(+18)Стаята на Силвия Томсън

-Хм,всяка жена си има съперница...Тя е моята съперница..все пак е хм излизала с теб..-при мислъта за това,че неговите устни са целували нейните тя направо..-Хм,хайде към...Ох,искам ти да кажеш..Или на бара,в дискотеката или в стята ми.Стаята мие за усамотение.
Усмихах се.Знаех,че и той си мисли същото.Стаята ми за усамотение.Всеки би си помисил.Но ние само се целувахме.

Засмях се.-Ето чули какво каза "излизала е" сега тя харесва съвсем друг!Софи...-усмихнах се.Запътихме се надолу.
-Ъм,ако докосна леглото ще заспя веднага.Така че мисля да се поразходим.Ако искаш.-Наистина щях да заспя.След този дълъг ден.Дори не ми беше чудно че ако легна на леглото то веднага ще заспя.Щях да се порасходя още с Софи,а след това.Щях да отида в стаята си и да заспя.

Спрях се и погледнах Том.
-Ако искаш да отидем в бара?на мен лично там много ми харесва.
Усмихнах се.Надигнах се леко и го целунах.
-Надявма се поне това да ти даде поне още малко живот.
Спряхме за момент исе прегръщахме и целувахме.Погледнах го пак и то леко изненадана.
-Вече ме смяташ за твоя,Том.Е,то е така ,де.-и се засмях.

-Чао.-казах на Том и той затвори вратата.Изхвърлих шишетата,изключих музиката и отидох в спалнята.Легнах на леглото.Както винаги започнах да си спомням какво толкова е станало днес,че така се уморих.Със сянката.Която сигурно някой ден щеше да се върне,това с Фелис...То беше най-прекрасното.Въздъхнах и се замислих нататък.След това тук преди малко.Какво беше станало??Завих се.Когато главата ми се оказа върху възглавницата зъспах веднага.И нещо в мен оттекна...Ферис...ф-е-р-и-с...

-Чао.-казах на Том и той затвори вратата.Изхвърлих шишетата,изключих музиката и отидох в спалнята.Легнах на леглото.Както винаги започнах да си спомням какво толкова е станало днес,че така се уморих.Със сянката.Която сигурно някой ден щеше да се върне,това с Фелис...То беше най-прекрасното.Въздъхнах и се замислих нататък.След това тук преди малко.Какво беше станало??Завих се.Когато главата ми се оказа върху възглавницата зъспах веднага.И нещо в мен оттекна...Ферис...ф-е-р-и-с...

Събудих се.Незнам защо.Просто се събудих.Полежах още малко но не успявах да заспя.Станах от леглото.Беше странно да не спя толкова късно.На вън беше тъмно.Отидох в хола.Пуснах лампите.И стана светло.Взех си една бира отворих бутилката и отпих от нея.Сложих слушалки и си пуснах музика.Загледах се някъде в прозореца,търсейки причината да се събудя толкова късно.Но сигурно не беше заради нещо случили се навънка.Отпуснах се но пак не можех да заспя.

Бързо стигнах до стаята си.Влязох и затворих вратата след себеси.Тръгнах към спалнята съблякох се.Облякох ново бельо и се замислих над въпроса "какво да облека" отворих гардероба.На вънка беше топло...Спрях се на летните роклички и започнах да избирам коя от всичките...
-Ох,прекалено цветна...-заочнах да мрънкам...-прекалено много цветя...-ох определено бях голям критик на дрехите.-а,прекрасна!-спрях се на една жълтеникава рокличка с някакви пак жълти цветя по нея.Роклета беше точно това което исках.Не много цветна, без много цветя и можеби най-важнжто-нито много дълга нито прекалена къса.Облякох я ресах се,хванах бялата си чантичка и забързах да излизам.Излезнах,затворих вратата и само след няколко секунди вече бях пред стаята на Ферис.

Влязохме в стаята й и аз веднага започнах да се оглежда. Беше ми някак си непознато и странно. Но бях сигурен,че бързо щях да свикна със обстановката. Седнах на едно меко диванче и се загледах към Силвия. Така се бях настанил сякаш бях пред телевизора и гледах някакво много интересно реалити шоу. Само дето нямах пуканки и напитка до себе си иначе щеше да стане супер направо. Усмихнах се търпеливо на Силвия и се почудих " Колко ли това мое търпение ще трае?" Тя каза,че ще и отнеме повече време,но колко ще е това повече време. Все пак не смятах да прекарам един час в стоене на този диван и да я гледам как се оправя.
Усмивката все още не се махаше от лицето ми и скоро започна да става фалшива а от това се опасявах. За това просто станах сериозен и отново се заех да се оглеждам стаята й.

Когато влязохме веднага отидох към гардероба.Помислих малко, защото нямах никаква представа какво да облека.Избрах си една прилепнала рокля с дълъг ръкав, имаше разрез така че надолу не беше много прилепнала.Ненам защо с дълъг но това беше първото което ми хареса, а неисках да отнемам много врече с моето събиране.Сложих си други обеци, едина странна но по това време и готина огърлица.Сложих си малко спирала и малко гланц.Изсуших си косата и тя дори се накъдри малко към крайчетата, имах много странна коса може да се накъдри когато си поиска без да прилагам големи усилия...Обух си жълти обувки на токчета и взех една червена чантичка.
-Ъм...готова съм.-казах.Като погледнах Ферис.Дано да не се обиди че няма нищо черно по мен, освен спиралата де...

п.п.-сори че не писах някъде 20 мин.Ама се наложи да си изключа компа.
А и изглеждам ето така...

Погледнах към Силвия, тя беше се облякла доста бързо от колкото очаквах,но косата и все още беше мокра. Роклята беше супер и и седеше супер.
- Ам...сигурна ли си,че ще си отиваме. - замислих си и станах от дивана. Отидох при нея и я прегърнах.
- Нищо. - казах накрая в ухото й. - И тока си хубава. - усмихнах се и я целунах по бузата.
- Ще вървим ли? - попитах и погледнах към вратата.
Не си падах много по тези балове,но пък за Силвия щях да се прежаля.


П.П - пиши направо в залата ако искаш.

Не си спомням как стигнах стаята ми.Но някак си стигнах.СВлезнах като сълзите продължаваха да се стичат по бузите ми.Съблякох роклята и махнах огърлицата, като останах само по беляо.Стигнах някак си до леглото в спалнята и продължих да плача като гушнах възглавницата.Доста дълго плачех така.Плачех за много неща, за това че можех да изгубя човекат когото обичам, за това че не го спрях...Но скроро просто неможех да плача.Главата ми и очите ми, боляха ужасно.Мисълта че Ферис ме предаде стоеше в главата ми и неможех да я разкарам.Станах и отидох към кухнята.Отворих хладилника и си взех бутилка бира.Отворих и отпих една глътка.Държейки бутилката бавно се предвижих в хола и седнах на дивана.Отпих пак.Сигурно не бях затворила вратата защото скро видях как един лабородор с светла козина влезе в хола.И ме погледна неодобрително.
-Днес не съм в настроение.-казах и мрачно.Бела се предвижи до дивана и се покатери върху него, седна и ме загледа.Пак отпих от бирата.Бела ме погледна, разбирах по погледа и че иска да знае какво е станало.
-Разбрах че онзи когото обичам се е натискал с друга...-казах мрачно.-Той ми каза че това вече е минало и ме обича мен, но аз просо неможех да му простя...-казах мрачно.-Немога да разбера защо не го спрях...-продължих все така мрачно.Бела ме погледна любопитно.-Тръга си, можех да го спра, но не го направих.Много съм тъпа нали?-говорех все така мрачно като гледах кучето което вече лежеше на дивана, то не каза нищо просто си обърна главата на другата страна.-Дам и аз така мисля...и защо не го спрях все пак можех.-размишлявах на глас...-И сега се чуствам отвратително...-продължих и отпих голяма глътка от бутилката.Бела слезна от дивана и включи музика.Беше много добре дресирано куче, знаеше че намирам утеха в музиката но не и днес...
-Няма да помогне...-казах и поклатих с глава и пак отпих.Бела изръмжа недоволно и пак отиде на дивана до мен.Скоро бутилката стана празна.
-Ще отида да си взема още...-казах като поклатих с празната бутилка и я оставих на пода до дивана.Пак отидох в кухнята като си взех още една.Върнах се в хола и почти паднах на дивана.Незнам вобще как се държах на крака.Отворих бутилката и отпих.
-Искаш ли?-погледнах кучето като и поднесох бутилката.Бела погледна първо бутилката след това мен и сложи главата си обратно на предните си лапи.-Както искаш, за мен ще е повече...-пак отпих от бирата.
-Изглеждам ужастно нали?-попитах изведнъж, знаех че изглеждам повече от ужастно.Да се надяваме че не преличах на смъртта.Бела на това също не отговори просто ме погледна за малко а след това си обърна главата и се загледа някъде другаде.-Значе да...-казах мрачно.Започнах да чеше с едната си ръка Бела а с другата държах бутилката.От която постоянно пиех.Исках да се напия да заспя и да не ставам или поне да не излизам от стаята си седмеца ако не и повече...

Бях пълен идиот да си тръгна така от бала. Да зарежа Силвия и повече да не се обърна. Тогава просто ми се искаше да я прегърна и да я утеша,но сигурно щеше да ме отблъсне. Незнам защо дори сега се спрях пред стаята и. Исках да знае,че вече нямам чуства към Бони. Въртях се няколко пъти, тъкмо тръгвах към вратата,за да почукам и се отдръпвам точно на сънтиметър от нея. Тръгвах си, после пак се връщах. Ох...защо ми беше толкова трудно. Защо просто не я оставя. Може би така беше по-добре за нея. Но някак си не исках да я пусна. Седнах и се облегнах да стената пред вратата й. Загледах се във вратата и си мислех за всичките възможни начина ако почукам и ако не почука. Ако почукам или щеше да ми тръшне вратата и повече няма да ми проговори или щеше да ме прегърне,но повече няма да ми има доверия. Но пък ако си тръгнех нямаше да разбера какво ще стане ако ми отвори.И пак тя щеше да ми е сърдита, пак щеше да ми мълчи. Облегнах си главата назад и се одарих в стената. Изохках и се хванах там където ме болеше. Добре, заслужавах си го. Няма да седа тука като някой психар пред вратата й. Станах бързо и отидох до вратата, отново се спрях на сънтиметър от нея и ми се искаш да се убия. " Никога няма да разбереш какво ще стане ако не почукаш" казах си. И ето,че без дори да се усетя почуках....

Стоях в кухнята, като оставих наполовин празната втора бутилка с бира.Исках нещо по силно.Тъкмо когато се оглеждах за нещо по-силно чух някой да чука на входната врата.Ако нямаше сега да звучи балада от тонколонките, сигурно нямаше и да чуя това че някой почука.
-Кой пък може да е това?-помислих си.Не чаках гости, никакви не и днес.Помислих си че е напълно възможно това да е Том.Все пак не се чуствах добре, чуствах се отвратително.И той би трябвало да го усеща.Бела седеше до мен и ме гледаше с този свой кучешки поглед.
-Бела вратата...-казах.Тя стана послушно и я видях да се отдалечава за да отвори вратата.Не беше заключена, така че щеше да и е лесно да отвори.Отпих от бутилката с бирата.В очакване на този неочакван посетител.

Бях готов да си тръгна когато почука. "Боже, какво правя?" Отстъпих една крачка назад и бях готов да се объна и да си тръгна,но точно тогава вратата се отвори. Погледнах едно куче и збръчих вежди. "Кучето ли току що ми отвори?" Преглътнах тежко и направих няколко крачки напред,за да вляза. Незнаех какво да кажа на Силвия щом я видя! В мен се надигна паника искаше ми се в този момент да побегна и да се спра чак когато стигна до моята стая. Но вместо това влязох и надникнах вътре. Чуваше се нежна музика,но нея не я виждах. "Боже....сигурно я бях депресирал много. А точно сега да идвам сигурно още повече ще я депресирам" Кучето ме гледаше странно. Имах чуството че още малко и ще ми се нахвърли. "Да не би да беше насъскала кучето срещу мен? За Бога!!"

Чух как вратата се отваря.Но не можех да разбера кой беше неочакваният гост.Огпих пак от бирата и само след това се провикнах:
-Кой е?-гласът ми не беше както всеки ден.Сега беше някак мрачен и безразличен.
-Бела, ела тук.-пак се провикнах.И скоро виях как кучето се показва на вратата към кухнята.Дойде и пак седна до мен като ме загледа с своя мил и загадъчен кучешки поглед.

Чух гласа на Силвия от кухнята и плахо тръгнах към него. Молех се през цялото време да не ми е ужасно сърдита и да не ме замеря с разни предмети. Знаех,че не би го направило,но в такъв момент като този можеше всичко да се очаква. Подадох се леко из вратата и се усмихнах тъжно.
- Липсваше ми. - казах тъжно и я погледнаах в очите. Беше толкова съсипана и за това бях виновен аз. Искаше ми се да я прегърна,но просто останах там. Едва ли ще ми прости някога за това което направих.

Вцепених се, когато след кучето видях Ферис.Точно него не го очаквах.Дори не мислех че ще дойде.Липсвах ли му?Я гледай ти, а когато се натискаше с оная не му липсвах така ли?!?Една част от мен поиска да избухна и да хвърля по него нещо.А другата ми част искаше да го прегърне и да каже че ще успея някак да забравя всичко.Незнаех кое от двете да избра, така че останах на мястото си с бутлка бира в ръката.Пак ми се прииска да заплача но вече неможех, подпрях се на масата за да не падна като продължавах да гледам Ферис мълчаливо.

Въздъхнах тежко когато тя не каза нищо. Беше ми повече сърдита от колкото очаквах. Нямаше думи с които да и кажа или да и покажа колко много съжелявах,че я наръних.
- Извинявай! За това че те наръних. Не исках да си тъжна, не мога да те гледам така. Искам просто отново да ми се усмихнеш и да ме прегърнеш. Да ми кажеш,че ме обичаш и най вече да ми простиш. - Погледнах я тъжно. Погледа ми се отмести от нея на ботилката бира. Нима е пиела зариди мен? Боже, какво я накрах да направи. Не знаех коя по ред и е тази,но със сигурност не и е първата.
- Искрено ти се извинявам, че те наръних така. И се кълна,че нямам чуства към Бони. - започнах да казвам неща които наистина бяха вярни. Опитвах се поне малко да я разобедя и да ми прости. Знаех,че е много малък шансът,но си струваше да опитам. - Обещавам,че вече ще ти казвам всички. Колкото и болезнено да е. - преглътнах тежко. Гледах я право в очите и не отмествах поглед. Исках да види,че съм честен и не я лъжа. Очаквах всеки момент да ми се развика, да хвърли нещо по мен,да започне да ме напада с думи. Всичко бих преглътнал....само накрая да ми даде втори шанс.

Краката ми вече не ме държаха затова бавно се спуснах и седнах на пода.Придърпах краката си към мен и ги обвих с ръце като оставих бутилката до мен.Сложих главата си върху краката така че Ферис да не вижда лицето ми.Дйлго мълчах но в крайна сметка проговорих:
-Но защо...-започнах баво и тъжно като си вдигнах главата за да го погледна.-...защо постъпи така...с какво се провиних?-думите ги казвах накъсано а при последните започнах да треперя.Отместих поглед от Ферис и се загледах в бутилката с бира.

- Не съм искал да стане така...просто....се случи. Тя избяга от мен и после като се срещнах с теб се опитах да я забравя и да пренебрегна чуствата си и...успях. - бях се втренчил в нея. Сигърно и беше лошо. Знам ли така се сви на пода, че ме прииска да отида при нея и да я прегърна,но ме беше страх да не ме отблъсне.
- След това усетих,че те обичам повече от колкото нея я харесам и се насочих само върху теб и към това да сме щастливи. Нищо друго не ми беше в главата....само ти. - всичко това казвах тихо и бързо. Дано поне се вслушаше в тези думи,защото това ми беше най дългата реч която съм казвал ня някого до сега и то само и само да го върна отново при себе си.
- Ще ми позволиш ли да седна до теб и да те прегърна? - попитах плахо и потърсих очите й,но тя ги криеше.


П.П - Съжелявам,че не пиша толкова време,но съм навън. От време на време пак влизам ама то за много малко и пак излизам. Довечера ще имам по голяма възможност да пиша и то повече.

Продължавах да треперя докато го слушах.Главата ми ме болеше очите също, нищо чудно след като плаках толкова...Но май сърцето болеше най-много.Незнаех какво да испитвам точно сега.Щастие защото Ферис наистина ме обича и наистина няма никакви чуства към Бони.Или пък гняв заради предателството."Нищо друго не ми беше в главата....само ти."-като чух това прехапах долната си устна.След това последва и въпрос.Незнаех какво да му отговоря, така че останах на мястото си и без да кажа и думичка.

Просто седях там и я гледах как се беше свила на пода и криеше очите си от мен. Прехвърлих тежеста на тялото си от единия на другия крак нервно и не свалях очи от нея.
И сега? Какво да правя? Да ида да я прегърна или просто да си тръгна? И ето тук пак се показаха моите филосовски расъждения. Но защо тя ми мълчеше така и нищо не ми казваше? Поне да ми се беше разкрещяла да ми беше казала нещо. Не! Тя просто седеше на пода и се криеше. Май згреших като дойдох тук. А сега...не мога да си тръгна просто така. Ако го направех това сигурно щях да я разтроя още повече. Приближих се леко до нея, подместих ботилката бира по далеч от нея и седнах на мястото й. Прегърнах я. Поне си заслужаваше. Ако ме отблъснеше ще разбера,че не ме иска и ще си тръгна.
- Обичам те! - прошепнах тихо. - И никога няма да спра. - допълних.

Когато усетих Ферис да сяда до мен и след това да ме прегръща.Не се сдържах и също го прогърнах, силно и не исках да го пускам никога...
-И аз те обичам, много...-казах също тихо.Незнаех дали му бях простила или вобще бях способна да прося предателство.Но неможех да живея без Ферис, така че най вероятно щях да му простя някак...
-Обичам те повече от всичко...-добавих също така тихо след малко.Бела която седеше близо ни гледаше и когато казах последното издаде недоволен звук.Засмях се леко като си протегнах ръката към нея и я погалих.
-И теб също те обичам...-незнам как но успях да се усмихна.

п.п.-сори че не писах толкова дълго ама бях навън.

Неочаквах и тя да ме прегърне. Дръпнах я по близо до себе си, не исках да я пускам.
- Аз пък те обичам повече от всичко на света. - казах тихо и малко развълнувано. Целунах я по челото,защото това беше единственото нещо което достигах от нея. Усетих се,че това което бях казал преди малко бях го казвал преди и на Ана и какво стана? Загубих я. Ужасни мисли нахлуха в главата ми и прегърнах по силно Силвия. НЕ! Няма да позволя да загубя Силвия не и след това което се случи. Нямаше да мога да живея без нея.
- Прощаваш ли ми? - попитах плахо. Май не трябваше да задавам този въпрос,но просто исках да знам.

-Много ще се постарая и мисля че ти простих на половина...-казах бавно.Нямаше да му простя изцело толкова бързо.Неможех.Прегърнах го по силно като се притиснах към него.Кой знае можеби след като му казах че не му простих изцяло щеше да си тръгне.А аз неисках да си тръгва, неисках да си тръгва никога.Видях как Бела се доближи до нас помириса Ферис и до колкото видях докосна с влажният си нос бузата му.
-Май и тя те хареса...-казах и пак се засмях леко.