Пейката до лампата.

Нямаше друго подобно местенце в цялото училище. Тъмнината обграждаше цялата околност и само една мека светлина раздираше мрака. Пейката беше така студена и всичките и сетива бяха в пълен екстаз. Тишината, в която чуваше дишанато на всеки в километър наоколо. Тишината, в която чуваше как кръвта тече по вените. Беше божествено. по-добро дори от липсата на светлина.Точно тук можеше да успокои мислите си, които ставаха все по-неудържими и все по-зловещи. Бяха я изпратили в училище далеч от всичко и всички идиоти, които познаваше. Въпреки явното нежелание да учи тук все пак беше по-добре. Може би можеше да тренира. Може би можеше да бъде някой, а не само бледа сянка на глупавата си майка. тя си въобразяваше, че жените, дори вампирите, трябва да бъдат покровителствени от мъже. О, тя можеше да прави много нежа с мъже. Приятни и за двамата или само за нея, но нищо не беше да му лиже подметките.
" Успокой се! Дишай и си спомни всеки миг, в който си била на ръба и как си се въздържала. Дишай и чуй собствената си кръв. О, толкова е истинско. Чувството да циркулира във вените ти, под кожата ти." Мислите и я отнасяха все по-далеч от яростта. Все по-далеч от жаждата, която я измъчва със сладостта си. Мразеше съдистичната си същност, но толкова силно се наслаждаваше. Сега просто прилегна на пейката и тялото и с леки инпулсе се отпусна. Косите й, разпиляни под нея, поемаха студа от пейката. тялото и отмаля и очите и плавно се притвориха. "Какво пък? Няма нищо по-животинско от това да спиш навън. Може би да се храниш с кръв, но все пак истината е, че съм едно много извратено животно." Съня бавно се пропи в нея и мислите се превърнаха в сънища. Едва ли можеха да се нарекът сънища. Та не сънуваше. По-скоро можеше да се наречи празнота сред купиша думи и картини връхлитащи в нея.
каква прекрасна нощ за нещо истинско.

Макар и да беше ден и слънцето да грееше ужасно много. Тук на тази част от парка беше мрачно. Имаше само една пейка и тя беше точно под една лампа която осветяваше пейката. Седнах на нея и се вгледах в мрака. Харесваше ми да съм на тихо,тъмно място където никой не може да ме намери. Където можеш спокойно да избягаш от проблемите си макар и като се върнеш те отново да те застигнат.

отново отивах някъде, без да знам къде точно.в мрака зърнах лампа и ртъгнах към светлината, но не мислех да се застоявам, когато видях познато лице.Устните ми се изкривиха в арогантна усмивка и се приближих.Това да не бе онзи паднал ангел?май същия, а?Колко хубаво само.Но сега въобще не ми пукаше колко кръв и какво на вкус има във вените му.Сега исках да се отнеса от мислите си и да забравя.май действаше, защото вече дори не се сещах какво толкова исках да не помня.Седнах бавно на пейката до него, а той дори не ме усети.беше се загледал в тъмнината и явно думите ми го извадиха от този транс.
-Здравей пак, паднал ангеле.-поредната надменна усмивчица и зареях поглед в неговия.Дали си мислеше, че пак ще се опитам да посмуча малко кръв?ха, послуча, да не съм комар?!По дяволите май започвах много бързо да се отнасям от мислите си, това не е на добре...

Погледнах с крайчица на окото си и се засмях.
- Здравей вампире,който се опита да изсмуче кръвчицата ми. - засмях се и я се обърнах към нея. Лампата осветяваше половината и лице а другата...беше потънала в мрак.
- Какво те води насам? Само не ми казвай че съм аз. - усмихнах се и я погледнах в очите. Странно бяхме толкова различни,но само по едно си преличахме...обичахме тъмното и тишината (поне аз).

-Искаш да чуеш, че съм тук заради теб ли?-попитах аз като не отделях очи от неговите.тамм вътре май имаше нещо интересно.и този път не го казвам като малко дете, което иска да ги изкара за да провери какво точно има там.Сега исках да кажа, че наистина има нещо "ангелско" и в същото време "паднало", ако ме разбирате.
Както и да е, сега май не бяха най-важни очите му или каквото и да било там.
-Тук съм защото харесвам тъмнината, сливам се със нея...и мога по лесно да нападам.-казах последното с насмешка и се приближих към него, ако можеше въобще повече.почти бях долепила тялото си до неговото, когато се отдръпнах, май и този път нямаше да се смее на шегите ми.

- Ами ако си тук заради мен в добрия смисъл тогава може би да,но ако ли не не бих желал да чувам. - усмихнах се. Какво сега? ще седим и ще се гледаме. На мен лично не ми пречеше това, можеше да го правя цял ден. Сега така като седи без да направи нищо толкова рисковане че да си заслужава бягането, имам чуството,че има нещо добро в нея. Зависи колко и какво добро може да се намери в един вампир.
- Какво странно съвпадение и аз така. - засмях се и се наместих малко несигурно на пейката.

-я виж ти, имали сме нещо общо, а?-засмях се арогантно и станах от пейката.
-Май не съм толкова лоша, а Ферис?-поредния лек кикот и минах зад него.ръцете ми се плъзнаха по облегалката на пейката и лицето ми се доближи до врата му.Усетих пулсиращата кръв, но се опитах да пренебрегна отчаяния й вик "Изпий ме!" и успях да кажа желаното от мен.
-Знаеш ли, винаги съм се интересувала от ангели, би ли ми просветлил някояя част от въпросите?-казах аз бавно и следващия миг бях права пред него.
-Първо,...имаш ли криле?-попитах и усмивка на дете изпълнено с очакване се появи на лицето ми.Не се усмихвах често така, но сега той бе катро една жива играчка и ръцете на 6 годишната Сам.

- Хъх... ангел без криле.Трудно ще е. - засмях се и я погледнах. Нещо имаше в погледа и...нещо което ми казваше че ще трябва да бяга, но защо да бяга? тя така или иначе си е наумила че трябва да ми изпие кръвта. Чудя се защо не го беше направила до сега. Или може би не иска? Каквото и да е тези очи винаги ще играят някаква роля и винаги ще е по техния сценарии.
- Други въпроси? - попитах нетърпеливо.

-Още въпроси ли?Ами те са много.-усмихнах се, и този път май почти докарах обичайната си арогантна усмивчица.Приближих лицето си и мисля, че май тярвба да се поровичкам в мислите му, за да направи това което исках.не бях сигурна колко често лети, но определено ще се опитам да го накарам сега да го направи.
очите ми се впиха в неговите и се опитах да подчиня мислите му, но не бях напълно сигурна какво направих.После отстъпих крачка назад и погледнах към небето.
-Много бих искала и аз да летя.дали не би....?-не успях да го продължа, твърде много се съмнявах в "пренареждането" или по-точно "подчинението" на мислите му.Пак бях оплескала нещата!

- Какво се опитваш да направиш? - засмях се. Аз използвах същата дарба като нейната,но беше трудно тя да ме оправлява. Попринцип не се потдавах лесно на такъв вид дарба,но ако това стане то сигурно ще е много за кратко.
- Е, какво ти искаш да летиш? - засмях се. Всеки би искал да лети а тези които имаха тази възможност не я използваха често (Като мен).
- Всеки иска да лети,но не всеки получава това което иска. - повдигнах едната си вежда и я изгледах придизвикателно. Каквото и да се опитваше да направи не се получаваше.

-Така ли?-попитах аз и му отвърнах със същия поглед..Щом не искаше да ме повози, значи сама трябваше да го накарам.Приближих се до него и едната ми ръка бързо се озова на гърдите му и наклоних тялото си, като се облегнах на другата.Лицето му се изравни с неговото и устните ми отново се извиха в надменна усмивка, като сега прокарах език по зъбите си.
-И защо не?-попитах, продължавайки да го гледам предизвикателно.

- не си ли малко нахална? - казах го тихо и се усмихнах. Не се отдръпнах а седях така, не ме беше страх от нея,за да се отдръпвам.
- И защо толкова искаш да полетиш? - засмях се и повдигнах вежди въпросително. Вярно да полетиш си беше страхотно изживявание което не можеш да го сравниш или заместиш с нищо.

-Може би любопитство.-казах аз като се приближих още съвсем малко.
-нали знаеш, че повечето неща в живота си правим именно заради него.-устните ми се разляха в поредната гнусна усмивка и ръката ми се плъзна към врата му.Хванах го достатъчно силно, за да не ми избяга и не толкова, че да го заболи.Поне за сега не исках да чувам писъци.Тъкмо бях свикнала с тишината.наклоних главата си настрани и я приближих така че вече бе почти долепена до лицето му.Исках да създам напрежение и мисля че се справях, но факта, че не се дръпна още в началото малко ме изненада.дали бе покана да продължа?Да си хапна от него без да мрънка?Не вярвах, но все пак трябваше да опитам.туку виж ми излязъл късмета...

засмях се и не издържах на тази игричка вече.
- Ох....като гледа много искаш да си пиинеш от мен. Хайде давай или те е страх и за това не си го направила още. - засмях се тихо и дръпнах косата си на другата страна така че връта ми да остане без защита. Знаех че ще го направи рано или късно щеше да ме захапе.Нека сега да и доставя това удоволствие пък после току виж ме е оставила на мира.
- Ако искаш да полетиш добре. - усмихнах се хитро и останах така.

е, значеи наистина е било покана, не паках втора и бързо наместих устни на врата му.Зъбите ми се забиха грубо в плътта му и засмучах сладката кръв.беше толкова жива, усещах как се носи на талази из устата ми.Усещането бе неуписуемо и не исках да свършва, но трябваше да се дръпна, ако исках отново да го видя...или да пия.
Зъбите ми бавно се отдръпнаха и езика ми се спусна по раните на врата му.Поне това можеше да направя след като пих от кръвта му.И да си призная, беше дори по-хубаво отколкото очаквах.
Отдръпнах се и облизах бавно устните си.Погледнах го право в очите, май днес ще опитам и от кръвта му и от летенето.с един куршум, два заека.Колко удобно, нали?
-Е...видя ли че не те убих?-казах аз като събирах с пръст кръвта от брадъчката си и отново облизвах до капка.

- Е да ти кажа при първата ни среща ти ми се нахвърли как очакваше да ти дам. - засямх се - Сега доволна ли си? - усмихнах се и се наместих леко на пейката. Ах само как ме болеше всичко от тази пейка. Намръщих се и се хванах за гърба където ме болеше. Да си кажа честно не е лесно да си преклещен на пейка. Вратът хич не ме болеше даже не очаквах и да ме боли. Погледнах я и очаквах да каже нещо. Каквото и да беше то.

-Знаеш ли, кръвта ти бе повече от вкусна-казах аз и отново пуснах езика си на обиколко по устните си.Ако беше останала и малка капка кръв, трябваше да я имам!
-нали спомен анещо за летене.-повдигнах вежди аз, прехапала устни.
-Още ли искаш да ми покажеш как се лети?-продължих и се приближих отново към него.
-Сигурно имаш красиви криле, а?-попитах и ръката ми се спусна по гърба му.изгарях от желание да ми покаже крилете си, май бят прекалено нетърпелива, а?

- Хах...мислиш си че ще можеш ад си играеш с мен като някоя котка и...птичка. Аз си показвам крилете и тръгвам да политам да се махна далеч от теб,но ти решаваш да ме притиснеш към земята и да ме лишиш от това удоволствия. - усмихнах се хитро. Не бях толкова лесен за хващане. Дори и малките и трикове не биха ме заблодили. Присвих очи. Какви всъщност и бяха плановете и какви игрички играе? Жалко че не можеше ясно да се види през очите и иначе всеки би я разгадал.

-Добре, славейче.-усмихнах се арогантно и се дръпнах назад.
-Щом не искаш, недей, но няма да си идеш толкова лесно.-казах и седнах до него.Май беше деликатес който нямаше да пусна.Исках да бъде на мое разположение когато поискам...По дяволите, звуча като Том!Мамка му, като него ли ставах?!Не!Нямаше да съм катои него!Минах встрани от него и между нас се появи известно растояние.
-Аз..съжалявам, май кръвта ти ми действа повече от добре.-засмях се аз, очаквах да кажа "зле", но я виж ти какво излезна накрая.Дали пък нямаше да ми даде още една глътка?

Станах бързо толкова бързо че дори и тя не може да ме усети.Хванах я и я дръпна със все сила.
- Искаш да полетиш? Нека да те видим. - с тези думи полетях на горе със нея. Летях с така скорост,че даже късахма облаците на две. Слънцето вече се беше скрило. Боже кога мина това време? Лятях на високо и все по на високо.
- Искаш ли да те пусна? - засмях се злобно. Нека и тя малко да усети страха. Ако я пуснех щях да успея да я хвана преди да пльокне на земята.
- Е мила моя избирай? - повдигнах вежди. Реехме се из облаците,но на мен това не ми правеше кой знае колко впечетлени. Щом искаше да играем игрички ще играем,но не нейната игра.

Той май също искаше да играе, но нямаше да му позволя да го прави с мен.Само аз и единствено аз имах правото да си играя с чуждите съдби и животи.Ха все едно и аз не бях пьонка, пьонката на някой гаден злобен вампир...Ох май тази височина ми стигаше, никога не съм подозирала, че ще изпитам страх от високото.Ха, смешно, нали!
-Стига!искам да ме свалиш!-казах почти заповеднически аз, но май го направих защото си умирах от страх.започна да ми се вие свят и имах чувството, че всеки момент ще изпразня съдържанието на стомаха си.
-Свали ме...моля те.-казах накрая аз и подлегнах към него.Дали искаше да си играе още или пък май щеше да спре?нямаше да си простя това "моля" и при двата случея.

- Ха....страх от високо,но не разбирам нали искаше да летиш? Това одстатъчно ли ти е високо? - усмихнах се хитро. - Няма само ти да си играеш с мен. Трябва и аз малко да си поиграя. - погледнах надолу и се усмихнах.
- Ами ако те пусна.... какво ще стане? - малко се бях узлобил,но трябваше да се научи че както се държиш с хората така и те ще се държът с теб. Усмихнах се. Май наистина я беше страх виждах го по изражението й и това не беше просто поредната сценка.

Мамка му, той не искаше да се лишава от удоволствието да ме гледа как си умирам от страх.Е признавам му го, и аз бих направила така.И все пак исках да ме свали, не ми бе добре и скоро щях да се изповръщам.Не бях и подозирала, че се страхувам от високо, но това бе двойно по-високо, от най-смелите ми мечти.Да си призная, никога не съм си падала по височини и май се чувствам най-добре здраво стъпила на земята.
-Свали ме, Ферис!искам да сляза!-казах аз и вече усещах как всичко в стомаха ми тръгва нагоре.Не след дълго излезе толкова неочаквано, колкото снега през декември.Сега вече трябваше да ме свали, иначе ще се ядосам.

- Ех, добре. Какво да те прави? - вдигнах рамене и тръгнах да слизам на долу лекичко.
- само да не повърнеш върху блузата,защотот ще трябва да те убия. - засмях се. Блузата наистина ми беше скъпа и не сиках да и се случи нищо лошо като....това.Слязохме на земята и я пуснах.
- Незнам за теб,но това летене ми хареса- усмихнах се,но после станах сериозен. - Добре, извинявай не трябваше да го правя,но трябваше да те науча,че както се отнасяш с хората така и те с теб. И да ти кажа...радвай се че не те пуснах. Не че нямаше да успея да те хвана,но дали ще си жива като те хвана. - седнах на пейката и я погледнах как седеше на оново място на което я бях сложил преди малко. Боже, ама тя сериозно я е страх от високото.