Кафене

Рано сутрин или късно вечер една чаша кафе ще дойде добре на всеки

Реших да разпусна малко. Облякох тесни дънки и една от любимите си ризки с къс ръкав. Отидох в кафенето и си взех едно капучино. Избрах си маса близо до прозореца. Обичах да гледам минаващите хора и въобще всичко...
Кафенето не беше много пълно и аз не видях никой познат. Извадих телефона от чантичката си и започнах да пиша СМС, когато в заведението влезе един петокурсник, който бях мяркала един-два пъти в някои часове...

Влязох в кафенето с уверена и грациозна крачка. Както предполагах, беше тъпо, долнопробно човешко кафене. Настаних се на една от масите и кръстосах крака. Бавно плъзнах погледа си наоколо. Естествено, очите ми бяха скрити от големи черни очила Ray-Ban. Да, досадните правила на училището.
Вратата на кафенето се отвори отново. Този път беше.. вампир? Хм, явно това забутано градче не е чак толкова скучно... Изгледа ме заинтриговано и се запъти към масата ми.
- Може ли да седна? - попитах с подкупваща усмивка.
С небрежен жест свалих очилата си и вперих очите си в нейните.
- Защо не. - отвърна с тих, равен глас.
Тя седна на столчето срещу мен и ме огледа целия - от златистата ми коса, през спортните ми дрешки, чак до обувките.
- Ще ми кажеш ли името си? - попитах аз и се усмихнах загадъчно.

- Сам - отвърнах кратко.
Не обичах да ми викат с пълното ми име... Дълга история.
- А твоето е? - попитах и отпих още една глътка от капучиното си.
Опитах се да си го спомня, но безуспешно. Ако не се лъжа беше в часа ми по литература и имаше вероятност сладкия Брейди да е и негов ментор.
Огледах новия си събеседник и запалих цигара. Хареса ми това, което виждах и доволно се облегнах назад, чакайки отговора му.

- Не знам.. Заслужава ли си? - не получих отоговор от нейна страна, затова продължих да говоря - Може би! Според мен трябва да се рискува! Иначе аз съм Кристофър! - отвърнах аз и подадох ръка на блондинката с ризата. Нямаше вид на чужденка, така че имаше само 1 вариант
- Ученик? - попитах
Тя пак се усмихна и очите й засияха още повече.
- Ученик! - отговора и не ме учуди, повечето бяха ученици!

П.С. Имам да пиша още излизам сега, не пиши преди мен!

Точно така - Кристофър! Значи все пак го бях виждала...
- Петокурсник си, нали? - попитах. - Срещала съм те в общежитието...
Надявах се да не е прозвучало все едно го следя... Просто имах навика да наблюдавам останалите, тъй като от малка бях свикнала да снимам всичко с фотоапарата, но сега бях прекалено натоварена с това у-ще...
- А кой е твоя ментор? - ухилих му се насреща.
Щеше да се окаже глупаво, ако сме при един ментор, но трябваше да питам.

- Личи си че не си от най умните... -започнах аз, тя леко се изчерви, дали от яд или от нещо друго не знам - Мила Моя и двамата сме при г-н Сексапил!
- Брейди ти е ментор? - очуди се тя сякаш й казах че са открили лек срещу СПИН. Аз само се усмихнах в отговор. Викнах сервитьорката и си поръчах едно мокачино. Върнах се обратно към сладката компания на блондинката и се засмях ехидно.
- Та, Сам, защо си извън училището? - попитах аз.

след като си дорисувах рисунката отидох да я оставя в стаята си. след това реших да се отбия в кафенето. влезнах и видях ученици. седнах на една маса и си поръчах кафе. помислих да не ходя при учениците все пак съм г-жица ... да се забавляват...а ако искат могат и да дойдат...или ... продължавах да мисля за първите ми часове за изобразителното вече измислих какво да правя но за социологията на феите малко по труден и можеби интересен предмет. дори да нямах много ученици ...

След като пристигнахме в кафенето седнахме до една масичка. Поръчах си донат и късо кафе. След това попитах Бъфи :
-Е, как е училището ? Върви ли ?

-Е, добре.Има за какво да си говорим.-с лека усмивка седнах до Бъфи и продължих- Кои предмети си избра, освен задължителните ? Спря ли се на нещо или още обмисляш ?-След това дойде сервитьорката и ни попита какво искаме.- Ъъъ, донат и късо кафе, ако може.

След малкото диво фиаско, което си осигури в тъмната уличка сега трябваше постепенно да забави топката. Ако искаше истинска кръв от вени, която все още циркулира и тече и топли гърлото й, трябваше да спазва някакво минимално благоприличие. Какво по-подходящо от това да се забута в скучното кафе и да пийне нещо топло?
В първия момент очите й веднага обиколиха мястото с надеждата да намери възможно най-тъмния кът, в който никой идиот да не я запя. Утре щеше да се облече, като монахиня ако имаше недежда да помогне.
За разлика от нелепите надежди тук беше твърде пренаселено. Хора всякакви си бъбреха за следващите простотии.
Как можеше да сравни предишната нощ със скука като тази?
Приближи се и седна на най-крайната, забутана зад малък прозрачен параван, маса за непушачи. Понякога пушеше, но точно сега това щеше да я издразни до крайност. С чаша късо кафе най-сетне отдели малко време да претегли хората наоколо. Ученици! Безкрайно много ученици наслаждаващи се на чаша сок и говорещи за поредното гадже, което са забили. Боже те нямаха представа какво изпускат, навън в истинския свят. Да си вампир беше прекрасно.

-Добре съм. Няма нищо ново около мен...- Усмихвайки се я погледнах.- Радвам се, че ще изучаваш един от предметите ми !-От усмивката ми се подадоха перленобелите ми зъби.- Хей, аз ще тръгвам. Може да се поразходя из мола, а просто мога да полегна преди да обядвам.- Взех си чантата и станах.

Преди да отида в час, исках да изпия едно силно кафе, което да ме подготви за предстоящото. Никак не ми се ходеше, единственото, което в момента исках е да лежа в леглото си, да бъда сама, да се гмурна в собствените ми мисли и проблеми. Поръчах си чаша кафе и запалих цигара. Вреден навик, който до някаква степен ми помагаше да се разсея от ставащото. Огледах се наоколо и видях група ученици, обсъждащи доста неинтересни за мен теми. Все още никого не познавах, за това огледах лицата им, предполагам щях да ги виждам често.

До мен се приближи чернокосо момиче със сини като океан очи.Поздрави ме и дружелюбно ме попита за името ми.
-Хелена.Приятно ми е, можеш да ме наричаш Ели или Лена, както предпочиташ. А твоето име как е? -опитах се да бъда мила и да не избързвам с впечатленията-нещо,което често правех и заради което често имах проблеми с 'хората'.-Аз съшо мисля, че съм те виждала. Вероятно някъде из училище или общежитията.

Помислих, че е мило да ме покани на масата си. Погледнах към компанията й- състоеше се от момче и момиче, и двамата русоляви. Реших, че съм в позиция, в която ще е добре да имам някакви познати из училището. Може би щях да си намеря компания, 'хора' , които да ми допаднат.
- Мерси за поканата, много мило.- усмихнах й се и тръгнах с нея.

- Ами... казвам се Хелена за тези,които не знаят все още. Идвам от Лондон, родена съм и съм отраснала там, но 2 години съм живяла в Русия. Имам по-голям брат- Виктор. С него не сме в много добри отношения, както и с родителите ми. До някъде идването ми тук ме освободи от тях, но имам най-добър приятел, който много обичам и ми липсва адски много... Четвърти курс съм, сама съм в стая и все още нямам много познати в училището. Дори почти нямам. - замислих се,че може би издавам твърде много за себе си. -Ако искате да знаете още нещо, попитайте ме.