Парк"Ривърти"

Нямаше си ни най-малка представа дали езерото е красиво под слънчевите лъчи, но лунната светлина се вписваше съвършено. По водата се прокрадваха леки вълнения, който разлюляваха лунния силует. Имаше нужда точно от това. Малко спокойствие, за да помисли какво да прави. Съвсем мъничко време, за да реши. Принципно Хиро винаги решаваше инстинктивно и винаги си патеше след това. Сега можеше или да бъде себе си и да го кара, както знае или просто да стои и да почака. Нито едното нито другото бяха приемливи решения.
Сега просто имаше няколко мига спокойствие. Затишие пред буря.
И все пак прекрасно затишие. Лекия ветрец, който галеше кожата му и развяваше косите му. Можеше дори да повярва, че проблемите не съществуват.

Ноща беше хубава-прохладна.Реших да се поразходя в парк "Ривърти" .Облякох тесни джинси,черно потниче,късо дънково якенце и черни обувки на токчета.Радвах се,че е нощ и няма нужда да слагам слънчевит си очила.Стигнах до парка.Вятарът подухваше леко.Разхождайки се из парка видях един от мойте ученици Хиро беше шестокурсник.Облегнах се на едно дърво и го гледах.Беше доста замислен.Гледаше езерото.Някак не ми се искаше да го прекъсвам,но друга час от мен крещеше "кажи му здравей".
-Здравей.Преча ли?-преди да се осъзная казах това.Мразех тази моя уста.Пускаше врели некипели постояно.Усмихнах се като малко дете.

Хиро се беше вглъбил в себе си. Искаше просто да не мсили, но беше постигнал точно обратния ефект. Съвсем не бе усетил жената, която се бе приближила до него.
-Моля?Отнесъл се бях. Да пречите? Не, съвсем не. Малко не ми се стои сам.
Отне му няколко секунди до познае лицето споящо до него. Учител? Можеше ли спокойно да говори с учител? Ама разбира се, че може. Можеше всико стига да не беше свързано с иналото му. Така, че подхвана някакъв идиотски разговор:
-Много е красиво! Харесва ли ти?- По тъп въпрос не можа да измили. Ами едва ли имаше и нужда от това.

Седнах до него.
-Да красиво е.Как си?-казах опитвайки се да завържа разговор.Хъм не бях говорила с Хиро досега дори в часовете.Беше сладко момче поне на външен вид.Не го бях опознала още,но би трябвало да е добър и по-характер.Погледнах го и му се усмихнах чакайки отговор.

Хич не му се говореше как е. Ако трябваше да бъде честен чувстваше се ужано...объркан. И като цяло се чувстваше ужасно. Нямаше желание да занимава другите с проблемите си, които и без това трябваше сам да разреши.
-Добре съм, а ти! - изкуствената усмивка веднага блесна на лицето му. Може би този път беше малко по-несполучлива, но нямаше значение.
Може би можеше да бъде мил поне за малко. да изслуша спокойно чуждите проблеми. макар,че едва ли учител ще се изповяда пред ученик.

-Неможеш да ме излъжеш Хиро.Чета мисли.И твойте са много объркани.Пък за мойте проблеми..да бих ги споделила,но така ще създам още проблеми.Хайде да се поразходим?Искаш ли?Няма да те изям-казах и се засмях.

Погледа му можеше да разреже и стомана. Да му четата мислите? Ето нещо, което го плашеше повече дори от онази....Всъщност плашеше го точно заради това.
-Каде ще ходим. Всъщност не ми пука.-Така си беше. Искаше само да смени темата и да избута всичко от главата си. Не беше толкова лесно, колкото си мислеше. Все тая.
-Всъщност имам малко работа. Утре можем да поговорим.- Сега наистина смяташе да оправи всичко. Стана и се затича към училището.

Дори неуспях да му кажа "чао" изчезна толкова бързо което не е кой знае какво.Разходжах се из марка и мислих по свойте си проблеми.Как щях да ги реша.И днес на плажа с Анастасия.Първите лъчи на слънцето проблясваха, аз бях без слънчевите си очила..най-добре ще е да се прибирам към училището.

След като се махнах от плажа се чудих къде да отида.Незнам защо,но дойдох в парка.Беше мрачен ден.Супер.Тъй като бях без слънчевите си очила.Гледах езерото и се усмихвах.Щеше да е по интересно да си говоря с някой,но..и сама ще остана да погледах хубавото езеро.

Денят беше мрачен което ме натъжаваше. Не обичах когато мрачните облаци скриваха хубавото и топло слънце. Стигнах до езерото и видх,че Клеър седи и го гледа.
- Здрасти. - казах аз и се приближ леко и несигурно до нея. Тя се обърна и се усмихна приятелски. Ох, как се радвам да я видя.

Много се радвах да видя Нат и да знам,че е добре.
-Здрасти-казах усмиханх и я прегърнах.
-Как си-усмихнах се отново.
-Нещо ново около теб-казах набързо.Нат беше като моя голяма сестричка.Винаги можех да споделя с нея.Въпреки,че от доста време небях говорила с нея и не бях и споделяла кой знае колко неща за мен.Тя винаги знаеше ако нещо с мен не е наред.

Ами...не все едно и също е.- усмихнах се и седнах до нея. Вгледах се в езерото. Взех едно камъче и го хвърлих то подскочи един път и потъна в дълбините.
- А при теб? - обърнах се към нея за да я видя по-добре. Усмихнах се и очаквах отговора й.

Хъм замислих се дали при мен има нещо ново.
-Ами не-казах безгрижно.Толкова неща се бяха случили.
-Пфу..дай някаква тема-избъбрих набързо.

Погледнах я отчаяно. Леле какво ни ставаше? нямаше за какво да си говорим а това беше ужасно. Лека ветрец подухна косата ми и аз настръхнах, загърнах жилетката около тялото си така че студения вятър да не проникне под нея и да ме накра да се прибера и да си облека нещо дебело.
- Незнам. - казах тъзно. Погледнах я въпросително сякаш ч питах " а ти да имаш някакви предложения"

-Уф-казах и направих тъжна гримаса след което се засмях.
-Как...вървят уроците ти с..малките-казах и я повдигнах вежда.
-Амаче скучен ден ...каков да се прави в днешно време..-питах по скоро себеси..и отговора несмеех да кажа на глас..да се обръща резбата караше ме да се хиля,но знаех,че Нат може да прочете мислите ми или да почуства чуствата ми там каквото е..все го бърках ако вече не го е направила де..

-Имам само един ученик. Иначе са добре. - засмях се аз но усмивката бързо се скри. Вече не ми беше и забавно. Какво ставаше ?!?
- А при теб ?

-Ъъъ при мен е..ъм..-замислих се тъй като и аз незнаех-учениците са..непослушни естествено..Бъфи не съм я виждала ,а разбрах ,че се сваля с някакво момче..и тъй като тя ми е като сестричка да се подсигуря,че той няма да я нарани-засмях се.

Слушах го внимателно и приемах думите му..в главата ми отново стана каша.Погледнах Наташа натъжена,но и се усмихнах за да я успокоя.
-Аз..-казах и млъкнах.
-Остави ме-излезна от устата ми преди да се усетя..
-Какви заклинания какво чудо-казахъ набързо и ми се искаше да извикам на Нат да си ходим,но нещи ме спираше..неможех да помръдна..

Гледах го как си тръгна.
-Ннн Наташа-излезна от устат ми и се свлекох на земята и почнах да плача при което тя дойде при ме н име прегърна.Казах си,че ще го забравя и ,че знам,че не ме обича!Знаех си!Казах си!Неможех да се изправя.Краката ми бяха омекнали..чуствах ги като ластик..или по-точно гума..седнях и плачех..накрая се усмихнах с цел,че живота продължава което казвах винаги...след като разбирах,че ОЩЕ някой не ме обича..кога мамка му ще намеря някой който да ме обикне..

Прегърнах я по-силно и по-силно.
- Спокойно, всичко ще се оправи аз съм тук и няма да те оставя. Чуваш ли ме? - Тя седеше в прегрътките ми и я полюшвах леко сякаш беше малко дете което току що се беше събудило от поредния кошмар. Само че това не беше кошмар а истина. Чуствах болката й сякаш беше моята, което беше ужасно и за нея и за мен. Седяхме така....даже и аз незнам колко исках просто да я успокоя независимо колко време ще ми отнеме. Вече не ми пукаше за вятъра и за времето. Сега ми пукаше за Клеър която се беше гушнала в мен и не спираше да плаче.

Плачех и неспирах,а Наташа ме беше прегърнала като чели беше моя майка.Наистина обичах Наташа като приятелка,колега,сестра.
-Хайде да се прибираме-казах и се опитах да стана от земята,но краката ми не го позволиха."Клеър" извика глас в главата ми..някой ме викаше и се опитваше да се свърже с мен.О супер!Само това ми липсваше.Усмихнах се на Наташа.
-Благоаря ти,че винаги си с мен в трудни моменти Нат.Ти си като моя по-голяма сестра и те обичам като такава-усмихнах се и успях да се изправя.
-Съгласна ли си да си тръгваме?-тази нощ се бе видяло,че няма да спя.Исках Нат да ми прави компания,но поне тя трябваше да поспи..както се казва и за двете ни.

- Няма проблем - прегърнах я по-силно и и помогнах да се изправи.
- Хайде да се прибираме. - Тръгнахме двете из тъмната гора. Явно днес щях да спя при нея.