Зала за ученици

След като си тръгнах от онова проклето парти и оставих сестра ми със секси гаджето и се върнах в това училище.За моя жалост още не ми бяха казали къде ми я стаята и такива глупости.Нещата ми бяха пратени някъде.Бях доста бясна....и имах нужда от храна.Някои хора си ядяха ноктите,другите мятаха столове по стената,а аз..аз ядях всичко което става за ядене.
Отидох в столовата.Огледах се...нямаше много хора,но всички погледи бяха вперени в мен.Естествено...сигурно ме мислиха за новачка или за Алекса...пфуу!
- Алекса! - чух глас,но не се обърках.Просто се усмихнах самодоволно и продължих напред.Знаех,че сестра ми тук беше представяла елемента земя...е браво на нея.Сигурно се беше издигнала доста,но...мен щяха да ме бъркат с нея докато тя си живее в онея проклети тунели с онзи сексафил Кристиан Озера.
Взех си спагети и седнах на една празна маса.Навих спагети на вилицата си,а после ги изядох....Тук беше такава скукааа...

Беше ми много тъпо,а и бях страшно гладен.Трябваше да ям нещо,дали щеше да е обикновена храна или кръв..не знаех.В това училище бях нов и затова постоянно спирах да питам някой на къде е стола.Странното беше,че като питах някое момиче тя първо започваше да ме оглежда,а като бяха няколко даже ме коментираха.Всички тука бяха наистина откачени.
Когато най-накрая стигнах до стола си взех просто един сандвич.Гледах,гледах и се чудех къде да седна.Погледът ми се спря на една маса,която бе празна,а на съседната седеше едно много красиво момиче.Отидох там и седнах.Започнах да ям от сандвича,но имах чувството,че ям гума.Беше ми тъпо..

Докато си ядях спагетите в столовата влезна една двойка.Долових разговора им.Момичето твърдеше,че обича момчето,че не му изневерява и какви ли не глупости,а той беше намусен и вървеше напред.Едно гадно чувство се появи в устата ми.Бутнах спагетите напред.Тая го лъжеше,а от нейните лъжи страдах аз.Направих кисела физиономия.Изправих се и тръгнах към нея.Всички погледи се впериха в мен....е сега щяха да мислят,че откачената ми сестра има и друг елемент освен земя...Нищо чудно да помислят,че има и петте елемента.
- Хей ти! - извиках по момичето.Тя се обърна и повдигна вежда като ме изгледа злобно.Имаше машина с минерална вода.Погледнах натам,а после към момичето.
Вода..ела при мен.
Голямата бутилка избухна буквално и опръсна момичето...тя стана мокра като кокошка.Засмях се.
- Следващия път мисли преди да лъжеш! - изсъсках и.Обърнах се и се върнах на мястото си като си пропърморих "Кучка" под носът.

Това момиче много ме изненада с действието си.Определено не обичаше хората да лъжат и добре владееше водата.След скарването тя отново се върна на масата.Беше наистина хубава..имаше дълга кафява коса и тъмни очи,а тялото и беше готино.Е колкото и да беше сладка мислех да се разходя,затова станах и се запътих към изхода.Както винаги обърках посоките и се наложи да се върна.Този път пътят ми минаваше през нея.Още от по-далече видях,че тя ме гледа.
Защо ме гледа така?Толкова ли съм готин?
Задавах си тези въпроси през целия път когато минавах пред нея.Очаквах,че тя ще ми каже нещо или..не знам.

Покрай мен мина едно момче което ме гледаше...дали и той ме мислише за сестра ми?Най-вероятно да...
Въздъхнах и го огледах.Беше сладък и това можеше да му се признае.Изправих се.И без това нямаше да ям повече - май - тъйкато в устата ми беше онази гадна горчивина...
Запътих се към момчето и му пресяко пътя.Мисля,че все знаеше какво ще стане ако черна котка му мине път - не,че аз вярвах в това - ,но по-лошо беше аз да ти се изпреча на пътя или по-точно ти на моя.
- Здравей сладурче.Как се казваш? - изрекох набързо.Не ми пукаше какво говоря,а и тук всички можеха да ме объркат със сестра ми.

Момичето застана пред мен и ме нарече сладурче.
Защо забога всички ме наричат така?Явно съм много готин..
Мислех си аз и я погледнах с усмивка.
-Аз съм Адам..А ти си?
Наклоних леко глава,а гласът ми беше безизразен и студен.Усмивката изчезна от лицето ми,но не спирах да гледам красивите `и очи.Усещах,че тя е специална,но може би красотата `и ме заблуждаваше.
-Аз съм нов тука и се надявам,че ще ме разведеш,за да не се лутам повече като че ли съм в лабиринт.
Казах и се усмихнах съвсем леко.

Заек значи...дори по-нов от мен.
Подсмихнах се и повдигнах вежда.
- Моля?Шегуваш ли се?Да ти приличам на екскурзовод? - попитах го като приковах очи в неговите сякаш всеки миг ще почнада мятам мълни по него.Но не беше той виновен,че аз си бях в такъв характер,а и тук не познавах никой,а мисия "Приятели" не ми беше от любимите защото беше трудничка въпреки,че аз лесно уж си намирах приятелчета.
- А и защо мислиш,че аз мога да те разведа наоколо?Замислял ли си се,че не познавам мястото,Адамчо? - отново се подсмихнах.Сетих се,че той беше питал за името ми...
Да...името ми.
Зачудих се дали да се представя за Алекса или да си се представя за Алина....е този беше много хубав,че да го лъжа така...туковиш после види Алекса и и извика името и ще стане една....
- Аз съм Алина. - казах накрая.Просто,кратко и ясно.

Боже,тя нещо не е добре!
Казах си наум,защото тя просто говореше по един много емоционален начин.Беше ми странно да я слушам.
-Да,за мен си екскурзовод!
Погледнах я с лека усмивка и тръгнах напред.От една страна не ми беше притрябвала,но ако още веднъж се залутах в това даскало,просто щях да полудея.Мислех,че тя няма да ме последва,но Али бързо се беше домъкнала до мен и ходехме заедно.
-Е,май ще ми покажеш даскалото все пак..
Усмихнах се самодоволно,като я погледнах.

Той тръгна на някъде,а аз тръгнах след него.Думите излезли от устата му обаче малко ме подразника.
- Тръгнах с теб защото обърка вратите.Излиза се през тази,а не през онази... - засмях се.Е нямаше лошо да му покажа и училището.Поне ако ще се губим ще се губим заедно.Макар и да не умирах да съм с него въпреки,че беше красив. - И така...къде искаш да отидем?Опиши мястото...а аз...може хъм да ни заведа....
Подсмихнах се.Знаех на къде е плажа,знаех на къде е гората...знаех на къде е градът.Щях да се оправя някак си,но не гарантирах,че нямаше да ни изгубя.Все пак не бях нито екскурзовод,нито карта,нито компас нито джипиес.Аз си бях аз.
- Е сладурче..харесва ли ти тук? - попитах го.Ако излъжеше аз щях да избера,но не ми пукаше дали ще излъже.Това място си беше скука....,но пред някой учител и аз бих излъгала.