Кафене

Думите му ми подействаха като нежно докосване въпреки,че немога да си го обесня.Кимнах му.Огледах помещението.Работещите в кафенето бяха затворили прозореца и почистили стъклата от чашите.
-Искаш ли..да отидем другаде.Някъде където няма хора?-попитах го.
-Но ще те разбера.Наистина ще те разбера и няма да правя нищо ако решиш да останеш да говорим с ментора си.Моя буквално ме изртиа тъйкато му прекъснах любовната среща.-извъртях очи.Няколко сълзи се стекоха по бузите ми и побързах да ги изтрия.Сега сигорно приличах на някаква луда да стоя със очила,а на вън да вали обилен дъжд.

Засмях се иронично.
-И защо ще съжалява?Се пак той е някакъ мъж,а аз съм някаква хлапачка и при него беше някаква жена.Все тая.Благодаря ти.Благодаря ти за всичко.-усмихнах му се от сърце и станах от мястото си.
-Не знам къде да отидем.Не познавам нито училището нито местноста...-въздъхнах.Къде можехме да отидем?
-Може да излезнем и да отидем в гората..или при водопадите..обичаш ли да плуваш?-попитах го аз.

Усмивката ми стана по широка,но още не исках да откривам очите си коит осигорно бяха зачервени зареид сълзите.
-На открито естествено!Времето не е много на наша страна,но..ще направя всичко възможно!-вдигнах очилата си за да види очите ми и му намигнах след което отново си пуснах.Хванах го за ръката и двамата излезнахме навън като се запътихме към водопадите извън училището.

Вървяхме на някъде без конкретка посока.Ейми попита дали искам да сме съквартирантки.На лицето ми се появи двадесет и четири каратова усмивка.
- Да. - съгласих се.Щеше да е хубаво да си имам съквартирантка и то така с която ще сме в добри отношения.Стигнахме някаква сграда или по-точно кафене.Влезнахме вътре.Изглеждаше съвсем нормално,но щом беше в училище като това нищо чудно вместо кафе да даваха бутилка,чаша или пликче с кръв.Седнахме на една маса.Имаше меню и аз взех да го разгледам.Имаше най-различни видове кафе,вода,сокове,безалкохолни и дори кръв.Е все пак на вампирите ни беше нужда кръв.Беше жизнено важда за нас.Малко ми беше странно да казвам или мисля за вампирите като "нас" .Като част от живота си...,че аз съм вампир,но трябваше да свиквам.Поръчах си кола.Сервитьорката си записа и зачака на Ейми поръчката.

- Кафе, моля! - поръчах на сервитьорката, а тя се оттегли и отиде да изпълни поръчките ни. Докато чакахме погледнах новата си съквартирантка и доволно се усмихнах.

- Радвам се, че се запознахме - казах с нескрито щастие - Надявам се за в бъдеще отношенията ни да си останат добри, каквито са сега.

Огледах наоколо. Нямаше много народ и това до някаква степен бе добре. Не обичах претъпканите с хора места...

Усмихнах се.
- И аз се надявам на това. - сервитьорката дойде и ни остави поръчката.Отпих жадно от колата си сякаш не бях пила кола от години.Зачудих се как Ейми е станала вампир.Или беше родена така?Малко се притеснявах да я питам...можех да засегна някой споменм.
- Ейми..аз...чудех се...как си станала вампир...или си родена вампир? - попитах тихо забила поглед в масата."О Никс моля те нека не се ядоса или разсърди от въпроса!" - замолих се на ум.

Усмихнах се на въпроса й и отпих от кафето си, след което поставих чашата настрана.

- Интересен въпрос - отвърнах - Историята е доста дълга, но ще се опитам да я съкратя, колкото се може повече - изрекох и започнах своя разказ.
***

- По принцип съм от Трансилвания. Не съм много сигурна дали си чувала за нея, но ако си ще се радвам много. И така... - продължих натам - Беше късно вечерта и без да искам изпуснах кученцето си. По принцип страшно много харесвам такива животинки - усмихнах се - Тръгнах след него, но навън бе непрогледен мрак. Вървях без да знам накъде отивам и внезапно се подхлъзнах и паднах в реката. Изобщо не знаех, че съм била толкова близо до нея. Опитвах да се добера до брега, но явно само се отдалечавах все повече и повече от него. На сутринта се събудих и усещах жесток глад, но не за обикновена храна, а за кръв... Някой се бе опитал да ме спаси, като ме превърне във вампир... - замълчах и очите ми леко се насълзиха. Взех чашата с кафето си и отпих една доста голяма глътка. - След известно време хората разбраха за мен и трябваше да се махна. Изоставих семейството си и дойдох тук с надеждата да живея по-спокоен живот, но явно съм грешала - погледнах я леко тъжно. Не знам дали би успяла да ме разбере, но щях страшно много да се радвам, ако беше така...
***

- Ами ти? Как стана вампир? Или така си се родила? - запитах и очаквах с нетърпения нейната история...

Въздъхнах.Истоията и не беше от най-приятните.Не беше станала такава по свое желание.Не,че аз бях,но както и да е.Тя попита за моята история.Ее искам не искам ще и кажа.Все пак и тя ми беше казала.
- Ами...като за начало родена съм в Холивуд в богато семейство и родителите ми много ме обичаха.Не съм разглезено хлапе както повечето хора мислят.Но това е друга тема.И така...живота ми беше хубав.Имах до себе си Рио.Кучето ми..което обаче почина и едва го превъзмогнах от тогава помагам на всяко животинче,но и това е друга тема.Та..може да изглеждах като добро момиче,но си падах по купоните като всички...и на един от тях едно от момчетата ме беляза.Така де певърна. - обесних набързо.Не,че бях казала нещо важно,но превръщането ми не беше едно от най-хубавите преживявания.Радвам се,че с Ейми си споделяхме...и то не чак толкова приятни случни.Това означаваше,че си имаме някакв одоверие.Нали?Замислих се и над нейната история.Бях чувала за Трансилвания.Ама главно от Граф Дракула,но нямаше да кажа това.Не исках да я обидя с нещо.Но и извън филми и подобни бях чувала.Но никога не бях ходила.
- Значи и ти си имала кученце...обожавам животните...една от дарбите ми е да разговарям с тях ... - реших да смеян темата.Не почнах обаче май много добре като и напомних за кученцето.Така и аз се сещах за моят косматко който вече не е на бял свят.Тези дни мислех да си взема за да не съм сама тук,но добре,че не взех.Все пак щях да съм съквартирантка с Ейми,а ,ако тя не искаше куче в стаята...щеше да е трудно.В никакъв случей обаче нямаше да го оставя на улицата.Аз помагах на бездомните животинки и на тези в беда,а не ги въвличат в такива(беди).

- Явно и двете харесваме животинки - усмихнах се - Чудех се, дали искаш да си вземем кученце? След твоята история си помислих, че би искала... - погледнах я сериозно, сякаш въпроса ми бе на живот или смърт. Отпих от кафето си и чаках нетърпеливо отговора й. Все пак преди да се срещнем с нея аз мислех да си взема хъски, защото страшно много ми хареса това, дето подарихме с Морган на Бони и Тран...

Усмихнах се.Едва се сдържах да не почна да я прегръщам като луда.
- Да,да хиляди път да.. - засмях се.Отпих от колата си.Сигорно вече съм се издигнала в очите и като някоя луда с това ми държание,но...аз си бях странна понякога.Зачудих се дали Ейми ще иска след като си изпие кафето,а аз колата да излезнем в градът.Не,че го познавахме и двете,но може да си купим някоя друга карта.Да объркаме яко пътя и да намерим две сладки момчета които да ни опътят.Бог знае!Опа..поправка.Никс.Все забравям,че тук богинята е Никс.Ох!
- Искаш ли после да се разходим в градът.Не го познаваме...,но може да го опознаем... - предпожих и отпих от колата си която беше на свършване.

- С удоволствие! - отговорих и отпих последната глътка от кафето си. Изгледах я малко злобно, тъй като случайно долових нейните мисли, които гласяха, че тя сигурно се е издигнала в очите ми като някаква луда.

- Хъм, изобщо не те мисля за луда! - изрекох и невинно се усмихнах. Не знам дали щеше да се досети, че случайно й прочетох мислите и се надявам да не се разсърди, когато разбере това, защото ще ми стане страшно гадно. Все пак да изгубя новата си приятелка и то на първата ни среща...

Явно тя можеше да чете мисли.Това беше хубава дарба,но аз например мразех да ми четът мислите.
- Еха!Можеш да четеш мисли.Но да знаеш,че мразя някой да чете мойте... - заявих.Не,че преди някой ми ги е чел,но наистина никак нямаше да ми е приятно някой да ми чете мислите.Като преди малко.Отпих последна глътка от колата си.Ейми беше свършила с кафето.Сервитьорката дойде и аз платих сметката.Моята и на Ейми.
- Да тръгваме? - попитах я.Двете тръгнахме на някъде...

П.п:Съжалявам,че малко те поконтролирах с тръгването

От няколко дни бях тук.Може би имаш седмица,а може би две и все още не познавам никой.И ако не съм най-общителния човек на земята епа на!Влезнах в кафенето което беше в училището.Една чаша кафе можеше да ми "налее" малко мозък в главата и да ми довлече някое ново другарче.Знам ли...
Седнах на една маса и зачаках сервитьорката която дойде бързо.Усмихнах се.
- Кафе... - не оточних какво искам,но сега щях да пия всичко...почти всичко.Огледах заведението.Нямаше много хора.Имаше няколко ученици и то май всеки момент щяха да си тръгнат.Въздъхнах.
Сервитьорката ми донесе кафето и аз отпих от него.Да...ставаше.Беше хубаво.Зачудих се после къде да отида за да си намеря другарче.Нямаше да си окачам табелка "Търся си другарче" за да привлека внимание!

П.п:Нещо..поста стана мазало ;х

От всичко на света мразех най много да се местя. Това,че си нов и не познаваш никой направо ме подлудяваше. Искаше ми се да се хвърля от някъде. По възможност да е високо и когато се стигне до долу смърта да бъде бърза и без много мъки. Да бях си черноглед от самото ми начало. Децата на моята възраст винаги виждаха зайче а аз виждах окървавено проснато на земята зайче.
Влязох в училищното кафене. Огледах се наоколо всички до една маси. Сигурно търсех някой познат, дори и да не познавах никой тук. Намерих си една празна маса и се настаних на нея. Облегнах се на облегалката и отново огледах кафенето. Дали ще се намери някой с който да мога да си побъбря малко? Сервитьорката дойде и аз си поръчах едно кафе. Не бях голям привърженик на кефето,но сега беше различно.
Исках да се възползвам от новата обстановка. Да стана нов човек. Никой не ме познаваше. И бях сигурен,че всички присъстващи тук бяха като мен.

Чудех се какво да правя.Можех да си взема чашата с кафето и да изляза да се разходя и все пак така нямаше да си намеря приятели.Поредните ученици които излезнаха минаха покрай мен и ме изгледаха странно.Изръмжах.Огледанх за стотен път кафенето.Погледа ми се спря върхо едно момче.И той беше сам.Изправих се и държейки чашата и се отправих към него.
- Здравей. - поздавих го.Чудех се още какво да кажа.Нещо от сорта на "Искаш ли да се запознаем" или "Може ли да седна" ...е до сега седях и той сигорно го беше забелязал,но както и да е . - Хъм..аз чудех се...дали искаш да се запознаем...
Избъбрих тихо.Много мразех мисите "Намери си нов приятел".Беше си ТРУДНО!

Бях потънал в мислите си. Всичко от миналите години ми се виждаше толкова ясно сякаш беше вчера. Едно момиче се приближи към мен. В ръцете си държеше чаша с...кафе и чакаше да отговоря нещо. Жалко,че мислите ми бяха толкова дълбоки,че не чух какво казва. Вместо това се усмихнах и я погледнах в очите.
- Приятно ми е Даниел. - представих се и протегнах дясната си ръка. Сякаш ми беше прочела мислите. А сигурно наистина можеше да чете мисли. От това което четях по учите и явно и тя си търсеше дружка.

Момчето се представи като Даниел и ми подаде ръка.
- Изабел. - представих се на свой ред и се здрависахме.Не го попитах дали може да седна ,а направо се настаних.Отпих от кафето си и го погледнах в очите.Кой курс ли беше?Какви ли дарби имаше?Изглеждаше свестен.Дано да беше такъв.
- Кой курс си?Аз...четвърти. - усмихнах се.Задъвках долната си устна докато чаках отговор.Ох...е така като се запозная с някой ми е много на тръни дали ще си допаднем и станем приятели или обратното.

Тя седна при мен направо без дори и да ме попита. Не сметнах за нужно да правя от това въпрос. Все пак не бях чак толкова злобен,че да започна да се заяждам с нея.
- Аз съм в пети. - казах бързо. Без да исках прочетох мислите и се усмихнах. - Владея телепатия и черна магия. - казах и и се усмихнах. Едва ли очакваше това,но така беше по лесно.
- А и малко бяла. - допълних и впих поглед в чашат с кафе. Отпих малко от чашата и я погледнах в очите. Обичах да гледам хорта в очите. Така разбирах повече за тях и не ми се налагаше да им чета мислите. Е,не чак толкова рятко.

Пети курс значи.Една година по-голям.Усмихнах се.Той спомена за дарбите си и от тях беше телепатия.Ето как е разбрал без да питам.
- Не обичам да ми четът мислите! - казах и леко се намусих,но после се усмихнах.Определено като се муся няма да си спечеля приятели,но наистина мразех някой да ми се ровичка в главата.Отпих от кафето си.Значи така..той беше вещер.Щом владееше бяла и черна магия.
- Значи си вещер...яко...аз съм вампир... - "О Богиньо моля те да не избяга!" - замолих се умствено.Повечето хора и магически същества бяга при среща с вампир,но аз не бих наранила никой...може би.

Усмихнах се щом тя се намуси. Не бях аз виновен че всичките и мисли идват при мен като на кино лента. Виждам ги много ясно дори и да не се постарая да и "бръкна в главата"
- Извинявай. Те просто идват сами при мен. - заоправдавах се и понечих да отпия от кафето си,но се спрях и отговорих. - Значи вампри. Преди добре се спогаждах с вампири. Все намираха това от което имах нужда. - Вдигнах вежди и я погледнах. Сега сигурно за какво ли не си мислеше.
- За съставки за отвари и темподобни неща. - засмях се и чак тогава спожих ръба на чашата между устните си и отпих малко от кафето.

Той не избяга,а се засмя и спомена,че се е спогаждал добре с вампири.Интереснно.
- Ясно..искаш ли да се поразходим..или предпочитха да те остава намира.. - изрекох и посочих вратата на кафенето с палец.Животът тук намаляваше все повече и повече.Накрая щяхме да останем само ние.Ох!Отпих от кафето си и зачаках отговора му.Аз бях доста досаден човек - вампир - и ако искаше да се махна щях да го разбера.Малко хора отиваха към някой да му кажат "Здравей" да му се натресат на масата и подобни.
- Мразя когато трябв ада търся нови приятели и оставя тези от миналия си живот... - изрекох тихо.Казах го по-скоро на себе си от колкото на Даниел.

- Ако исках да ме оставиш на мира до сега да съм се нацупил и да се заяждам с теб. Но имаш късмет,че аз не съм такъв. - засмях се леко и отпих от кафето си. Бях като пристраюстен към това кафе. Хем не обичах много,но когато започна да пия, няма спирка.
- Така че...хайде. Само кажи къде и тръгваме. - усмихнах и се чаровно. Сигурно щеше да предпочете парка или нещо друго. Нормално всички излизаха в парка. Е,не всички. Повечето се застояваха в кръчмите и не мърдаха от там докато не се напият толкова,че даже да не знаят къде са.

Усмиханх се.Радвах се,че няма да ме изгони и,че ще се радва да отидем някъде...,но аз да избирам мястото...
- Не познавам околностите и градът...не знам къде да отидем. - признах си.Можеше в някой парк...,но какво щяхме да правим в парка?Да го ударим на споделяне?Не!В бар?Ми...да се напием и Бог знае какво да стане....Не!Бях чувала,че тук си имат басейн..аквапарк и какво ли още не.Можеше там да отидем...може би.
- Може да отидем при басейна...в училището... - предложих.За друго място не се сещах.А да не говорим,че за това само бях чувала,но знаех,че съществува.