прозореца мярах сянка и нечи червени очи.Приближих се да погледна до нямаше никой.
-Ъ видя ли нещо там?-попитах я объркано,но като погледанх изражението и явно инщо не беше видяла.Настаних се до нея на леглото и преметнах едната си ръка през рамото и.

Сгуших се в него и започнах да му разказвам :
- Търсим кристала, може да се използва за много неща... Вампирите да могат да имат деца, върколаците да се преобразяват когато си поискат, вещиците да избират дарбите си, демоните, най-интересното ! Живота им ще бъде в техните ръце, само те решават кога да умрат и кога не ! Няма да могат да бъдат убити, вярно, вие вампирите трудно умирате... Ние демоните можем да бъдем убити с демоничното стъкло... - Спрях след тези думи, чудех се дали да продължа...
- С демоничното стъкло може да убиеш демон, като го пронижеш в сърцето, подобно на вампирите... От него обаче може да се унищожи и расата ни ! Всеки демон по света може да бъде заличен, а единствено кристала ще го предотврати... - "Много се раздрънка !" - смъмрих се наум...
- С кристала можем да заличим дори висшите, ще ни даде власт над тях... та това ни е главната цел... - Чу се шум, след това гръм. Бурята се усили... Беше много студено, за вампир не, но за полу човек, да. Започнах да треперя и се сгуших още повече към Крис.

-О!-бях доста обърках и обработвах думите и в мозака си.Станах от леглото и взех още ендо деално.Разгънах го и завих Елинор.Отнво легнах до нея и я взе в прегръдките си.
-Хайде заспивай.-казах и я целунах по челото.Е явно плановете да спя на дивана се провалят,а и там никак не беше удобно.
-Но чакай..вампирите някои могат да имат деца.-казах и аз.Надигнах се и свалих блузата си и усетих,че тя прокарва пръст по гърбът ми там където са белезите ми.Легнах отново и се усмихнах.

Крис ме обви в още едно одеяло.
- Но чакай..вампирите някои могат да имат деца.
- Да, някой мъже, което е рядкост, но жените вампири, не... - Крис си съблече тениската, по гърба имаше белези, единият приличаше на моя.
- От къде са белезите ? - Попитах съвсем кротко, сякаш не е станало нищо.
Крис се пъхна под завивката и не ми отговори. Много ми се спеше, бях изморена, затова сложих глава на гърдите му и се унесох в сладък сън...

Аз не и отговорих и тя се унесе в сън като постави глава на гърдите ми.

***
Бягах през гората,а някаква черна сянка с червени очи ме следеше.
Съществото ме настгина и застана пред мен.Бях все още хлапе на 11 години и незнаех какво да направя.Съществото ме сграбчи и заби зъби във вратът ми.Сабудих се в гората непокътнат и нищо не ме болеше,но щом се прибрах и свалих дрехите си и видях белези.Целия ми гръб беше белязан сякаш принадлежах на някого.Някои от белезите приличаха на звезди като се опиташ да ги свържеш,а други бяха направени просто така.
-Лельо!-казах аз на леля Таша.
-Да Кристиан?-каза леля,но щом видя белезите ми се намръщи.
-Какво по дя..-тя дори неуспя да довърши.Незна защо..дане би защото знаеше отоговора или за да не псува пред "дете"
-Аз..бях в гората и нещо ..имаше там.Черно с червени очи.-казах,а тя ме изгледа изплашено.Нейна позната която видя белезите каза,че "принадлежа" така да се каже на някакво същество което не е известно почти на никого и проди по земята и "белязва" хора и магически същества.Това си остана тайан междо нас,но после се оказа,че има още същества които правят това.Али също беше белязана,но от бледа фируга като дух.По гърбът си има белег на змия захапала опашката си.Което означава-веночст и смърт.Винаги съм се чудел какви са тези същества.
***
Бързо се онесох в сън след този спомен.
***
-Малък вампир!Пазисе!-извиках аз.а черното същество приближаваше към Наташа.Погледнах на другата стран и някакъв дух беше хванал Елинор.
-Елинор!-извиках,но сякаш и двете неможеха да ме чуят.Елинор се опитваше да се освободи,а Наташа беше замръзнала на място.Самият аз неможех да помръдна.Пред мен имаше някакъв кристал.Кристал?!Син и голям той раздели земята на две.От едната страна стоеше Елинор с духът,а от другата Наташа с онова същество.Самият аз бях във въздухът и се реех като ..ами като птица.
-Елинор!Наташа!-извиках и двете извърнаха глави към мен.
-Кристиан!-чух гласа на Елинор,но беше тръврде късно.Бях пропаднал в земята.Хвнаах се с ръце за въръхът.
-Кристиан изкачи се ще я затворя!-чух гласът на Наташа.Изкачих се и земята се затвори.Кристалатъ пропадна и духът изчезна както и същестовто.Двете изчезнаха след което всичко избледня.

***
Сабудих се целият облян в пот.Станах от леглото,а Елинор се размърда.
Отидох в банята и се измих.Потръпвах при мисълта за сънят който санувах.Върнах се при Елинор на леглото.

***

- Елинор ! - Огледах се, нямаше никой.
- Елинор ! - Отново същия глас, но пак нямаше никой. Продължих напред. Коридора се стесняваше, а нямаше край. Затичах се и нещо ме сграбчи, а аз изпищях.
- Остави ме ! - Нещото ме хвърли на земята, беше мъж, доста красив мъж, но се виждана само очертанията му. Зад гърба му се появи друг, също толкова красив, но потънал в "бяла" сянка. Черния мъж се приближи към мен. Ръката му мина през плътта ми между гърдите, без да ме нарани, въпреки, че чувствах болка. Извади... сърцето от тялото ми, но беше черно, като катран. Тръгна си, болката се плъзна по цялото ми тяло, докато белия мъж не ме докосна. Изпитах блаженство, той ме вдигна, обви ни "бяла" сянка...

***

Събудих се. Крис беше до мен, личеше си, че е напрегнат. Едва промълвих задишано :
- Какво има ? - Изпитах страшна болка в гърдите и опита ми да се изправя се провали. Легнах отново на леглото, неспособна да мръдна на никъде...

Дори незнам защо дойдох тук мамака му. Трябваше зза го питам за сянката и за това което ме нападна и... за това с рисунката момчето на нея много приличаше на Крис обаче като малък.
Почуках по вратати зачаках. Усетех болка там където ме ухопа сянката...

-Сънувах нещо страно.Как си?-попитах я,а тя изръмна от болка.Захапах китката си и тя отнов опочна да пие.
-Спокойно!-опитах да я успокоя.Тя спря да пие и ми се усмихна.
-Санувах.някакъв син кристал който раздели земята на две.От едната страна Наташа беше с едно чудовище..което видях в детството си и преди няколко дена при изоставеното езеро,а от другата..ти и те държеше някакъв дух.Вие не ме чувахте,но после като ви извиках ме чухте,а аз пропаднах в земята.По-точно успях да се изкача и Наташа да я затвори,но кристала падна и избедняхте.-казах набързо.
-И ти май си имала кошмар..разкажи!Може да ти олекне!-казах и и се усмихнах.Някой почука на вратата и аз станах да отовря.
-Ъ малък вампир?!-казах и я поканих да влезне.Тя изглеждаше уплашена и дори не ми се навика,че Елинор е в леглото ми.
-Какво?-каза и я огледах преди тя да е казала нещо.Разбирах защо е уплашена.
-Как стана това?-попитах я.Самия аз знаех от личен опит как е станало.

- Кристала е син ! - Повторих аз, след което продължих.
- Има легенда, че преди много време мрака го погълнал, но някой успял да го намери, затова висшите, притеснени, че в света ще настъпят аномалии го заровили дълбоко под земята. Висшия е трябвало да е в ранна възраст, още развиващ се, защото тогава мощта му е неограничена. Той трябвало да избира... между доброто и злото... - Погледнах го, той се почуди, за съня ми, но в същия момент се появи Наташа. Имаше белези по ръцете. Без да се замислям продумах :
- Белезите са предупреждение ! - Погледнах Наташа...
- Да не си била в кулата ?! - Опитах се да се изправя, но болката в гърдите ми се усили затова се проснах на леглото.
- Не знаех от къде са белезите на Крис, но като видях, че са сходни се сетих.
Те са предупреждение за това, че скоро ще трябва да избираш...

- Белези? - попитах и погледнах ръцете си... Ченето ми за малко да не падне на пода. По ръцете си имах нещо като татуировки. Ужасяващи, но и в същото време и величестевини. Така те вдъхваха страхопочитание в мен.
Погледнах Елинор.
- Имах по тила и раменет както и над гърдите - каза Кристиан. Изведнъж ми се зави свят и политнах лекона пред. Седнах на дивана.
- Какво трябва да избирам? - гледах втренчето земята.

-Незнам.Аз ги имам от както бях на 11 години.-казах и.Показах гърбът си.
-Ето погледни.И имах странен сън с вас двете.Онова чудовище което ме нападна когато бях малък..и онзи дух който днес нападна Елинор.-замълчах.
-Чудовището го видяхме и с теб когато бяхме около езерото.В сънят ми то приближаваше към теб,а ти не мърдваше,а Елинор..тя се борише с духа.После земята се раздели междо вас,а аз бях във въздуха и ти ме спаси.-измрънках съня си набързо.Огледха наташа.Дрехите и бяха разкъсани.Извадих една тениска от гардероба си и я подадох.

- Благодаря - взех тениската и я облякох. След като разказа съня си се сетих за рисунката.
- Видяхте в кулата - казах и погледнах Озера. Той ме гледаше като паднал от Марс.
- Ама не ме гледай като паднал от Марс - леко се троснах на Крис. - Видяхте на те една рисунка, но като малък. Нещо като черна сянак с червени очи те гонеше. Съборите те на земята пи от теб и ти остави белезите на гърба. Нещо подобно на моето приживяване в кулата. - Спомних си сянакат която ме нападна в кулата ии там където ме ухапа ме заболя. Пипнах мястото и от там течеше доста кръв.
- Имаш ли нещо с което да го промия и превържа за да спре кръвта? - попитах Крис.

- Не знам нищо повече... само, че е предупреждение, че трябва да се избира... Моите белези са по-различни от вашите... Май означаваха заплаха... - Погледнах към Наташа и Крис. Той й подаде тениска, дрехите й бяха разкъсани. Лампите угаснаха, вече се бе стъмнило, а бурята се ба усилила.
- К-какво ?! - Използвах заклинание за светлина, едно от първите заклинания, които съм учила. Духа премина до Крис.
- К-к-какво ?! Как ?! - Станах от леглото въпреки силната бола в гърдите. Отидох назад, докато не се блъснах в стената.
- Махни се от мен... - Извиках на духа, но той сякаш не ме чуваше. Доближи се до мен и започна да дере по краката ми... Изглеждаха като знаци, доста страни знаци...
- Тя иска да ни каже нещо !? - Въпреки болката издържах, духа приключи и изчезна. Строполих се на земята...

Незнахе какво да правя.Бях разкъсан междо двете.Хванах бързо Наташа и облизах раната на вратът и.Тя потръпна,но раната заздравя и кръвта спря да тече.Отивох до Елинор и я вдигнах на ръце.Занесох я и я поставих не леглото.
-Случайно да знаеш какво иска да ни каже?-попитах аз.Огледах белезите и прокарах пръст по тях,а тя изкохна.
-Съжалявам.-казах и направих знак на Наташа да дойде.Тя дойде и аз вдигнах леко тениската която и бях дал.Прокарах пръст по белезите по тялото и.
-Ако се загледаш нейния белег е огромна звезда,а аз имам малки звези и нещо което немога да различа..,а ти..имаш сякакви белези..какво може да означава това.Измибране?Заплаха?Обърках се!-заявих аз.

- Аз откъде да знам - казах аз и огледах ръцете си.
Изведнъж в глават ми прозвучаглас "Ела при мен !!!". Огледах се и видях на прозореца нещо черно като мастило с червени очи. Усмихваше се злобно иче гледаше. Вцепинех се. Стоях и гледах сянката.

Крис ме пренесе на леглото, а аз погледнах към Наташа. Проследих погледа й, гледаше към прозореца. Там имаше някаква сянка... с червени очи.
- Наташа ! - Извиках. Тя беше като хипнотизирана... Изпратих магнитни вълни и сянката изчезна... Получих СМС.

***
By : Джером

Кристала е намерен. Трябваш ни ! Нека се видим в тъмните улички, ела сама...

***

След като го прочетох станах от леглото...
- Крис, ще тръгвам... - Привих се от болка, но не се отказвах...
- Ще се видим по-късно. Чао ! - Приготвих се да излизам, но някаква болка ме прониза и паднах на колене...

-Никъде няма а ходиш!-казах и аз след като тя се свлече на земята.Видях,че Наташа беше видяло нещо през прозореца.Щом видях погледа и разбрах какво е било.
-Малък вампир!-извиках и тя се оттърси от транска.
-И двете оставате тук!-заявих строго.

- Нее... Трябва да тръгвам ! - Изправих се.
- Ъх, вече не мисля, че това е било сън... - Погледнах към Крис и Наташа.
- "Елинор..чуваш ли ме" - Чух в главата си... Клеър се нуждаеше от помощ.
- Клеър е в опасност ! - Опитах се да се изправя, но болката в гърдите ми се усили...

Трябваше да отида някъде където нямаше никога и да разбера какво става .
- Веииж крис трябва да тръгвам независимо дали искаш да остана или не - каца и тръгнах към вратата. Щях да отида пак в кулата или на тавана или някъде където щях да съмсама с мисилте си. За да разбера какво да правя.

-Елинор!-казах тихо и я хванах.
-Ако ще искаш да ходиш някъде идвам с теб.Не ме питай защо го правя незнам.-заявих аз.
-Малък вампир.-погледанх я с очи пълни с желание.Наистина я харесвах,но тя неискаше да има нищо общо с мен.
-Няма да ти нареждам да оставаш или не..прави кяквото искаш,но моляте пази се!Ако нещо стане с теб аз няма да..-не доврших.Тя ми беше казала,че неиска да ме вижда повече и а не я наричам малък вампир,но това момиче..аз..нещо в нея ме привлича.
-Хайфе ако ще ходиш някъде..ще трябва да споделиш!-заявих с усмивка на Елинор.Поднесох ръката си към устните и.
-Ако искаш пий!

Крис ме хвана и пожела да дойде с мен, а Наташа беше готова да тръгне. Крис разкъса вените си и подаде ръката си, искаше да пия.
- Не, ако и мен ме нападне нещо ще се превърна във вампир. Ще се справя и без кръвта ти ! - Изправих се, въпреки болката и се подпрях на вратата.
- Боже !? - Извиках. Викаха ме, а закъснявах...
- Тръгвам без теб ! Искаха да съм сама ! - Отворих вратата, там имаше същия красив мъж, потънал в сянка... този като в съня ми.
- О, боже мой !?! - Отдръпнах се назад и се блъснах в Крис.
- Какво за бога става тук ?! - Казах с дрезгав глас, побиха ме тръпки...

Погледна през врата и видяхнякаква сянкавъв форамта на мъж. Хич дори и не ми пука минах през нея и тръгнах към моята стая щях дасе преоблека и да отида в библиотаката. Ще разбера каквви са тия татйуировки.

Наташа напусна стаята ми,а Елинор изглеждаше уплашена и притеснена.
-Добре ли си?-попитах я.Погледанх в коридора,но сега там нямаше никой.
-Там вече няма никой..ако още си решила да се махнеш..няма да те спирам,но се пази..се пак..-спрях да дрънкам тъйкато говорех глупости.Недоспиването и всичко това ми дойде в повече.Приближих се към Елинор и я целунах.Телефона ми извъня.Имах СМС от наташа. "Ела в библиотеката" пишеше в него.
-Ъъъ Наташа ни вика в библиотеката.-казах аз.

Крис ме целуна, но не бях на себе си. Мъжа беше от съня ми... или може би това не е било сън...
- Тръгвай ! - Казах му и си направих заклинание, с което се заредих с енергия... Станах и излязох от стаята, запътих се към тъмните улички...

Тя излезна от стаята ми,а аз се чудех дали Наташа още е в библиотеката.Преоблякох дрехите си и излезнах тичайки от стаята.