Пейката до лампата.

Students Брой мнения : 526

Чух някой да ме поздравява и обърнах главата си по посоката от където идваше гласът.Беше момиче.Обикновенно момиче.Не стоп!Не беше обикновенно...беше вампир.Поредният вамир...
-Здрасти.-казах мрачно като продължавах да я гледам.Сякаш преди не бях виждал вампири.Чаках, какво щеше да направи.Да ме продължи нататък решавайки че съм един откачен метъл( какъвто си и бях) или щеше да поеме риска и да остане...

Students Брой мнения : 189

Приближих се ..усетих че е вампир..е жалко ще намеря друг за вечеря.
Минах покрай него и го загледах беше странен. Реших да остана. Седнах на пейката до него и кръстосах краката си.
-Надявам се нямаш против да остана?! -засмях се леко.
Огледах го и той беше от онези метъли.. Как могат да я слушат тази противна музика... Ненавиждах я!

Students Брой мнения : 526

-Не.-казах все така безразлично.Не ми пукаше много дали щеше да остане или не.Ако щеше ми щях да си имам няква компания.Ако нямаше щях да продължавам да си мисля.Нищо нямаше да загубя и в двата варианта.Погледнах земята и се замислих...Настъпи мълчание...дълго тягостно но много тихо...
-Ти си?-попитах, колкото да премахна тишината.Вдигнах главата си и погледнах момичето седящо до мен.

Students Брой мнения : 189

-Сантана! -отговорих.
-Ами ти? -попитах.
Започнах да си играя с кичур от косата си..
-Какво правиш тук..сам?-попитах и се засмях леко. Станах от пейката и започнах да си подритвам някакво невинно и маловажно камъче.

Students Брой мнения : 526

Отговори на въпроса ми и зададе същия кам мен.
-Роджер.-казах бързо.Последва въпрос още един въпрос.На нея какво и пукаше какво правя тук при това и сам.Да неби да си наемах бавачка?!?"Добре Роджер успокой се" казх си.
-Не съм сам.-отговорих, колкото и да е странно - спокойно.Погледнах в нейната страна.Подсказвайки че наистина не бях сам а си имах нещо наподобаващо компания.

Students Брой мнения : 189

-Е РоджЪр..-Погледнах го.По очите му установих,че компанията мине му е приятна...Но реших да му досаждам още малко.
-С кой си тук?-огледах наоколо не виждах никой..
-С дрехите си?-погледнах го в очите и направих опит да повдигна вежда.Не беше от най-сполучливите,но се подразбираше.
-О чакай загрях-възкликнах.Повдигнах пръст и казах
-С мееееееен-погледнах го самодоволно-той не направи никаква реакция.Сръгах го с лакът
-Защо си толкова намусен?Не ти ли е приятна моята компания?Ако е така,просто ще си тръгна и няма да ти досаждам повече-повдигнах рамене и се излегнах назад

Students Брой мнения : 526

Ха-ха-ха...не беше смешно!Никак даже...То май тя го смяташе за смешно...пфу.
-Защо си толкова намусен?Не ти ли е приятна моята компания?Ако е така,просто ще си тръгна и няма да ти досаждам повече-каза Сантана.Можеби щеше да е по-хубао да си тръгне.Но все пак...
-Не, остани.-казах.Беше по-добре с някой от колкото без никой, нали?Но понякоге се нуждаеш и от усамотение...Е, все пак не исках да плаша никой, така че ще е по-добре ако прявя учтивост...
-Ъм...на колко си?-зададох въпроса който първия ми дойде.Не че ми пукаше много на колко е.Но не можех да мълча щом и казах да остане.

Students Брой мнения : 189

Разбира се че ще ми каже да остана..не е учтиво кавалер да каже "тръгвай си" на дама.
-Едно до седем..-засмях се.
Не ме свърташе на едно място затова станах от пейката и започнах да обикалям около нея като някое куку. Изведнъж ми хрумна нещо и се спрях до лампата. Погледнах към Роджър и въздъхнах..
-Ако ритна лампата какво ще стане?-попитах и я огледах внимателно. Не ми изглеждаше много здрава и при един вампирски ритник щеше се огъне.
-Не не звучи прекалено глупаво и детинско!-направих намръщена физиономия.
Седнах на пейката.
-Уу тук е доста хладно..-естествено че на вампирите не можеше да им е студено просто исках да го тествам дали е истински кавалер и дали щеше да ми предложи якето си.

Students Брой мнения : 526

Значи 17 ако правилно разбрах.Сантана стана и започна да обикала около пейката.Сдържах се много на на извикам "седни" защото скоро щеще да ми се завие свят като я гледах...Но не ми потрябва тя се спря.
Ако ритна лампата какво ще стане?-попита момичето.Обърнах си главата и огледах лампата.Надигнах си раменете и ги пуснах.
-Най много да се срути...-отговорих на въпросът и.Лампата не беше от най здравите или поне така ми изглаждаше...
-Уу тук е доста хладно..-Чух да казва Сантана.Хъм хладно ли?Никак не беше хладно...
-Според мен не е хладно, никак даже...-казах.Хъм хладно ли на мен ми беше дори малко топло.Щом си вампир не ти е хладно а аз и яке си взех.Макар и не дебело но все пак...Огледах я, тя беше без яке, е не изглеждаше като някой който умира от студ.
-Следващият път си вземи яке щом ти е хладно...-дадох и нещо като съвет.Май бях сгрешил като и казах да остане.Но какво миналото си е минало...А може пък и не, кой знае...

Students Брой мнения : 189

-Ти не издържа теста ми!-скръстих важно ръце и направих намусена физиономия. Той изобщо знае ли как да се държи с дама.
-Някога имал ли си гадже?-попитах. Явно не беше възпитан добре..
Погледнах напред в тъмнината просветнаха нечий очи..там имаше котка. Как мразя тези космати торби с бълхи! Станах от пейката и хвърлих най-близката пръчка по тях. Започнах да ги гоня..толкова са гнусни..мразя ги!
-А така махнаха се!-изтупах ръцете си и си лепнах една доволна усмивка на лицето. След това седнах обратно на мястото си.

Students Брой мнения : 526

Тест ли, да не бях на изпит?!?Тая нормална ли беше??...Започнах да се нервя.
-Някога имал ли си гадже?- този въпрос ме вбеси ама напълно.Какво и пукаше по дяволите?!?Не ми беше никва че да се интересува от личният ми живот.Скръстих ръце пред гърдите си...
-Какво ти пука?!?-изсъсках.Единственната лампа която осметяваше пейката започна да мига..."Роджер успокой се..." казах си като се опитах да се успокоя.Ако нямаше да успея скоро щях да повредя нещо, най малко беше лампата да падне върху главите ни...Докато се успокоявах Сантана стана и започна да гони някакни котки или котка...
-Бедното животно...-казах когато тя се върна и седна на пейката.

Students Брой мнения : 189

-Бедното ли?! Толкова са досадни и космати...-направих физиономия.
Гробна тишина...любимата ми обстановка, но днес нещо ми беше леко скучно. Исках да подразня Роджър някак, но как?! Замислих се..огледах се наоколо нямаше много неща за трошене освен мигащата лампата,която всеки миг щеше да поддаде и да се срути. Защо ли да не и помогна?!..Повдигнах леко вежди и се засмях. Станах и ритнах със всичка сила лампата.
-Упс!-сложих ръка пред устата си и се засмях. Личеше си че Роджър се ядоса.
-Много си сладък като се ядосваш!-направих комплимент за да не ми крещи че съм угаснала единственото светещо в парка.

Students Брой мнения : 526

Лампата изгасна наплно...тъмно, много тъмно.Това беше хубаво.Мигащата светлина която не преставаше дразнеше ужасно много бих и казал "мерси" на Сантана ако нямаше да се засмее.Какъв беше смисълът на този смях?Че счупи една лампа...уау!Направо да и дадем златен медал.Смях без причина...това бе тъпо.Пък и това "упс" сякаш го бе направил случайно.На интересна ли се правеше?
-Много си сладък като се ядосваш!-чух да казва, но го игнорирах.Бях сигурен, че просто искаше да си поиграе или се правеше на интересна...
Добре, щом щеше да е така...
-Мерси че "изгаси" лампата.-казах с благодарен тон.

Students Брой мнения : 189

-Моля, пак заповядай!-засмях се леко.
Ами явно не можех да го ядосам някак.
Тогава какво да правя?! Беше ми скучно.
Обожавам да досаждам на хората ,но тук нещо с ядосването май не се получаваше. Върнах се обратно на пейката с отегчена физиономия.
-Добре щом не ти е забавно..-измънках..-да говорим за нещо което на теб ти допада?!-предложих и се облегнах назад.

Students Брой мнения : 526

Тя седна на пейката с отегчена физиономия.Усмихнах се злобно, макар едва ли тя би могла да види усмивката ми в тъмното.
Щом тя щеше да се забавлява с мен, защо аз неможех?
-Успях да те успокоя, а?-казах хитро и на свой ред се засмях.Нямаше да си играе с мен безнаказано.Нямаше да стане не и с мен.Помислих да добавя още нещо към това.Но май щех да стана прекалено гаден.А това не го исках нали?

Students Брой мнения : 189

-Не си ме успокоил...изчерпа ми идеите!-засмях се и го сръчках с лакът.
Мисли Сантана мисли все ще има нещо дори дребно което с което да го дразниш.
Нищо.. сериозно ли?! Нищо не ти хрумна.
Загубила съм си "способностите" да дразня невинните души.
И сега какво да правя?! Ами явно ще си остана на пейката бездействайки.
-Кажи някаква интересна тема за говорене?!-започнах да говоря..поне нямаше да ми е скучно.

Students Брой мнения : 526

-Щом ти се изчерпаха идеите...-казах с загадъчен глес,след секунди бях зад пейката, точно зад Сантана.-...сега е моят ред да ти досаждам...-прошепнах на ухото и.
След секунди пак бях на мястото си.Като се засмях...Бях си на мястото сякаш нио не се бе и случило, сякаш си седях тук без да помръдна...
Продължавах да се усмихвам злобно, макар и да знаех че тя не виждаше дяволитата ми усмивка.

Students Брой мнения : 189

Изправих се и застанах пред него, наведох се леко и попитах:
-И как по точно ще ми досаждаш?-засмях се.
Какво ли си мислеше?!
Защо по дяволите нямам способността да чета мисли?!
Добре както и да е..Сега трябваше да кроя "планове"

Students Брой мнения : 526

Продължавах да се усмихвам злобно.
-Ще намеря начин...-казах можеби донякъде и самодоволно.След секунди се оказах от лявата страна на Сантана.-...не се...-вече бях от другата и страна-...притеснявай.
Как ли изглеждаше това за нея.Глас от едната страна...следващият миг от другата...Сякаш ти говори някой отгоре?или пък има много хоря навсякъде?- това ми харесваше в дарбата ми, можех да заблудя някой с нея.Всичко зависеше от това как щях да я исползвам...
Реших че няма смисъл да сядам обратно на пейката.Да поиграем малко на криеница...В тъмното не се виждаше и тя нямаше да види къде съм.А аз се бях облегнал на единственната и не светеща лампа.

Students Брой мнения : 189

Много се дразнех когато някой си играеше с мен!
-Оо на криеница ли ще си играем?!
Започнах да се озъртам наоколо правейки се че не го намирам. Изведнъж с вампирска скорост го хванах и го съборих на земята..Беше се скътал под загасналата лампа.
-А ето те!-засмях се леко.
-А сега какво?
Чудех се какво ли още щеше да прави..

Students Брой мнения : 526

Хъм, откри ме...браво.
-Браво на теб, откри ме...-прошепнах закачливо.Защо прошепнах ли?Ами така или иначе тя си беше близо така че щеше да ме чуе.Хъм да близо, направо върху мен...А сега, какво?-хубав въпрос...
Надигнах се и доближих лицето си до нейното.Погледнах я в очите.След няколко секудно гледане леко си наклоних главата.Залъгвайки я за целувка...Аууу колко романтично...Как пък не!
В следващият миг исползваки дарбата си бързо се отдръпнах, станах и седнах отново на пейката.Всичко стана наистина много бързо.Щом исползвах вомпирското в мен при това и дарбата всичко ставаше наистина много бързо за няколко секунди.Зачудих се дали Сантана вобще беше почуствала нещо?...

Students Брой мнения : 189

Той беше толкова близо до мен.Когато наклони главата си помислих,че ще ме целуне,но бързо се отдръпна и седна отново на пейката.Скръстих ръце и извъртях глава към него.С бавни стъпки се приближих към пейката,застанах пред него и се наведох.Приближих към лицето му.Напревих се все едно нищо не бе станало преди малко.Погледнах го в очите и се усмихнах.
-Не ти ли се играе вече?Тъкмо стана интересно.-казах и се отдръпнах като седнах на пейката и скърстих крака..Погледнах нагоре докато чаках да видя какво ще реши.Погледнах към лампата,която счупих..Усмихнах се самодоволно.И като малка и като голяма си оставам същата пакостница..Поклатих глава като изкарах мислие си от глава и се върнах отново на темата с криеницата
-Е измисли ли го вече?-погледнах любопитно и пригладих късата си рокля,защото при сядането се бе образувало ръбче.

Students Брой мнения : 526

Подсмихнах се и погледнах Сантана.
-Играе ти се на криеница?-попитах повдигайки едната си вежда.След момент бях зад момичето.Наклоних си главата и шепнешком добавих.-Щом е така...-Сега бях малко по назад, пак се облегнах на лампата.-...ме открий!-довърших.
С дарбата си бързо се премистих на срещуположната страна на пейката.Наблюдавах Сантана.Какво ли щеше да направи сега.Едва ли се виждах.Наоколо всичко бе потънало в мрак а единственното светещо нещо изгасна...

Students Брой мнения : 189

Те първа започваше да става интересно.Той се скри.. с вампирските си способности веднага улових движението му и разбрах къде се е скрил,но за да е по интересно се направих,че не знам къде е .Започнах да обикалям наоколо
-Роджър,къдее сии?-попотах и с вампирска скорост застанах зад него.Потупах го по рамото и се усмихнах.
-А ето те.-засмях се..
-Мой ред е да се крия..-едва довърших думите си и се шмугнах в храстите,обикалях наоколо,за да го заблудя.Седнах на земята и се свих на топла в една пролука.Имаше толкова много клони,че при най-малкото движение,щях да се закача и да скъсам роклята си.Притаих дъх и започнах да го наблюдавам.

Students Брой мнения : 526

Започнах да се обръщам на различни страни.Като всеки път когато се обръщах заставах без да мардам, сякаш се вглеждах и се опитвах да видя къде е.Но всъщност не бе точно така.Опитвах се да я чуя как диша.Само с това можеше да се издаде.Все пак неможеше да не диша нали?
Скоро вече знаех къде е."Да действам ли с изненада?"попитах се.И май отговорът на този въпрос бе да...Едно,две,три...и на гърбът ми се появих криле в следващият миг литнах бързо на горе и се скрих зад едно дърво.Нямаше шанс да ме види.Съвсем бавно започнах да се спускам от там където нямаше да ме забележи.Леко си помръднах ръката и околната растителност до главата и изчезна...Подлетях към нея също бавно.
-И аз те открих...-прошепнах и станах на земята като си прибрах крилете, скръстих ръце пред гърдите си и се усмихнах самодоволно.

» Пейката под дървото в парка.