Парк"Ривърти"

- Ами да. - засмях се. Незнам защо се беше развълнувала толкова мнгоо за мен не беше кой знае колко.Просто нещо с което живея и се ограничавам да използвам. Погледнах я в очите и се усмихнах. Обичах зеленото, беше толкова успокояващо....можех да го гледам вечно. Макара и да не ми се нравеше много да седя на едно място,за да гледам нещо зелено. Странен човек бях.

Растоянието междо нас се скъси и аз отново разбрах,че тялото ми действа без да му нареждам.Отдръпнах се в другия край на пейката.Едва не си бях легнала върхо него и се надявах Морган да не го е видяла.Докато гаджето ми е бог знае къде с момичето което го харесва и той имаше чуства към нея моето тяло се натискаше на учителя ми по фехтовка и мой ментор.Направо върховно а?Съдбата има страно чуство за хумор.
-Съжалявам аз..-изрекох и се отдалечих още повече.В скоро време щях да падна на земята ако продължавах да се местя към края на пейката в същия дух.

Когато се отделечи нещо ми стана и направощях да откъча.
- Не...- казах бързо и я хванах за ръката и я дръпнах леко към мен. Бях го казал все едно не исках да я загубя дори и да знаех,че тя просто отива на другия край на пейката, но нещо не ми даваш сили дори и с толкова да се примиря. "Божи какво ми става!!" усъзнах се и я пуснах веднага. Отдръпнах си ръката и отместих поглед от нея.

- Не...-каза той и хвана ръката ми като ме дръпна леко към себе си.После ме пусна и се отдръпна от мен като отмести поглед.Какво беше станало по дяволите...реших да направя нещо..измрънках магия под носът си и двамата бяхме като изолирани от цели свят.Виждахме всичко и всички,но те не ни виждаха..или поне не нас,а нещо като наши холограми докато ние можехме да правим какво ли не.Страна магия.
-Защо..защо се отдръпна?-попитах тихо докато още седях в другия край на пейката.

- Не просто не мога. - измрънках под носа си. В този момент хиляди образа ми минаха пред очите. Ами...Силвия? Директорката на училището. За бога та аз съм и учител а тя ми е ученичка. Колкото и да усещах че започвах да имам някакви чуства към нея просто трябваше да ги отблъсна. Не беше така лесно колко изглеждаше. А може би не е изглеждало никак лесно. Преглътнах тежко. Да знам,беше гадно,но това беше единственото нещо което можех да направя.
- Аз съм ти учител.Не можем...- замълчах си и тръснах глава докато отново изместих погледа си към лебедите.

Не можем?Той какво..трябваше да се разровя в главата му.Така и направих..след известно времене открих нещо...
-Ти имаш чуства към мен?-ококорих очи.Не знаех какво да кажа...аз,аз..и Тран беше с мен,но харесваше и обичаше Ейми..сега какво означава,че ако аз имам чуства към Ферис ,Тран ще го пребие както преби бармана в бара?Още бяхме скрити зад моята магия.Приближих се и го целунах по бузата,а после се отдръпнах в другия край на пейката мълчаливо.

- Не...- казах бързо. -...да...може би. - изпелтечих и накрая и погледнах сигурно. - да...- казах накрая и се приближх до нея. Някак си не ми стигаше само една целувка по бузата исках нещо повече,но явно и тя го искаше иначе нямаше да го направи това. А може би аз просто се влюбвах прекалено силно и бързо,но винаги знам че това което чуствам е истинско.

"Не..да..може би..да.."-каза той и се премести по-близо до мен.Та той ми беше учител и едва ме познаваше.Погледнах го и ококорих очи. "Ти си с Тран!Нали?Това,че той харесва и обича Ейми не означава ,че на пук трябва да се влюбиш в някой дру!"-каза вътрешния ми глас,но се опита хда го изблъскам отново към задъненара част на съзнанието си.
-Ти...ти..ама как.Ти едва..едва ме познаваш.-изрекох едва,едва.Преместих сепо-близо до него..ето,че и аз ставах кучка като Тран..е не той не е кучна,но се пак обичаше и мен и Ейми..значи и аз можех да съм с двама..ух!Ама това е единия да ти е резервен план..

Спрях да се приближавам до нея и се отдръпнах като попарен. Какво за бога правех?
- Да, права си.Извинявай. - изпелтечих и станах. - няма да се повтори...извинявай. - смъмрих под носа си и тръгнах на някъде из парка. Не ми се седеше на пейката и определно не исках да виждам на Бони обърканото лице.

-Ферис!-извиках.Още не бях свалила заклинянието.Затичах се след него.
-За бога..аз..нямах това предвид!-намръщих се."Тран!Имаш Тран"-крещеше нещо в главата ми.Идеше ми да извикам в отговор "ИмаХ,но скоро ще го изгубя!Млъкни и ходи да направляваш някой друг",но нямаше как да стане това.Надигнах се и долепих устни до неговите.Бързо обаче се отдръпнах.
-Аз..аз съжалявам!-изрекох и се обърнах като се оптавих към пейката.Мислех да свалям заклинанието и с Морган да се махаме.

Незнаех какво да направя.Седяях скован посередата на пътеката и гледах Бони как се отдалечава. Да не би така да свършва всичко? Едва ли...
- Бони!! Защо си играеш така с мен? - зададох тъп въпрос на който дори не очаквах да ми отговори. Тръснах глава. Явно няма да ме чуе. Обърнах се и тръгнах с бавни стъпки по пътеката като оглеждаах всичко зелено наоколо.

Ако бяхме в нормална обстановка нямаше да направя това което направих сега.
-Не си играя с теб!-извиках му.Той,той..тези очи.Да не би да ми беше направил нещо с дарбата си..не не мисля.Чуудех се дали да сваля заклинанието..да!Измрънках други думи и всичко стана като преди.Седнах на пейката и гледха повдата мълчаливо.Изолирах светът от ушите си.Виждах Ферис как гледа зелените дървета,а аз гледах синята вода. "Ферис..не си играя с теб"-изпратих му мисъл чрез телепатия.Поне богинята ми беше дала хубав елемент.Чудех се дали да пратя мисъл на Тран,но щом е с Ейми..,а и туковиш доло в пещерата може и да "няма обхват".

Чух я как вика зад мен ,но аз не се обърнах прсото продължих да си ходя по пътеката. Опитвайки се да обмисля каквко всъщност беше станало сега и защо си причинявам това. Тръгвам си макар и нещщо да ме спираи да ми казва да се обърна и да се върна отново при Бони,но аз просто не го слуша и продължавах да вървя втренчен в зелените дървета. Поне те можеха да ме успокоят поне и малко. Чух още нещо в главата ми.Или беше викнала още веднъж или несъзнателно си повтарях думите и...

Той се отдалечаваше,а аз се облегнах на пейката и поставих ръка на корема си.. "Тран!"-извиках сякаш да му пратя мислено съобщение,но сякаш беше издъгнал бариера около съзнанието си..или бях твърде изморена..или обърканите му чуства за притъпили отпечатъка ни?Дали да тръгна след него..все пак трябваше да изясня чуствата си с този тип.Тран често тичаше след Ейми..уф!Сравнявам се с него..май наистина правя всичко на пук на Тран..за бога обичах го,но ревнувах от Ейми и исках и той да ревнува..по дяволите."Защо все на мен?Защо?И на неделните ти сбирки ще ходя ако щеш ама не ми отнем всичко..става ли?"-заговорих аз мислено на Всевишия.
-Бони!-чух глас.Обърнах се по посока на гласа.Дух.След духовете в пещерата не исках да виждам такива..за години напред.Измрънках заклинанието отново и пак никой не виждаше и мен и Ферис..да щях да го догоня.
-Какво?Бързо,че бързам.Като се замислиш звъни и на Дженифър Лав Хюит.Сещаш се онази от "Щепот от отвъдното" ще ти помогне повече!-казах на духът и станах от пейката като тичайки тръгнах към Ферис оставяйки духът да ме гледа сякаш съм луда.Е аз си бях луда!
-Ферис!-насгинах го и му препречих пътя.

Чух глас зад мен а след няма и една минута вече виждах и Бони седяща пред мен. Наистина ли бе пробягала толкова път само и само....всъщност на знам за какво бе пробягала толкова много път.Спрях се пред нея и я погледнах леко нямусено, с мааааалки и мнооооого незначителни частици тъга. Какво ли искаше? Не казах нищо просто продължих да я гледам.

Не трябваше да се напрягам кой знае колко..не знам дали това беше вярно,но или лекаря или Морган рано или късно ще ми го каже.
-Онова на пейката..-изкашлях се веднъж.Може и да бях вампир,но бях изморена и това разстояние..той как може да ходи толкова бързо.
-Бони!-каза духът.
-Казах ти!Ходи при Мелинда..или там каквато е или си намери друг който да говори с теб!Аз-съм-заета!-развиках се на празното пространство,а после се обърнах към Ферис.
-Съжалявам за онова..не съжалявам,че те целунах,а ,че се отдръпнах.Наистина ..аз..дори и едва да те познавам мисля..знам,че те харесвам и..просто..-едва говорех.Не знаех какво да кажа,не ми достигаше въздух-страно-и лицето на Тран излизаше в главата ми."Стрхотна комбинация!"-измрънках си.

- Виж и аз не съжелявам за целувката. И да, имам чуства към теб,но...просто незнам какво ще стане. А и ти сигурно си имаш приятел...на него няма да му хареса много ти да се виждаш с учителя си. - усмихнах се тъжно и направих една несигурна крачка към нея. "Какви ги дрънках за бога.Не можеше ли просто да си затворя остата и да спра да мисля за Силвия и за всичко останало?"

Да имах си приятел..който обичаше още едно момиче.Виждах го ка кя гледа..и сърцето ми се късаше.Та аз бих умряла за него..,но и Ферис си имаше приятелка.
-Да..,а и ти имаш онази фея!-изпуфтях недоволно.Той се приближи несигорно към мен.Чудех се да отсъпя ли назад или да направя крачка напред..реших да остана на място."О Никс!Много ти благодаря!Толкова много,че направо не знам от "щастие" от къде да се метна!"-мислено "благодарих" на Богинята.Днес като мрънках в стаята си,че има само двама души които ме обичат не мислех,че Богинята ще е толкова добра да ми даде трети,но....щеше да ми отнеме Тран..по дяволите!

Спрях се. Не знаех какво да кажа сега. Имах чуства и към двете. Всичко ми беше толкова объркано,че едвам се здържах да не побегна на далеч и да зарежа всичко и всички. Реших да си замълча по този въпрос и тоново пристъпих несъгурно към нея като едната ми ръка се уви около лицето и. Палеца ми погали бузата й и докато се усетя устните ми вече притискаха нейните. Не ми се искаше да спирам,но все пак трябваше да спра поне колкото за едно поемане на въздух.

Той ме целуна,а аз отвръщах на целувките му.Защо го правех?За да ревнува Трян някога..или защото харесвах Ферис.Или защото просто се радвах,че има още някой на този свят който ме обича..."О Тран.."-помислих си и леко се откъснах от Ферис.
-Ти..ти си със феята..-изрекох разбивайки всякаква надвиснала романтика във въздуха.Нямаше нужда да споменавам за мен и Тран и нашето..бебе.Колко страно,че преди две години едва не забеменях от Едуард и бях готова да направя аборт ако бях бремена,а сега исках да задържа бебето..е като се замисли човек не е страно.Тогава съм била на 16,а сега съм на 18....когато съм на 36 детето ми ще е на 18..напраов върховно.

- Да....но имам чуството,че ти си ми по близка. - казах почти шепнешто. Незнам даже как успя да ме чуе. Отдръпнах се леко от нея и я погледнах в очите.
- Но ако обичаш повече гаджето си разбирам те.Няма нуждад а късаш с него зариди учителя си по фехтовка. - усмихнах се тъжно и се приближих,за да я целуна по челото а след това да си продължа по пътя. Беше ми маллко гадно,но така седяха нещата. Отново я погледнах в очите и очаквах това което щеше да предстои.

Тран или Ферис..по дяволите.Ето на какво е бил изправен Тран и ето защо не е можел да избере..в сънят си бях изправена междо избора-Адам или Тран.Избрах Тран без да се замислям.Но сега..сега как по дяволите да избера.Ферис се отдалечи натъжен.Отново се затичах към него.
-Стига..спри!-извиках му.Не можех да го гледам тъжен,но...ако гледах и Тран тъжен..не можех..не можех.Обичах Тран признавам.Обичах го ужасно много,но той обичаше и Ейми,а аз ревнувах от нея.Дали и на мен ми е позволено да обичам двама..или може просто да стоя да гледма Ферис тъжно от страни.
-Аз,аз..да обичам гаджето си..съжалвам Ферис..-изрекох.Отидох до него.Надигнах се на пръсти и го целунах след което бързо се отдалечих.Избрах Тран пред Ферис.В очите ми напариха сълзи.Искаше ми се да избягам..искаше ми се да отида някъде и..по дяволите искаше ми се да скоча от някой мост.Бях бремена,бях на 18,гаджето ми обичаше още едно момиче..живота ми е каша.Напуснах парка съвсем забравила,че Морган е при пейката.Исках да намеря Тран..трябваше да му кажа за бебето..,но нещо ми подсказваше,че вече не са в онази пещера,а и нямах никакво намерение да слизам доло.

Още преди да мога да кажа нещо тя вече беше избягала. Чуствах се много ужасно. Чуствах се ужасно защото я бях накрал да се чуства така и най важното че бях накарал себе си да се чуствам така ужасно. Преглътнах тежко и се обърнах на другата страна. Не исках да я гледам как тича далеч от мен и как се отдалечава. Тръгнах с наведене глава из парка. Коасата ми скриваше цялото лице и така и предпочитах.Не искам никой да ме видеше колко тъжен бях,но все пак не бех сам. Имаше и още някой за който ми пука,още някой към който имам чуства. Може би просто трябваше да забравя Бони.Може би наистина така щеше да е по-добре. Само с Силвия...без Бони.

След гората и моето "усамотение" с което така и не успях да се сдобия,дойдох тук.Някакси успях да намеря пътя за да излезна от гората.Дълго се мотах къде ли не мислейки за последните дни.Вървях и гледах напред,някъде в пространството...Но нещо ми беше привлякло вниманието,погледнах натам и видях...Някой без който просто не можех да живея...Усмихнах се.
-Ферис...-извиках.Отидох при него.

- Хей. - усмихнах се. Бях радостен да видя Силвия точно сега...когато ми беше малко гадно. Хванах я за ръката и я дръпнах към мен и я сложих така че да седне в скута ми.
- Как си? - попитах я все така усмихнато и я целунах.Как бих се разделил с това. Беше ми много приятно с нея. Вдъхваше ми спокойствие и че всичко е наред.