Пейката до лампата.

Още щом ме остави на земята ръката ми се спусна към устните и ги избърса, той сседна на пейката и аз се обърнах към него.
-Много късно ми предаваш урока!-започнах ядосано аз пристъпих напред.
-Повече никога, ама никога, не се опитвай да го повтаряш!разбра ли?-креснах аз още по-ядосано, това което направи не ми бе от любимите преживявания.
-Можех да те убия още при първата ни среща, затова не си пресилвай късмета!Никога повече да не си опитал същото, защото тогава няма само да крещя!-продължавах все по-ядосано аз.наистина мразех да си играят с мен и особено когато ме караха да чувствам този проклет страх!

- Спокойно не бих и си помислял да те мъкна повече по облаците. - засмях се и вдигнах ръце. - Е ако беше ме убила,но не го направи нали? Хайде преживей го. - усмихнах се и потупах мясото до мен.След това едва ли искаше да ме погледне повече,но нямаше да и се остава така лесно. Ясно че ми беше сърдита,но какво да се прави аз ако би трябвало да сме чесни трябваше вече да съм и сърдит толкова че чак да се пукам. Въздъхнах и я гледах как се ядосва за едното нищо.

Седнах до него и загледах в тъмнината на няколко метра от нас.Облегнах се назад.
-беше красиво.-промълвих едва аз и подледа ми срещна неговия.
-Горе.-погледнах и към небето и пак се върнах към очите му.
-Беше красиво, но май ме беше прекалено страх за да го разбера когато бяхме там, а?-продължих аз с нясмешка в тона и отноово отклоних погледа си.
-Какво ще кажеш за още една глътка?-попитах аз като не го поглеждах.май наистина бях нахална, както той каза, но пък не ми пукаше.Нито какво мисли той, нито какво мисли някой друг.Правех каквото искам, когато искам, защото искам.Това бях аз, а не кутрето което винаги се съобразява с другите!

- Искаш ли пак? Този път на по ниско. - засмях се. Занех че ще откажа още щем чуе думата "пак" , но все пак трябваше да попитам. Усмихнах се и я погледнах в очите.
- Не порекаляваш ли? - засмях се тихо и сигурно не се чу при нея. Един път и дадох сега и втори сигурно после ще поиска и трети. И после какво? Пристрастена към кръвта ми и ела да видиш как ще живея.
- И после какво ако ти дам? ще поискаш още и още и така...незнам и аз до къде ще стигнем - усмихнах се, макар и да не ми беше до усмивка по скоро си беше за намръщване.

-Не мислиш ли, че ако исках да те убия нямаше да съм го направила до сега?Поне три пъти, не мислиш ли?-започнах аз с насмешка, но тя веднага изчезна от тона ми, когато пак се върнах на темата летене.
-И колко пъти да казвам, повече никога, ама никога дори няма да засягаш тази тема!-казах му аз ядосано и доста бавно все едно говоря на малко дете и думите ми са бавни и простички, че да ме разбере.
-И все пак, признай си че ти хареса...усещането.Усети страха, чу писъците.Молбите й, но това не те накара да спреш, нали?искаше да продължиш, защото колкото повече тя пискаше и се молеше, на теб ти сатваше още по-добре.Това те насърчава да забързаш темпото и единственото което и остава е да се примири, но на теб това не ти харесва!Искаш да я провокираш, защото не ти е интересно когато вече се е предала!Искаш да се бори и отново да й иотрежеш крилата за да видиш как старада...-започнах да разказвам нещо, което сама не знаех защо казвам.И той беше като всички останали.И той се хранеше със страх, но не искаше да го признае.Видях какво удоволствие изпита когато се разписках, искаше да ме гледа как падам, тогава вече щях да съм сигурна в думите си.дори повече от сигурна.
Изведнъж усетих че сега не говорех за него, визирах Том и всичките му гадни подли номерца.пак ли трябваше да се сещам за него, пак ли щеше да мекара да съжалявам, че съм се родила?пак ли се намесваше в живота ми?!Винаги го е правил, но защо ли винаги съм била изненадана толкова.

- Признавам си беше ми малко забавно. - вдигнах ръце все едно се предавам и се засмях. - Ти наистина ли си мислеше че ще те пусна и ще те оставя да се размажеш на земята? Знам си възможностите и можех да те хвана още преди да си достигнала дърветата. - засмях се и посочих високите дървета пред на.
- Но да ти кажа това хич не ми достави удоволствие, е може би малко,но беше незначително.Аз вопще не съм от тези хора и трудно мога да стана. - усмихнах се леко и повдигнах ръмене. Какво се разприказвах за себе си най-добре беше да млъкна. Не обичам хората да ме познават добре.

-Така ли?-поредната арогантна усмивка се разля по лицето ми и погледа ми отново се впи в неговия.
-Мислиш си че можеш да контролираш чувството, нали?-започнах да с еприближавам към него или по-тоочно към врата му.
-Мислиш, че си достатъчно силен, че да спреш когато поискаш...Не!Не е така.Всички сме еднакви.Ние сме обикновенни хора с малко повече сила и власт.А какво става с хората които притежават тази убийствена комбинация?Стават гадни, злобни, гнусни същества.всички сме такива!-завърших аз и вече се намирах на милиметри от варата му и мястото където преди малко го бях захапала.Устните ми леко погалиха мястото и преди да го захапя отново попитах:
-Не те ли е страх?Не изпитваш ли страх?-отдръпнах се назад и отново се наместих на мястото си.
-Ако не те е страх няма никакъв смисъл.Знаеш че го правя главно заради него, заради него и заради кръвта, разбира се.-още една противна усмивчица и загледах небето.До преди момент летях горе....и си изповръщах червата, но това е друга история, нали?

- Защо да ме е страх? - повдигнах една въжда и я погледнах. Тук страха не ме завладява, пък изащо да го прави не е кой знае колко опасна,за да ме е страх от нея.
- Страха да не те охапе някой вампир и само за хората.Мен защо да ме е страх не съм човек? - усмихнах се надменно и се завъртях така че да мога да я гледам по-добре и право в очите. Погледнах към небето. Слънцето се беше скрило още щом полетяхме, значи вече е късно. Но защо все още съм тук и си губя времето с вампир който като че ли му е забавно да си играе.

Не го е страх от мен, защото не съм опасна ли?!Изсмях се, но след няколко минутки успях да спра и го погледанах.Беше се втренчил в мен, наистина ли не ме смяташе за толкова страшна и опасна?!Мамка му, а толкова се старая да съм!
-Сериозно?-казах аз имитирайки че невярвам, но то почти бепе така.все пак, аз бях вампира който всеки момент се канеше да си пийне от кръвчицата му и не смятах че ще му оставя нещо.Кого лъжех и аз?Себе си в никакъв случай!ако исках още веднъж да усетя този уникален вкус трябваше да го оставя жив, но май това не бе причина, а?тогава какво бе другата по-важна такава?не ми пукаше особено, но нещо ме караше да не го убивам...или поне не сега.
-Не мислиш ли, че мога да те убия?Колкото и да ми харесва кръта ти, все ще си намеря друга.защо тогава да не те убия още сега?-усмихнах му се и отново отклоних погледа си.имаше нещо старнно в очите му, но пък бе толкова интересно, че не се усещах как го зяпам.Колко невъзпитано само, а!?

- Според мен. До сега да си го направила ако искаш да ме убиеш,но пък защо ти е да ме убиваш? Никога не се знае кога мога да ти потрябвам пак. - усмихнах се злобно и я погледнах. Май не очакваше такъв отговор. И като гледам умира си от желание да ме захапе,но аз не се давах лесно.
Оставих я да ме гледа със страния си поглед. Засмях се и станах от пейтата. Поразходих се малко натам насам и се спрях пред нея.

Щом се озова пред мен, ръката ми го дръпна и лицето му се изравни с моето.
-Не си пресилвай късмета!Не съм в настроение за убиване, но лесно мога да мина в такова!Не ти трябва да се заяждаш с мен!-изсъсках злобно аз и ръката ми бавно го пусна.станах от пейката и го бутнах така че да седне на местото ми.
-Знаеш, че който и да се заяжда с мен рано или късно си го получава...Тогава защо все пак продължаваш?-продължих аз бавно и направих крачка към него, сега определено нямаше да се измъкне без бой....или ухапване съответно.

- Защо го правиш това? Искаш да ме хване страх? - Засмях се. Наистина не обичах такива хора...мислещи се че могът да те надвият или просто си мислят че са нещо повече от теб. Май явно няма какво друго да прави, сигурно за това пак мина на..."ще те захапя".
- Виж не ми е приятно да си играеш така с мен и не казвам че ще ми стане приятно. Така,че откажи се с тъпите си игрички на котка и мишка и забрави за мен. - усмихнах се мазно. Знаех че няма да ме пусне толкова лесно,но ако не ме пуснеше....е ако не ме пуснеше сигурно щеше да си получи полета,но може и нещо друго.

-знаеш ли...не!Няма да престана, защото това е каквото правя.няма да се откажа само защото на теб не ти харесва.Това...е изцяло твой проблем.-казах леко ядосано аз и отново седнах на пейката до него.Прокарах пръсти през косата си и сложих лактите на коленете си.същност като се замисля, май беше прав.защо правех всичко това?за да покажа че съм нещо повече от поредната марионетка?за да покажа на всички че вече не съм малкото момиче което не може да се защитава?за да им покажа че съм силна?По дяволите, защо толкова се нуждая от мнението им?И кои въобще са тези "Те"?!
издишах тежко и отново зареях погледа си в тъмнината.
-Може и да си прав.Понякога дори и котката се уморява.-започнах аз, но не исках да продължа защото всичко това нямаше смисъл или поне в определена ситуация.защо всичко около мен бе толкова объркане?

- Мхм...- беше единственото нещо което успях да кажа. Не че имаше какво да се каже друго при такв разговор. Настипи мълчание което не ми хареса особено. Или се готвеше нещо страшно или нещо за което няма да съм готов. Испуфтях и се облегнах на облекалката на пейката докато гледах звездите които светеха в нощното небе.

Мълчанието не бе от любимите ми неща и реших да го прекъсна, пък ако ще и по такъв тъп начин.Преметнах крака си през него и се озовах седнала в скута му.Ръцете ми се плъзнаха по гърдите му. като си играеха с дрехата му.
-Ами ти, ангеле?Защо са те изритали от горе?-попитах с насмешка и погледнах към звездите, като не подмествах ръцете си от там.Стори ми се забавно да си играя с него, тъй като той не го намираше за такова и с удоволствие бих гледала реакциите му.
-Да не би да си се влюбил в някоя жена, човешко създание?Или още по добре, направил си й дете?Ааа..може би си убил мъжа й за да е само твоя?-започнах да се подигравам аз и да си призная, беше ми дори по забавно от предвиденото.

Намръщих се. Мразех да говоря за това.Предпочитах да го оставя в тайна,но повечето хора като видят паднала ангел и естествено искат да знаят защо е паднал.
- Зариди жена. - усмихнах се тъжно и не казах нищо повече."Боже нека да сппе да задава въпроси." Мразех когато задават и още и още въпрос. Тя седеше в скута ми и си играеше с блузата,но аз не се отдръпнах нито пук я бутнах да седне на пейката.Просто останах така....

Охо, била съм права, наистина е било заради жена.Каква изненада!Но май изненадата не бе в причината да "падне", а по скоро че остана на мястото си.Нито щях да го оставя на мира с въпросите си, нито пък щях да се дръпна от него.
-Обичаше ли я?-ръцете ми минаха под блузата му и започнаха да обхождат гърдите му, когато доволна усмивка се изписа на лицето ми.Май бе повече заради ръцете, отколкото заради въпроса, но и той имаше известно въздействие.
-Ами тя?Обичаше ли те?-продължих аз, като разбрах, че не му бе приятно.Май не харесваше темата.Това ме насърчи да продължа с изнервящите си въпросчета.Следваха още много и май щяха да го издразнят още повече.
-Какво стана когато "падна"?Тя не те поиска?Отхвърли те?-засмях се арогантно и продължавах да движа ръцете си по него.

- Да обичах я.- казах с досада. - Да и тя ме обичаше. -намръщих се и завъртях очи.
- Защо ти е толкова да знаеш за мен? - попитах тихо и се приближих до нея още по близо. Щом искаше така да си играем добре.
- А ти как стана вампир? - усмихнах се хитро и някак си злобно.Много ме биваше да играя роли. А тази роля ми харесваше. Тя продължаваше да си вре ръцете под блузата ми,но аз не се отдръпнах.

Как съм станала вампир ли?!Имаше ли по мразена тема от това?Не ми харесваше на къде бие с този свой поглед.Май му харесваше, но нямаше да се спра толкова лесно.
-Може би не ти влиза в работата.-ухилих се аз и погледнах към ръцете си.Те вече слизаха надолу и хванаха здраво панталона му, като го дръпнаха съвсем леко навън.
-А може би не искаш да знаеш.Но какво толкова има, ухапва те вампир и готово.Просто е.-казах аз и започнах да разкопчавам панталона му.След секунди станах от Ферис и се изправих пред него.Усмихнах се арогантно и направих крачка назад.
-сега май е твой ред.-прокарах език по устните си и отново го погледнах.

Това което направи беше малко не очаквано. Какви игрички играепе за бога? Погледнах я в очите,но нищо не успях да видя.Мразех да си играят така с мен сякаш бях някаква си играчка.
- За какво е твой ред? - повдинах едната си вежда и я изгледах странно.Това не ми кахерсваше на къде отива,но не направих нищо...

-Има ли значение...-повдигнах рамене накрая и отново се наместих на пейката до него.И след секунди успях да продължа загледала врата му.-...когато съм гладна...
Последва тишина и скоро зъбите ми отново се намериха в плътта му.Засмучах тази толкова вкусна кръв и неописуемо удоволствие се разля в устната ми, като не попречих да го покажа чрез доволната си гримаса.
Отново се наместих върху него за да ми е по-удобно и скоро вече бях бутнала тялото му така че да лежи на пейката.Ръцете ми го държаха здраво, исках да съм сигурна, че няма да ми избяга, но в последствие го пуснах и бавно и мъчително извадих зъбите си от него.Усмихнах се доволно при вида на раните му и отново прокарах език по устните си.Харесваше ми да го правя.
Отново се изправих и го погледнах.

- Надявам се да си се насладила на кръвта ми от която не ти дадох да пиеш.-усмихнах се мазно и станах от пейката като закопчавах дънките си. Боже, тя щеше да ме побърка.
- Ако искаше да пиеш с удоволстве бих ти дал. - засмях се и я погледнах право в очите. И двамата знаехме че това не е истина,но какво ми пречеше да се пошегувам малко или да си играя игирички с нея,както тя прави с мен. Седнах отново до нея и я погледнах с вдигнати вежди сякаш казвах " Е, нещо да кажеш?"

-Така ли?-попитах аз не вярвайки.Добре знаех, че се шегува, но пък ми звучеше като доста примамливо предложение.
-Звучи добре, не мислиш ли?-ухилих се и погледнах към небето вече беше късно, какво правех още тук?Получих исканата от мен кръв, тогава защо...?Но пък не исках да тръгвам...
-Може ли да те попитам нещо?-почти шепнех аз, но не отделих погледа си от небето.Не изчаках и отговор, ами направо започнах с въпроса си.
-Защо?Защо си се отказал от всичко заради нея?-усмихнах се тъжно аз и най-накрая го погледнах.
-Струваше ли си?За едно човешко същество?

- Незнам може би защотото я обичах твърде много. - вдигнах ръмене и я погледнах въпросително. - Теб какво те интересува? Ти знаеш за мен а аз незнам нищо за теб.- скъстрих ръже пред гърдите си като малките деца които не получават това което искат. Да, не беше честно,но какво можех да направя да седя и да мълча цяла вечер като пукъл и да не продумам нито една думичка простот защото не искам да разбират за мен. Но като се замисля и това беше вариянт.

-Какво искаш да знаеш за мен?-повдигнах накрая вежди.
-Питай, а аз ще ти отговоря, щом толкова се интересуваш.-ухилих се надменно и зачаках вълната от въпроси.Знаех, че няма да ми хареса нито един, но все пак исках да ги чуя.Винаги съм отбягвала тази тема, но сметнах че не мога вечно да бягам.Все някога трябва да се изправя пред проблемите си за да успея да ги реша.