Зала за ученици

- Какво видя Сандра нещо интересно ли има?
Попитах я след като не ми даде да взема вестник. Пак посегнах, но тя пак го дръпна.
- Виж каквото и да е ще разбера. Така че няма смисъл да го криеш - тя поклати глава. Тогава се сетих защо крие нестника от мен. - Ей ако зардаи статията за теб Домник знам. Ти май си нацелила стал вестник - казах аз и се усмихнах.
Взех по нов и почнах да го разглеждам. Видях статия за доминик и някакво друго момиче Ериса... чакай малко ЕРИСА това да не е тази Ериса за която си мисля. Разгледах още малко и се натъкнах на... Какво ?!?... Кристиан Озера и Елинор Кейн са забелязани да влизат в стаята на Озера. Зяпнах каво за бога са правели там. Веднага изхвърчах от залата за хранене.

Погледнах я учудено.Тя изхвърча от столовата и аз останах сама.Получих няколко погледа , но не им обърнах внимание.За щастие Наташа остави новия брой и аз се зачетох.Я явно Доминик наистина всчки ученички ще ни мине.Направих гримаса.Продължих надолу и осъзнах нещо.Момчето с Натша беше Озера.Онзи Озера , за който чух от Елинор и са спали заедно.Леле нищо чудно , че Наташа беше така разстроена.Оставих вестника настрана и си доизядох яденето.Станах и напуснах столовата.

Е това е-първия ми ден тук.Влезнах в залата за хранене за ученици и се огледах.Не познавах никого,но се надявах да се запозная с някого.Доста погледи бяха вперени в мен.Бях облякла сиви дънки и едно бяло потниче,а отгоре черен суичар както и черни кецове.Косата ми беше пусната и тъйкато наскоро се постригах тя беше дълга го раменете ми.Въздъхнах и отидох да си взема нещо за ядене.Взех си кола и салата и седнах на една от масите.Почнах да си хрупам салатата,а после отпих от колата.Е малко страна комбинация,но самата аз си бях страна.

След като изядох салатата си и никой не реши да говори с мен реших да си тръгна.На вън валеше доста силно,но аз обичах да се разхождам под дъжда.Тъкмо и малко да опозная мястото.Станах от масата си и се запътих към изхода на стаята със колата в ръка.Изпих я и я метнах в една от кофите.Отворих голямата врата и излезнах в коридора.

След като се събудих реших да отида да похапна.Бях наистина много гладна и много добре щеше да ми дойдат едни спагети.Минах покрай учениците.Някои от тях ме погледнаха , но аз не им обърнах внимание.Взех си спагетите и седнах на вчерашната маса.Започнах да ям.Не си мислех за нищо , но усещах болка, заради думите му.

Похапвах си спагетите и забелязах едно момиче.Не я бях виждала преди.Очевидно беше нова.Видях къде седна и след като си доизядох спагетите отидох при нея.
- Здравей - поздравих я - ти явно си нова тук.
Седнах срещу нея и й подадох ръка.
- Аз съм Сандра.

П.П Сега лягам утре ще ти отговоря

- Ами отскоро, но реших , че се нуждаеш от компания и реших да седна при теб - леко се усмихнах и повдигнах рамене.Това си беше вярно , но пък и исках да се разсея.
- Е ти кой курс си? - продължих разговора.

- Аз съм шести курс - усмихнах се мило.При въпроса за учителите малко помръкнах вътрешно , но с нищо не го показах.
- Ами училището си го бива.Учителите са готини.Ще ти допадне определено - усмихнах се отново.

- Ами не точно - завъртях очи.
- Разбира се , че можем да се виждаме смисъл курса не пречи - повдигнах рамене.Тя изглеждаше развълнувана.Разбирах я.И на мен да ми беше първи ден тук щях да се радвам на първия заговорил ме.А относно комплимента,че съм добра и честна така ли беше наистина.Малко се поотнесох , но се съвзех и продължих разговора.
- Ти какво магическо същество си и какви дарби имаш ? - попитах я.

- Ами аз съм върколак - усмихнах се широко.Не беше обичайно момиче да е върколак , но аз бях. - Дарбите ми са телепатия , телекинеза и видения.
Погледнах към чинията на момичето.В нея имаше картофки наполовина изядени.Изглеждаха много вкусни и бих си взела , ако преди малко не бях яла спагети.Е , по-късно щях да си поръчам.Получаването на смс ме изтръгна от мислите ми.Извадих си айфона и съобщението наистина ме изненада.Беше от непознат номер и пишеше някакъв адрес и отдолу "Ела, спешно е... ".Бях крайно учудена.Кой ли ми го пращаше?Дали някой мой близък или приятел не беше в опасност?Заля ме вълна от притеснение.Да не би да бяха сбъркали номера?не знаех със сигурност , но за всеки случай щях да проверя.Нищо нямаше да ми стане ако отскоча нали?Ако беше някой психопат можех да се защитя.Погледнах Меган и й казах.
- Виж Меган , беше ми приятно да се запознаем и да си побъбрим - усмихнах й се мило. - но изскочи нещо и трябва да вървя.Чао
След тези мои думи станах от масата и тръгнах към адреса.

Влезнах в столовата. Всички ме погледнаха после почнаха да шушукат.Най-често чух думите "Кристиан Озера" "изневяра" "Елинор" "скасаха"...Идеше ми хда изкопая на всеки поотделно гроб. Отидох и си взех една салата. Седнах на една маса и почнах да ровя в салатата си вместо да я ям. Мислех за съня. И най-много за кристала...
- Оооо Алекс как сме? - вдигнах глава и видях Тайлър.О , не само не и той.
- Разкарай се не ми е до теб - казах и му махнах с ръка.
- Чух че си скъсала с онзи убиец Озера - каза той и седна до мен. Ама как си се настани все едно сместари приятели.
- Той не е убиец - казах през зъби. Дори незнаех защо го защитовам. - Но ако не се разкараш аз скоро ще стана.
- Адеде не се сърди - каза той и с наперан усмивка. - Ела в моята стая и ще ти оправя настроението.
Той прокара ръка по бедрото ми.
-Ох разкарай се - казах ядосана и го бутнах. Станах и тръгнах към изхода.
Той ме хвана за ръката и ме дръпна.
- Не идваш с мен - каза той наперено.
Изведнъж толкова се ядосах че едва се сдържахда него ударя, но изведнъж той падна и почна да се гърчиот болка. Виждах всички цветове премесенис червено. Усетихчесе усмихвам загледах се ипочна да ми олеквакато го гледам...

Вече бях в столовата.Явно нещо се беше случило малко преди да дойда.Жалко пропуснала съм шоуто.Наташа .тоест Алекса стоеше там и някакво момче се гърчеше от болка в краката й.Какво?Я явно не бях изпуснала цялото шоу.Приближих се до Алекса.
- Алекса какво става тук?

Нечувах нищо и никого. Само виковете на Тайлър. Беше ми забавно и притно. Дане кажа успокояващо. Някой ме попита какво става тук. Ного чух сякаш някъде от много много далеч и ни обърнах внимание...

Тя продължаваше да го гледа и той се гърчеше от болки.Погледнах я в очите.Ирисите й бяха червени.Разтревожих се.трябваше да е спра преди да го убие.
- Алекса спри , моля те!Моля те Алекса! - хванах я за раменете ио я разклатих.Никаква реакция.Тя беше напълно облдана от това , което правеше.Беше глуха за всичко и не ми оставаше избор.Ударих й един шамар.

Изведнъж нещоме удари имеизмъкнаот унеса ми. Огледах се ивидях Сандра домен още виждах в червено. И разтърсих глава примигваки.
- Саднра защоме удари по-дяволите?-разтъках бузата си.

Защо ли?По дяволите това беше единствения начин да те изкарам от този транс.Та ти щеше да го убиеш - посочих гърчещото се момче ядосано. - вярно сигурно е негодник , но все пак не заслужава да умре.
Направих усилие да се успокоя.Поех си дълбоко въздух и застанах със скръстени пред гърди ръце.Погледнах я леко намръщено.

-ЗабогаСнадра това е илюзия заболка дори не гоболи наистина - казах и зъвъртях очи от досада товаможеда е от таутировките- ТРябвада погледна книгата.
-Чао Сандра ще се видим дуг път.И прати поздрави на Елинор!!
Излезнах от столовата и тръгнах към стаята си.

-Чао - казах й троснато.
Какво й ставаше?Офф само ме ядоса.Явно нещо е станало.Погледнах към момчето.Изглеждаше по-добре , но явно е негодник щом тя го измъчваше.Огледах се и видях една самотна чаша вода.Усмихнах се дяволито.Въртеше ми се една идея или по-скоро щуротия.Грабнах чашата и се приближих до момчето.Клекнах до него
- Добре ли си ? - попитах го.
- Не точно - той потъркваше слепоочието си и после ме погледна.На лицето му се появи една перверзна усмивка. - Но със сладурче като теб бързо ще ми стане супер.Какво ще кажеш да дойдеш с мен в стаята ми.
Намръщих се.Сега напълно се убедих, че е заслужих измъчването.Изправих се и изсипах съдържанието от чашата върху главата му.
- Какво по дяволите - възкликна изненадано той.
- Това да ти е за урок сладурче - усмихнах му се злобно. - А следващия път , когато ми отправиш такова предложение , кой знае.Може да завършиш в разчленен в някоя канафка при следващото пълнолуние.
След тези думи напуснах столовата доволно.