Кафене

Наистина бех много очарован когато не спомена парка или бара. Нищо че в главата и се въртеше точно това. Замислих се за басейна. Не беше кой знае колко зле. Можеше да се ореди. Само че трябваше да се преоблека с банския. А това със сигурност щеше да отнеме време. Като се има на предвит,че трябва да си стигна до стаята и да го намеря от купищата дрехи,които все още не бях подредил в гардероба си.
- Ами...добре. Става,но трябва да ида все пак да се преоблека. Също както и ти сигурно. - засмях се и я погледнах. - Зависи ако не искаш да плуваш по сутиен и бекини. - усмивката ми наподоми повече на смях отколкото на усмивка. Дано да само да не се засегнеше.

- Да.Може и така да бъда...,но ако аз съм по бикини и сутиен значи и на теб не ти е нужен бански... - ухилих се.Отпих от кафето си което беше на привършване.Басейна...интересно.Пак ми беше чудно какво ще правим там,но какво и да е.
- Ако държиш да си с бански...добре...отиди и се преоблечи..и аз ще обида... - въздъхнах.Отпих за пореден път от кафето си.Не,че бях фенка на кафетата,но като почна и не мога да спря.Огледах отново кафенето.
- Тук винаги ли е толкова пусто?

Засмях се. Връзваше ми се на акъла и това ми харесваше. Отпих от кафето като не спрях да я гледам.
- Ами на мен не ми пречи да се покажа на обществено място по слипове и да плувам в басейна. - засмях се. Стана малко като игра на предезвикателства. Нямаше да възразя ако играехме на точно такава. Не ми пречеше да се правя на идиот пред някой който не познавам. Никога не ми е било пукало какво ще си помислят хората за мен. Пука ми само когато въпросните хора бяха причтели или просто някой на който държа.

- Слипове?А гол не става ли? - ухилих се като малко дете.Само дето малко дете нямаше да се зарадва много ако види гол мъж/момче.Ще се разпищи и нещо подобно.Не бях от най-големите фенки на децата.Ревящи и какви ли не.Имаше обаче и сладки хлапета.Отпих последната глътка от кафето си.Допи ми се кръв.Изведнъж ей така ми се допи кръв.
- Ще тръгваме ли сладурче?Да ти кажа...мен малко ме мързи да минавам през стаята си,а докато намеря банския ще стане утре...въпреки,че аз имам цяла вечност... - усмихнах се палаво.Наистина аз имах цяла вечност,но той - не.Трябваше да правим глупости докато можем!А аз можех да го правя вечно...докато не ме убият естествено.Но кой е казал,че е задължително да ме убиват?Никой..,а аз нямах намерение да умирам.

- Става,но няма само аз да съм гол. -засмях се и ми хрумна една доста откачена идея,но нали си бях откачен по природа.
- Какво ще кажеш да се поразходим докато се стъмни а след това ще идем в басейна. Знам че ще е затворил,но така ще е по интересно. - повдигнах вежди нагоре и я изгледах с очакване. Не я познавах много добре,но сигурно щеше да се съгласи. Кой би отказал на промъкване в басейна и среднощно плуване. Отново част от мислите й ми влязоха в главата,но аз не ги изкоментирах на глас,защото наистина щеше да ми се ядоса. А това хич намя да е добре ако реши да ми изпие кръвта.

Усмихнах се.
- Добре... - съгласих се.Той изведнъж някак си проемни настроението.Виждаше се в очите му..."О господи!Ако е прочел мислите ми?" - запитах се.Това щеше да е ужасно.Аз...нямах намерение да му пия кръвта.Просто ми се допи кръв..това беше.Бях добро...дете...нямах намерение да го нападам.Беше твърде секси за да го нападам.
- Прочел си мислите ми за кръвта нали...личи си..по изражението ти...спокойно..няма да пия от теб.. - казах му студено.Понякога се държах като пълна кучка.Това понякога проваляше и "мисия приятел" ,но наистина мразех да ми четът мислите.В миналото училище имаше една дето ми ги четеше..едва не я убих..случайно.

Кимнах в отговор на въпроса й. Мислех отново да се защитя с това,че те сами идват при мен а не ги търся. Но така става като се загледам в нечии очи. Несъзнателни му прочитам мислите.
- Спокойно, вярвам ти. Все пак ако го направиш без мое разрешение считай че тъмен облак постоянно ще виси над главата ти и ще те залива с мълни и пороен дъжд. - засмях се. Е,нямаше точно да е тъмен облак,но може и да е нещо друго. Макар и да не ми се иска да и правя нещо лошо.
- Какво ще кажеш да отидем някъде и да...похапнеш. Аз ще ти хвана някой ако искаш. - усмихнах се леко злобничко и едновременно хитро. Само аз си знаех как да извадя такива погледи. Та, дори и аз не знаех като се замисля.

Той привлече вниманието ми и аз повдигнах вежда.
- Ммм и къде? - огледах го подозрително.Не,че и сама не можех да си хвана вечерята,но щом предлагаме услугите си...защо да отказвам?Въпреки,че малко не ми беше на кеф след като беше ми прочел мислите и дето си беше помислил,че ще го "изям".
- Хайде да...тръгваме..на някъде...ти водиш... - усмихнах се чаровно и запърхах с мигли.Не познавах мястото,но и той не го познаваше много...зачи можеше да се загубим заедно.
- Дани..нали може да ти казвам така?Ммм обичаш ли животни? - попитах го с усмивка.

- Аз знам едно място. - усмихнах се и и намигнах. Станах от стола и и подадох ръка. Дано да я поеме а не да седя като пълен идиот чакащ да ми хване ръката и да я дръпна към изхода.
На скоро бях видял едно много хубаво,тъмно местенце. Където можеше да си купиш или да си хванеш каквото си искаш.
- И не....предпочитам Дан.А за животните....незнам. - вдигнах ръмене. Не знаех какво да кажа. Някой животни вопще не ги понасях а пък други... - някой да,като кучетата - казах накрая след дълго размишляване и й се усмихнах чаровно.

- Добре Дани! - усмихнах се дяволите.Той ми беше подал ръка.Определено не очаквах това,но я поех.Двамата се запътихме към изхода на кафенето като оставихме и някакви пари на масата. - Та къде каза,че отиваме ?
Задаодх въпрос като излезнахме от заведението.Подуха лек ветрец и това ми хареса.Погледнах "Дан" в очакване на това на къде ще ме поведе.Да си призная...малко ми беше чудичко.Любопитстово ми беше..ами голямо.
- Еее тръгваме ли Дани? - запитах и двамата тръгнахме на някъде като аз въвях до него като послушно кученце.

Усмихнах се в отговор. Нямах намерения да го пазя в тайна до самото ни пристигане там,но защо пък да не и кажа още сега. Спрях се и я погледнах съвсем сериозно.
- Отиваме....в тъмните улички. - казах със зловещ глас,но сериозния ми вид не се задържа много на лицето ми и аз избухнах в смях. Хванха по здраво ръката и и я дръпна на някъде без дори да я оставям да ми отговори или да ми противоречи.
- Нали си гладна? Там ще ти намерим някой. - казах леко задъхан от многото бързане и продължавах с опорита крачка да вървя напред.

Кимнах на идеята на Адам.Първо минахме през моята стая,а после през неговата след което тръгнахме на някъде из училището.Нямах намерение да излизам на вън.Предпочитах да съм тук уж на безопастно място,но само при мисълта за онова езеро и онези червени очи ме побиваха тръпки.
По пътя който изминахме с Адам не си бяхме казали и дума.Излезнахме от училището като отидохме към едната част на кампуса където имаше кафене.Имах нужда от някаква топла напитка след висчко това.
Влезнахме вътре и се настанихме на една маса сравнително в ъгъла.Сервитьорката дойде,а аз се зачудих чай или кафе да поискам.Накрая се спрях на чай.Тя ме попита какъв и аз се зачудих.Не бях фен на чая,но още от малка обичах от онези в кафе машините.Имаха много хубав вкус.
Обесних и както точно искам и тя каза,че имат в наличност което ме изненада и се усмихнах леко.Жената се обърна и зачака поръчката на Адам,а аз погледнах през прозореца какво се случва на вън.Валеше сняг.С всяка минута почваше да вали все повече и повече.Гледах снежинките...бяха красиви и хипнотизиращи.Как си играеха във въздуха и накрая падана на земята.Доста от тях ставаха на кал,а други правеха купини сняг с които новаците си играеха.Де да си играеха само новаците....Тук учителите бяха доста печени - поне повечето - забелязах един от менторите да се замеря със снежни топки с няколко ученици и те се смееха.Явно им беше забавно.

Беше ми доста студено и затова реших и аз да си поръчам чай.Сервитьорката ни донесе чая и аз отпих от него,като с периферното си зрение видях,че тя ме оглежда.Започнах да се чувствам малко неловко,защото все пак бях с Али.След малко видях,че тя си бе тръгнала.Това ме успокои.
-Е,какво ще правим сега сладурано?
Оставих я тя да реши,защото точно в момент си нямах и на представа какво да правим след като си изпием чая.Харесваше ми,когато тя ми се усмихнеше по един привлекателен начин,а тръпчинките и се появяваха.Беше много сладка.
-Имаш прекрасна усмивка..
Не спирах да я гледам,а тя да се усмихва.Имах чувството,че участваме в някакъв любовен филм,но не знаехме как ще свърши.

Какво ще правим,какво ще правим...
Думите се въртяха в главата ми,а Адам ми каза,че имам хубава усмивка и това ме сепна.Погледнах го сякаш тукощо ме е ударил с пацал през лицето и после пак се усмихнах като отпих от чая си.
- Благодаря ти. - промълвих тихо.Сервитьорката не спираше да ни поглежда или по-скоро да поглежда към Адам.Извъртях очи и захапах долната си устна.Прокарах пръст по гърлото на чашат и въздъхнах.Нямах си и на идея какво да правим,а ми беше толкова скучно. - Може да отидем в басейна в училището....или аквапарка...,но да ти призная хем ми се ходи и хем не.След онова езеро не исам да влезна във вода или да отида в някоя гора...
Потръпнах при спомена за онея червени очи и всичо в онова езеро.Онова нещо не мисля,че щеше да е приятелски настроено,а и то ме докосна..мамка му!Беше гнусно...много гнусно и гадно и всичко!Леко се разтреперих.Вдигнах чашата с чая и отпих.Слава Бого не го разлях.

Винаги имах щури идеи и никога не бях седял просто така в едно кафене.Обаче точно днес,точно в този момент,когато имах най-голяма нужда от идеите ми за лудеене,тях ги нямаше.Не можехме вечно да седим тук.Все щяхме да отидем някъде другаде,но въпроса беше къде?
- Честно и на мен не ми се ходи много в басейна или в аквапарка.Стига ми толкоз вода за днес!
Усмихнах и се леко и се облегнах на стола,като изпънах краката си напред.Изведнъж усетих,че чувствам празнина в корема си.Отново бях гладен и като се замислях тази сервитьорка щеше да излезе хубав обяд,а и без това малко ме изнервяше.
- Е не знам за теб,но аз огладнях.Предлагам да отидем да хапнем пък после ще мислим къде да ходим.
Изчаках отговора `и.След малко се изправих и сложих на масата парите за питиетата.Подадох ръка на Али да стане и после двамата излязохме от кафето.