Зала за ученици

Кристиан Озера?!Познато им е, но в момента не ми говореше нищо.Загледах се в една точка, като прелиствах на ум "папките с информация", за да се сетя какво толкова странно имаше около него.А сетих се, фамилията му бе Озера.Онези Озера, убийците.И какво от това, голяма работа.Все едно всеки вампир не е убиец, просто те са имали куража да не правят мили очички и да не се крият.
-По дяволите, толкова ли беше трудно?-изсмях се накрая аз.После погледнах към тавана и се загледах натам, а после преместих очи на китката на ръката ми, все едно там имаше часовник.
-Я виж ти, тавана не пада, не се задушихме или пък не ни нападнаха стадо скакалци, нали?-сега го погледнах и избухнах в смях.Толкова ми бе смешно, голяма тайна, няма що.Но пък другите май бяха впечатлени от нея, а?Че какво толкова, а може би има нещо което аз не знаех?

-Наташа..специалното ми е,че родителите ми са убийци.Това пренесе на името ми лоша слава.Хората ме мразят защото ги е страх да не стана като тях и да не изтребя всички-засмях се
-Хей Озера-казах едно момче
-Я виж ти кой се появи!Тайлър!-ухиих се злобно
-Хей Озера не ми се отваряй за да не си изпраиш-изръмжа Тайлър и метна поглед на едно момиче.Явно искаше да се подмаже.Вдигнах ръката си и от нея избухна огън.Той се вцепени и се обърна подплашен при приятелите си.Засмях се
-Хората се плашат лесно от мен.Както казах мислят,че ще стана като родителите си и ще ги убия.Жертвите които те донесоха не бяха приятни.Знатни родове и какви ли не още.Много жертви,а не какво вие мислите по 50,60 на месец.Избивах по цели родове.-изгледах Саманта.
-Така,че най много после дави питат "О боже!Ти си говорила с Кристиан Озера.Той е опасен.Ще те убие.Не знаеш ли за това което са направили родителите му"-засмях се.

-Колко хубаво, познавам истинска звезда!Каква късметлийка само!-съркастичко и дори много цинично казах аз като отново се разсмях.Наистина не ми пукаше какви са родителите му или пък какъв може да е той.Не ми приличаше на опасен тип, виждала съм опасни типове, но той определено не бе от тях.Или така просто изглеждаше.
-Стига си се перчил с родителите си!Не си чак такава голяма работа!-започнах по-сериозно аз.
-Това са постижения на родителите ти, не е много похвално да се хвалиш с тях.-отново се усмихнах и станах от стола си.Отидох зад него и поставих ръце на раменете му.Наведох се и прошепнах в ухото му.
-Ти не си опасен дори и на половината на родителите си.-отново арогантна усмивка и тръгнах отново към мястото си.

Станах от мястото си бесен.
-Аз не се фукам с тях.Мразя ги.Неискам да имам нищо общо с тях.Разбирша ли ме-изкрещях и хората в залата се обърнаха към мен.Разнесоха се тихи щепоти,че ще нападна Сам.Бях ужасно бесен.Хванах кенчето и го стиснах.Метала му се огъна и аз го метнах в близката кофа.
-Озера и нея ли ще убиеш-попита ме някакъв глас.Беше Тайлър отново.Без да мисля шракнах с пръсти и той избуха в пламъци.Около него се събраха хора и почнаха да шищят и викат,но Тайлър викаше най-много.Молеше ме да спра огъня.Штракан хс пръсти още веднъж.По кожата му нямаше и драскотина.Всички ахнаха.
-Е Тайлър внимавай!Не се закачай с мен.Другия път може да е наистина-изсмях се и напуснах помощението.

Вече се бях наяла и риших да се разходя из града. Можех да намеря някой познат. Можеше д мина и приз Тъмните улички... без да убивам или хапя никого. Щях да се въздаржам. И щях да бъда добра.
Излезнах ото столовата и тръгнах към града.

Отидох в столовата.Нямаше много хора , даже никакви.Взех си салата и от пилето с ориз.Седнах на първата маса препречила се на пътя.Започнха със салата и най-накрая стигнах и до пилето с ориз.Сладко сладко си похапвах докао не изядох всичко.Допими се нещо , затова си взех кола.След като свърших и с нея останах за малко в столовата и после си тръгнах.

Влезнахме в столовата с Крис прегърнати. Дори незнам защо всички ни зяпнах и почнаха да шушукат разни глупости. Идеше ми дакрисна "Какво гледате бе!!!" или да направя някое заметресение. Но вместо това. Вдигнах високомерно глава и отидохме да се вземем нещо за ядене.

Влезнахме в столовата и се бяхме прегърнали с което си спечелихме шушукане и погледи.На лицето ми се появи самодоволна усмивка.Взех си една кола и седнах на една маса чакайки Наташа да си вземе нещо за храна.
-Хей Озера да не би да ходиш със това сладкишче Наташа?-чу се дразнещ глас зад гърба ми.Е някои хора явно обичаха да ги подпалват.Но някой ден наистина ще го оставя да изгори.
-Не си си научил урока,а Тайлър?-казах аз.-Не е твоя работа какво правя и какво не..или чакай завиждаш,ревнуваш..кое от двете е?-той не каза нищо и се отдегли в другия край на помещението с "приятелчетата" си,а аз метнах поглед на Наташа.

Разкисках се тихо. Хубаво го насмете. Метнах един поглед на Тайлър. И после на Озера, който също ме гледаше. Бях чувала, че хората който владеят елемента Земя. Могат да изпращат различни съобщения чрез земята. Незнаех да ли мога това отскоро имах Земята. Но това не ми пречешеда опитам някой път.
Взех си само салата. А уж бях много гладна. Всъщност скоро не съм пила кръв. Сигурно скоро ще ме налегне жааждата.
Взех салата и седнах при Крис. Почнах сладко сладко да си хрупам.

Тя почна сладко да си хрупа салата,а аз се усмихвах,но една се сдържах да не се разсмея.Сдържането ми беше провалено когато се изкисках.
-Съжалявам,но ядеш толкова сладко..като зайче.-не можах да сдържа усмивката си.Отпих от колата си докато оглеждах залата.Хората ни зяпаха доста страно.
-Брей..ама тез наистина май си нямат друго занимание.Май очакват да станем като *Бони и Клайд.Тъйкато и без това аз съм самата сатана..нищо чудно да се присъединиш.-размишлявах си на глас.


*Бони и Клайд

Слязох в столовата и веднага се запътих да си взема нещо.Взех си портокалов сок и макарони.След това се огледах за свободна маса.Видях Натша да седи на една от масите с едно момче.
- - Здравейте - поздравих ги като се доближих до тях. - Нещо против да се присъединя към вас?

- Разбира си - казах аз и й направих място да седне.
- Как си след... ам... трансформацията.
Попитах малко не сигурно. Все пак едва ли е било много приятно. Усмихнах се за да.... ами... и аз неднам защо.

- Ами супер съм, но съм много гладна - седнах до нея и лакомо заядох макароните.Когато преполових чинията се обърнах към момчето срещу нея.
- Аз съм Сандра.А ти си.. - погледнах го очаквателно.

Към нас се приближи върколачката зареди която Наташа ми изкопа гроба..или по-точно ме закопа живт.
-Да знам.Аз съм Кристиан.-казах и без дори да я поглеждам.Доста неприлично,но какво да се прави.
-Вчера наистина ли мислеше да ни нападнеш?-попитах я и си спечелих един неодобрителен поглед от Наташа.

- Тя е върколак дори незнаем да ли тя самата помни какво е правила?
Погледнах го неодбретиелно. Понякога се държи гадно. Обърнах се къв Сандра.
- Спокойно не се сърдим за вчера. Разбирам те - усмихнах се окуражително.

Гррр..мразех , когато хората говорят за мен все едно ме няма.
- Ехо аз съм тук , няма нужда да говорите вмето мен - намусих се.Натша искаше да ме защити , но можех да се справя сама.Погледнах момичето с поглед казващ "Мерси , но мога й сама да се справя".Леко и се усмихнах после се обърнах към момчето.
- Много добре помян какво стана вчера.Просто щом съм вълк и надуша вампир ми става малко трудно да се контролирам.Пък и както виждаш все още си цял целеничък. - засмях се на последното.

-Да.И слава на бого.Иначе щеше да загазиш.-казах и.Се пак ако ме беше убила..щеше да загази.Не ми пука вълк или не.Отново гадната част на Кристиан излизаше на яве.Се пак тези дни се бях запознал в еидн куп хора и това не ми допадаше.Предпочитах да си остана инкогнито-скрит в сенките или който както иска да го приема.Чух леко шушукане и се обърках.Видях Тайлър и приятелката му.Приятелка!?А сваля моята..кучин син!Забелязах,че и Наташа го гледа.
-Малък вампир!-казах строгот и с по-силен тон за да ме чуе.Да това определено си беше ревност,но Тайлър се мислеше за велик,а сега и ако моето гадже..така да се каже..го зяпаше..
-Трябва да поговрим после.-казах и.Нямаше да говорим за това как зяпа Тайлър,но тя явно се изплаши.Усмивката на лицето ми и подсказа,че не е нищо страшно което може да ни попречи и тя ми се усмихна в отговор,но очите и ми казваха да извиня на Сандра.Ооо тези нейни очи.
-Ъм..Сандра..аз..извинявай.-казах накрая и си спечелих една усмивка от Наташа,а сигорно по-кусно и нещо повече.
-Понякога съм голям глупак.-Тя ме изгледа с поглед който сякаш казваше "понякога?винаги!",но немисля..тъйкато не ме познаваше много добрре..същност тя тукощо се беше запознала с мен и въобще не ме познаваше.Аз знаех за нея тъйкато винаги разбирах най-важните неща и какво поискам благодарение на връзките ми.Е,но се пак когато си отблъснат от половината свят ако не и повече от половината..трябва да си намериш забавление.

Намусих се малко, но после като се изивни му се усмихнах леко.
- Няма проблем - казах му и погледнах в посоката , ев която преди малко гледаха.Момче и момиче очевидно гаджета , но момчето гледаше Наташа.Оооо интрига.Хехе определно ще е голямо шоу ако се сбият дввете момчета.Видях , че отстрани в столовата имаше училищни вестници.
- Ей сега идвам - казах на Натша и Крис.Отидох до мястрото с вестниците и си взех един.Седнах отново н амасата и погледнах първа стрнаица.Отпих от сока си и едвам не се задавих.Какво????Как по дяволите са разбрали ,че съм спала с Доминик???Добре , първо трябваше да се успокоя.Наташа изглеждаше любопиотна заради реакцията ми и понече да вземе вестника , но аз го дръпнах на другата старна так а, че нямаше достъп до него.

-Нищото ново а?-попитах я и се усмихнах.
-Е момичета ще ви оставям.Чао-казах и станха от мястото си.Целунах Наташа по бузата и излезнах бързо от стаята под погледите на съоучениците ми.Боже!Толкова ли бях интересен?Знах,че съм красив,но инетересн?!