Кафене

Явно всеки до един в това влудяващо замиращо кафене беше безумно приятелски настроен. В това нямаше нищо лошо, но младия вампир ясно четеше във всеки жест престорените благопожелания. Събираха се от маса на маса и си говреха сладки приказки с личица наподобяващи на малки пухкави животинки. Отвръщаващо мило настроение. Можеха да разплачат всеки пъпчив тинейджър с подхилкванията си и злобните коментари за облеклото на околлните или за това, колко задръстени били другите. Само ако знаеха колко са задръстени в нейните очи! Изключения имаше и те рязко се набиваха на очи, но какво е една птичка сред ято проскубани врани.
Рейн стоеше и невярващо зяпаше в празното. Толкова и се искаше да си избосе очите, за да не гледа префърцунените лигли или малките пикльовци дето си слагаха ръцете по всичко ходещо. Може би само на една-две маси се водеше човешки разговор без лигли да се хилят истерично и да сочат с пръсти във всички посоки. Преди секунди си въобразяваше, че няма нужда от цигара, но сега убиваше просто да запали. Никога не изпитваше невъзможна за подтискане нужда освен жаждата. Сега просто това можеше леко да смекчи желанието й да се гръмне. Изправи се бавно и внимателно заметна кесите си назад. Иронична усмивка се прокрадна на лицето й." Колко злобно е нужно да гледам, за да не ме закачат докато си намеря огънче? Моля се само някой да си позволи да ме погледне на криво и ще го запозная с това, което трябва да бъде всеки вампир. нека после пак да си позволи дори да помисли за мен"
Мислите й продължавах да пораждат искри в стоманено сивите очи. Блестяха зловещо. Поне не бяха кърваво червени. тогава щеше да настане срахотен купон. За нея естествено.
Приближи се към единствената маса, на която виждаше учител и може би нямаше да има неприятности. твърде много привличаше такива ситуации. Сложи длан на масата, точно където косата й се свлече, и изчака секунда докато я забележат.
-Някой ще може ли да ми услужи с огънче? -лицето й за миг не трепна, но някак го нямаше онова напрежение сякаш всеки момент ще се нахвърли отгоре. изглеждаше спокойна и колкото беше възможно за нея мила.

Докато обмислях вариантите, как да разсаблека Сам по най-бързия и вулгарен начин. Тъкмо си мислих как ще си тръгнем и ще отидем в любимата ми стая, където много момичета преди нея са изпитали щастието истински. Хера стана, Бъфи отиде да види една нейна позната на бара, след това и двете дойдоха пак. Започнаха някакви тъпи женски разговори, от които си нямах никаква представа, затова върнах вниманието си към Сам.
- Не ти ли се иска да отидем на някое по-осамотено място? - попитах аз и под масата плъзнах глезена си по прасеца й, което за моя щастие убегна на Бъфи и Хелена.
В това време се появи още едно момиче, сякаш чуло че тези не ми бяха достатъчни. Попита за огънче, извадих запалката от джоба на якето си и й я подадох. Тя запали цигарата си и идиша кълбо дим. Сам, като че ли изпитваше никотинов глад, чертите на лицето и се измениха, а погледа й бе вперен в цигарата на новодошлата. Извадих моята кутия и й дадох да си вземе.

след часовете исках да си почина и еших да се отбия в кафенето. когато влезнах видях че една ученичка Наташа седеше на една маса ...беше единственна в кафенето и аз реших да и правя компания за да не и е скучно. отидох при нея и и казах:
-здравей Наташа. как си? как мина денят?-помислих си че трябва да питам дали добре се справих с урока-добре ли се представих в часа по изобразително?

С Наташа влязохме в кафенето.Настанихме се на първата маса , която видяхме и седнахме мълчаливо.Все още ме мъчеше въпросът , кой ни е спасил и още куп неща за вчера. Знаех , че и Наташа я мъчат същите въпроси .Трябваше да я разсея , затова се усмихнах с 24 каратова усмивка и погледнах менюто казвайки:
- Какво ще пиеш? Аз бих препочела чисто кафе или да си поръчам капучино?Май ще се спра чистото кафе. - продължавах да говоря с усмивка. - Мислиш ли, че трябва да си вземем и нещо допълнително към кафето като например бисквите , кроасанчета или може би понички?Не бих искала само кафе...

- Анастасия....много говориш когато си нервна. - засмях се аз, но усмивката ми веднага се стопи.
- Смятам да си вземе една кафе. - казах аз и затворих менюто. Оставих го в страни на масата и се вгледах в Анастасия тя също беше уплашена и сигурно с хиляди въпроси като мен. След миг сервитиорката донесе напитките. Благодарих й и се заех мълчеливо да си разбърквам кафето. Погледнах Анастасия, но тя се беше вгледала в бисквитката до чашата с кафето.

Дойде ни поръчката.Бях напълно съсредоточена в бисквитите и кафето си , когато казах:
- Е , какво ще стане с нас? Всички вече шушукат за случката, която не помним, а знаем от някаква си репортерка и очевидци , които кой знае как са преувеличили или не са.- вдигнах поглед към нея и й леко й се усмихнах , макра въобще да не ми бе до това. - Което ми напомня следващият път когато ме видиш с алкохол, моля те избий ми го от ръката.

Реших да проверя дали Нташа е в кафенето незнам защо я търсех просто трябваше да я видя и да я прегърна ида питам как. Влезнах в кафенето и я видях да седят с професор Анстасия на една маса оклюмали и не говореха за малко да се разплача, но се сдържах отидох со тях и г поздравих:
- Здравей Наташа професор Анастасия-поздравих ги и прегърнах Наташа так вече бях по-спокойна и седнах до тях.

След дискотеката се отправих към кафенето за да отпочина. Тогава видях Анастасия и Наташа. - Здравейте. Какво става покрай вас ? Нещо ново след... случката...

Въздъхнах, ситуацията беше много зле.
- Не ми се мисли, даже незнам какво стана - отново въздъхнах и направих тъжно-отекчена физиономия. Погледнах я. В главата ми беше такава каша,че ако успея да си спомня нещо това щеше да е супер! а може би дори и да ми спаси живота. Потънах в размисли...гледайки кафето. Лъжичката се въртеше и въртеше и образуваше в черното кафе малко торнадо. Вратата на кафенето се отвори и развали размишленията ми.
Здравейте. Какво става покрай вас ? Нещо ново след... случката... - каза Хера и дойде при нас. Погледнах я подозрително.
- От новините ли чу? - попитах и дръпнах стола до мен в знак на покана. Хера хич не се поколеба и седна до мен...

- Ъъъ, да ... - Погледнах я притеснено ... - По-зле на къде ? - Как можах да допусна да кажа това, за съжаление беше късно... - Извинявай, не трябваше да го казвам...

Реших да проверя дали Наташа е в кафенито и бях права беше там с Анастасия и Хера. След онази случка не съм я виждала и исках просто да я прегърна и да я видя, че е добре.
- Зравейте - поздравихвсички и прегърнах Нташа. - Може ли да седна? -но седнах веднага и не дочаках отговор малко ми беше конфузно между учителките ама те не бяха много по-големи от мен.

- Не ми се мисли, даже незнам какво стана - отново въздъхна и направи тъжно-отекчена физиономия.Наташа въртеше лъжичката в кафето си .Беше потънала в мислите си.Не я обвинявах.В Този момент дойде Наташа , Третокурстничка, поздрави ни и се присъедини към нас.Усмихнах й се в отговор.В този момент чух зад себе си гласа на Хера.
- Здравейте. Какво става покрай вас ? Нещо ново след... случката...
Страхотно !Ситуацията стана напечена.Изражението ми стана безлично и погледнах сериозно Хера.
- От новините ли чу? - попита Нат и дръпна стола до нея в знак на покана. Хера не се поколеба и седна до нея.
- Ъъъ, да ... - погледна я притеснено . - По-зле на къде ? Извинявай, не трябваше да го казвам...
- Но го каза. - срязах я. - Как се досети , че ства въпрос точно за нас Хера?Не като да носим табела "Ние бяхме там"

- Едно кафе моля. - Погледнах страшно сервитьора. След минута ми го донесе. - Благодаря. - Нека не ти напомням, че аз ви прибрах ! - Облизах лъжичката на кафето си. - Иначе щяхте да си седите там... пияни ! Така, че не е нужно да ми викаш... - Погледнах я сърдито и надуто.

Май никои не ми обърна внимание като попитах мразя да ме игнорират.
- Г-це Салватор вие сте били там -стаписах, защото не знаех. - Видяхте ли кои уби онзи чивек?

- Неее... - Опитах се да излъжа. - Не, не съм видяла.

- Успокой се !! - скастрих Анастасия и погледнах към Наташа което седна на масата. Усмихнах и се тъжно и пак се втренчих в кафето.
Нека не ти напомням, че аз ви прибрах ! - Хера облиза лъжичката на кафето си. - Иначе щяхте да си седите там... пияни ! Така, че не е нужно да ми викаш... - Погледна тя сърдито Анастасия. Погледът ми веднага се спря на нея.
- Чай ти ли си била. - очите ми се разшириха и ми се идеше да я прегърна, но вместо това си седях кротко и отпивах от кафето си. Наташа като че ли се стаписа и ни изгледа всички много странно. Сигурно имаше много въпроси...

- Е, не точно... Взех назаем... така да се каже... една банда ... - Погледнах ги ... - Защо се притеснявате ? Ще махнем следите и готово ... Никой няма да ни хване ! - Засмях се, сякаш е шега.

- Успокой се !! - скастри ме Наташа.
-Нека не ти напомням, че аз ви прибрах ! - Хера облиза лъжичката на кафето си. - Иначе щяхте да си седите там... пияни ! Така, че не е нужно да ми викаш... - погледна ме сърдито.
Стъписах се.Тя ни беше прибрала и едва ли не беше спасиал живота.
- Е, не точно... Взех назаем... така да се каже... една банда ... - Погледна ни... - Защо се притеснявате ? Ще махнем следите и готово ... Никой няма да ни хване ! - Засмя се, сякаш всичко е шега.
- Значи вие сте убили онзи човек- каа третокурстничката и всичкиме я погледнхме.
- Наиситна ли си ги убила? - погледанах към Хера - Извинявай , че ти се сопнах преди малко.