Пейката до лампата.

Вървях бавно по улицата, вече се свечеряваше и тъмнината около мен ме успокояваше.На лицето ми се бе появила малка усмивка и когато погледа ми падна върху пейката до уличната лампа, бързо седнах на нея, като вдигнах краката си и ги подпрях на пейката.тези токове ме убиваха и след като раздвижих стъпалата си отново ги свалих на земята и се загледах в обувките си.Бяха красиви...но пък за това доста неудобни.Откопчаха трите каиша които пристягаха изкуствената кожа към краката ми и скоро оставих обувките да паднат на земята, а краката ми докоснаха земята.Подпрях тялото си на ръцете хванали се за ръба на пейката и отново погледнах надолу...така бе много по добре.Жалко че след малко отново трябваше отново да ги убия...
затворих очи и се облегнах назад като се замислих къде всъщност отивах...да си призная нямаше къде и да ида...освен в онази празна стая в общежитието..освен ако не прекарах вечерта седнала на бара пиейки докато не ми свършат парите...а след това може би щеше да е добра идея да се нахраня с някой човек...а ако исках да ми е дори по интересно трябваше да си пробвам късмета в онази дискотека, където постоянно се навъртаха някакви върколаци.не се бях спречквала отдавна с други същества и не бе зле да се забъркам в още някоя бъркотия, за която след това щях да съжалявам...това започваше да ми липсва...
Изведнъж чух нечии стъпки да нарушават спокойствието ми и бързо извъртях глава в посока на звука.Не че не исках компания, просто се бях унесла в мисли и май изглеждах по враждебно настроена отколкото всъщност бях...е това щеше да се промени...говоря за изражението...да се надяваме...

Стоях до късно в кабинета си в училището и не правех нищо.Буквално.Въпреки,че ме чакаха няколко есета на наказаните ученици,които да проверя.Не ми се правеше нищо такова,стоях в полутъмната стая и се взирах напред към стената,на която се виждаха само няколко портрета на някакви писатели и поети.
По принцип,когато ми беше скучно пишех и се отдавах на буквите и римите в главата ми,но днес всичко беше различно.Просто исках почивка и алкохол.Алкохол..Да,тази думичка отекна в главата ми и реших да се отдам на този ми порок.Защото го харесвах и извън тази стая,апартаментът ми беше пълен с него.Не,не си мислете,че съм някой пиянде,което пие по цял ден и стои в полуприпаднало състояние. Напротив обичах да пия,но напиването трудно ми се получаваше.
Станах от затопления стол,грабнах суитчера си и угасих единствената включена лампа на бюрото ми.Стаята изведнъж придоби по-зловещ и мрачен вид,а аз излязох и тръгнах нанякъде.Преди това минах през апартамента ми и си взех една бутилка скоч.
Навън беше студено,а а з не знаех на къде да тръгна.Чудех се дали да отида до някой бар или пък да се разходя,пък виж може там да срещна някое момиче.Труден избор,но накрая тръгнах към парка,който не беше особено далеч.
Вървях и пиех по малки глътки от бутилката,която държах в едната си ръка.Накрая стигнах стигнах до очакваното място. Изглеждаше по-пусто и от класната стая преди малко.Тръгнах по една пътека,която водеше до незнайно място и ми се видя един силует на жена.Беше точно под една самотна лампа,боса на пейка,а обувките й лежаха на пода.Какво пък,щях да я заговоря.Тръгнах в нейна посока и сложих една усмивка на лицето си.
-Здравей!Какво правиш толкова късно тук?-казах,продължавайки да се усмихвам леко.

Човекът нарушил спокойствието ми всъщност не бе много човек, по скоро вампир..мъж на около 24-25 години.И тъй като наоколо не се разхождаха много толкова годишни вампира, които да нямат общо с училището, реших че е някой учил.Но след като погледа ми падна на бутилката в ръката му, от която до преди момент явно е отпивал, се отказах от идеята да си го представям разхождащ се в коридорите на училището, носейки куп учебници и проекти на учиниците си.
приближи си усмихнах към мен и ме попита какво правя тук, след като ме поздрави.Реших да запазя същия тон на разговора ни и се усмихнах, като за разлика от него включих нотка арогантност в грамасата си.Не че бе толквоа нужна, просто не си се представях без нея....а това бе нещо важно, да изглеждам по определен начин в ума си...
-Аз почивам, а ти май отпускаш с тази бутилка, а?-засмях се леко и се дръпнах от средата на пейката където бях седнала.Погледа ми го подкани да седне до мен, като с единия си крак бутнах обивките към себе си и под пейката.
-Сам, приятно ми е...-казах аз и подадох ръката си напред за да се здрависаме.На лицето ми се бе изписала една от онези усмивки, които повечето наркомани имаха след като са пушили марихуана примерно.Не че бях от тези които никога не са я подушвали, но не пушех често, така че трудно я докарвах толкова изящно перфектно.
-Няма ли да споделиш питието си с мен?-попитах накрая аз, осъзнавайки че се бях втренчила в бутилката...май ми се пиеше...макар да знаех че няма да мога да спра лесно..

Тя ме огледа,след което се усмихна с някаква гримаса,даже не се и опитах да разчета лицето й.След това направи коментар за бутилката и се засмя.Толкова ли странно изглеждах с тази бутилка?!По-добре че не се и клатушках насам-натам и да пеех,фалшиво разбира се,някоя песен.Тогава вече щеше да е пълно шоу.
-Сам,приятно ми е-каза тя и отново някаква странна усмивка се изписа на лицето й.Момичето като цяла изгледаше странна,от добрата страна предполагам.Или просто беше добра актриса.
-Госпожице Сам,не сте ли малка да употребявате алкохол?-казах с "строг" глас,напомнящ на онези бабки,които на всеки срещнат четат конско за това как се облича,че пуши или други пороци.След което се засмях и в другата ми ръка се появи още една бутилка и й я подадох.
-Какво ще кажеш?Ако не го искаш..-казах и го дръпнах назад точно в момента,в който тя щеше да го вземе.На лицето й се изписа раздразнение.Жените бяха секси,когато се ядосат.
Тя протегна рязко ръка и я издърпа от ръцете ми.Аз на свой ред отпих от моята една глътка и пак се обърнах към нея.
-Чаша?-повдигнах една вежда и в ръката ми се появи чаша.

Не ми се представи, но пък шегата му с бутилката и възрастта ми ми се стори достатъчна че да не обърна внимание на името му, дори да го бе казал.Не ми допадаше да ме дразнят така, но в момента не бях на онова ниво в което показвах зъбките си на всеки срещнат погледнал ме накриво.Дори можех да кажа че бях в добро настроение...доколкото е възможно за мен, де.
Погледа ми се плъзна по чашата и за момент само я гледах, когато накрая реших да му отвърна на забележката за годините и алкохола, макар той да не целеше толкова да се заяде с мен, колкото да си направи шега.
-Мисля че съм достатъчно голяма че да си купувам от магазина.-намигнах му аз и надигнах бутилката като се сетих за чашата в ръката му.Всъщност ми бе много по приятно да усещам гърлото на шишето между устните си докато отпивах и бих отказала чашата на този етап...
-Ще се справя и без чаша, но мисля че на теб ти трябва една...или както си почнал повече от една.-засмях се, колкото да намекна че бе просто невинна закачка, която не мислех да прераства в нещо повече и се обърнах към него.Не ми се бе представил, а аз не харесвах да се моля за ничие име.
-Е, господинът без име ли ще си остане?Мога да те кръстя както на мен ми е удобно, но бих искала да знам твоят вариант за етикетче поставено на артикул като теб...-казах аз, докато плъзнах погледа си по тялото ми...може би на този етикет нямаше да му е толкова зле, все пак да покрива такова тяло...

-Чашите са за аматьорите,а като гледам тук и двамата май не сме такива-отвърнах на шегата й,въпреки че това си беше точно така.Не изглеждаше да е ученичка,или на мен така ми се струваше,но какво толкова ако малко се позабавлявахме.
Надигнах бутилката и течността се разля в гърлото ми, потушаваща жаждата и горещената в тялото ми.Още една глътка и шишето отново отиде на старото си място,в ръката ми и допиращо се до студената дървена пейка.На лицето ми се изписа една самодоволна усмивка,задоволил нуждата си от пиене,за момента,но чувството щеше да се върне само няколко секунди след това.
-Е, господинът без име ли ще си остане?Мога да те кръстя както на мен ми е удобно, но бих искала да знам твоят вариант за етикетче поставено на артикул като теб...-каза тя и отново ми хвърли поглед.
-Предпочитам първо да чуя твоите варианти,Сам,мисля че някой от тях може и да ми допадне-отвърнах и на свой ред също я огледах.Изглеждаше секси и нейното тяло също си беше ..привлекателно.
Стиснах бутилката по-силно,а след част от секундата вече я надигах отново към устните си в очакване скоро течността да свърши и да се задоволя с това.Но понеже се познавам прекалено добре,щеше да последва още една.Може би и друга ако нямахме вече по-интересни забавления.

О, хич не си падах по онази игра с налучкване на имената на другите, но след няколко глътки може би щях да имам по добри идеи отколкото като дете...
Усмихнах се на мъжа до себе си и го огледах за някой отличителен белез по който да го назова...е жалко, че тялото му ме разсейваше толкова много...Но какво ли очаквах, все пак бях изпила половината бутилка в ръката си.Не че ме хващаше бързо, но се познавах много добре и само присъствието на алкохол в разговора ни ме прехвърляше на онази вълна в която дори да убиват някой до мен и това не ме влияе пряко щях просто да гледам и да се наслаждавам...А ако чашките ми бяха повече, щях дори да се включа...забавен живот си водех, нали...?
-Мисля да те кръстя Лъки.-усмихнах се аз, спомняйки си за цигарите носещи същото име.Приличаха си, нали...алкохол и цигари...Всичко от което се нуждаеше един човек...или вампир...а ако питате мен, бих добавила и него като бонус към цигарите.Или не, по скоро към алкохола...дори май той трябваше да си върви сам, отделно от двете.И така се справяше с възбуждането на любопитството..пък и не само на него..
-Е, сега ще ми кажете ли как се казвате?-попитах престорено аз и отпих от шишето, като ми се стори, че макар и с бутилка в ръка би могъл да бъде учител...ха, смешно, нали?Докато проверяваше контролни в голямото междучасие пийваше по едно, само колкото да не се отчая от живота.
Тази идея не бе от най възбуждащите, но защо по дяволите ми действаше така?не бях пък чак толкова пияна, а и бих разбрала кога се възбуждам заради алкохола и кога заради човека пред мен...грешка, вампира!
О, и какво правех когато исках да получа нещо?Ами разбира се, правех се на такава каквато ми харесваше...или харесваше на него.На лицето ми се появи малка лукава усмивка и се приближих към него.Лицето ми се изравни с корема му, като очите ми се спряха на неговите, а след това погледанх и надолу към ципа на панталона му.Ухилих се още повече и пак го погледнах, като след това се протегнах и ръката ми взе бутилката от ръката му и се върнах на мястото си.Отпих от нея и я оставих на земята.В моята също имаше достатъчно, но целта ми не бе точно алкохола...не и сега...
Изведнъж телефона ми звънна и когато погледнах дисплея, на него бе изписано името на Том.Явно трябваше да тръгвам вече и бавно станах от пейката, като преди това обух обувките си.Усмихнах се на мъжа до мен, извиних се и скоро след това тръгнах по пътеката по която бях дошла.Трябваше да тръгвам...