Езерото в края на града

Изенадах се.Явно малкия вампир имаше елемента земя.Усмихнах се.
-Е честито малък вампир явно тукощо се сдоби с елемент земя,а си само на 16.Мойте поздравеления-бях седнал на земята и се бях облегнал на едно дърво.Станах и се приближих към нея.
-Е този път признавам,че ти спаси моя задник-ухилих се и я целунах по бузата.
-Добре ли си?-попитах и погледнах към корема и който до преди малко кървеше обилно.

- Добре съм спокойно. И благодаря.
Усмихнах се и го погледнах в очите не можех да кажа какво мисли или чувства. Изведнъж се сетих обаче, че само сплитеме ръце и се прегръщаме и тук таме се целувяме. И както бях усмихната така и усмивката бавно слезе от лиците ми. Стане ми някак празно и тъпо. Крис се беше загледал в мен и затова се усмихнах леко и казах.
- Айде да се махаме оттук - тръгнах към гората и той ме последва.

Доведох Сандра при езерото.
- Харесва ли ти ? - Усмихнах се и огледах наоколо. Отметнах коса назад и се облегнах на едно дърво. Прииска ми се да плувам, но бързо се отказах...
- Не съм идвала тук... скоро... - Обърнах се към Сандра и й се усмихнах.

- Доста е мрачно - възкликнах и се засмях. - Не е зле.
Огледах се и усетих нечии присъствие.Не бяхме сами , определено.Появиха се група силни момчета, върколаци.
- Сандра - каза водача им. - Не очаквах да те видя пак.Вчера отказа да се забавляваш с нас.
- Не ми допадна часта с убиването.Нищо лично - отговорих му и скръстих ръце пред гърдите си.

Засмях се...
- Тя е най-забавната... - Усмихнах се дяволито.
- Разбрах, че сте се занимавали с Наташа... и Крис. - Очите ми почервеняха... Отметнах коса назад и пристъпих напред.
- Смачкали са ви !?! - Наклоних глава наляво, а дяволската ми усмивка стана още по-дяволска...

Изкашлях се опитвайки да прикрия смеха си."Не ги ядосвай менторке" предадох й телепатично съобщение, но вече беше малко късно.
- Внимавай какви ги говориш - водачът им се обърна към нея.Изглеждаше раздранен и с право.После се усмихна самодоволно. - не се знае какво може да ти се случи в близките дни.
Оф започваше се.

- Секси върколак ме заплашва... Яко ! - Изкисках се. Изправих си главата и се доближих до него. Скоро се бяха преобразили отново в хора и имаха само панталони. Сложих ръка на голото тяло на водача.
- Мога да се защитавам ! - Усмихнах се ръката ми се плъзгаше по корема му, надолу и нагоре.
- Другия път ще се справите по-добре, всеки има лоши... пълнолуния. - Пак се изкисках, след което се отдалечих от него с усмивка.

- Демоничката ми менторка открито флиртува с върколак и то пред мен.Това не се вижда всеки ден - повдигнах вежда и се изкисках.Беше ми много забавно, но върколака не изглеждаше особено щастлив, а направтив - беше по-раздранен от преди малко.С доста голяма бързина се доближи до нея и я хвана за китките.
- Май обичаш игричките , а ? - беше доста раздразнен и си личеше , че силно я стиска.Целена я и аз възкликнах.
- О, моля ви наемете си стая - седях все така със скръстени ръце.

Изкисках се.
- Не се пени сладурче ! - Усмихнах му се и измъкнах ръката си.
- Спокойно Сандра няма да е нужно... - Отново се изкисках и се подпрях на едно дърво.

Изкисках се, а върколака вече беше ядосан.Неговите другари седаха до мен и заедно се кискахме.
- Винаги ли е такъв? - обърнах се към едно от момчетата.
- Абсолютно. - отговори ми.
Отново насочих вниманието си към Елинор и върколака.Той я притисна към дървото.
- Признай си , че ти хареса - на лицето му се появи самоговолна усмивка.Не се отказваше лесно."Ей менторке нима смяташ да го отхвърлиш?" предадох й телепатично.

"Няма шанс да изпусна секси върколак !" Отвърнах й телепатично. Върколака ме бе притиснал към дървото :
- Признай си , че ти хареса - на лицето му се появи самоговолна усмивка.
- И още как ! - Отвърнах му и се усмихнах дяволито, допрях устните си до неговите...

Отиде та се невидя.Започнха да се целуват страстно.Той прокара ръката си по бебедрото й , целуваше врата й и беше готов да го направят тук.Явно съвсем беше забравил , че има публика.
- Ей влюбените гълъбчета наемете си стая.
Върколаците до мен се кефеха и даже подсвиркваха.

Отдръпнах де от него...
- Не тук ! - Усмихнах се.
- Ще се видим пак, сладурче... - Целунах го страстно, но Сандра ме хвана за ръката и ме издърпа. Искаше да се махаме от тук.
- Добре де... Тръгвам. - Обърнах се към върколака и му изпратих въздушна целувка и намигване, докато Сандра ме дърпаше към гората...

Реших малко да се поразходя. Чудя се какво толкова харесвах на тази природа че постоянно искам да се разхождам около нея. Погледнах назад и видях града.Беше дълеч, виждаха се милионите светлини идващи от какви ли не згради или от преминаващи коли. Стигнах до едно езеро. Тук всичко беше спокойно...може би защото нямаше никого. Седнах на една пейка и се полюбувах на луната отрязяваща се във водата.

Знам че е вечер но не ми се спеше и реших да се поразходя.Дойдох тук,при езерото.Огледах се и забелязах някой на една от пейките.Вгледах се още и видях че това е един от учителите.Отидох при него и какзах:
-Здрасти,много хубава вечер нали?-усмихнах се мило.

Обърнах се по посока на приближаващия се глас.
- Да, така е.Цялата е потънала в мрак. - погледнах наоколо,но после погледът ми се спря на момичето. Вгледах се внимателно, но нещо ми беше познато в нея. Какво ли бе то?

-Можели да седна?-питах посочквайки пейката с пръст.И пак се усмихнах.Вечерта беше прохладна и много-много хубава.А аз не исках да излизам....оххх.

- Да, седни. - казах и се усмихнах. Наистина беше по-добре ако си с някой а не сам в тишината. Лек ветерец задуха и аз побързах да дръпна ципа на якето си.
- Е, ти по какво преподаваш? - най сетне се сетих от къде я познавам.

Седнах.и се загледах в езерото.- Е, ти по какво преподаваш?-попита ме той.-Изобразително-усмихнах се-Ти си Ферис,нали така?-И преди да отговори добавих-Ти по какво преподаваш?-погледнах го.

- Да и преподавам по фехтовка. - усмихнах се и погледнах към отражението на луната във водата.
- А ти си? Извинявай,но съм нов и не познавам почти никого тук. - казах докато продължавах да гледам отражението.

-Аз съм Силвия.Приятно ми е.-Усмихнах се и се огледах.Нямаше никой.Оу супер.Как ми се искаше да литна.-Нали нямаш нищо против да те оставя за минутка?-Станах и добавих-Аз съм фея а ти?

- Паднал ангел - казах го с така гордост.Макар и да нямаше нищо гордо да си "паднал" и то англел.
- тръгвай,няма проблем. - засмях се леко.

Отидох при езерото изправих снежно белите и пухкавите си крилата и полетях нагоре,не много висохко.Точно над водата,имаше прекрасен лек ветрец.Докато бях над водата докоснох с пръст водата,беше прохладна.Направих кръг над езерото и се върнах при Ферис.Въздъхнах с облекчение,погледнах го и казах:-Искаш ли да се порасходим до езерото?

- Хайде! -казах и станах от пейката като дръпнах якето надолу.
- Е,как се чустваш сега след полета? - засмях се и погледнах към небето където преди няколко минути Силвия бе летяла.

-Супер!-усмихнах се.-Хей.-Леко го бутнах с пръст по рамото-Като гледам, ти си фен на метъл.-Не беше въпрос,така че и не чаках отговор,а добавих.-А какво е да си ангел?-Това вече определено беше въпрос.Погледнах небето.