(+18)Стаята на Силвия Томсън

Helpers Брой мнения : 1175

- За нищо.. - повдигнах рамене. Извадих ключа и отворих вратата, и естественно Бела - кучето ми веднага ни посрещна. - Здрасти - погалих я а тя не спираше да маха с опашка. Наистина май най-добрият ми приятел беше тя.
- Съжелявам преди няколко дена изпих последната кръв която бях оставила в хладилника, сега само вода ми е останала.. - поклатих разочаровано с глава, беше си естественно че се шегувах. Придържайки го му помогнах да влезне в стаята, наистина се страхувах да не стане нещо. - Колкото и ужасно да е първия ден ще трябва да лежиш.. - усмихнах се докато го завеждах в спалнята ми. Помогнах му да седне върху лилавите чершафи, може би му помагах прекалено много? Познавах го едвам от един ден а ме беше толкова страх да не се нарани отново.
- Не се опитвай да ставаш, пък камо ли да ми откраднеш нещо. Нямаш си представа колко хубаво си изпълнява задълженията Бела.. - засмях се оставих го в спалнята и след малко се върнах с чаша вода и дрехите му.
- Това са дънките ти и якето, с ризата си ще трябва да се сбогуваш. Ще ти намерим други дрехи не се беспокой.. - трябваше още да се купят лекарства. Извадих лисчето от джоба и го прегледах, всичко беше разписано колко, какво и в коя минута да се вземе. Хм, добре. Щеше да е хубаво и кръв да му намерим, тя щото се предлагаше на всяка пряка.. Е, добре хората не ги броим.
- Още нещо искаш ли?

Брой мнения : 17

Пак бях прикован към леглото,а скоро ми бяха донесени и дрехите ми.Обух панталоните си и много не ме интересуваше,че нагоре бях гол.Надявах се това да не притеснява и феята.Усмихнах се и пак легнах.
- Мерси. - кимнах.Наистина оценявах това което правеше за мен като се имаше предвид,че не ме познаваше кой знае колко.Всъщност тя знаеше,че само се казвам Диего.Като съблезъбия тигър от Ледена епоха.Очарователно нали?! - Иначе съм леко гладен.Доядоха ми се палачинки,но ще се съглася на всичко.Отделно ми е леко скучно...и ,ако не е нахално може да гледаме някой филм или да играем някоя игра или двете едновременно.Всъщност имаш ли монополи?
Почвах да говоря твърде много и това не беше особено добре.Скоро щях да я изплаша с това мое плямпане и тя щеше да ме изрита от тук чудейки се дали съм наред с главицата.Може би леко ми се беше размътил мозъка при падането,но само лекичко.
- Но,ако ще играем искам да наложа нови правила. - казах и повдигнах изпитателно вежди. - Всеки път щом стъпиш на мое поле или аз на твое ти ще правиш нещо за мен или аз за теб.Каквото собственика на мястото иска.Може и да се разказват случки.А и все още ми дължиш историята за елемента ти...и аз моята за...това.
Той леко погледна тялото си и се засмя.
- Надявам се не си като Ани Улкс от творбата на Стивън Кинг "Миръзи".Тогава господ да ми е на помощ. - смигна и той. - Макар,че си доста по-красива и не приличаш на психично болна която ще ми отреже крака ,ако изляза от тази стая...и която ще ме тъпче с наркотици и ще ми троши костите и ще закача косми от косата си наоколо за да ме следи,но няма да откажа да си ми най-голямата фенка.Само да не ме измъчваш да правя нещо сложно...и да не ме убиеш нали.

Helpers Брой мнения : 1175

- Ууу, та ти нищо не знаеш. Аз кроя по страшни планове и от тези в книгите на Кинг, ти защо мислиш че те питах защо имаш семейство или някакви близки? - усмихнах се злобно. Взех всичките дискове които имах и ги изсипах на леглото.
- Избирай, ако искаш нещо друго можем да гледаме от интернет. - И все пак доста от по извесните филмове и филмчета ги имах, предпочитах да си ги имам на диск от колкото в интернет да ги гледам така бях и с книгите.. Сега искаше монополи.. хм. Имах някъде ама къде го бях затъртила. Огледах стаята, трябваше да е втази.. Взех един стол и го притеглих към шкафа. Качих се върху стола, точно като децата които расказват на нова година стихчета на дядо коледа. Надигнах се на пръсти и започнах да оглеждам какво имаше върху шкафа. Ето го.
- Пу аз съм банката и кученцето е мое. - казах сваляйки кутията от шкафа. Поставих я и нея върху леглото. Ето имаше си и Диего работа, като да разпредели парите да постави нещата на нужните места и най-важното, да избере какво да гледаме. - След 20 минути храната е готова. -усмихнах се като се завъртях и отидох в кухнята.

***

- С какво ги искаш палачинките? - провикнах се така че да може да ме чуе. Отворих едно шкафче, мм прекрасно имаше течен шоколад. И имах в изобилие плодове. Сложих и поседната палачинка в чинията и започнах да нарязвам плодове, ябълки, банани.. почти всичкото което беше възможно сега да се купи. След като свърших сложих нарязаните плодове в една купичка. Измих си ръцете и ги изсуших. Две чинии и лаптоп на веднъж да ги занеса щеше да е малко сложна задача, а време не ми се губеше имах чуството че го измъчвах от глад. Взех лаптопа и го пъхнах под мишницата. Взех чиниите в и бързо отидох в спалнята.
- Ох, вземи нещо че ще падне.. - казах усещайки че още дълго нямаше да издържа.

Брой мнения : 17

Играта беше свалена ,дисковете бяха оставени на леглото ,а Силвия отиде да готви.Заех се да преглеждам филмите.Имаше доста и направо не можех да избера,но ми се пригледа Ледена епоха след като феята я спомена днес.След като отделих дисковете и другите ги събрах на една купчинка започнах да подреждам играта.Взех обувката за своя пионка и раздадох парите и сложих картончетата по цветове.Общо взето всичко беше готово точно навреме тъй като Силв се появи носейки чинии и лаптоп.Взех едната чиния и после лаптопа като лаптопа оставих на леглото,а чинията на шкафчето.
- Престарала си се. - признах и кимнах към палачинките и плодовете. - Мерси все пак.
Взех един парче банан и го изядох след което взех една от палачинките и я намазах с течен шоколад и си сложих и там парчета банан.
- Аз ще играя с обувката. - посочих пионката и после дисковете. - И понеже днес спомена Диего от Ледена епоха...май ще му се нарадваме повечко.Стига да си съгласна.

***

Играта вече вървеше както и филма.Палачинките и плодовете бяха на привършване и това не беше добре понеже имах чувство,че мога да изям планетата земя със все всичко в нея и пак щях да остана гладен.
- Купувам! - казах когато попаднах на една от улиците. - А да...някак си мисля за да е по-често..за по-скъпите места,собственика да зададе два въпроса или две предизвикателства.Съгласна?

Helpers Брой мнения : 1175

Намръщих се..
- Нее, дай по-добре въпроса или предизвикатлството плюс поне половината от парите които ги пише на картичката, че то така печелим само като минем старта и от тези цветните.. Какво ще кажеш? - погледнах палачинките бяха останали доста малко при това ще се обзаложа че Диего беше изял повечето. Това е хубаво че има добър апетит.
- А кой каза че съм се престарала? - повдигнах вежди посочвайки с поглед почти празната чиния, взех си една ябълка, с палачинките бях до тук повече не можех да побера. Извадих картичката която отговаряше на мястото което купуваше. - Първо парите.. - казах преди да му я подам. Погледнах към екрана на лаптопа, Сид каза отново някаква глупост и се засмях. Да, знаех му репликите на изуст и седях в предвкушение да ги чуя отново..
Сега беше мой ход, хвърлих зарчетата на първото падна 6 докато другото се въртеше.. "Само не 4, само не 4" помислих си аз, ако щеше да е 4 щях да отида в затвора ох, и без това бях накупила доста земя сега пък и още да се охарча. Не свалях очи от въртящото се зарче, ето започна да се забавя и.. 5. Преместих фигурката си с 11 напред, сега бях на едно зелено.
- Стига бе.. - простенах, беше точно това което купи ход преди мен. - Добре, да разказвам за дарбата нали? - взех още едно парче ябълка. Зелените и тъмно сините бяха едни от най скъпите. Като се замисля по-добре да беше излезнало 4.. Подадох му половината от парите. - Еми, въздуха го открих преди всичко, сигурно за това съм го и развила най-добре, доста малка бях тогава. Та така, като всички малки деца сигурно им е било интересно да гледат пеперудки. С баща ми отидохме в една гора през уикенда, аз се загледах в една пеперуда и когато тя литна естественно се затичах след нея. Тя сякаш знаеше че я гони малко дете и спираше през пет крачки на някое цвете. Така навлезнахме с пеперудката доста навътре в гората, естественно аз не го осъзнавах дори не бях забелязала. Тя седна върху един камък аз естественно тръгнах след нея.Стъпих върху камъка и тъкмо когато протегнах ръка към красивата пеперудка камъка полетя надолу. Уплаших се, ужасно се уплаших. От долу имаше река, с доста бързо течение и това че можех да плувам нямаше да ме спаси. На някакви сантиметри от водата изведнъж полетях на горе и тупнах отново на земята. Нямах си представа какво беше станало. Започнах да викам тати.. След към седмица се оправих но не се отдалечавах от баща ми, на всякъде бях с него. До преди.. - Премигнах усещайки че в очите ми напират сълзи. До преди няколко месеца. Беше умрял, беше умрял защото ме нямаше до него.. Осъзнах че се бях загледала в неподвижните зарчета, така че седях с наведена глава. Което беше добре, Диего можеше да види сълзите ми само ако тръгнаха да се стичат по бузите а това нямаше да стане. Не исках да си милси че съм слаба.. Насилих се да се усмихна и да кажа с по-весел глас : - Странното е че тогава бях много малка и си спомням всичко толкова точно..

Брой мнения : 17

- Съгласен. - каза Ди относно правилата и изяде още едно парче банан. - И да..наистина си се престарала нищо,че аз мога да изям всичко това и още толкова и след това още.
Той се усмихна и и смигна.Даде парите и получи своето картонче.Феята пък на свой ред попадна в капана му точно на тази улица и Диего се ухили.Метна един поглед на лаптопа където точно даваха адаша му и той се ухили като идиот,а после погледна момчето което тъкмо започваше разказа за това как е открила елемента си.Ди попиваше всяка една дума и му отне малко време преди мозъка му да асимилира всичко.Накрая гледаше като ударен с парцал и премигна няколко пъти.
- Уау!Това ми звучи...доста познато. - каза той.Обаче не можеше да повярва,че онова момиченце може да е тази девойка тук.Не му звучеше редно.Не искаше да повярва на това.И той не знаеше защо.Тръсна глава и взе зарчето като го метна два пъти.Попадна на територия на Силвия. - Е красавице да разкажа какво стана?
Той въздъхна и изяде едно парченце ябълка след което заговори.
- Преди наистина доста време аз бях превърнат във вампир от една жена която после стана като моя сестра.Тя обаче беше убита и понеже беше единствената ми познава и бяхме доста близки,а семейството ми беше умряло преди над пет века бях съсипан.Бях се отказал окончателно от живота и малко преди да сложа край на всичко това пред мен се яви богинята.Никс.Колкото и откачено да звучи. - той погледна феята и продължи. - Тя ми върна надеждата като ме направи нейн жрец или още казано нейния образ пред нейните деца.Служих и вярно с векове наред,но после един ден се наложи да направя нещо доста откачено за което тя се ядоса,но после разбра,че съм направил правилния избор.До онзи ден аз притежавах и петте елемента и цяло чудо беше,че не бях започнал да откачам.Тогава се разделих с един от елементите си и чак преди един ден осъзнах,че лекичко ми липсва.Това което стана е,че се скарах с нашата богиня и случайно напуснах границите на нейното царство и полетях от небесата насам и се стоварих в онези улички.Цяло чудо ,че паднах жив макар,че ми се искаше да съм умрял.Тогава се появи ти и ми спаси живота и...нататък знаеш историята.

Helpers Брой мнения : 1175

- Добре тогава, следващият път ти готвиш. - този път бях аз тази която намигваше. И все пак ми харесваше това че беше изял толкова много, може би не готвех особенно ужасно? Беше напълно възможно вече утре да е в прекрасно състояние.
- Тоест ти си мъжка жрица? - повдигнах вежди. - звучи секси.. - засмях се и здъвках още едно парче плод.
- В крайна сметка се оказва че Диего не бил толкова ужасен. - казах след като филмчето свърши нещо като обобщение. - Ще гледаме втората част нали? - това доколко беше въпрос незнам, по скоро просто го казвах като за да бъде информиран но с въпросителна интонация. Пуснах втората част и пак се заех с монополи. Хвърлих зарчето минах старта, събрах пари.. целият кръг вървях само по тези жълтите и оранжевите картички, и колкото и да беше странно събирах само пари е не че даваха по много, пак минах старта този път пък ходих само по своите. Същото се случваше май и при Диего, определено никой от нас не искаше да стъпва на чужда територия. Сега пък всичките земи пренадлежаха на някой. Бяхме си взели вече и по няколко къщи. Търгуването беше любимата ми част, е когато имах пари де. А аз трудно можех да фалирам. Почнах трети кръг, събрах парите от старта и на следващият ми ход точно застанах върху земята на Диего.
- Сериозно, не можеше ли така да си върви? - въздъхнах и се преместих леко като седнах по удобно, поне за сега ми се струваше по-удобно. Погледнах към Диего и зачаках какво щеше да пита или да ми каже да направя. Само да не е нещо свърх ужасно.

Брой мнения : 17

Почна втората част на "Ледена епоха" ,а Силвия и Диего бяха в разгара на играта.Всички места бяха разпродадени и имаше по някоя и друга къщурка построена,но уви те стъпваха само по другите квадратчета и взима пари.Този зар нещо не ги обичаше.Е или поне не обичаше много,много феята защото изведнъж тя попадна на територия на Ди.Той погледна дяволито и повдигна предизвикателно вежди и се изсмя зловещо.После придоби съвсем нормално изражение и се замисли какво да пита.
- Понеже друго не ми идвана ум... - изрече той и я погледна в очите.Леко се прокашля и продължи. - Ако ти кажа...,че примерно преди около петнадесет години дадох моят въздух на едно момиче което падаше от скала към море или нещо такова ще ми повярваш ли?
Доста откачен въпрос - факт.Ако той беше на нейно място щеше да се изсмее и да поклати отрицателно глава.Въпроса му звучеше като някаква шега ,но той не знаеше по какъв друг точно начин да се изрази.Въздъхна и взе и още едно парче банан.Скъпоценните му бананчета бяхан а изчезване в купата както виждаше.Явно ядеше твърде много.Сигурно,ако Силвия му дадеше още толкова храна да я изяде сам щеше да го направи.
Той погледна към екрана на лаптопа и се загледа за известно време ,а после пак се съсредоточи към момичето.Всичко това се развиваше в рамките на 1-2 минутки не повече ,но на него му се струваше цяла вечност.
- Откачен въпрос,да,но друго не ми хрумна. - повдигна рамене и се усмихна леко.

Helpers Брой мнения : 1175

Тъкмо тръгнах да казвам нещо но от устата ми не излизна нищо, за това само кимнах. Дали това което беше попитал, можеше да бъде истинска случка? Но, каква глупост просто му беше станало интересно и той не се беше сетил нищо друго освен това, та да провери дали вярвам в различни глупости. Но тогава защо се сещах за това.. всичко някак по странен начин се връзваше. Той беше казал че сега има четири елемента, без въздух а преди е имал пет. И при мен сега се изясняваше, защо като никой в семейството никога не бе имал такава дарба а мен това ме спаси. Мислех че е от майка ми но.. Дали беше възможно? Не, не беше наистина пълна глупост дори ако е било истина не бях аз, онова падаше към море а аз към река имаше си разлика, ами ако..
- " Каза че имаш огън, вода, земя и дух.. Какво наистина се е случило с въздуха?" - потръпнах, не го бях изрекла на глас. Бях си го помислила но.. така че и той да го чуе. Не свалях очи от неговите, сега щеше да отговори че Никс му се е ядосала и му го е отнела, нали? Вобще беше ли възможно да даваш своите дарби на други? Това си беше дарба все пак не някакъв предмет който се раздава от ръце в ръце. Беше дарба и само Никс можеше да се разпорежда с това кой и с каква дарба да живее, поне така се надявах.
- Ди..? - изрекох едвам-едвам гледайки го в очите.

Брой мнения : 17

Диего седеше и гледаше феята изучавайки чертите на лицето и.После мислите и достигнаха до него.Той въздъхна,но не каза нищо.Секундите минаваха,а скоро вече и минута-две.Той облиза долната си устна и затвори очи за миг когато чу името си.
- Добре...колкото и странно да звучи ще ти разкажа как точно соят нещата относно този въпрос. - изрече Диего колкото и да не му се говореше точно за тоя случай. - Преди около петнадесет години си седях горе където са Владенията на Никс.Тя има едно езеро с което човек може да види миналото,настоящето и бъдещето.Тогава бях решил просто да надникна в кристалните му води без някаква конкретна цел.Тогава видях и мъничко,русо момиче.Сигурно нямаше и шест годинки.Хубавото беше,че тя беше...фея.В този случай можех да и помогна като се лиших от единия от елементите си - въздуха и той отиде при нея.Така и спасих живота и...понеже както ти разбра - тя щеше да умре,ако беше паднала в море,река,езеро,блато.Никаква идея.По принцип дарби и елементи не могат да се дават туко така,но аз мога зареди силите дадени ми от Никс.Макар,че тя в онзи ден ми отне точно тази сила за около десетина години като наказание.Та...знам,че звучи откачено.Ако някой ми го разкаже на мен не бих повярвам.Ако не повярваш ще разбера.
Ди се беше превърнал в нещо коренно различно.Явно наистина яко си беше ударил главицата в земята при падането.Обикновено се държеше коренно различно,пускаше и някоя друга шега,а сега сякаш беше на погребение.Той потръпна и леко се намуси.
- Ако продължа да говоря така ще взема да стана свещеник.Или монах.Е или поне монах...добре,че "жрицата" на Никс...може да прави каквото поиска.

Helpers Брой мнения : 1175

- Момичето.. знаеш ли как се казва? - попитах едва-едвам и отново престанах да дишам. Просто не можех. Всичко в мен осъзнаваше, че най-вероятно тогава той ме бе спасил. Още бях жива само и само защото той бе решил така. И незнаех какво да правя да се хвърля и да го прегърна, просто да благодаря или да потъна в дън земя.
- Ако, ако тогава не го беше спасил това момиче, сега след като падна нямаше да се бориш да оживееш.. - наклоних на долу виновно глава. Имах чуството че аз бях отговорна и виновна за това че той почти не умря. Той ми беше подарил живот, за да се бори за своя. Ами ако не бях успяла тогава да му помогна? Аз щях да съм виновна за това, аз и никой друг.
Сега се чуствах някак си много странно. Жертва живота си за своя, макар че тогава и не беше подозирал че ще стане така, може-би.
- Каза, че Никс ти отне тази дарба за десетина години, а от тогава бяха минали петнадесет. Тоест сега пак можеш да го правиш? И..можеш ли да сия върнешдарбата? - незнам от къде ми хрумна този въпрос. Но се почуствах задължена да му я върна. Едвам ли не беше умрял заради това че я нямаше точно тази дарба а следващият път в който тя може да потрябва аз можеда не се окаже близо. Нямах си представа как бих се разделила с нея, въздуха го владеех най добре щях да остана като..като без нещо невероятно скъпо. Като без някой от водещите части на тялото. Със земята почти нищо не можех да правя а телепатията .. телепатията пак не беше същото. Въздуха си беше станал част от мен, но ако това щеше да значи че имаше шанс някой-друг да умре бих му го дала.. Повдигнах глава и погледнах Ди в очите.

Брой мнения : 17

Ди поклати глава.
- Не знам името на момиченцето,но ми се искаше да го знам...езерото обаче не е чак толкова вълшебно,че да говори.Никс по-добре да си вземе един лаптоп ,а? - той опита да се пошегува и се усмихна,но на лицето на феята имаше сериозно изражение.Той се надигна и прокара ръка по бузата и с нежна усмивка. - Хей спокойно.Вината която изпитваш се излива от теб като водопад в бездънна яма.
Той беше сигурен,че тя мисли същото като него - че тя е това момиченце на което той е дал елемента си.Той обаче не съжаляваше.Нито тогава,нито сега.Това да даде елемента си на онова дете което можеше сега да е жената пред него си беше негово решение и на него му харесваше.Беше спасил нечий живот и колкото и да му се искаше днеска да имаше елемента си отново само и само да не умре никога нямаше да го отнеме от момичето.Знаеше,че за двадесет години с един елемент се свиква и човек започва да го развива и ще е нечовешко ,ако му бъде отнет елемента ей така.
- Не бих си го взел дори и да можех. - призна той. - Защото онова момиченце беше още малко живота беше пред нея,а аз бях един дъртак който можеше да бъде с подменен с всеки втори.На света не ми беше останало нищо.Дори сега не бих си го върнал защото тя ще е свикнала с този елемент и ще е нечовешко да си го взема и да я оставя с празни ръце.Сякаш да и отрежа някоя част от тялото.Не съм чак толкова гаден.И гръм да ме удари,но мисля,че ти си това момиче...очите ти..имаш същите очи.Не знам обаче как да разбера дали наистина си ти,но не се чувствай виновна зареди това!Чу ли?Това да дам елемента си е било мое решение.

Helpers Брой мнения : 1175

Кимнах бавно без да свалям погледа си от мъжа.
- Колко странно.. Ти ме спаси, за да те намеря аз умиращ? Кажи ми как да не се чуствам виновна.. - Докоснах ръката му и поклатих с глава. - Ами ако не бях успяла да те отведа в болница? Вобще, ако щеше да си го имаш нямаше да се мъчиш да оживееш.. И аз съм сигурна че си ме спасил ти, благодаря за което. - Говорех абсолютно не свързано. Поне аз така го виждах. Но, нямаше шанс сега да говоря нормално в главата ми беше каша, всичко май беше ясно при което не разбирах абсолютно нищо. Трябваше май и да му благодаря, при което намразих и себе си за всичко това.
- Все пак имаше шанс и да не ги получиш тези рани. - усмихнах се и погледнах часовника. - Какво ще кажеш да ти сменим превръзката? - усмивката не слизаше от лицето ми. Махнах монополито и останалите неща малко но на страни за да не пречат и станах. Отидох от страната на леглото където беше Диего изчаках го да легне както му беше по удобно. Наведох се и бавно започнах да я махам..
- Уоу, наистина доста бързо заздравява.. - Ахнах когато видях че почти никаква следа не е останала от това което се бе случило. Изглеждаше сякашлеко се беше порязал а не паднал от незнам си къде и потрошил половината си кости.. Докоснах нежно кожата до раната. - Боли ли?

Брой мнения : 17

Феята се чувстваше виновна,а Ди не знаеше какво да направи.Накрая не каза нищо друго освен "Добре" относно превръзките си.Раните заздравяваха и Силвия беше доста учудена от това.Диего пък не.
- Аз съм вампир.Възстановявам се много по-бързо от теб. - смигна и той закачливо. - А и относно елемента ми...ами тогава го дадох защото просто не ми беше толкова нужен.Кой да предложи,че някой ден ще падан от Рая?Не и аз.
Той се засмя после се ухили.Вече се чувстваше и без това много по-добре нямаше какво да водят повече тази тема.И все пак той продължи по нея.
- Пък,ако бях умрял...щях да преследвам Ниск с бастун за да я бия постоянно защото от части тя е виновна. - направи гримаса той и после дръпна Силвия леко към себе си,а устните и бяха на сантиметри от неговите. - А ти спаси живота ми.За което съм ти безкрайно благодарен и сега може да сменим темата...и да отидем на тема....колко си красива.
Той закачливо докосна устните и със своите като в също време леко я захапа.Целувката не беше кой знае колко дълга,но беше сладка.Или поне на Ди му хареса.Надяваше се обаче да не изяде някой шамар заради това.

Helpers Брой мнения : 1175

Какво стана? Боже.. Имах чуството че сърцето ми ще изскочи, дори и за някакви секунди. Не можех да дишам..Докоснах бавно лицето му с ръка, след секунди колебания му отвърнах на целувката. И..какво правех по дяволите?!
- Ди.. - казах едвам едвам и го погледнах в очите след като устните ни вече бяха разделени. - Определено си оздравял. - Усмихнах се и го побутнах. - И, внимавай какви ги правиш, да не се наложжи да се учиш да летиш пак. - намигнах му, макар че си беше на шега. Не бих го хвърлила от прозорците каквото и да става. Загледах се на някъде, боже какво беше направил току-що? Не, нямах против той е готин, но..Поех си бавно въздух и се заех да му дооправям превръзката.
- Може ли да се вдигнеш малко, да мога да го завъжра? - попитах като взех бинта. Трябваше да го завържа и нямаше шанс да го вдигам отново, още по малко щом беше в съзнание. Когато той направи това което поисках започнах бавно да омотавам бинта около кръста му.
- Кажи ако е силно.. - предупредих го когато почнах да го завръзвам. - Готов си, добре ли е така? - усмихнах се и го погледнах като отхвирлих няколко кичура коса назад.

Брой мнения : 17

Ди се раздвижи като послушно дете за да му се смени превръзката.Не,че имаше нужда от нова...чувстваше се доста добре,а и като гледаше това под превръзката също беше наред...та за Бога той беше вампир,а не някаква кукла Барби,но е факт,че куклата сигурно щеше да да бъде невредима дори и да паднеше от по-високо.
- Аха.Идеално е. - кимна той и взе дистанционното и включи телевизора на един от музикалните канали като започна да си тананика една от хилядите досадно зарибяващи и тотално забиващи се в главата ти песни.Каква ирония,а? - I-I-I I'm a, mother-father-gentleman.
Пееше си той и си танцуваше в седнало положение.Щом можеше да танцува и да пее макар и лееко фалшиво си беше съвсем в ред.Взе резан банан от купата която вече беше бая празна.Истина си бе,че любовта на мъжа минава през стомаха...ама не само.
- Е благодаря ви мадам. - каза той и леко помаха ръка напред театрално след което се усмихна,а леко удължението му кучешки зъби проблеснаха на светлината.Не беше от онези вампири дето прибираха зъбите си изцяло.Оставаше ги така да си стърчат леко за секси ефект.Жените харесваха такива зъби..или поне някои.Особено тези които обичаха да ги хапят.Само където Ди не само гризваше леко,а буквално щом захапеше източваше жертвата си...дали изцяло или не няма значение.Той си беше откачен и не беше особено хубаво човек да му предлага да си гризне от него,но Ди никога не отказваше такива покани.Макар,че докато беше при Никс нямаше как да източва хора...а и там всичко беше толкова спряло включително и жаждата му.

Helpers Брой мнения : 1175

Усмихнах се, щом беше идеално. Повдигнах вежди и се обърнах към Ди. Нещо доста се беше разпял, определено вампирите се възстаноняваха бързо, и "бързо" е още меко казано. Та той с всяка изминала секунда беше по-добре и по-добре и само по държанието му се виждаше. Сигурно след това трбяваше да настъпи едно : радвам се за него и сега след ден два ще си ходи и ще си живея сякаш нищо не се е случило. Но, по някакъв странен закон естественно нямаше шанс да стане така. Той ме беше спасил, при това като бях малка. Наистина малка и тогава на никой нищо не можех да дам, никакви задължения освен да слушам тати, нищо.. Но, и това май не променяше нищо щеше да си тръгне но аз нямаше да забравя и да си живея сякаш нищо не се е случило. Чуствах се ужасно странно, и вобще не си бях у нас.
- Е, за нищо господине. - Отговорих му и аз театрално. Незнам за какво точно ми благодареше, в този случай май аз трябваше да му благодаря при това и не един път. Боже, незнах вобще какво да кажа. Ди се усмихваше, и щом мернах леко издължените му кучешки зъби се засмях.
- Колкото и да са дълги, няма да достигнат размера на Диего от Ледената епоха. Него неможеш да го биеш. - Отбелязах продължавайки да се вглеждам в кучешките му зъби. А моите си бяха обикновенни като на хората.
- Може ли да ги докосна? - Изведнъж ми дойде от никъде, някакъв интерес към това колко са остри. Колко ли остри трябваше да са му зъбите за да могат да пробождат кожа? Не бях наред, нали.

» Къщата на семейство Томсън.
» Бара "Night" след като Силвия разбра че Ферис има 3 годишно дете XD
» Стаята на Ани.
» Стаята
» Стаята на Тео