Зала за ученици

Небях много гладен,но се запътих към залата за хранене.Влезнах вътре и няколко любопитни погледни се извърнаха към мен.Е ново училище нови хора.Взех си спагети и седнах на една закътана маса.Погледните които ме гледаха се увеличаваха.Почнах да я мспагетите си."Преместиха ме от HeyHood тук в ShadowHood защо ли?" питах се постояно.Любопитните погледни намаляха и на лицето ми се изписа усмивка.Този път наистина исках да създам приятелство,а може и нещо повече.

Въобще не очаквах някой да ме заговори,но еточе младо момиче дойде към мен."Здравей,може ли да седна?" каза тя с мелодичен глас.Кимнах в знак на съгласие и се усмихнах.Известно време мълчахме и ми стана неудобно.Дори не я бях поздравил.
-Здравей-казах с безгрижен тон и се облегнах на стола си.

- Ти май си нов кой ти е ментор?
Попитах на един дъх иот пийнах малко от виното и кръвта и ми стана много приятно. Вкусът и беше страхотен.

-Да позна.Нов съм.Ментор ми е Наташа Фицрой.Знам,че е и твоя менторка-усмихнах се.-Как се казваш?Кой курс си?-опитвах се да завържа някакъв разговор.Тя беше приятно момиче или поне така ми изглеждаше.Кафевите ми очи срещнаха нейните.

Хъм казваше се Наташа като менторката ни.Хубаво име.
-Аз съм Давид.От 6 курс.Ти си вампир като гледам.Аз съм зооморф.-усмихнах се.Беше добро момиче.Поне за сега.Помня аз какъв бях в трети курс.Засмях се наум.-Неискам да прозвочи нахално от моя страна,но ти си единствения човек..така да се каже който познавам тук псвен Наташа-менторката ни.И бих искал да ме разведеш из училището и да ме запознаеш с дриги магически създания.Ако неискаш ..няма проблем и сам ще се оправя-усмивката ми помръкна чакайки отговора и.

Изядох спагетите си и станах от стола
-Да.Да тръгваме.-момичето беше приятно.Определено исках да станем приятели,но дали не и досаждах.Незнам.Поехме към вратата която аз отворих и и направих път да излезе.

След тъмните улички реших да се върна в училището.Колко страно.Влезна хв залата за хранене,но не бях никак гладен.Взех си диетична кола..да вампирите трябваше да подържаме форма и затова пием диетична кола или поне повечето.Седнах на една от масите и огледах залата.Беше савнително празна.Няколко любопитни погледи се спраха въхо мен и самодоволна усмивка се появи на лицето ми.

Не знам как се озовах тук, до последния момент не знаех къде се намирам, но когато видях две познати лица не ми и пукаше.Момчето без име и момичето вампир, страхотно.Просто нямаше начин как да не им се натреса на седянката, която си бяха направили и да им разваля кефа.Приближих се до масата и дръпнах един стол за да седна.
-Свободно ли е?-попитах, но не им предоставих възможността да ми отговорят и седнах.Усмихнах се арогантно и местех погледа си ту към нея, ту към него.Май не бяха очаквали точно мен, но пък си струваше само и само да видя израженията им.Но сега не можех да мисля за това, исках само едно питие.Нещо силно, което да ме отнесе от тук, не исках да мисля.Трябваше ми алкохол!

-Наташа повярвай ми със Саманта неискате да знаете как се казвам-на лицето мми се появи самодоволна усмивка,а почти всички ученици ни зяпаха.
-Но ако толкова искате да знаете ще ви каже и след това сигорно ще побегнете-изсмях се и отпих от колата си.

-О, я стига, господин потаен!-изсумтях аз.Това взе да ми писва.Той въобще знаеше ли през какво съм минала, че да ме е страх от него.
-Ставаш смешен, не интересен!-повиших тон, това момче ме изнервяше само с няколко изречения.Какво ли щеше да е ако така продължавахме още дълго.
-Просто кажи как се казваш и спокойно, няма да бягам-устните ми се изкривиха във същата онази арогантна усмивка от одеве, която бе изчезнала за момент и отново продължих.-не бягам бързо с тези обувки, няма да успея да избягам.

-Искаш да знаеш името ми ли.Добре.-ухилих се самодоволно.Хората още ни сяпаха.Явно не им се вярваше,че те говорят точно с мен.
-Името ми е Кристиан Озера.Знаете историята предполагам защо не обича мда говоря с хора и защо те не обичат да говорят с мен-отпих от колата си и се усхилих самодоволно.Метнах един поглед на едно момче което ме зяпаше.Той веднага се обърка и заяде спагетите си.