(+18)Стаята на Силвия Томсън

Телепортирах се пред варата на стаята и.Кой знае какво можеше да прави там вътре...
Застанах пред вратата и почуках по силно за да се чуе по добре и зачаках да ми отвори.Ако вобще имаше намерение да го прави...
Замислих се, за това от къде мога да намеря кръв за Сара.Но нямах ни най малка представа.По магазините не ги продаваха и сега какво да правя?Едва ли някой би се съгласил да и даде своята кръв.А и както се оказа кръвта има и различен вкус.
Ще трябва да питам Силвия, тя би трябвало да знае от къде да взема кръв.

- Кой не би искал да е малък.Е, да изключим малките деца.Те искат да пораснат. - засмх се и хванах малката и я сложих в скута ми. Тя не спираше да гледа Силвия. Сигурно и бе много странно. Докато се усетя Настасия протегна ръка и дръпна един кичур на Силвия. ПОсле се засмя и ме погледна весело. Бях се намръщил. Когато ме видя усмивката и се стопи и стана сериозна,погледна ме с тъжни очи и се згуши в мен.
- Ще и се извиниш ли? - попитах я. Тя се надигна погледа Силвия и измрънка нещо под носа си което би трябвало да означава извинявай.

-Ммм...-казах и кимнах.-Няма нищо, прсто не го прави повече защото наистина боли, добри?-казах и леко се усмихнах.Погалих я по главата...Дочух някой да чука на вратата, или ми се причу?Можеше да е само Том.Много беше бърз.Нямаше пожар или подобно, а той вече беше тук.Макар и да не беше толкова спешно.
-Отивам да отворя...-съобщих и отидох към вратата.Отворих я и се убедих в това което и си мислих.Беше Том.
-Хей,много си бърз...Заповядай.-казах с усмивка и му направих място да влезне.Като затворих вратата след него.

Това вярно го отбеляза бърз съм.
-Нали за това съм тук, щом ми кажеш и съм до теб!-влезнах в стаята и се огледах.Откакто последно навестих тази стая нищо не се бе променило.Е само че липсваха две - три бирени шишета.И ревнуваща Софи до дивана.Засмях се наум като си спомних за това.
-Е, защо ме повика?-поинтересувах се.Можеби нямаше така да бързам ако сестра ми нямаше да се нуждае в помощ.А като си помислих за това.
-Хм, знаеш ли от къде мога да изнамеря две три банки кръв?-попитах.

-Ммм, да.Чакай малко...-казах и отидох до спалнята.Бях оставила там лисчето с рисунката.Ферис си играеше с Настасия, усмихнах им се и пак излезнах от стаята.
-Етооо, това е нещото което се опита да ме утопи...-казах и му подадох лисчето с рисунката.-Междо другото Защо си казал на бащами?!?-погледнах го с доста зъл поглед, но чуствах как устните мисе бяха искривили в лека усмивка.Обърнах се и тръгнах към дивана.
-А за кръвта, да знам.За какво ти е?-попитах учудено.Той беше върколак не му трябваше кръв.Ако за Софи, не и за нея не.Тя беше вещица.Да неби да е успял да си хване някоя друга.Погледнах го подозрително все още със злата си усмивка.Взех еда възглавница и я метнах по него.
-Това ти е в наказание задето каза на баща ми!Сякаш незнаеш че си има и без това проблеми...-оплезих му се.

Силвия изчезна за няколко минути,дори повече от колкото очаквах. През това време се занимавах с Настасия която отново почна да скача по леглото и да се смее толкова силно,че няма да се очудя ако хората от другата страна на стената могат да я чуят. Беше много сладка когато както подскачаше така а косата и се разпиляваше из цялото и лице,което я караше да се смее още повече. Чу се отваряне на врата и Силвия влезе,взе нещо без дори да каже и дума и отново излезе. Чуха се гласове от другата страна. Сигурно някой беше дошъл.
Настасия слезе от леглото толкова бързо,че даже не можах да я хвана. Отоври врата и изприпка навън. Боже...започна да ме боли глава от това дете.Поне Силвия беше там и нямаше от какво да се претиснявам.
Станах от леглото и отидох до прозореца. Беше леко мрачно на вън, слънцето се опитва да проби през тъмните облаци,но никога не успява. Сигурно ще завали скоро,но това нямаше да ме спре да изляза.

Силвия ми пробута някакво лисче в ръцете погледнах го, това пък какво беше?От следващото и изречение разбрах.Значи я защитавах от това...Не че много се виждаше какво е...
-За какво ми е?-попитах.За да сдобия представа от кого да я спасявам ли, та то почти не се различаваше.Нито се ниждаше лицуто нито нищо...
-Амии, незнам...-излъгах.Неможех да не му кажа, все пак това беше неин баща и той се тревожеше за нея, и аз напълно го разбирах.
-Ам, за сестра ми,Сара...-започнах да и обяснявам, и изведнъж получих с възглавница по главата.Погледнах силвия.Колко години минаха, а тя не се беше променила.Засмях се.
-Ей!Да не стане един бой с възглавници тука!-сякаш я заплаших.
Отнякъде дойде, малко чернокосо дете.Ококорих очи.Това пък каво беше?Погледнах Силвия и след това и детето.Ох, Сара с едно такова дете, сега и бебе ще има.Сега и Силвия изрови дете от някъде.Ще ме побъркат...

-Баща ми се обади, и иска рисунката на това което ме преследва.Твоята задача е да му доставиш рисунката цяла и невредима...-засмях се леко.
-Ей!Да не стане един бой с възглавници тука!- каза Том.
-Ауууу, страх ме е...-засмях се и му метнах още една възглавница.-Ще знаеш как да докарваш на баща ми проблеми!И следващият път преди да го направиш ще се позамислиш малко!-казах му.От спалнята дойде Настасия и започна да се разхожда из стаята.Погледнах Том, само как гледаше...Учудено...
-Спокойно не хапе...-засмях се.-Те е добра...-добавих и я погалих по главата когато отидох до нея.

Значи, трябваше да оставя рисунката на баща и.Без проблем.
-Колко време имам да за тази моя важна здача.-и аз се засмях.Да доставя рисунката зяла и неверидима.Данеби и нея някой я преследва?
Още една възглавница по главата.Как ги нацелваше така, точно по главата?
-Ахам мамооо...-казах на Силвия и се засмях.
Тя отиде при детето и го погали, да не е някакъв нов сезон на деца?Боже тем май започнаха да валят от небето.Илирастяха по дърветата?
Силвия се дръпна от детето и заходи на някъде.
-Хей!Имам две възглавници и знам как да ги исползвам!-казах заплашително.

От другата стая се чуха гласове и детски смях. Е,поне Настасия се збавляваше. Сранното за мен беше,че незнаех кой е този с когото си говори. Не исках да запреличам на някой ревнивко,но просто бях любопитен. Различни неща са. Отворих вратата и влязох плахо в стаята. Настасия щом ме видя веднага се затича да ме прегърне. Все едно не ме беше виждала от много време. Вдигнах я и я гушнах. Погледнах към момчето в стаята. Сигурно прекъсвах нещо иии...сигурно не е моя работа.
- Здравей. - казах на непознатия за мен и погледнах към Настасия,която не спираше да ми показва кухнята. - Съжелявам ако ви прекъсвам просто ще взема нещо от кухнята. - усмихнах се и тръгнах към кухнята с Настасия на ръце. Тя седеше и се смеше а на път към кухнята даже раздаваше и целувки. Не бях много сигурен на кой точно ги даваше,но както и да е. Поне беше дрожелюбна.

-Ами,, пловин или един час.Но аз предполагам че и десет минути ще ти стигнат.Но внимавай да не се забиеш в някоя стена...-намекнах му.Сигурна бях че разбра за какво говоря.
-Хей!Имам две възглавници и знам как да ги исползвам!-каза той.
-Аз пък имам цял диван!-оплези му се и се засмях.Нямах намерението да мятам дивана по него.Но защо пък да не го кажа...Хвърчащи дивани, Колко интересно...Ферис влезна в стаята.Поздрави Том, и преди да успея аза или той да кажем нещо.Заедно с Настасия влезна в кухнята...
-Ей, сега идвам...-казах на Том и също отидох в кухнята.Ферис и Настасия нещо разглеждаха.
-Защо си тръгна...-протегна и отидох да го прегърна.-Тъкмо да ви запозная...-добавих.Все пак щеше да е хубаво да се познават.Щом Том ми беше пазител, сигурно щяха да се видят още не един път.И би било хубаво ако се познават.
-Хайдеее...-казах и без да му оставя време за избор го задърпах към всекидневната...

Задърпах към другата страна.
- Не...чакай...Боже, Настасия иска вода. - казах накрая и с големи усилия стигнах до мивката. Взех една чаша и демонстративно я показах на Силвия. - Ето...чаша, сега ще сипя вода, щя я дам на малката и идва. - усмихнах се напълних чашата с вода. Дадох я на Настасия. Тя се уплези и взе чашата.
- Това с плезенео май го видя от теб. - засмях се и след като Настасия беше свършила с водата се изтреля от кухнята и почна отново да гони кучето. Е,поне тя си намери с нещо да се занимава. Протегнах си ръката към силвия и се усмихнах.
- Ето сега вече можеш да ме измълнеш от кухнята. - засмях се и тръгнах към хола. От където се чуваха детски писаци и кучешки лай. Тук стана като зологическа градина.

Да, вярно.Чрез телепортация щеше да е по бързо, по малко време щях да загубя.Отколкото ако щях да пътувам до градът.
Цял диван?Диван ли щеше да мята?Та тя нямаше да успее да го дигне!Камо ли да го метне.
-Ааа крий се!-засмях се и покрих глъвата си с ръце, сякаш за да се спася.Хайде сега нормално.
Тъкмо да питам силвия отново за кръвта.В стаята влезна мъж.Поздрави ме.
-Здравей.-казах с лека усмивка.Детето затича при него и те отидоха към кухнята.Погледнах Силвия която след малко също исчезна зад в ратата на кухнята.Ама това данеби да беше тяхното дете?Леле, неможе да бъде!Само преди няколко дена се виждах с нея.Не невъзможно!Не беше нейно, но едва ли Силвия би поканила някой непознат мъж с дете в стаята си.

Намръщих се, вода от мивката?Та тя беше мръсна!
-Да не си посмял да даваш на детето вода от мивката, поне пред мен, ясно!За пиене има бутилка с вода в хладилника.-казах строго.Водата в мивката небеше прдназначена за пиене.А да разваля здравето на детето още от малко, а не!Нямаше да му го позволя.Настасия взе чашата и се оплези.Засмях се.
-Няма лошо, забавлява се...-казах и се усмихнах.
- Ето сега вече можеш да ме измълнеш от кухнята. -каза Ферис и тръгна към хола.
-Ама така няма аз да те измъквам.Доброволно отиваш в хола...-Засмях се.Излезнахме и видях Том.Той наблюдаваше детето по доста странен начин...Засмях се на ум за това.
-Ам, Том.-извиках го.-Това е Ферис.-казах и му го посочих.-Ферис, това е Том.-запознах ги.Или само на мен така ми се струваше.Айде аз им казах имената, ако искат нататък да се запознават.

Боже, Силвия направи голям проблем от това че дадох на детето вода от чешмата. Ами тази от хладилника пък беше студена. Сигурно трябваше да извадя едно шише да се стопли,но вече бях влязал в хола и нямаше как да се връщам. Силвия ни запозна и аз като добро ангелче протегнах ръка и се усмихнах. Само дано да си стиснем рацете,защото наистина не ми се иска да седя с протегната ръка в очакване,като пълени идиот.
Чусдно ми беше защо той е тук. Виждам че държеше някакъв лист хартия. Сигурно Силвия му го е дала. Защо ли въобще ме интересуваше това?

Подадох и аз ръката си и неи се здрависахме.
-Приятно ми е.-кимнах.-Аз съм пазителят на Силвия.-помислих че ще е добре да му кажа.Все пак ако между тях имаше нещо да не ревнува.Така за всеки случай го казах.
-Ъм, няма да ви преча повече с присъствието си, само Силв можели да ми кажеш къде мога да намеря кръв?За сестра ми е и е наистина много важно.-казах като я погледнах сериозно.Обещах на Сара да и донеса кръв и щях да го направя.
-А за това.-казах и расклатих лисчето с рисунката.- до десет минути баща ти ще го има.Тъй че му кажи да вика Линейка...-засмях се.

Те се здрависаха на което се усмихнах.Щеше да е много хубаво ако между тях не възникват конфликти че иначе просто незнам какво щях да правя.
-Ъм, няма да ви преча повече с присъствието си, само Силв можели да ми кажеш къде мога да намеря кръв?За сестра ми е и е наистина много важно.-каза Том.Ето за какво му е била нужна кръв.
-Не знаех че имаш сестра...-казах учудено.А и ако имаше не трябваше ли да е върколак също?И пак се питам същият въпрос.Закакво му е на върколак кръв?Погледнах го подозрително.Но такак както го каза сериозно се разбираше че кръвта му тряваше наистна.-Щом толкова ти трябва.Трябва да има в столовата, ако им кажеш за какво е би трявало да ти я дадът.-отговорих му на въпроса.За следващото което каза се засмях и аз.
-Добре, ще му кажа.Ама ти там давай по леко, че едва ли ще е хубаво да разваляме къщатата...Дай там някъде в двора...-предложих.Там нямаше стени и нямаше къде да се забие.Освен в някой друг храст...

-Имам сестра както се оказа, дълга история...-не ми се расказваше сега защото беше наистина дълга история а аз има много рамота още днес.Като да отнеса рисунката на баща и и да взема кръв за Сара.
-Добре, в двора.В басеина...-засмях се.Ще се телепортирам в басеина, какво толкова най много да се намокря и да поизмогря рисунката.Не е нищо.Почти...
-Добре, хайде приятен ден...-казах им и на двамата и се обърнах към вратата.И точно преди да я отворя осъзнах че още държа една възглавница с която ме замери Силвия.
-А, междодругото си вземи възглавницата...-засмях се и я хвърлих по нея като този път я оцелих.Бързо отворих вратата излезнах и я затворих след себеси за да не получа с някоя възгавница по главата пак.

Том тръгна да излиза, и точно преди да излезне реши да ми върне възглавницата която метнах по него.Като ми я метна по мен този път ме уцели и се скри зад вратата.
-Хей!-извиках му и бях сигурна че ме беше чул.Хвърлих възглевницата на дивана като преди това се убидих че никой нема там и стази възглевница няма да убия никой.След това се обърнах към ферис усмихнах се и отидох при него.Обвих ръцете си около вратът му и се надигнах да го целуна.
-Вече можем да излезнем да се разходим...-казах и се усмихнах-

Силвия дойде при мен, уви ръце около връта ми и ме целуна. Беше ми малко странно за това което стана току-що,но не исках да повдигам темата. Сигурно нямаше да и много приятно да ми обяснява все едно съм идиот,по точно ревнив идиот.
- Да, Да. Баже ДА!! На вън! Супер! Обичам те! Хайде,хайде...на вън, веднага. СУПЕЕЕРР! - започнах да подскачам и да се оглеждам на раазлични страни. Наистина запреличах на някой коойто със сигурност мястото му е в психятрията. Спрях да правя такива неща и се засмях.
- Добре,сега сериозно. На вън ще вали ако искаш ще излезем,но не го прави зазриди мен. Може да седим тук и да гледаме телевизия.Да се згушм трите,като едно семейство...- спрях по средата на изречението и се вгледах в пространството. Какво казах току-що? Като семейство? Боже дано да не съм я страснала. Боже! В крайна сметка реших,че трябва да продължа все едно нищо не се е случило. - И да гледаме телевизия. Мхм. - кимнах в съгласие макар,че този който трябваше да кима беше тя.

Засмях се.Незнаех че ще риагира така ако му кажа че ще излизаме навън.След което каза второто.След това което беше сериозно се намръщих.
-Можеби ти си волната птица, но аз немога да седя вечно в стаята.Аз все пак съм фея не муха...-засмях се.Можеби и да беше тъпо това сравнение.Но все пак до някъде и вярно.Мухите търсеха как да влезна в къща и да си намерят храна.А феите обратно- как да излезнат и да се забавляват.-А и при това обичам дъжда.Така че.Навън,навън, навъъън!!!!-пак се засмях.
-Това, викане май от теб го прихванах, волна птицо...-усмихнах се и пак го целунах.

- Добре,дорбе,добре! - започнах да викам и да подскачам. - Хайде на вън сега...бъъързооо. - извиках се и тръгнах към вратата. Някой ако ни чуе със сигурност ще ни помисли за избягали от лудницата. Повиках Настасия все едно беше малко кученце. И тя като добро дете се затича към мен се спря на няколко сантиметра и ми се оплези. Това дете наистина почна да копира всичко което видеше. Облякох и якето и се ухилих на Силвия. Хванах Настасия за ръчичката а тя почна да подскача и да вика. Покрай нея и аз започнах да подскачам викайки:
- Хайде,хайде. ВЪН!! Вън!
Това цялото викане и скачане ми дойде в повече и се спрях. Покрай това дете сигурно няма да мога да си поема въздух.
- Боже...това дете ме убива. - казах през поемането на въздух и се усмихнах на Силвия. - Но какво пък. - вдигнах рамене и пак заподскачах с Настасия. Явно на нея и беше много забавно да скача с баща си.

Боже те полудяха...Засмях се като ги видях да подскачат заедно.Много се забавляваха,а?Усмихнах се.Извиках бела.Облякох си яке и излезнахме.Блеа като ги видя сещо се зарадва.И започна да се носи по коридора напред-наза.Сякаш ни подканваше да излезнем по бързо.Ама как се радваха само на това че излизаме навън.Сякаш от гоини не сме излизали...По край тях и аз щях да взема лудна.Ей така изведнъж.И да отида да подскачам и да викам.Просто ей така за кеф!С викове излезнахме от общежитията.
-Сигурно подлудихме всички.-отбелязах си на ум.
-Излезнахмееееееее.-извиках ликуващо. И всички се запътихме на някъде...

п.п.Дай да пишем някъде в града че мен още трябва и да ме нападат и ще е хубаво ако няма да е при училището...

След като излезнах от стаята на Ферис веднага тръгнах към моята.Събрах си нещата, защото незнаех колко дълго ще ми се наложи да стоя там.Но при първата възможност щях да се върна.Тъкво коаго излизах.Си помислих че няма да е много безопасно дъ пътувам сама.Ферис...не нямаше да го будя.А и неисках да го вкарвам в проблеми...Том!Но ако е зает, щеше да се наложи да пътувам сама.Излизнах и се запътих към кулата ми пращайки на Том чрез телепатия нещо като съобщение.В което му казвах че ми е нужен сега.И ако не е зает да дойде на паркинга, до 10 минути.Оставих си нещата в кулата.Оставих Бела да седне, макар и знаех че не обича много да се вози.Ама щеше да се наложи и зачаках Том...